РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 560
гр.
Пловдив 28 февруари 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, І отд.,
ХІV състав в публично заседание на двадесет
и осми ноември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря МАРИНА ЧИРАКОВА, като разгледа
докладваното от председателя
административно дело № 1343 по
описа за 2019 год. на Административен
съд - Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „АМБИ-АБ“
ООД – гр. Карлово, с адрес на управление: гр. Карлово, ул.“Индустриална“
№ ПИ 36498.505.3015, и адрес за
кореспонденция гр. Карлово, ул.“Васил Караиванов“ № 40А, ЕИК *********,
представлявано от управителя Б.А.Д., чрез адв. П.К., против ревизионен акт № Р-16001618003759-091-001/11.01.2019
г., поправен с РА № П-16001619015569-003-001/24.01.2019 г., издадени от Г.П.Й.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.Д.С.на длъжност старши
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, офис
Пазарджик, в частта, в която е потвърден с решение № 190 от 29.03.2019 г. на
директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит в размер
на 79 227,06 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 8 079,79 лв.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния
акт, потвърден с решението на горестоящия орган. Твърди се, че ревизионният акт
е неправилен и постановен при допуснати съществени процесуални нарушения в
обжалваната част. Счита твърденията на приходната администрация за липсата на
реални доставки по фактурите от посочените доставчици: „Грейт
Ривър Асест” ЕООД, „Адвенчърс Мууд” ЕООД, „Мики Дизайн” ЕООД и „Макс Груп Плюс”
ЕООД. Според жалбоподателя не се спори, че описаните
в издадените от тези доставчици стоки -
строителни материали, работно облекло, хидроизолация, латекс, гипсокартон и пр.
са свързани с дейността на ревизираното лице, като липсвали в РД констатации,
че въпросните материали не са вложени в извършените СМР в производственото хале
на дружеството. Нещо повече – при посещение на място ревизиращите установили,
„че тези материали са вложени в извършените СМР. Оспорват се и установените
данъчни задължения за ДДС в размер на 1561,02 лв. за периода 01.2018г., но тази
сума била самоначислена в СД от 14.02.2018 г. като ДДс за внасяне, поради което
намира, че неправилно същата е установена с РА, тъй като това би довело до
двойно събиране. В тази връзка претендира отмяна на ревизионния акт в
обжалваната част и присъждане на разноските по делото.
Ответникът по жалбата - директор на дирекция ОДОП – гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител юрк. П., излага становище за
неоснователност на жалбата, като моли съда да я остави без уважение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – гр.Пловдив, в настоящия състав, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства
по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на
страните, съобразно с разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, прие за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред
горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението
си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция “Обжалване и
управление на изпълнението” – гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в
рамките на предвидения за това преклузивен срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Ревизионното производство е започнало въз основа на заповед /л./ за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001618003759-020-001/
29.06.2018 г., издадена от Г.Й.– началник сектор, със срок на ревизията три
месеца, обхващаща задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2017 г. и за ДДС за периода 01.09.2017 г. – 31.05.2018 г. Изменена е със ЗВР № Р-16001618003759-020-002 от 27.08.2018
г. със срок до 05.10.2018 г. и ЗВР № Р-16001618003759-020-003 от 05.10.2018 г.
със срок до 05.12.2018 г.
В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е съставен и ревизионен доклад от
проверяващите органи по приходите № Р-16001618003759-092-001 от 14.12.2018 г., срещу
който е депозирано възражение от страна на ревизираното лице, които не са
възприети от административния орган. В срока по чл.119 ал.3 от ДОПК е издаден процесният
РА № 16001616005608-091-001 / 17.03.2017г., с който на оспорващия били
определени посочените по-горе публични задължения.
Ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – Пловдив
при ЦУ на НАП, който в срока по чл.155 ал.1 ДОПК постановил и решение, с което
е потвърдил РА в оспорената част.
Съдът намира ревизионното производство за проведено при липсата на
съществени нарушения на процесуалните правила.
По делото са приложени заповед № РД-09-1215/ 29.06.2018г. и заповед
№РД-09-363 от 01.03.2018 г., ведно с приложения № 1 и 2, с които са делегирани съответните права на
издателите на ЗВР, РД и РА.
Установява се, че през ревизирания период с процесния РА от страна на приходната администрация на
дружеството е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в
размер на 79 227,06 лв. по фактури, издадени от доставчиците - „Грейт Ривър
Асест” ЕООД, „Адвенчърс Мууд” ЕООД, „Мики Дизайн” ЕООД и „Макс Груп Плюс” ЕООД.
Предприети били съответните процесуални действия, изразяващи се в извършване
на насрещни проверки на тези дружества, връчени ИПДПОЗЛ на ревизираното лице и
проверка на данни от информационната система на НАП, в резултат на които са
събрани доказателства и са установени определени факти и обстоятелства.
Направен е извод, че не са налице е реално извършено прехвърляне на собственост
върху стоки /строителни материали и работно облекло/, съобразно определението
за доставка, дадено в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Поради това на основание чл. 70,
ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1
и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС на
„АМБИ-АБ” ООД не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в горния
размер по следните фактурите, издадени от тези доставчици, а именно:
1.
В размер на 34 904,80 лв. по 4 бр. фактури,
издадени през м.09.2017 г. от доставчика „Грейт Ривър Асест“ ЕООД, гр. София, с
ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Предмет на доставките са строителни материали;
2.
В размер на 20 027,56 лв. по 13 бр. фактури,
издадени през м.05.2018 г. от доставчика „Макс Груп Плюс” ЕООД, гр. София, с
ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Предмет на доставките са строителни материали;
3.
В размер на 13 300,60 лв. по 7 бр. фактури,
издадени през м.09.2017 г. и м.12.2017 г. от доставчика „Мики Дизайн” ЕООД, гр.
София, с ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Предмет на доставките е работно облекло,
хидроизолация, латекс, гипсокартон и топлоизолационни плочи;
4.
В размер на 10 994,10 лв. по 8 бр. фактури,
издадени през м.09.2017 г. и м.12.2017 г. от доставчика „Адвенчърс Мууд” ЕООД,
гр. София, с ЕИК по ЗТР/Булстат *********. Предмет на доставките са работно облекло
и строителни материали.
В хода на настоящото производство от страна на жалбоподателя се изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, която установява, че на основание взетите
счетоводни операции, както и от представените систематизирани счетоводни данни
може да се направи извод, че счетоводството на жалбоподателя е водено редовно
по отношение на взетите стопански операции в обхвата на направената проверка и
съгласно изискванията на Закона за счетоводството. При извършения преглед на
процесните фактури, вещото лице е направило извод, че всички фактури с
доставчици „Грейт Ривър Асест” ЕООД, „Адвенчърс Мууд” ЕООД, „Мики Дизайн” ЕООД
и „Макс Груп Плюс” ЕООД, описани подробно в заключението в таблици 1,2,3 и 4, в
РД на стр.24-26, както и на стр.24-26 от РА, са осчетоводени в счетоводството
на жалбоподателя в счетоводна сметка 4531 „Начислен ДДС за покупките“, включени
са в дневниците за покупки и в справките –декларации за съответния период.
Вещото лице е посочило в изготвените таблици входящия номер на справката-декларация
по ЗДДС за всяка е дна от фактурите и номера на реда, на който всяка от
фактурите е отразена днавник за
покупките. Направен е също извод, че всички фактури от изброените доставчици са
осчетоводени в счетоводството на жалбоподателя,
а начинът им на отразяване по счетоводните сметки и взетите стопански операции,
начинът и датата на плащане по всяка от тях, са посочени в табличен вид. Вещото
лице е установило също, че в счетоводството на жалбоподателя за процесния
период не е налице осчетоводяване на доставки от други доставчици на същия вид
стоки. Според вещото лице няма нормативно изискване или ограничение, с което
жалбоподателят следва да се съобразява при извършените доставки на работно
облекло.
По делото са представени допълнителни доказателства от ответника, а
именно заверени копия на декларации по чл.125, ал.1 от ЗДДС за процесните
данъчни периоди на доставчиците „Грейт Ривър Асест” ЕООД, „Адвенчърс Мууд”
ЕООД, „Мики Дизайн” ЕООД и „Макс Груп Плюс” ЕООД /л.819/. Посочено е, че
доставчикът „Грейт Ривър Асест” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 20.12.2017 г.,
доставчикът „Мики Дизайн” ЕООД не е подавало СД по ЗДДС за периода м.09.2017
г., а доставчикът „Адвенчърс Мууд” ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на 14.03.2018
г.
Представени са от жалбоподателя: заверено ксерокопие на ф.№ 283/
06.12.2017 г., и протокол 0 68/ 06.12.2017 г., издадени от „Адвенчърс Мууд”
ЕООД, дневник по ДДС за м. септември 2017 г., днавник за покупките за данъчен
период м.09.2017 г., м.12.2017 г. и м.05.2018 г. на жалбоподателя, по които е
работило вещото лице.
Предвид установената в хода на ревизията фактическа обстановка,
събраните и приложените по преписката доказателства и доказателствени средства,
както и наведените от страна на жалбоподателя доводи, настоящата административна
инстанция приема за установено следното:
Установява се, че извършваната от „АМБИ-АБ“ ООД дейност през
ревизираните периоди е преработка на дървен материал и производство на различни
детайли /подови елементи, паркет, различен вид дъски, елементи за мебелната
промишленост и др./.
По делото безспорно от събраните доказателства – административна
преписка, съдебно-счетоводна експертиза и представените допълнителни
доказателства от жалбоподателя, че доставките по спорните фактури са отразени в
регистър „Дневник за покупките“ при жалбоподателя.
При извършените насрещни проверки на доставчиците с цел установяване
правилното и законосъобразно ползване на данъчния кредит по ЗДДС за
ревизираните периоди, са съставени надлежни протоколи, като са спазени
изискванията на ДОПК за тяхното изготвяне.
От проверките на доставчиците се установява за „Грей Ревър Асет“ ЕООд,
че дружеството няма регистриран ЕКАФП. Плащанията по фактуритеса извършени по
банков път. Дружеството на а декларирало продажби към „Амби АБ“ ООД. За 2017 г. няма подадена декларация
по ЗКПО. Няма регистрирани моторни превозни средства, нито назначени работници
по трудови правоотношения. Има неплатени задължения към бюджета. Не се открива
на декларирания адрес за кореспонденция
при щателно и документнално издирване.
За доставчикът „Макс Груп Плюс" ЕООД се установява, че има
регистриран ЕКАФП, въведен в експлоатация на 12.12.2017г. с peг. № на ФУ
DY391124 И № НА ФП 36550933. В отчетите липсва информация за отчетени обороти
по фактурираните стойности. Фигурира един отчет от 10.05.218г. на незначителна
стойност. От страна на дружеството за 2017г. е подадена годишна данъчна декларация
по ЗКПО, като в същата липсва информация за налични ДМА, няма регистрирани
моторни превозни средства. Има назначен един работник по трудови
правоотношнения на длъжността брокер на недвивжими имоти. Доставчикът има
неплатени задължения към бюджета. Не е открит на декларирания адрес за
кореспонденция при щателно и
документнално издирване.
За доставчика „Адвенчърс Мууд" ЕООД е установено в хода на
ревизията, че има регистриран ЕКАФП, въведен в експлоатация на 04.06.2017г. с
peг. № на ФУ DУ391783 и №
НА ФП 36525963. В отчетите липсва информация за отчетени обороти по
фактурираните стойности, а фигурира само един отчет от 19.09.2017г. Дружеството
не е декларирало продажби към „Амби АБ" ООД. Подава нулеви
справки-декларации по ЗДДС. За 2017г. няма подадена годишна данъчна декларация
по ЗКПО. Няма данни за регистрирани
моторни превозни средства. Няма назначени работници по трудови правоотношения. Има
неплатени задължения към бюджета. Не се открива на декларирания адрес за кореспондения
при щателно и документнално издирване.
По отношение на доставчика „Мики
Дизайн" ЕООД е установено, че същият има регистриран ЕКАФП, въведен в
експлоатация на 02.10.2017 г. с рег. Па
ФУ DY407678 и № на НА ФП 36543450. В отчетите липсва информация за отчетени
обороти по фактурираните стойности. Доставчикът е декларирал част от издадените
фактури, а фактури с №№ 1, 22 и 23 не са декларирани към „Абми АБ" ООД. Към
същите са приложени фискални бонове за плащане в брой от регистрирания ЕКАФП,
за които липсват данни в Z отчетите. Установено е, че за 2017г. не е подавана
годишна данъчна декларация по ЗКПО, няма регистрирани моторни превозни
средства. Има неплатени задължения към бюджета в особено големи размери. Не се
открива на декларирания адрес за кореспонденция
при щателно и документнално
издирване.
Тези обстоятелства, за които са събрани надлежни
доказателства в хода на ревизията, не са опровергани от жалбоподателя, въпреки
указанията на съда с насрочването на делото. В
доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен
кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице
законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално
право.
В хода на ревизията от ревизираното лице са
изискани няколко пъти заверени копия на издадените от посочените
доставчици фактури, съпътстващи Фактурите документи в т.ч. договори, анекси,
споразумения, транспротни документи, пътни листи, товарителници, кантарни
бележки, складови разписки, ескдпедиционни бележки, регистрационни талони на
МПС, документи за собственост или за ползване под наем на МПС, платежни
документи, приемо-предавателни протоколи; информация за лицата, договоряли
доставката, участвали в товарене и разтоварване, информация за ППС, с което е
извършен превозът, лицата извършили превоза; обяснения къде са вложени
закупените стоки /материали/ и др. съпътстващи документи.
С молба вх. № 24978/27.09.2018г. са представени заверени копия на
исканите фактури за доставка, придружени с фискални касови бележки от
регистрирани ЕКАФП за извършени плащания в брой, както и вносни бележки за
извършено плащане по банкова сметка. ***о аналитични сметки за осчетоводяване
на доставките. Съгласно дадените обяснения транспортът по цитираните доставки е
организиран от доставчика. Поради това информация за превозни средства и транспортни
документи от жалбоподателя не са били представени.
Според съда доказванетона правото на приспадане на данъчния кредит в
случая е разколебано от липсата на кадрови и материален ресурс у доставчиците,
включително наличие на склад за съхраняване на строителните материали, както и
неустановеността на транспорта на стоките по фактурите. Една голяма част от
фактурите изобщо няма данни да са били отразени в справките-декларации по ЗДДС
на доставчиците – л.48 гръб и сл. от делото. Педставените към фактурите приемо-предавателните
протоколи са дискредитирани заради отсъствието на информационна следа за
притежаването на стоките от доставчиците и държането им в собствен или нает
склад, както и липсата на работници изобщо. Липсата на товарителници и пътни листове
за превоз за сметка на доставчиците също не са представени, поради което съдът
намира, че липсва съществен елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит, а именно
на действителното осъществяване на доставките.
Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на
правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено
доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти,
обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на
услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9
и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да
се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или
услугата в данъчния документ.
При липсата на нормативна уредба, която да изисква наличието на
конкретен вид документи за доказване на относимите в тази връзка факти и
обстоятелства, определящ за преценката дали една услуга е действително
осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства.
Същите, в преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на
търговската дейност, са частни документи, чиято доказателствена сила по
аргумент от чл. 180 ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието им за вярно. То
следва да се цени с оглед останалите относими доказателства, като се съобрази
корелацията или противоречията в тях. В случая подписаните частни документи
притежават само формалната доказателствена сила по 180 ГПК. Убеждаващото
въздействие се определя при съпоставка с другите информационни източници и се
основава на съдържанието на конкретното доказателствено средство. Не
допринасят за убедителността на доказването извлеченията от счетоводни регистри
на получателя. Те са с характер на преки производни писмени доказателствени
средства и съгласно изискванията на закона следва да съответстват на отразеното
в първичните счетоводни документи.
Неслучайно и в практиката на Съда на ЕС се прави разграничение между
материалните условия и условията от формално естество, обуславящи правото на
приспадане. Към първите се отнася наличието на качество данъчнозадължено лице
на получателя, полученото да се използва впоследствие за нуждите на сключените
от него облагаеми сделки и стоките и услугите да са доставени от друго
данъчнозадължено лице. Формално изискване е притежаването на фактура, съставена
в съответствие с изискванията на чл. 220-236 и чл. 238-240 от Директива
2006/112/ЕО /така т. т. 40-42 от решението на Съда по Дело С-533/16/.
Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка
за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена
стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит,
доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6
и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен
кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на
приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за
доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело
С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на СЕО и СЕС
не освобождава съда от задължението, в съответствие с националните правила за
доказване, да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване
на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на
стоки по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е
данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие,
т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките.
Съдът намира също, че поисканата от жалбоподателя и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, не е изследвала счетоводните операции при доставчиците, а само при получателя
по спорните доставки, поради това не може да се приеме, че съответни
записвания, сочещи счетоводно отразяване по фактурите е извършено. Последващата
реализация на получените стоки в икономическата дейност на лицето, като
съществен елемент, обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане
на данъчен кредит е изследвано от вещото лице в някаква степен – относно
взетите счетоводни операции, но не са представени документи, установяващи
например влагането на тези стоки в дейността на дружеството, не е налице и
установена връзка между данните при доставчиците и тези при жалбоподателя.
Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се
отнасят до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за
пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно
упражняване на това право, основната от които реалното осъществяване на
доставката по процесните фактури, по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В случая,
действителното изпълнение на пряката доставка не се установява от представените
от жалбоподателя доказателства в хода на ревизията и в настоящото съдебно
производство, предвид изложеното по-горе.
Поради това съдът намира за правилен отказът на приходната администрация
да признае настъпването на правните последици от недоказаните факти, тежестта
за установяването на които носи ревизираното лице, в случая жалбоподателят. В
този смисъл при установяванията за липса на доставки по фактурите представянето
на фактури с невярно съдържание за обосноваване на съществуващо данъчно
предимство може да препятства правилното събиране на данъка и да застраши
доброто функциониране на общата система на ДДС /така т. 48 от решението на СЕО
по дело С-285/09/, а съставянето на такива фактури може да се възприеме като
част от данъчна измама /така т. 49 от цитираното решение/.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното искане от присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че същото като основателно и
доказано в размер на 3149,22лв. (чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения) за настоящата
инстанция и да бъде осъдено дружеството жалбоподател да заплати тази сума на
ответната администрация.
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК,
Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
„АМБИ-АБ“ ООД – гр. Карлово, с адрес на
управление: гр. Карлово, ул.“Индустриална“ №
ПИ 36498.505.3015, и адрес за кореспонденция гр. Карлово, ул.“Васил
Караиванов“ № 40А, ЕИК *********, представлявано от управителя Б.А.Д., чрез
адв. П.К., против ревизионен акт № Р-16001618003759-091-001/11.01.2019 г.,
поправен с РА № П-16001619015569-003-001/24.01.2019 г., издадени от Г.П.Й.на
длъжност началник сектор, възложил ревизията и Г.Д.С.на длъжност старши
инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, офис
Пазарджик, в частта, в която е потвърден с решение № 190 от 29.03.2019 г. на
директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, за непризнат данъчен кредит в размер
на 79 227,06 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 8 079,79 лв.
ОСЪЖДА „АМБИ-АБ“
ООД – гр. Карлово, с адрес на управление: гр. Карлово, ул.“Индустриална“
№ ПИ 36498.505.3015, и адрес за
кореспонденция гр. Карлово, ул.“Васил Караиванов“ № 40А, ЕИК *********,
представлявано от управителя Б.А.Д., да заплати на Централно управление на НАП,
дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, сумата от
3149,22лв. /три хиляди сто четиридесет и
девет лева и двадесет и две стотинки/, представляващи възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването
за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ : /п/