ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 253
гр. Пловдив , 02.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито
заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Частно наказателно дело
№ 20215330203186 по описа за 2021 година
установи следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по Жалба на П. И. Б. срещу Постановление на Районна
прокуратура Пловдив от 19.04.2020 г., с което производството по ДП № 6/2021 г.
по описа на РУП Раковски при ОДМВР- Пловдив, водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл. 209, ал.1 НК, е било прекратено.
За да постанови обжалвания акт, наблюдаващият прокурор приел, че от
установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства не може
да се направи еднозначен извод, че са осъществени обективните и субективни
признаци на състава на престъплението по чл. 209 НК. Не се установявало С. И. да
е въвел пострадалото лице в заблуждение за конкретни обстоятелства и факти,
което заблуждение да се намира в причинна връзка с извършеното имуществено
разпореждане. Били възникнали гражданскоправни отношения и се касаело за
неизпълнение на договор.
С жалбата се оспорва обосноваността и законосъобразността на
постановения прокурорски акт, като се иска същият като неправилен да бъде
отменен, като делото да бъде върнато на прокурора.
По допустимостта на жалбата:
1
Доколкото по делото липсват доказателства за момента, в който е връчено
съобщението до пострадалото лице за прекратяване на производството, следва да
се приеме, че жалбата не е просрочена. Отделно от това, жалбата изхожда от лице,
което прокуратурата в хода на досъдебното производство е третирала като
пострадал от престъплението и на което е връчен препис постановлението за
прекратяване, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По основателността на жалбата:
В обжалваното постановление наблюдаващият прокурор приел за
установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят П.Б. живеел в ***, като в двора на къщата си отглеждал
различни животни. На 01.11.2020 г. посетил кооперативния пазар в гр. ***, където
се извършвала продажба на животни. Там се запознал със С. А. И. от ***, *, който
пристигнал същия ден със свой познат - св. И. К., с товарен микробус Рено
Мастер ТДИ с ДК№ ***, собственост на К. с цел покупко-продажба на животни.
Свидетелите П.Б. и С. И. се заприказвали, като Б. споделил - че възнамерява да
продаде една крава юница, а И. проявил интерес. Тримата отишли до дома на Б.,
където последният показал животното. Двамата със С. И. се спазарили И. да я
купи срещу сумата от 600 лв., като И. обяснил, че има в себе си само 400 лв. -
които може да плати веднага, а другите впоследствие и двамата си „стиснали
ръцете" в знак на съгласие. И. дал на жалбоподателя сумата от 400 лв. и се
договорили И. да дойде другата неделя и да му донесе една ялова овца за
разликата от цената. Междувременно Б. показал и притежаваната от него кобила –
женска, червена на цвят. И. изявил желания да я купи за свой приятел и Б. се
съгласил. Според Б. - се договорили за кобилата за сумата от 1600 лв., а според И.
за сумата от 900 лв. И. оставил на Б. реалния номер на мобилния си телефон,
както и личната си карта - като гаранция, че е сериозен и че следващата неделя
щял да дойде, за да си оправят сметките и да доведе обещаното животно и парите
за кобилата. След това двете животни – кобилата и юницата, били натоварени на
товарния микробус Рено Мастер и К. и И. си заминали. На следващата събота -
един ден преди неделния пазар - св.Б. позвънил по телефона на И., за да го попита
кога смята да идва на пазара в неделя, при което И. обяснил, че в момента не
разполага със сумата - децата му били болни и не можел да пътува до **.
Последваш няколко разговора по телефона помежду им, при които И. обещавал да
2
заплати останалата дължима сума, но обяснявал, че е финансово затруднен в
момента, което накарало св. Б. да депозира жалба в полицията, по която
впоследствие е инициирано образуването на наказателно производство.
Установената фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящата
инстанция, като съответна на събраните по делото доказателства. При правилно
установена фактическа обстановка, съдът намира, че правилно е приложен и
материалният и процесуален закон.
Съгласно трайно установената практика на ВКС наказателната измама по
чл. 209 НК от обективна страна представлява неправомерна дейност по въвеждане
и поддържане на заблуждение у физическо лице, чрез което се формира невярна
представа за действителността, мотивираща го да извърши акт на имуществено
разпореждане, с произтичащите от това имотни вреди. Характеризиращи
субективните измерения на престъплението са прекият умисъл на дееца и
специалната цел - имотна облага. Както доктрината, така и съдебната практика
приемат, че престъплението измама може да бъде извършено и чрез сключване на
договор между дееца и пострадалото лице. За да бъдат действията съставомерни
следва да бъде установено, че към момента на сключване на договора един от
съконтрахентите е съзнавал, че няма да го изпълни и го сключва именно с цел да
възбуди у другата страна заблуждение и по този начин да й причини имотна
вреда. Тази хипотеза е налице, когато сключващият договора няма обективна
възможност да го изпълни или когато макар и да и имал възможност за това, още
към момента на сключване на договора е бил взел решение да не го изпълнява.
Именно това намерение, което следва да съществува преди и по време на
сключване на договора е и критерия, който отграничава гражданско-правната
измама от класическото престъпление (в този смисъл са Р 404-1995 г. 1 НО, Р 728-
03.1 НО, Р 546-2008 г. 1 НО и др.). Само и единствено в тези случаи е възможно и
допустимо да бъде носена наказателна отговорност. В случаите когато договорът
не е бил изпълнен по каквато и да е друга причина, но не и в резултат на
изначална невъзможност или липса на намерение за това, следва извод, че
престъплението не е осъществено от субективна страна, като в този изричен
смисъл е и Р 25-1602-2015г и Р 433-902-2015г. При измамата извършителят
изначално, още към момента на сключване на договора няма намерение да
изпълни поетите ангажименти, като в преобладаващата част от случаите не
разполага и с обективна възможност да стори това, без невъзможността за
изпълнение да бъде считана за задължителен признак на измамата. В тази
3
хипотеза самото сключване на договора е способ за въвеждане на пострадалия в
заблуждение. При неизпълнението на облигационно задължение по смисъла на
ЗЗД и ТЗ неизправната страна по договора се задължава с намерението да
престира уговореното, но впоследствие по една или друга, обективна или
субективна причина не съумява да стори това. в Този смисъл решение № 329, по
наказателно дело № 1105/2015., решение № 426/12 март 2016 год., трето
наказателно отделение по наказателно дело № 1418/2015 год.
Във всички случаи обаче за наличието или липсата на първоначално
намерение на изпълнение на поетото договорно задължение се съди не по
изявленията на привлеченото към отговорност лице, а по обективните факти
установени по делото. В съдебната практика са установени примерни критерии за
извършване на преценката дали договорното неизпълнение се дължи на изначална
липса на намерение за задължаване и изпълнение /в който случай ще е налице
наказателна измама/ или на последващи сключването на договора обективни или
субективни фактори /в който случай е налице гражданска измама/.
Приема се, че началната физическа, финансова или организационна
невъзможност за изпълнение на поетите задължения е сигурен белег за изначална
липса на намерение за изпълнение на поетите договорни задължения, и за
намерение за извличане на имотна облага и причиняване на имотна вреда.
Невъзможността за изпълнение, обаче не следва да бъде считана за задължителен
признак на измамата. Така решение № 329 по н.д. № 1105/2015, решение № 22/05
февруари 2014 г, І НО, к.д № 2302/2013 г., Решение № 330 от 17.11.2015 г. по н. д.
№ 882 / 2015 г. на ВКС, 2-ро нак. отделение, Решение № 453 от 31.10.2011 г. по
нак. д. № 2098/2011 г. на ВКС.
Съгласно чл. 243 от НПК прокурорът може да прекрати на наказателното
производство на основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК, както и когато прецени, че
обвинението не е доказано. Прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2
от НПК - когато деянието не съставлява престъпление, предполага липсата на
съставомерност от обективна и/или субективна страна на деянието, за което е
образувано досъдебното производство, така и липсата на обществена опасност на
деянието като признак на престъплението и на вината у извършителя. За да
достигне до този извод, представителят на държавното обвинение, а и съдът при
проверката за законосъобразност на прокурорския акт, следва да извърши анализ
и преценка на всички събрани по делото данни и доказателства. Като въз основа
на тях да изгради своите правни и фактически изводи. При противоречия на
4
доказателствените материали следва да изложи съображения защо едни се
приемат, а други се отхвърлят. При неизяснена и противоречива фактическа
обстановка - да събере допълнително доказателства. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК
органите на наказателния процес вземат решенията си само след като е извършено
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Това е и
предпоставката за законосъобразно прекратяване на наказателното производство
при несъставомерност на деянието.
Естеството на съдебния контрол в досъдебната фаза не позволява на съда да
допълва и/или подменя суверенната преценка на прокурора, в случай че същата е
изведена обосновано на базата на събрания доказателствен материал. В
разглеждания случай тази преценка е формирана в резултат на пълно тълкуване на
доказателствения масив и неговата достатъчност.
В конкретния случай не се установява с приложените и възможни
процесуално-следствени действия изначална липса на намерение за изпълнение.
Следните обстоятелства разколебават подобно твърдение, а именно – С. И. се е
занимавал с покупко-продажбата на животни, видно от показанията на свид. К.,
който го е закарал на пазара в ***, същият частично е изпълнил договора с
жалбоподателя, като е посочил, че няма средства да заплати останалото, но е
предложил замяна вместо доплащане, оставил е в залог личната си карта и е дал
реален номер на мобилния си телефон, като е обективирал съществуващото към
момента намерение да изпълни задълженията си. Именно невъзможността по
какъвто и да било начин да се извлече изначална липса на намерение да се
изпълни сключения устен договор за продажба на две животни и липсата на
индиции за предварителна невъзможност да се престира насрещно, следва да се
прецени като недостатъчност на фактите за обосновка на съставомерност на
извършено престъпление по чл. 209 от НК.
С оглед на това възраженията в жалбата за осъществяване на състав на
престъпление съдът прие за неоснователни. Не се събраха доказателства, а
анализът на събраните сочи, както се прие, че между жалбоподателя и свид. С. И.
са възникнали гражданскоправни отношения, а именно сключен е устен договор
за покупко-продажба на животни, който не е бил изпълнен от страна на купувача,
и същият не отрича възникналите задължения, като сочи че причината за
неизпълнението лежи във финансови затруднения и изразява готовност за
изпълнението им.
5
В цялост изложените от прокурора правни аргументи се обуславят от
приетата фактическа обстановка и се установяват по несъмнен и категоричен
начин от доказателствата по делото, кореспондират с тях и това води до
обоснованост на прокурорския акт. В хода на разследването са положени
достатъчно усилия от страна на разследващите органи по установяване на всички
обстоятелства, имащи отношение към обективната страна на престъплението.
При така изложените съображения съдът намира, че тъй като по делото е
проведено обективно, всестранно и пълно разследване и е извършен обоснован
правен анализ на всички данни от обективна страна на престъплението, изводът
на прокурора за несъставомерност на деянието като основание за прекратяване на
наказателното производство е обоснован и правилен. Поради това и обжалваното
постановление следва да бъде потвърдено.
Ето защо и на основание чл. 243, ал. 6 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на прокурор от Районна прокуратура
Пловдив за прекратяване на наказателното производство от 19.04.2021 г. по
досъдебно производство № 6/2021 г. по описа на РУП Раковски, пр.пр. 10365/2020
г. по описа на същата прокуратура, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1,
т. 1 от НПК.
Определението може да се обжалва или протестира в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6