№ 1969
гр. София, 17.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110135859 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. К. З. срещу
И. А. Б..
С Разпореждане № 109950 от 14.11.2022 г. съдът е указал на ищеца в 1-седмичен срок
от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на исковата молба,
а именно: 1/ да посочи своя единен граждански номер (ЕГН), както и адрес (отделно от
посочения електронен адрес); 2/ да посочи адрес на ответника; 3/ да изложи конкретните
фактически обстоятелства, от които произтича претенцията за неимуществени вреди в
размер на 5 001 лв.; 4/ да опише от кои точно действия на ответника са настъпили вредите и
в кой времеви период са извършени тези действия; 5/ да опише в кой времеви период (с
посочване на начална и крайна дата) е търпяла неимуществени вреди и в какво конкретно се
състоят тези вреди; 6/ да формулира надлежно искането си, като изрично уточни дали
претендира осъждане на ответника за сумата в размер на 5 001 лв.
В указания от съда срок ищецът е подал молба – уточнение, с която частично е
изпълнил указанията на съда - по т. 1, т. 2 и т. 5 от Разпореждане № 109950 от 14.11.2022 г.
С Разпореждане № 126659 от 21.12.2022 г. съдът отново е указал на ищеца в 1-
седмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираните нередовности на
исковата молба, а именно: 1/ да изложи конкретните фактически обстоятелства, от които
произтича претенцията за неимуществени вреди в размер на 5 001 лв., тъй като както от
исковата молба, така и от уточнителната молба от 28.11.2022 г. не става ясно въз основа на
кои конкретни фактически обстоятелства ищецът извежда съдебно предявените си
субективни права; 2/ да опише от кои точно действия на ответника са настъпили вредите; 3/
изрично да уточни освен иска за сумата в размер на 5 001 лв. предявява ли и други искове, в
който случай да изложи обстоятелствата на които се основават и да формулира надлежен
петитум на исковата молба
Ищецът е бил изрично предупреден за последиците при неизпълнение на дадените
1
указания – връщане на исковата молба.
Съобщението за така постановения съдебен акт от 21.12.2022 г., ведно със служебно
изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на ищеца на 04.01.2023 г. Съгласно
правилото, установено в разпоредбата на чл. 60, ал. 4 ГПК, срокът за отстраняване на
констатираните недостатъци на исковата молба е следвало да изтече на 11.01.2023г.
/присъствен ден/.
В указания от съда срок – на 11.01.2023 г. ищецът е подал молба – уточнение, с която
обаче не е изпълнил указанията на съда, а е повторил и преформулирал изложеното в
исковата молба и другите уточнителни молби. На първо място, ищецът не е изпълнил
указанието на съда да изложи конкретните фактически обстоятелства, от които произтича
претенцията за неимуществени вреди в размер на 5 001 лв. Така например, в исковата молба
ищецът е посочил, че обстоятелствата, на които основава иска са следните: „Ответникът е
изпратил материали, във вид на копия, на място от където се е интересувал за мнението
на адресата, дали копията съответствали на оригиналите. Материалите, спрямо които е
осъществено действието, са: незаверено копие на текстово съдържание, назовано
„Доклад“ и съдържащо моя подпис, незаверено копие на Докладна записка № 5290р-
8696/2015г. и незаверено копие на част от писмо, собственост на адресанта № 5290р-
8661/2015г. Незавереното копие на текстово съдържание, озаглавено „Доклад“ съдържа
моя подпис, в смисъл на авторство. Не съм предоставяла въпросния материал на
ответника, нито на лице, от чието име той има правомощия да се произнася. Не се
ангажирам със съдържанието на материала, не съм дала съгласието си, ответника да го
използва. Съдържанието на материала, пряко засяга личността ми и е от такова
естество, че в съчетание с вида, в който е поражда унижение, злепоставяне и застрашава
права и интереси. Незаверените копия на Докладна записка и на част от писмо,
собственост на адресанта, пряко и негативно засягат личността ми и
идентификационните им номера са собственост на институция, която не е относима към
ответника…Създадени са условия, с цел препятстване на защитата ми срещу действия на
близки му лица, текстово съдържание, с което не се ангажирам, да бъде налично,
държано, ползвано против волята ми, във вид на мое авторство и текстови съдържания,
които негативно засягат личността ми, да бъдат налични, държани, ползвани под
формата на отделни обекти, като всички са на място където не им следва…“.
С уточнение и допълнение на искова молба от 12.07.2022 г. ищецът е добавил, че:
„Материалите били изпратени, чрез съпроводително писмо, адресирано от името на МИ-
МВР, с която институция ответника е бил в трудови правоотношения. Но материалите
не са собственост на тази институция, тази институция не е оправомощена, да се
разпорежда с тях и те са във вид, че нямат правна стойност и не могат да бъдат
свързани с осъществена от нея дейност, а функционалните задължения на ответника не
включват извършената дейност. Мястото, където са изпратени материалите, е ДКИС
МВР, с която институция аз съм била в служебно правоотношение и очаквам същото да
бъде възстановено. Дейността, която е осъществил ответника, спрямо материалите, е
2
неадекватна, лишена от смисъл и лишена от законова опора. С извършената дейност,
ответника е опитал да спомогне лица, като прикрие пред съд неправомерно тяхно
действие, осъществено спрямо мен…“
С уточнителната молба от 11.01.2023 г., относно обстоятелствата, от които произтича
претенцията, ищецът е посочил: „Вследствие на изпращането им ги, от ответника, в
ДКИС-МВР, процесните материали – текстово съдържание (процесното „Доклад“),
съдържащо моя подпис в смисъл на авторство с което съдържание аз не се ангажирам и
текстови съдържания (процесните „Докладна записка“ и в вид на писмо, собственост на
адресанта), негативно засягащи личността ми, които са в негоден за ползване/незавършен
вид, се намират в ДКИС и за тях е възникнало основание, да се държат/притежават,
съхраняват в ДКИС-МВР, по съответния ред и като отделни обекти (на
документооборот), което поражда възможност за упражняване на фактическа власт и
права, от страна на съответното място, спрямо процесните материали…“, „Налично е
(съществува) съдържание, пряко засягащо ме, в следния вид/характеристики –
обективирано в материал, назован „Писмен отговор“, което е изготвено по начин с цел
вреда, в което е внесъл обстоятелства/изявления и преписани съдържания, от негодни за
използване (спорни) източници, засягащи личността ми, за която цел се е възползвал от
държани материали на място (МИ-МВР), където е упражнявал трудовата си дейност и
които е достъпил без да има правомощия и използвал, за лични нужди.“.
Настоящият съдебен състав приема, че както от исковата молба, така и от
последващите молби-уточнения не става ясно въз основа на кои конкретни фактически
обстоятелства ищецът извежда съдебно предявените си субективни права, т.е. не са ясни
обстоятелствата, на които се основава искът по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК. Не е
очертан предметът на делото с конкретни факти, не става ясно въз основа на кои конкретни
действия на ответника са настъпили вреди за ищеца и в кой времеви период са извършени
тези действия. На следващо място не е формулирано надлежно искане в съответствие с
разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, като е недопустимо съдът „Да признае
увреждащите действия и че ответника се е възползвал, от материали, държани в МИ-
МВР, които е достъпил и използвал за лични нужди и с користна цел и че материалите…
които ответника е ползвал са подправени и че в изготвения от ответника „Писмен
отговор“ са внесени обстоятелства, изявления и преписани съдържания, от негодни за
използване/спорни материали, от които се е възползвал поради държане/съхраняването им,
в МИ-МВР и чието съдържание е невярно, поради противоречие с правилата на
формалната логика и че наличие, държане и съхраняване на процесните материали на
местата и при лицата, където се намират, вследствие от поведение на ответника
застрашава правата и законните ми интереси…“. Следва да се отбележи, че
установителни искове за факти са изключение и са допустими само за такива факти с правно
значение, които са посочени в закон – арг. от разпоредбата на чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК. В
позитивното право няма нормативен акт, предвиждащ установителен иск за тези факти,
поради което и такъв иск е процесуално недопустим. Предвид изложеното следва да се
3
приеме, че указанията на съда не са били изпълнени.
Ето защо следва да се приеме, че е налице фактическият състав, установен в
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ГПК, за връщане на исковата молба.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 138615 от 04.07.2022 г., подадена от И. К. З. срещу И.
А. Б., по която е образувано гр. д. № 35859/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 167
състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4