Присъда по дело №2523/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 36
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Кристиан Бориславов Гюрчев
Дело: 20214520202523
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 36
гр. Русе, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристиан Б. Гюрчев
при участието на секретаря Веселина Л. Г.а
и прокурора Пл. Ст. П.
като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Наказателно дело от общ
характер № 20214520202523 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Г. Д., роден на 11.03.1980 г. в гр. Русе, с ЕГН
**********, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан,
безработен, с постоянен адрес: с. Николово, ул. „Мусала“ № 6, понастоящем в гр. Русе,
Център за временно настаняване на бездомни лица и такива в риск „Добрият
самарянин“, за ВИНОВЕН в това, че през периода 01.10.2020 г. – месец октомври 2021
г. /включително/ в гр. Русе, след като е бил осъден с Решение № 144/01.12.2008 г.,
постановено по гр. д. № 2161/2008 г. по описа на Районен съд – Русе, изменено с
Решение № 449/22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 8835/2017 г., постановено по
описа на Районен съд – Русе, изменено с Решение № 2091/11.12.2019 г., постановено
по гр. д. № 5930/2019 г., постановено по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на
27.12.2019 г., да издържа свой низходящ, детето си – АЛ. Д. Д., роден на 29.10.2004 г.,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни
вноски – 13 /тринадесет/ месечни вноски (по 190,00 лева), на обща стойност от 2470,00
лева (две хиляди четиристотин и седемдесет) лева, поради което на основание чл. 183,
ал. 1 във вр. с чл. 36 във вр. с чл. 54, ал. 1 във вр. с чл. 57, ал. 1 от НК му НАЛАГА
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така определеното
1
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Окръжен съд – Русе
в 15-дневен срок, считано от днес.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по НОХД № 2523/2021 г. по описа на Районен съд – Русе

Районна прокуратура – Русе е внесла обвинителен акт по общия ред, с който
подсъдимият Д. Г. Д. е предаден на съд за това, че през периода 01.10.2020 г. – месец
октомври 2021 г. /включително/ в гр. Русе, след като е бил осъден с Решение №
144/01.12.2008 г., постановено по гр. д. № 2161/2008 г. по описа на Районен съд – Русе,
изменено с Решение № 449/22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 8835/2017 г.,
постановено по описа на Районен съд – Русе, изменено с Решение № 2091/11.12.2019
г., постановено по гр. д. № 5930/2019 г., постановено по описа на Районен съд – Русе,
влязло в сила на 27.12.2019 г., да издържа свой низходящ, детето си – АЛ. Д. Д., роден
на 29.10.2004 г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от
две месечни вноски – 13 /тринадесет/ месечни вноски (по 190,00 лева), на обща
стойност от 2470,00 лева (две хиляди четиристотин и седемдесет) лева– престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на държавното обвинение
пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че същата напълно кореспондира
и се подкрепя от доказателствения материал по делото, поради което подсъдимият Д.
следва да бъде признат за виновен, като му се наложи наказание „Лишаване от
свобода“ в размер, ориентиран към средата на предвиденото в закона, като на
основание чл. 66 от НК изпълнението на предложеното наказание бъде отложено за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият Д.Д. се явява лично, като в хода на пледоарията си и последната си
дума признава вината си. Моли да му се наложи наказание „Лишаване от свобода“ в
минимален размер, чието изпълнение да бъде отложено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, след като ги
обсъди съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и взе предвид
становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Д. Г. Д., с ЕГН **********, е роден на 11.03.1980 г. в гр. Русе.
Същият е с постоянен адрес в с. Николово, област Русе, ул. „Мусала“ № 6, като
понастоящем се намира в гр. Русе, в Център за временно настаняване на бездомни лица
и такива в риск „Добрия самарянин“. Подсъдимият Д. е български гражданин, със
средно образование, разведен, неосъждан /възползвал се от привилегията по чл. 183,
ал. 3 от НК/ и безработен.
На 24.02.2004 г. свидетелката Т. Д. и подсъдимият Д. Д. сключили граждански
брак с акт № 0062 от същата дата, издаден от Община Русе. По време на този брак, на
29.10.2004 г., се родило детето им – свидетелят АЛ. Д. Д.. Поради влошаване на
отношенията им, двамата се разделили, като от тогава до настоящия момент, двамата
живеят разделено.
На 01.12.2008 г. с Решение № 144/01.12.2008 г., постановено по гр. дело №
2161/2008 г. по описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 01.12.2008 г.,
гражданският брак между двамата съпрузи бил прекратен по взаимно съгласие, като
упражняването на родителските права спрямо малолетния А.Д. било предоставено на
майка му – свидетелката Т.Д., а на подсъдимият Д.Д. бил определен режим на лични
отношения. Със същия съдебен акт подсъдимият Д.Д. бил осъден да заплаща
1
ежемесечна издръжка на малолетното си дете чрез свидетелката Т.Д., в качеството на
законен представител, в размер на 60.00 лева, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, считано от постановяване на решението за развод до навършване
на пълнолетие. След развода свидетелката Т.Д. заживяла със сина си свидетеля А.Д. в
апартамент, находящ се в гр. Русе, ул. „Митрополит Григорий“ № 3, бл. „Балчик“, вх.
3, ет. 2.
С Определение от 12.10.2016 г., постановено по гр. д. № 4346/2016 г. по описа на
Районен съд – Русе, била одобрена спогодба между свидетелката Т.Д. и подсъдимия Д.,
по силата на която първоначално определената издръжка за свидетеля А.Д. била
увеличена от 60.00 лв. на 110.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до настьпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
Впоследствие през 2017 г. свидетелката Т. Д. предявила иск пред Районен съд —
Русе за изменение размера на издръжката, като с Решение № 449/22.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 8835/2017 г. по описа на Районен съд - Русе, влязло в сила
на 25.06.2018 г., съдът увеличил дължимата издръжка на 150.00 лева. До този момент
подсъдимият Д. изпълнявал редовно задължението си да изплаща издръжка, с
изключение на времето от месец април 2009 г. до месец март 2010 г., включително,
общо 12 месечни вноски по 60.00 лева, за който период подсъдимият Д. бил привлечен
към наказателна отговорност по досъдебно наказателно производство - прокурорска
преписка № 731 /2010 г. по описа на Районна прокуратура — Русе за извършено
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. С Присъда № 183/13.10.2010 г., постановена по
НОХД № 1647/2010 г. по описа на Районен съд —Русе, влязла в сила на 29.10.2010 г.,
подсъдимият Д. бил признат за виновен, но се възползвал от привилегията по чл. 183,
ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и не му било наложено наказание, тъй като до постановяване
на присъдата изпълнил паричното си задължение за инкриминирания период в размер
на 720 лв.
През 2019 г. свидетелката Т. Д. отново депозирала в съда искова молба, с която
предявила иск за изменение на дължимата издръжка от подсъдимия Д., по повод на
което било образувано поредното гражданско дело между двете страни. С Решение №
2091/11.12.2019 г., постановено по гр. дело № 5930/2019 г. по описа на Районен съд -
Русе, влязло в сила на 27.12.2019 г., подсъдимият Д. бил осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на свидетеля А.Д. чрез свидетелката Т. Д. в размер на 190.00 лв., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настьпване на обстоятелства за
нейното изменение или прекратяване. В полза на свидетелката Д. бил издаден
изпълнителен лист № 4120/19.12.2019 г. по описа на Районен съд - Русе. По молба на
свидетелката Т. Д. било образувано ИД № 20199140401222/2019 г. по описа на ЧСИ
В.Н., с рег. № 914 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Русе. В хода на
изпълнителното производство постьпвали частични и неритмични плащания, като от
месец септември 2020 г. Подсъдимият Д. преустановил изцяло изплащането на
дължимата издръжка. Недоволна от това, свидетелката Т.Д. депозирала жалба в
Районна прокуратура – Русе, във връзка с която било образувано и настоящото
наказателно производство.
През периода 01.10.2020 г. до месец октомври 2021 г. /включително/
подсъдимият бил трудоспособен, физически и психически здрав и с годност да
реализира доходи.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установява от
2
приобщените по делото доказателства – гласни такива: показанията на свидетелите
Ю.Г., Т.Д., А.Д., обясненията на Д.Д., както и от приетите по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства – свидетелство за съдимост, заверени копия от Решение №
144/01.12.2008 г., постановено по гр. д. № 2161/2008 г. по описа на Районен съд – Русе,
изменено с Решение № 449/22.03.2018 г., постановено по гр. д. № 8835/2017 г. по описа
на Районен съд - Русе, изменено с Решение № 2091/11.12.2019 г. по гр. дело №
5930/2019 г. по описа на Районен съд – Русе, справка от ЧСИ, автобиография,
декларация по ЗСГ и справка за съдимост.
Събраните по делото доказателства са еднопосочни, непротиворечиви,
взаимнодопълващи и във взаимовръзка помежду си следва да бъдат кредитирани в
цялост. Доказателствени източници, оборващи или разколебаващи обвинителната теза,
не са събрани.
По делото не е налице спор, а и видно от приложените по делото писмени
доказателства – съдебни решения, подсъдимият Д. е бил осъден да изплаща издръжка
на свидетелката Т.Д., в качеството на законен представител на свидетеля А.Д., роден
по време на брака на свидетелката Д. и подсъдимия Д.. От приложената по делото
справка от ЧСИ и от показанията на свидетелите Т.Д. и А.Д. се установява, че
подсъдимият Д.Д. не е изпълнил задължението си да заплаща дължимата издръжка
през периода месец юни 2020 г. – месец март 2021 г. /включително/.
От обясненията на подсъдимия Д. Д. се установява, че последният е бил запознат
със съдебните решения и вмененото му с тях задължение за изплащане на издръжка,
както и че не е извършвал плащания през инкриминирания период.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че Д. Г. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 183, ал. 1
от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е от категорията на т.нар. продължени
престъпления, като изпълнителното деяние се реализира с бездействие – неизпълнение
на поне две месечни алиментни вноски. За съставомерността на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК е ирелевантно обстоятелството дали подсъдимия реализира доходи и
съответно в какъв размер. Изключение от посоченото е хипотезата, в която
неизпълнението на задължението за изплащане на издръжка се дължи на обективна
невъзможност – напр. тежко заболяване, грижа за друго близко лице със спешна
нужда, изискваща финансова помощ и др. В тази насока Решение № 88 от 28.02.2011 г.
на ВКС, постановено по н. д. № 6/2011 г., III н. о. и Решение № 449 от 29.10.2010 г. на
ВКС, постновено по н. № 390/2010 г., II н. о.
В процесния случай от обективна страна се установи по категоричен начин, че
периода 01.10.2020 г. – месец октомври 2021 г. /включително/ в гр. Русе, след като е
бил осъден с Решение № 144/01.12.2008 г., постановено по гр. д. № 2161/2008 г. по
описа на Районен съд – Русе, изменено с Решение № 449/22.03.2018 г., постановено по
гр. д. № 8835/2017 г., постановено по описа на Районен съд – Русе, изменено с
Решение № 2091/11.12.2019 г., постановено по гр. д. № 5930/2019 г., постановено по
описа на Районен съд – Русе, влязло в сила на 27.12.2019 г., да издържа свой низходящ,
детето си – АЛ. Д. Д., роден на 29.10.2004 г., подсъдимият Д. не е изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски – 13 месечни вноски (по 190,00
лева), на обща стойност от 2470,00 лева.
Видно от гореизложеното се констатират всички елементи от обективната
страна на състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, а именно подсъдимият е
имал непълнолетно дете, с влязло в сила решение на граждански съд е бил осъден да
му плаща издръжка и не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
3
месечни вноски.
Както към момента на деянието, така и към момента на разглеждане на делото
подсъдимият е пълнолетен и психически и физически здрав, като в хода на делото не се
констатираха обстоятелства от обективен характер, ограничаващи работоспособността
му.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл като форма на
вината по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК – подсъдимият съзнавал, че е бил осъден
да изплаща месечна издръжка на А.Д., негово непълнолетно дете, но независимо от
това не изпълнявал задълженията си.
Не са налице предпоставките, за да бъде приложена разпоредбата на чл. 183, ал.
3 от НК.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За състава на престъплението, за което е предаден на съд подсъдимия се
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една или „Пробация“.
При индвидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия Д., съдът
отчита като смекчаващи вината обстоятелства чистото му съдебно минало и
критичното му отношение и осъзнатите от подсъдимия последици от извършеното от
него деяние. Като отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчита големия размер на
дължимата издръжка – 2470 лева и продължителния период, през който свидетелят
А.Д. е бил лишен от дължимата му се издръжка, както и че към настоящия момент
подсъдимият Д. не се занимава с трудова дейност. Предвид така изложеното и при
установения превес на отегчаващи вината обстоятелства съдът счита, че на основание
чл. 57, ал. 1 и чл. 54 от НК на подсъдимия следва да бъде наложено наказание
„Лишаване от свобода“, ориентиран към минимума – три месеца.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 66 от НК и изтърпяването на
така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ следва да се отложи за изпитателен
срок от три години. Този срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо
подсъдимия и би го мотивирал за вбъдеще да не допуска противоправно поведение.
Съдът намира, че така определеното наказание е справедливо и съобразено с
личната и генерална превенция по чл. 36 от НК.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:
4
Съобщи за изтекли лични данни