Решение по дело №19/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1901
Дата: 16 май 2024 г.
Съдия:
Дело: 20247150700019
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 1901

Пазарджик, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20247150700019 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на 145 от и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 118 от Кодекса за социалното осигуряване КСО).

Делото е образувано по жалба на Н. И. Г.-Т., [ЕГН] от с. Карабунар, община Септември, чрез адв. К. С. – САК, против Решение № 1012-12-322#3 от 15.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-01449617 от 15.11.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пазарджик, с което е разпоредено Н. И. Г.-Т. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 08.07.2022 г. – 17.01.2023 г. в размер на 5066,11 лева от които 4499,52 лв. главница и 566,59 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

Решението е оспорено като незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон. По същество в жалбата се твърди, че жалбоподателят е работила в търговското дружество „КУАТРО-19“ ЕООД, като в регистъра на трудовите договори за лицето Н. И. Г.-Т. е подадено уведомление по реда на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) за сключен на 07.07.2021 г. трудов договор с основание „01 - безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ“. Твърди се, че жалбоподателят е работила като продавач-консултант и тази длъжност нямала нищо общо с описаните в оспореното решение длъжности снабдител или завеждащ търговски обекти, на каквито неоснователно ги приравнявал ответния орган. Позовавайки се на чл. 120 от Конституцията на Република България, жалбоподателят посочва, че работодателят може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно и друга работа в същото или в друго предприятие. Изложени са и съображения, че Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик не е взел предвид, че България е страна по Конвенция № 183 на международната организация на труда относно закрилата на майчинството, 2000 г., мотивирайки се с прогласените в преамбюла на конвенцията принципи, както и твърди нарушение на чл. 8 от същата конвенция. В допълнение възразява, че що се отнася до липсата на първична счетоводна документация в дружеството за изпълняваната от Н. Г.-Т. дейност за продавач-консултант, то нито в Закона за счетоводството, Закона за ДЦС, както и в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, не било предвидено в съдържанието на фактурите и касовите бонове да се вписва името и длъжността „продавач-консултант“. Твърди се, че проверката от контролен орган на ТП на НОИ в случая е недопустимо средство за доказване на определени факти и обстоятелства касаещи дали е осъществявана трудова дейност или не, и счита проверката на органите на НОИ за извършена от некомпетентен орган.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител адв. М., който поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юрк. С., която оспорва жалбата. Изразява становище за законосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Претендира разноски. Представя писмени бележки по съществото на спора.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

В Регистър на трудовите договори за лицето Н. И. Г.-Т. от дружество „КУАТРО-19" ЕООД гр. Пещера, ЕИК ********* е подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда КТ) за сключен на 07.07.2021 г. трудов договор с основание „01 – безсрочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ“ за длъжността „Продавач - консултант“ с код по НКПД 52232001. По делото е представен Трудов договор от 07.07.2021 г., сключен между Н. И. Г.-Т. и „КУАТРО-19" ЕООД за изпълнение на длъжността „Продавач-консултант“.

От работодателя са подавани данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“ за периода от 07.07.2021 г. до 30.06.2023 г. (вкл.). Съответно от „КУАТРО-19“ ЕООД е подадена и справка, с удостоверение приложение № 10 към чл. 9, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО).

Предвид подадените данни, на основание чл. 48а от КСО и във връзка с чл. 54к от КСО на г-жа Г.-Т. са изплатени парични обезщетения за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО.

При извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Пазарджик в дружество „КУАТРО-19“ ЕООД, гр. Пещера, ЕИК *********, обективирана в Констативен протокол № КП-5-12-01398990 от 26.07.2023 г., обаче е установено, че Н. И. Г.-Т. не е осъществявала трудова дейност, която да е основание за осигуряването й по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за периода от 07.07.2021 г. до 30.06.2023 г. (вкл.).

На 31.03.2023 г. и 20.07.2023 г. е извършено посещение от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик в търговски обекти на дружеството „Куатро-19“ ЕООД, ЕИК ********* в гр. Пазарджик, на адрес ул. „Пловдивска“ №21 и ул. „Градски пазар“ №37, както и търговски обект в гр. Пещера, на адрес ул. „Петър Раков“ №33, при което е установено, че Н. Г.-Т. не е работила в цитираните обекти. За да достигнат до тези изводи, контролните органи са взели предвид декларация №1056-12- 160#16 от 14.07.2023 г. от И. С. А., декларация №1056-12-160#17 от 20.07.2023 г. от С. Г. Ф., декларация №1056-12-160# 18 от 20.07.2023 г. от Ф. А. Ч., декларация №1056-12-160#19 от 21.07.2023 г. от П. Т. Н..

В хода на проверката към 03.04.2023 г. жалбоподателят е декларирала, че от 07.07.2021 г. е работила като продавач-консултант в обект на дружество „КУАТРО-19" ЕООД в гр. Пещера, находящ се в близост до „Биовет“. Дейността, която е извършвала се е състояла в продажба на перилни и почистващи препарати, а колежката, с което е работила се е казвала М.. С оглед извършена проверка от контролните органи на ТП на НОИ обаче се установило, че в Регистър на трудовите договори на същото дружество липсва лице с името М. (или сходно с това име на служител).

На 10.05.2023 г. Н. Г.-Т. е представила в ТП на НОИ - Пазарджик нова декларация, с която е декларирала, че работата, която е извършвала при изпълнение на трудовите си задължения е „да ходи за стока с А. У. (до Търговията гр. Пазарджик)“, като работното й място е продавач-консултант в гр. Пещера, както е определена длъжността в трудовия договор.

В хода на проверката не са представени трудовоправна документация, първични счетоводни и други документи, в които да фигурира името на Н. И. Г.-Т., доказващи действително осъществявана трудова дейност от нейна страна на длъжност „Продавач-консултант“, определена  с Трудов договор № 008 от 07.07.2021 г. (л. 113 от делото).

В този смисъл, при извършената проверка по разходите на ДОО е констатирано, че за жалбоподателя са подавани данни за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация „Данни за осигуреното лице“ с код вид осигурен „01“ по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО при 8-часов работен ден за периода от 07.07.2021 г. до 30.06.2023 г. (вкл.). Данните са подавани по електронен път с квалифициран електронен подпис (КЕП), регистриран на името на А. П. У. - собственик и управител на „КУАТРО-19“ ЕООД.

След извършено разследване от Окръжна Прокуратура - Пазарджик по ДП № 84/2022 г. А. У. е със статут „задържане под стража“ и се намира в сектор „Арести“ при Затвор гр. Пазарджик. От представената декларация от лицето, извършвало начисления по труд и работна заплата (ТРЗ) към дружество „КУАТРО-19“ ЕООД, след обиск от ДАНС и следствена служба, електронният подпис, собственост на г-н Учкунов, е иззет. Упълномощено лице или друг законен представител на г-н А. У., които да са заявили подаване на документи по електронен път и ползване на електронни административни услуги, предоставяни от НАП с КЕП, сред които и подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО с Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице“, до настоящия момент не са установени.

Въз основа на заключенията и констатациите посочени по-горе, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО от контролните органи на ТП на НОИ - Пазарджик са издадени задължителни предписания №ЗД-1-12-01399041 от 26.07.2022 г., влезли в законна сила, въз основа на които подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни за г-жа Г.-Т. за периода от 07.07.2021 г. до 30.06.2023 г. (вкл.) са заличени.

В тази връзка по делото е депозирано Писмо с вх. № 2964/28.03.2024 г. от ответника, с което в изпълнение на протоколно определение от 14.03.2024 г. представят: заверено копие на Задължителни предписания № ЗД-1-12-01399041/26.07.2023 г. с отбелязване на датата на влизането им в сила, справки от ПП „Архимед“ за всички подадени документи от „Куатро-19“ ЕООД и Писмо с изх. № 5027#1/27.03.2024 г. на ТД на НАП, офис Пазарджик.

От посочените писмени доказателства, приети по делото и неоспорени от страна на жалбоподателя се установява, че със Задължителни предписания № ЗД-1-12-01399041/26.07.2023 г., влезли в законна сила на 09.09.2023 г. на осигурителя „Куатро – 19“ ЕООД е предписано да се заличат данните подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода 07.07.2021 г. – 30.06.2023 г. за лицето Н. И. Г.-Т.. Съответно въз основа на посочените необжалвани и неизпълнени задължителни предписания, от страна на органите на НАП са служебно заличени всички декларации обр. 1 за Н. И. Г. – Т. за периода 07.07.2021 г. – 30.06.2023 г.

В резултат на гореизложеното и на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3, поради нарушение на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване, от ръководителя на контрола по разходите на ДОО е издадено Разпореждане №РВ-3-12-01449617 от 15.11.2023 г. Със същото Н. И. Г.-Т. е задължена да възстанови неоснователно получените парични обезщетения за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО за периода от 08.07.2022 г. до 17.01.2023 г. в размер на 5066,11 лв. (пет хиляди шестдесет и шест лева и единадесет стотинки), от които 4499,52 лв. - главница и 566,59 лв. - лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на обжалваното разпореждане. Разпореждането е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, който с процесното Решение № 1012-12-322#3 от 15.12.2023 г. потвърждава Разпореждане № РВ-3-12-01449617 от 15.11.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пазарджик.

По искане на жалбоподателя по делото е разпитан и свидетелят Д. А. К.. Съгласно показанията на свидетеля се установява, че той познавал Н. Т. от четири-пет години. Познавал и А. У., управителят на работодателя „Куатро – 19“ ЕООД, който развивал търговска дейност и имал магазини. По това време Н. си търсела работа и свидетелят я е препоръчал на А. У. за наемане на работа и месец по-късно тя започнала работа в една негова фирма. Твърди, че жалбоподателят работила в дружеството на Учкунов около 2-3 месеца, след което излязла в майчинство. Свидетелят посочва, че е виждал жалбоподателят и Учкунов 3-4 пъти в червен микробус, Мерцедес в гр. Пещера и в гр. Пазарджик, като жалбоподателят се возела в микробуса и заедно с Учкунов зареждали магазини. Посочва, че я е виждал да сваля тоалетна хартия от буса, като това се случвало лятото на 2021 г.

Съдът не кредитира показания на свидетеля по две причини. На първо място с показанията се цели да бъде установено, че жалбоподателят реално е полагала труд в дружеството „Куатро – 19“ ЕООД. По аргумент от чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж обаче, установяване на трудов стаж е недопустимо със свидетелски показания. Това може да бъде сторено единствено с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец.

На следващо място показанията на К. противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а и свидетелят демонстрира близки отношения с жалбоподателката, което от своя страна предполага да свидетелства в нейна полза. Фактите, установени при проверката, че останалите служители на „Куатро-19“ ЕООД не познават такава служителка и не са работили с нея, не се опровергават по никакъв начин от свидетелските показания. Освен това е налице и разминаване относно длъжността, която се твърди, че жалбоподателят е заемала. По документи (т.е. по трудов договор) е посочено, че същата е назначена за продавач-консултант, а по свидетелските показания е изпълнявала снабдителска длъжност.

По делото от страна на жалбоподателя са представени и доказателства за реалното раждане на дете на 29.12.2021 г., т.е. 5 месеца след сключване на трудовия договор с „Куатро – 19“ ЕООД. Тоест към момента на сключване на договора и на осъществяване на снабдителската дейност (07-08.2021 г.), за която свидетелят К. твърди да е видял жалбоподателя да осъществява, същата следва да е била към средата на бременността си.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок срещу акт подлежащ на оспорване от лице, което има правен интерес от оспорването и се явява допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Административен съд – Пазарджик като обсъди доводите на страните, прецени представените по делото доказателства и извърши проверка на оспорения акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168 АПК, за да се произнесе съобрази следното:

Оспореният акт е издаден от Директора на ТП на НОИ – Пазарджик. Съобразно чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „д“ от КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4 от КСО, за прихващане по чл. 114, ал. 5 от КСО и за възстановяване по чл. 115, ал. 2 от КСО. В настоящия случай процесният акт касае именно разпореждане за възстановяване на неоснователно получени плащания. Издателят на акта е материално и териториално компетентния орган за издаване на оспореното решение.

Що се касае до спазване на изискванията за форма на оспорения акт и предвид гореустановените, настоящият състав намира, че процесният акт е изготвен в писмена форма, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който го издава, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В изпълнение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на акта. Т.е. не се установяват нарушения във формата на акта.

При проверка по спазване на административнопроизводствените правила и по правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира следното:

Осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и продължава до прекратяването  (чл. 10 от КСО). Едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се приеме за осигурено, е да осъществява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.

Правилно административният орган е приел, че само наличието на трудов договор и подаването на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в регистъра на осигурените лица не е достатъчно условие за възникване правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и обезщетение за бременност и раждане, а е необходимо лицето реално да е осъществявало трудова дейност. Извършването на трудова дейност е една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и обезщетение за бременност и раждане. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т.е. ако не е предоставена реално работна сила.

Следва да бъде отбелязано, че доказателствената тежест за установяване на положения труд е на самото лице (В този смисъл Решение № 2524 от 18.02.2020 г. по адм. дело № 12220/2019 г. на Върховния административен съд на Република България – Шесто отделение). В хода на административния процес както пред административния орган, така и пред съда, жалбоподателката не представя убедителни доказателства относно осъществяваните трудови функции във „Куатро-19“ ЕООД. По искане на жалбоподателя е разпитан единствено свидетелят К., чиито показания съдът не кредитира по изложени по-горе в настоящото съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, т.е. за да възникне правото на парично обезщетение за бременност и раждане следва да е осъществен сложния фактически състав, определен от законодателя в цитираната разпоредба, като съвкупност от различни елементи (юридически факти) - настъпил социален риск (бременност и раждане), който да е настъпил по отношение на осигурено лице по смисъла на легалната дефиниция на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО, което от своя страна има най-малко 12 (дванадесет) месеца осигурителен стаж като осигурено за този риск. В случая безспорно лицето е родило на 29.12.2021 г., но не се установява жалбоподателят да е било осигурено лице по смисъла на КСО за процесния период.

От представените, приети и неоспорени справки по делото за лицето на Н. И. Г.-Т. за процесния период, касаещ отпускане на обезщетението за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО не се установява лицето да е полагало труд при друг работодател или да е било самоосигуряващо се лице. Тоест единственият работодател, който е изпращал данни за заетост на лицето е бил именно „Куатро-19“ ЕООД.

С оглед горните, следва да се приеме, че по отношение на Н. И. Г.-Т. не е възникнало осигуряване, съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО, съответно към датата на възникване на риска временна неработоспособност същата не е „осигурено лице“ по смисъла на закона, доколкото към тази дата за нея нито са внесени, нито са дължими осигурителни вноски, нито същата е започнал да упражнява трудова дейност в „КУАТРО-19“ ЕООД. Предвид това, правилно административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 48а от КСО, респективно няма право на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО.

Нещо повече - твърденията на жалбоподателя, че е полагала труд по трудово правоотношение с работодателя „Куатро-19” ЕООД са неотносими, тъй като декларираните данни в тази насока са заличени. Тези възражения и искания биха били допустими в административното производство срещу дадените задължителни предписания за заличаване на данните. Но както бе посочено по-горе тези задължителни предписания не са обжалвани и са влезли в сила. Заличените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО (със Задължителни предписания № ЗД-1-12-01399041/26.07.2023 г., влезли в законна сила на 09.09.2023 г.,) ведно с разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО дават основание на законосъобразното приложение на нормата на чл. 54к от КСО с оспореното разпореждане от 15.11.2023 г. (Разпореждане № РВ-3-12-01449617 от 15.11.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Пазарджик), съответно за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. В този смисъл Решение № 7264 от 03.07.2023 г. по адм. д. № 1336 / 2023 г. на Върховен административен съд.

Предвид всички гореизложени не се установява и нарушение на прогласените принципи на Конвенция № 183 на международната организация на труда относно закрилата на майчинството, доколкото при постановяване на оспорения акт, административният орган е събрал цялата относима информация, съобразил е събраните по преписката данни и при правилна преценка, че в настоящия случай не се установява лицето да е полагало труд при работодателя „Куатро-19“ ЕООД е приложил действащия закон.

Освен това, в действащото законодателство няма легално определение за понятието „недобросъвестност“ при получаване на осигурително плащане от лицето, но в практиката е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Изложените по-горе обстоятелства сочат, че жалбоподателя е била недобросъвестна при получаване на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване, които не  се дължат, тъй като е установено, че същата не е упражнявала трудова дейност в „КУАТРО-19“ ЕООД и се е възползвала от неоснователно подаваните за нея данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.

Що се касае до въведеното възражение, че органите на ТП на НОИ не разполагат с правомощия по осъществяване на проверка относно реалното полагане на труд, настоящият състав намира, че с разпоредбата на чл. 107 от КСО законодателят е възложил контрола по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване, във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт на контролните органи на Националния осигурителен институт. По аргумент от чл. 107, ал. 2 от КСО, контролни органи на Националния осигурителен институт са:

1. инспекторите по осигуряване в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;

2. лекарите - експерти по експертиза на временната неработоспособност в териториалните поделения на Националния осигурителен институт;

3. длъжностните лица, на които със заповед на управителя на Националния осигурителен институт или на ръководителя на териториалното поделение е възложено да извършват финансови ревизии и проверки по разходите на държавното обществено осигуряване, както и по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт.

В случая проверка е осъществена именно от контролни органи по смисъла на чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, а именно: старши инспектор по осигуряването Н. П. З. и главен инспектор по осигуряването К. И. И.. Същите са обективирали направените от тях констатации и заключения по проверката в Констативен протокол № КП-5-12-01398990/16.07.2023 г. (л. 51 и сл. от делото). Същият е послужил като основание за издаване и на разпореждането от 15.11.2023 г., потвърдено с процесното решение на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик.

С оглед всички гореизложени следва да се приеме, че процесният административен акт е надлежно мотивиран, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Не се констатира оспореното решение да е издадено за цел, различна от установената със закона и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Предвид изхода на делото и съобразно чл.143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. Г.-Т., [ЕГН] от с. Карабунар, община Септември, чрез адв. К. С. – САК, против Решение № 1012-12-322#3 от 15.12.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № РВ-3-12-01449617 от 15.11.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - Пазарджик, с което е разпоредено Н. И. Г.-Т. да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за бременност и раждане за периода 08.07.2022 г. – 17.01.2023 г. в размер на 5066,11 лева, от които 4499,52 лв. главница и 566,59 лева лихва от датата на неправомерно полученото обезщетение до датата на разпореждането.

ОСЪЖДА Н. И. Г.-Т., [ЕГН] да заплати на Териториално поделение на НОИ – Пазарджик разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: