№ 149
град Пловдив, 26.01.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XII състав, в публично съдебно заседание
на десети октомври две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от
съдия Пасков административно дело № 2778 по описа на съда за 2020 година, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.118
ал.1 от КСО.
Делото е образувано по жалба на В.П.Б., с ЕГН **********,***,
чрез адв. Т.Б.,***, срещу Решение № Ц 2113-15-174/17.09.2020 г. на директора на
ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № Ц 1012-15-239/25.08.2020 г. на В.П.Б.,
срещу Разпореждане № **********, Протокол № 2142-15-12/16.06.2020 г. на ръководителя
на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е издаден в нарушение
на чл.1 ал.5 от НПОС, чл.7, 9, 12, 34 и 35 от АПК, тъй като пенсионният орган
не е уведомил лицето и не му е предоставена възможност да се запознае с
новопостъпилите документи и да изрази становище по тях, въпреки заявената в
жалбата по чл.117 от КСО претенция, не е изследвано авторството на документите,
поради което органът е постановил административни актове в нарушение на
административните правила и материалните норми. Иска се отмяна на оспорения акт
и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б.,
който поддържа жалбата и претендира разноски по делото.
Ответникът – директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. М., изразява становище за неоснователност на
жалбата по доводи, изложени в представеното по делото становище. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени данните по административната преписка и
представените от делото доказателства, намери следното:
Подаването на жалбата в рамките на предвидения за това
процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество
същата е неоснователна, по следните съображения:
Фактите установени в административното производство, по които
не се формира спор са следните:
С разпореждане № **********/Протокол № 2142-15-12 от
16.06.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ –
Пловдив на В.П.Б.,***, е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
/ЛПОСВ/ по условията на чл.68
ал.3 от КСО, считано от 12.01.2011 г., при навършена възраст 65
години. Разпореждането е издадено в изпълнение на решение на директора на ТП на
НОИ – Пловдив № 2153-15-263/27.09.2019 г., с което се отменя Разпореждане №
*********/Протокол № 2142-15-12/23.07.2019 г. и пенсионното досие е върнато на
длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО с мотив, на жалбоподателя да се даде
възможност за избор на три последователни години от последните 15 години
осигурителен стаж до 01.01.1997 г., от които да се изчисли размерът на
пенсията, съобразно влязло в сила Решение № 2368/14.11.2018 г. по адм. д. №
450/2018 г. на Административен съд – Пловдив.
С писмо изх.
№ 2153#1/14.11.2019 г. на Б.
е указано, че следва да представи удостоверение обр. УП 2 за осигурителен доход
за три последователни години по избор от последните 15 години осигурителен стаж
и собственоръчна декларация за избрания период, както и, че в случай, че не
представи декларация за нов тригодишен базисен период преди 01.01.1997 г.,
индивидуалният коефициент ще бъде формиран от осигурителния доход за периода
26.09.1986 г. – 25.09.1989 г., от който е изчислена пенсията за ОСВ. Писмото е
получено от лицето на 18.11.2019 г.
Със
заявление вх. № 2153-15-263#2/17.12.2019 г. Б. декларира, че желае пенсията да се изчисли
от тригодишен период за времето от 01.01.1979 г. до 31.12.1981 г. съгласно това
заявление Б. е пожелала документите за осигурителен доход да се изискат по
служебен път от отдел „ООА“ при ТП на НОИ – Пловдив.
С писмо изх.
№ 2175-15—1961#1/19.12.2019 г. е
изискано от отдел „ООД“ при ТП на НОИ – Пловдив да издаде удостоверение обр.
УП-15 с осигурителен доход за периода от
01.01.1979 г. до 31.12.1981 г. от осигурител СП „Трансстрой“ – Пловдив. Съгласно
уведомително писмо изх. № 5506-15-4156#/14.01.2020 г. на отдел „ООД“ при ТП на НОИ – Пловдив, обр.
УП-15 не може да бъде издаден на В.П.Б. за периодите от 01.01.1979 г. до
31.12.1981 г. от осигурителя „Трансстрой Пловдив“ АД – в несъстоятелност, тъй
като иззетите за съхранение документи на осигурителя, удостоверяващи
осигурителен стаж и доход, се състоят от разплащателни ведомости за
„Администрация“ за периода от 1990 г.до 1999 г. и лични досиета, в които няма
данни за В.Б..
С писмо изх.
№ 2175-15-195#3/17.03.2020 лицето е уведомено за невъзможността да бъде
издадено удостоверение обр. УП-15 за декларирания период 01.01.1979 г. –
31.12.1981 г., за необходимостта да представи обр. УП 2 за избрания период, в
случай, че съхранява такъв, и че индивидуалният коефициент ще бъде формиран от
осигурителен доход за период 26.09.1986 г. – 25.09.1989 г., ако не представи нова
декларация за друг тригодишен базисен период. Писмото е получено на 20.03.2020
г.
При съобразяване с разпоредбата на
чл.3а ал.1 от КСО, която е ограничена само за времето на обявено извънредно
положение по чл.784 т.12 от КРБ, органът е установил, че предоставеният на
лицето едномесечен срок за изпълнение на исканията по писмо изх. № 2175-15-195#3/17.03.2020 г. е
изтекъл на 14.06.21020 г., като до тази дата не са представени изисканите
документи. Размерът на пенсията е определен от осигурителен доход за период
26.909.1986 г. до 25.09.1989 г. 8 758.00 в. и от 01.011997 г. – 28.05.1997
г. – 100 178.00 лв., индивидуален коефициент 0.904 при осигурителен стаж
25 г. 03 м. 00 д. от трета категория.
Междувременно, в ТП на НОИ – Пловдив е
постъпила информация за образувано ДП № 260/2019 г. по прок. преписка №
2818/2019 г. по описа на РП – пловдив, към която са приобщени писмени
доказателствени средства – пенсионни досиета, за които съществуват съмнения за
правомерността на отпуснатите пенсии, сред които и пенсионната преписка на В.П.Б.,
ЕГН **********.
Проверката
по чл.108 ал.1 от КСО, извършена на основание Заповед № 200/15.07.2013 г. на
правомерността на отпусната ЛПОСВ на Б. вече е установила документално
осигурителен стаж, основан на справка-извлечение от трудова книжка /ТК/ № 139,
издадена на 15.09.1967 г., предоставена от ГБС – Пловдив. Установен е
осигурителен стаж като учител от 15.09.1967 г. до 01.08.1989 г. с прекъсвания,
положен в различни учебни заведения, както и стаж от 04.10.1978 г. до
23.09.1986 г., положен в „Трансстрой Пловдив“ и стаж от 01.08.1989 г. до
07.09.1990 г. и от 10.07.1995 г. до 08.08.1997 г. в ГБС – Русия, като само
последният е от втора категория.
От събраната
от органа информация в цитираната по-горе насока, административният орган е
констатирал, че възстановеният по служебен път осигурителен стаж, не
кореспондира с описания в предоставените копия на пенсионни документи №
260/2019 г.- по описа на ОД на МВР – Пловдив, отдел „Икономическа полиция“, пр.
р. № 2818/2019 г. по описа на РП – Пловдив, като липсва доказан положен стаж от
втора категория от 14.04.1062 г. до 26.06.1969 г., зачетен по т.31б от ПКТП /отм./, от 08.01.1974 г. до 31.08.1985
г. на длъжност „шприцьор“ в „АСО“ ЕООД – Пещера, зачетен за трета категория и
от 14.11.1985 г. до 17.11.1999 г. на длъжност „предачка“ в „Слитекс“ АД –
Сливен – зачетен от втора категория,
фигуриращи в описа по отпускане на пенсията, веществено доказателства по
пр. пр. № 2818/2019 г. Установено е, че за времето на потвърден и доказан
служебно като положен осигурителен стаж като учител в периода от 15.09.1967 г.
до 01.08.1989 г.- лицето е представило документ за недоказан при проверката
стаж от втора категория при друг осигурител „Слитекс“ АД и населено място –
Сливен. Същото се отнася и за периода от
08.01.1974 г.- до 31.08.1985 г. и от 14.11.1985 г. до 17.11.1999 г., за което е
представен документ с недоказано съдържание, и, за което е потвърден стаж,
доказано положен на друга длъжност и при друг осигурител. От органа се посочва,
че, аналогично, пенсията е била отпусната по удостоверения обр. УП 2 с посочен
осигурител „Слитекс“ АД – Сливен, за период, в който Б., в действителност е
работила в СП „Трансстрой“ – Пловдив и ОМГ „Акад. К. Попов“ – Пловдив.
Предвид
изложеното, от страна на ръководителя на пенсионното осигуряване е прието за
безспорно, че при пенсионирането си, по заявление вх. № 33975/23.06.2000 г. Б.
си е послужила с документи с недоказано съдържание и въз основа на тези
констатации, органът по чл.98 ал.1 от КСО е издал Разпореждане № **********/Протокол
№ 21142-15-12/16.06.2020 г. на основание чл.99 ал.1 т.1 б.“а“, чл.70 ал.4 от КСО във връзка с чл.21 ал.3 от НПОС и
чл.68 ал.3 от КСО.
С него, на основание чл.104 от КСО е зачетен общ осигурителен
стаж превърнат в трета категория 25 г. 03 м. 00 д. при осигурителен доход за
времето от 26.09.1986 г. – 25.09.1989 г. – 8 875.00 лв. и за времето от
01.01.1997 г. – 28.05.1997 г. – 100 178.00 лв. Изчислен е индивидуален
коефициент - 0.904, при средномесечен
осигурителен доход за страната за м.01.2010 г. – 31.12.2010 г. – 570.33 лв.,
проценти осигурителен стаж 25 г. 03 м. х 1.1 = 27.78% при ,условията на чл.70
ал.1 от КСО.
С жалба вх. № Ц 1012-15-239/25.08.2020 г., В.Б.
обжалва така постановеното разпореждане пред директора на ТП на НОИ Пловдив,
който с оспореното пред настоящата инстанция решение е оставил същата без
уважение, като изцяло е възприел мотивите на ръководителя на пенсионното осигуряване
и при липсата на други доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж и доход
за В.Б..
В развилото се административно производство жалбоподателят не
е представил други документи, удостоверяващи стаж и доход, извън зачетения от
страна на осигурителния орган. Събраните в съдебното производство доказателства
установяват обоснован извод от страна на административния орган за осигурителен
стаж, доход и размер на пенсията, правилно установени с разпореждането и
решението, предмет на спора.
Недоволна от това решение Б. обжалва същото пред настоящата
инстанция, във връзка с което е образувано и делото. Решението е получено от В.Б.
на 19.10.2020 г., а жалбата до съда е подадена чрез административния орган на
22.10.2020 г.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени: -
административната преписка, ведно с допълнително представени писмени
доказателства с молба вх. № 181/06.01.2021 г.; писмени доказателства от ОД на
МВР – Пловдив, отдел „Икономическа полиция“, с писмо вх. № 13750/29.07.2021 г.
В хода на съдебното следствие, на основание чл.193 от ГПК във
връзка с чл.144 от АПК е открито производство по оспорване истинността на
документ – автентичността на подписа на жалбоподателя в представената
молба-предложение за пенсиониране № 33975/23.06.2000 г., във връзка с което, е
назначена съдебно-почеркова експертиза /СПЕ/. В този смисъл, заключението на
вещото лице по нея е категорично, че подписът от името на В.П.Б., след текста
„Известно ми е, че за невярна декларация нося отговорност по чл.271 от НК“ и
преди текста „Данните за самоличността и гражданското състояние са верни“ на
молба за пенсиониране вх. № 33975/23.06.2000 г. по описа на НОИ, е положен от
жалбоподателя В.П.Б..
При така установеното от
фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
Оспореният административен акт – решението на директора на ТП
на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила.
Процесното разпореждане е издадено на основание чл.99
ал.1 от КСО, като административното производство е приключило с
постановяване на предвидения в чл.98
ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ. Като правно основание на процесното разпореждане е посочена нормата на чл.99
ал.1 от КСО, която дава възможност на органа по чл.98
ал.1 от КСО, който го е издал, да го изменят или отменя независимо от
влизане в сила на акта. Изменението или отмяната може да стане при определените
предпоставки, като в т.1 те са по инициатива на заявителя, а в т.2 с няколко
подточки се определя възможността да е по инициатива на органа. Така в чл.99
ал.1 т.1 б.“a“ е посочено, че това може да стане по заявление на пенсионера, когато
същият представи нови доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен
доход, придобит преди пенсионирането, извън случаите по чл.70 ал.17, като в ал.
2 са посочени случаите, когато
изменението на пенсията става по инициатива на органа и са указани конкретните
обстоятелства за това. Така възможностите за изменение на влязлото в сила разпореждане
за отпускане на лична пенсия за ОСВ са изчерпателно изброени в закона.
По делото липсва подадено заявление за изменение на отпусната
лична пенсия за ОСВ от жалбоподателя след влизане в сила на Решение № 2368/14.11.2018
г. по адм. дело № 450/2018 г. по опис на Административен съд - Пловдив.
Преценката за изменение на отпуснатата пенсия за ОСВ е била служебна, по
инициатива на органите по осигуряване във връзка с което, на лицето е указано
да представи доказателства за осигурителен доход за нов тригодишен базисен
период, при което Б. е заявила това да бъде сторено по служебен път.
Междувременно е констатирано, че пенсионното досие на В.Б. е
и веществено доказателство по прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП –
Пловдив.
След проверка на документите, съдържащи се в оригинал от
пенсионното досие на жалбоподателят, приложено по образуваното наказателно
производство длъжностното лице по чл.98 ал.1 от КСО е преценил, че липсват
обективираните в разпоредбата на чл.99
ал.1 т.1 б.“а“ от КСО предпоставки за изменение на пенсията.
В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя,
че неправилно административният не е използвал данните в трудовата книжка, а се
мотивира с чл.40 ал.2, 3 и 5 от НПОС, тъй като, когато вписаната
продължителност на трудовия стаж в трудовата книжка е заверена с подписите на
главен счетоводител и ръководител на предприятието, и е подпечатана с печата
му, не е необходимо да се издава удостоверение. Осигурителният стаж ще се
зачете по надлежно оформената трудова книжка.
Какво означава това?
На първо място, необходимо е да се изясни какво е трудов
стаж? По смисъла на закона трудов стаж е времето, през което работникът или служителят
е работил по трудово правоотношение, доколкото друго не е предвидено в КТ или в
друг закон, както и времето, през което лицето е работило като държавен
служител. Трудов стаж е и времето, през което е изпълнявана държавна служба или
работа по трудово правоотношение според законодателството на друга държава –
членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство.
Или, най-общо казано, трудов е стажът, придобит по трудово
правоотношение, а не по гражданско. Възможни са няколко случая, в които за
трудов стаж се признава и времето, през което работника не е работил, а именно:
- 1. почивните и празничните дни; - 2. ползваните платени отпуски, независимо
от тяхното основание и начина на заплащането им; - 3. ползваните неплатени
отпуски, установени с КТ или с други нормативни актове, когато това изрично е
предвидено; - 4. ползваните неплатени
отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане; - 5. времето,
прекарано в курсове, школи и други форми за професионална квалификация и
преквалификация с откъсване от производството; - 6. времето, през което
работникът или служителят не е работил поради неправилно недопускане на работа;
- 7. времето на отстраняване от работа по реда на чл.33 ал.2 – 4 от Кодекса на
труда от 1951 г. за извършено престъпление във връзка с работата, ако
работникът или служителят не е бил привлечен като обвиняем по съответния ред; -
8. времето на отстраняване от работа по реда на чл.33 ал.2 – 4 от Кодекса на
труда от 1951 г., след като работникът или служителят е бил привлечен като
обвиняем, както и времето на отстраняване от работа по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс, ако работникът или служителят е бил оправдан
или наказателното преследване е било прекратено поради това, че не е извършил
деянието или, че извършеното деяние не съставлява престъпление.
За трудов стаж се признава и времето, през което не е
съществувало трудово правоотношение, в следните случаи: - 1. работникът или
служителят е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от
компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването му на
работа; - 2. уволненият поради задържане от органите на властта е останал без
работа в резултат на това уволнение, когато не е бил привлечен като обвиняем,
бил е оправдан или наказателното преследване е било прекратено поради това, че
не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; - 3.
лицето е изтърпявало наказание „лишаване от свобода“, което впоследствие е
признато по съответния ред за неоснователно наложено; - 4. трудоустроеният или
бременната работничка или служителка не работи, тъй като не е предоставена
подходяща работа от работодателя съобразно предписанието на здравните органи; -
5. работникът или служителят е останал без работа поради незаконно задържане на
трудовата книжка; - 6. майката, бащата, осиновителката или осиновителят се
грижи за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст; - 7. работникът
или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица,
или е бил включен в школи и курсове за преквалификация.
Следва да се отбележи също така, че има и особеност при
изчисляване на трудовия стаж – за 1 ден трудов стаж се признава времето, през
което работникът или служителят е работил най-малко половината от
законоустановеното за него работно време за деня по едно или няколко трудови
правоотношения.
Какво е осигурителен стаж? За осигурителен стаж се зачита
времето, през което
работниците/служителите са работили при пълното законоустановено за тях
работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху
полученото възнаграждение, но не по–малко от минималния осигурителен доход за
съответната професия.
Според КСО за осигурителен стаж се зачита: - 1. времето, през
което лицата са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако
са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и
неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от
минималния осигурителен доход за съответната професия; когато лицето е работило
при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на
законоустановеното работно време; - 2. времето, за което са внесени или дължими
осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за
страната, когато възнаграждението на лицата, върху което са внесени
осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната,
осигурителният стаж се зачита пропорционално; - 3. времето, за което за лицата
са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния
осигурителен доход; - 4. времето, за което са внесени дължимите осигурителни
вноски от самоосигуряващите се лица; - 5. времето, през което лицата, за които
не е определен минимален осигурителен доход, са работили при пълното
законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни
вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото
възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за
страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният
стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако
са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална
част от минималната работна заплата.
За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски,
се зачита времето: - 1. на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; - 2.
на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск
за бременност и раждане; - 3. на неплатения отпуск до 30 работни дни през една
календарна година; - 4. през което лицето е получавало обезщетение за
безработица; - 5. през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за
инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и
майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност,
бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна
неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през
които не са имали право на парично обезщетение; - 6. през което лицата не са
работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа; за този
период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по
чл.4а ал.1 от КСО – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение,
ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго
основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното
брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е
по-малък; - 7. през което лицата са били без работа поради уволнение, което е
признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до
възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за
сметка на осигурителя, а за лицата по чл.4а ал.1 от КСО – от работодателя им
върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако
лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата
между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако
този доход е по-малък; - 8. през което уволненият поради задържане от органите
на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като
обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено
или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за
неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че
извършеното деяние не съставлява престъпление; за този период се внасят
осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет върху последното брутно
възнаграждение; - 9. през което трудоустроеното лице не работи, тъй като не му
е предоставена подходяща работа от осигурителя съобразно предписанието на
здравните органи; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на
осигурителя върху полагащото се обезщетение; - 10. през което лицето е
получавало обезщетение за времето, през което е останало без работа по Кодекса
на труда, Закона за държавния служител и Закона за висшето образование; за този
период се внасят осигурителни вноски върху получаваното обезщетение; - 11. За
осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител
(осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно
намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които
постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не
са получавали пенсия; - 12. За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита
периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което
неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст; - 13. Зачита се за
осигурителен стаж при пенсиониране, ако това е по-благоприятно за лицата, в
съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата
са работили по трудов договор при пълно работно време и: 1. по допълнителен или
втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от 3 часа; 2. са
упражнявали трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници
в търговски или в неперсонифицирани дружества; 3. са упражнявали свободна
професия и/или занаятчийска дейност.
Трудовият стаж се вписва в трудова книжка. При равенство на
трудовия и осигурителния стаж в трудовата книжка се вписва – „Осигурителният
стаж е равен на зачетения трудов стаж”.
Тъй като трудовия и осигурителния стаж са различни понятия,
както пояснихме по-горе и често не съвпадат, това трябва да се посочи в
трудовата книжка. За отчитане на осигурителния стаж се издава удостоверение
обр. УП 3 или се води осигурителна книжка.
От събраните по делото доказателства безспорнсо се
установява, че в ТК № 139/15.09.1967 г., издадена на В.Б. липсва посочената
по-гожре информация, от която да се установи осигурителния доход на лицето за
съответните периоди, в частност за посочените от нея три годишни базисни
периоди, поради което и, правилно административният орган е процедирал по по
реда на чл.40 от НПОС.
Отделно от това, във връзка с воденото ДП № 260/2019 г. по
описа на ОД на МВР – Пловдив /прок. пр. № 2818/2019 г. по описа на РП –
Пловдив/ са установени нови обстоятелства, касаещи писмени доказателства –
пенсионни досието, сред които е и пенсионната преписка на В.Б.. От тези
представени нови доказателства е установено, че категорията труд, осигурителният
стаж и доход, фигуриращи в тях, са недоказани, поради което липсват основания
да се приложи чл.99
ал.1 от КСО, за да бъде изменена ЛПОСВ
на жалбоподателя.
В случая се касае до разпореждане за определяне нов размер на
пенсията, което е издадено и в резултат на контролна проверка, извършена във
връзка с представени доказателства по ДП, които по никакъв начин не променят
така установените факти и обстоятелства, дори напротив, потвърждават се
изводите на административния орган в тази насока. В случаят е възприето, че се
касае за липсата на обективна предпоставка – действителен осигурителен стаж, за
който не може да се установи дали отговаря на условията за отпускането на пенсия
за ОСВ при условията на чл.68 ал.3 от КСО, според който, в случай, че лицата
нямат право на пенсия по ал.1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право
на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2
месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Невъзможността за установяване на осигурителния стаж за
тригодишния базисен период се дължи на констатираните несъответствия относно
приложените доказателства при подаване на заявление вх. № 33975/23.06.2000 г. с
изисканото по служебен път от отдел ООД при ТП на НОИ – Пловдив удостоверение
обр. УП-15 за периода 01.01.1979 г. до 3112.1981 г. от осигурител СП
„Трансстрой“ – Пловдив, както и с липсата на доказан положен стаж от втора
категория от 14.04.1962 г. до 26.06.1069, зачетен по т.31б от ПКТП /отм./, от
08.01.1974 г. до 31.08.1985 г. на длъжност „шприцьор“ в „АСО“ ЕООД – Пещера,
зачетен като трета категория и от 14.11.1985 г. до 17.11.1999 г. на длъжност
„предачка“ в „Слитекс“ АД – Сливен, поради обстоятелството, че за времето на
потвърден и доказан служебно като положен осигурителен стаж като учител в
периода от 15.09.1967 до 01.08.1989 г. Лицето е представило документ за
недоказан при проверката стаж от втора категория при друг осигурител –
„Слитекс“ АД – Сливен, както и за втория сочен период, за което време е
установено, че лицето в действителност е работило в СП „Трасстрой“ – Пловдив и
ОМГ „Акад. К. Попов“ – Пловдив.
Приетото от решаващият орган несъответствие в данните за
базовия осигурителен период на жалбоподателят е законосъобразно. Всички тези
изводи се подкрепят и от събраните по административната преписка и по делото
доказателства, в които има съществено разминаване в посочените по заявленията
данни за осигурителен стаж и доход. Установи се и в настоящото съдебно
производство, че подписът, положен в молба за пенсиониране вх. №
33975/23..06.2000 г. е на жалбоподателя Б., тя е и лицето, което е получавало
пенсия в определения с Разпореждане № 78/31.07.20000 г. на ръководител
"ПО" при ТП на НОИ – Пловдив размер. Необходимостта от допълнителна
преценката за това, дали същият е значително завишен в сравнение с действително
положения осигурителен стаж и получаван осигурителен доход и, от там,
неправомерно е определен по-висок коефициент, определя предпоставки да се
постанови процесният отказ за изменение. Тази допълнителна проверка в случая
зависи и от преюдициалното приключване на образуваното наказателно
производство, ето защо същото следва да бъде преценено в друго, самостоятелно
административно производство, което да установи действителния осигурителен стаж
и доход на заявителя.
Следва да се има предвид също така, че съгласно нормата на чл.40
ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
осигурителният стаж се установява с данните по чл.5
ал.4 т.1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по
утвърден образец. Съответно чл.40 ал.3 от Наредбата допълва, че документите по
ал.1 и ал. 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други
разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, а според чл.40
ал.5 от същата, в случаите, когато документите по ал.3 липсват, осигурителите
или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за
осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз
основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за
осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Ето защо законосъобразен се явява изводът на административния
орган, че при липсата на пълна информация от архива на НОИ за определени периоди
от прослуженото време на Б., меродавна е информацията от представените по
установените удостоверения обр. УП-2, получени при извършената проверка по чл.108
ал.1 от КСО. Меродавен е този извод и съобразно получените материали от
образуваното ДП № 260/2019 г. по описа на ОД на МВР – Пловдив, което се
подкрепя и от обстоятелството, че молба вх. № 33975/23.06.2000 г. е подписана
от жалбоподателя. Налице е безспорно значителна различна информация, посочена и
от самия заявител В.Б..
Наред с това, следва да се отчете и факта, че в настоящото
съдебно производство от страна на Б. не се представят доказателства, които да
оборят констатациите на административния орган, а с жалбата се прави
възражение, че при определяне на осигурителния стаж на лицето не е използвана
трудовата книжка, и че актът е издаден в нарушение на чл.1 ал.5 от НПОС, както
и редица разпоредби на АПК.
Ето защо, като е потвърдил обжалваното пред него Разпореждане
от 16.06.2020 г. на ръководителят на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив,
решаващият орган е издал един мотивиран и обоснован административен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
Неоснователно е и възражението, че жалбоподателят не е
уведомен за откритото административно производство и не му е предоставен достъп
до документите и възможност да изрази становище. Многократно от нея са били
изискани съотносими към спора писмени доказателства, които тя не е представила.
Предприети са необходимите действия по изпълнение Решение № 2368/14.11.2018 г.,
постановено по адм. д. № 450/2018 г по описа на Административен съд - Пловдив,
като новооткрити обстоятелства по ново представени писмени доказателства са
предопределили и продължаването на административната процедура в тази връзка.
С оглед казаното дотук отказът за изменение на отпусната
ЛПОСВ на В.П.Б. е постановен при спазване на разпоредбите на осигурителното
законодателство, поради което и жалбата й се явява неоснователна и, като такава,
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната
страна. Същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лв., съобразно
разпоредбата на чл.
24 от НЗПП.
По изложените мотиви и на основание чл.172
ал.2 от АПК, Административен съд – Пловдив, XII състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на В.П.Б., с ЕГН **********,***, срещу Решение № Ц
2113-15-174/17.09.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба вх. № Ц
1012-15-239/25.08.2020 г. на В.П.Б., срещу Разпореждане № **********, Протокол
№ 2142-15-12/16.06.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ Пловдив, за
отказ да бъде изменена на основание чл.99 ал.1 от КСО отпусната лична пенсия за
ОСВ.
ОСЪЖДА
В.П.Б., с ЕГН **********,***, да заплати на ТП на НОИ – Пловдив сумата от 100 /сто/
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд на Р България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: