№ 19043
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20231110170464 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на Т. С.” ЕАД, ЕИК
*********, гр. С....... срещу Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. С........, за
признаване на установено, че ответника дължи на ищеца 886,89 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес гр. С........ за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г. ведно със законна лихва от 05.07.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 93,23 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023
г., сумата от 36,22 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. ведно със законна
лихва от 05.07.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 7,26 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 21.06.2023 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37583/2023г. по описа на СРС 168
състав.
Ищецът твърди, че ответника в качеството му на собственик на
процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и
по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото
1
за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че
съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т. С. АД на клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Т. С.” ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били
влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното
предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че
ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но
към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца
възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба с която
исковете не се оспорват а се сочи че според представените писмени
доказателства са вероятно основателни. Но е направено възражение за изтекла
погасителна давност.
Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца не взема
становище по исковата молба.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за
доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника
топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза
именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за
законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума;
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните
2
факти е да докажат погасяване на задълженията.
По отношение на фактическия състав не се спори, като съдът е обявил за
безспорни обстоятелствата, че ответницата е потребител на топлинна енергия
и че до процесния имот е доставяна топлинна енергия в посочените
количества и размери.
Ето защо исковете се явяват установени по основание и размер.
При това положение на разглеждане подлежи релевираното във
възражението по чл. 410 ГПК възражение за изтекла погасителна давност.
Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. на
ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чието падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е
уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да
тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав приема, че по отношение на процесните
задължения за главници, че е приложимо правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД. И
това е така, тъй като страните по правоотношението са определили срок за
изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава, след изтичането на този
срок и това е така по следните съображения:
Съгласно действащите към процесния период общи условия Клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичането на периода за който се отнасят - чл.
33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Според цитираната нормативна уредба, падежът на задълженията
настъпва 45 дни след изтичане на периода за който се отнасят.
В настоящия случай всички вземания с настъпил падеж преди
06.07.2020г. са погасени по давност. Следователно погасени по давност се
явяват всички вземания за периода от 01.05.2020г. до 06.07.2020г., съгласно
представените фактури, кредитни известия и съобщения към фактури същите
възлизат на стойност 171,34 лева.
Ето защо искът за главница за доставена топлинна енергия следва да се
уважи за сумата от 715,55 лева за периода от 06.07.2020г. до 30.04.2022г. За
3
разликата следва да се отхвърли като погасен по давност.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ищецът
съразмерно на уважената част от исковете.
По делото са представени доказателства за сторени разноски в размер на
50 лева разноски за държавна такса в исковото производство и 200 лева
разноски за възнаграждение на назначения особен представител и още 25 лева
разноски в заповедното производство.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следват разноски
в размер на 211,43 лева разноски в исковото производство и 16,24 лева
разноски в заповедното.
Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Предвид ниския материален интерес и липсата на фактическа и правна
сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт следва да бъде
определен в размер на 100 лева за двете производства. Съразмерно на
уважената част от исковете на ищеца му се следват разноски в размер на 82,77
лева.
Мотивиран от гореизложеното Софийски районен съд 168 състав.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. С........, ДЪЛЖИ,
сумата в размер на 715,55 лева представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот с адрес гр. С........ за
периода от 06.07.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно със законна лихва от 05.07.2023
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 93,23 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 21.06.2023 г., сумата от 36,22 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2020 г.
до м.04.2022 г. ведно със законна лихва от 05.07.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 7,26 лв. за периода от 16.07.2020 г. до
21.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
37583/2023г. по описа на СРС 168 състав КАТО:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********* Д. Й. Д. ЕГН
********** с адрес: гр. С........ искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за разликата над
присъдения размер от 715,55 лева до пълния претендиран размер от 886,89
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес с Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. С........ за
периода от 01.05.2020г. до 06.07.2020г. КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Д. Й. Д. ЕГН ********** с адрес: гр. С........, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. ГПК сумата от 211,43
4
лева разноски в исковото производство и 16,43 лева разноски в заповедното
както и сумата от 82,77 лева юрисконсултско възнаграждение в двете
производства.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. С.“
ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседм
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5