Р Е Ш Е Н И Е
№ …….……./……………..2016 г.
гр. В.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на седемнадесети март, през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА
при
участието на прокурор П. М.
и
секретар В.П.
като
разгледа докладваното от съдия Даниела
Христова
гражданско дело № 2154 по описа за 2013
г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от Й.В.А. с ЕГН **********
*** чрез адвокат Т.Т. от ШАК, с адрес за връчване на съобщения и призоваване – ***
– партер против В.В. З. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** в
условията на обективно кумулативно съединяване
- иск за прогласяване
на упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с рег.№757 от 07.02.2013
г. на нотариус В.М. с рег.№465 на НК с район на действие PC Девня за унищожаема, поради измама, състояща се във
въвеждане и поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на
МПС, а не пълномощно за разпореждане с имущество, на основание чл.29, ал.1 ЗЗД;
- за прогласяване на
упълномощителната сделка обективирана в пълномощно с рег.№757 от 07.02.2013 г.
на нотариус В.М. с рег.№465 на НК с район на действие PC Девня за унищожаема поради грешка относно
упълномощаването в резултат на създаденото в нея и поддържано заблуждение, на основание чл.28 ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата излага, че след
смъртта на сина си е изпаднала в тежко емоционално състояние и е приела грижите
на Н. Д. Т., зет на приятелката на сина й, който я уговарял да продаде
оставеният и в наследство лек автомобил и да отдаде под наем също оставен в
наследство жилищен имот. На 31.01.2013 г. Н. Д. Т. завел ищцата при нотариус и
тя подписала документ, в който прочела имената на трима непознати, но била
уверена, че това се налага за по-лесно придвижване на автомобила и
администриране на документите за прехвърлянето му на нейното име. На 07.02.2013
г. Н. Д. Т. довел в дома на ищцата непознат за нея човек /ответника/,
представил го като желаеш да купи колата
и поискал да отидат при познат нотариус за да оформи прехвърлянето. До
нотариуса били закарани от Н. Д. Т.. Нотариусът се намирал в гр. Девня, кв.
Повеляново. В автомобила пътували ищцата, заедно със своята сестра, ответникът
и Н. Д. Т.. При нотариуса влезли само ищцата с ответника, а останалите останали
в колата. След като подписала документите си тръгнали обратно. В съзнанието на
ищцата останало убеждението, че е продала автомобила.
На 26.03.2013 г. Н. Д. Т. довел в апартамента на ищцата /оставен и
в наследство след смъртта на сина й/ „някакъв“ човек, който искал да го наеме.
Ищцата собственоръчно написала договор за наем, но имената, ЕГН и адрес били
вписани под диктовка, защото не притежавал лична карта. По късно наемателят
уведомил ищцата, че ще смени бравата на входната врата, защото държал в имота
много пари.
През м. март ищцата решила да плати данъка на апартамента, но и
поискали нот. акт, който тя не намерила и през м. май 2015 г. посетила АВ В.,
за да се снабди с препис от нотариалния акт.След извършената справка била
уведомена, че имотът е продаден. След консултация с адвокат и извършена
подробна справка се установило, че не само имота останал в наследство от сина й
Й. е продаден, а са продадени имотите, което притежавала в гр. Шумен, ½
ид. Част от друг имот, който притежавала в съсобственост с другият и син
Екатерин, както и че на 07.02.2013 г. е извършила упълномощителна сделка, давайки
пълномощия на ответника В. З. /купувача
на л.а./включително да я представлява в банки и да тегли кредити, както и че на
22.02.2013 г. след като е продал имота останал в наследство от сина й е заменил
друг неин имот срещу злато и бижута. Веднага след узнаването оттеглила
пълномощията и на 21.05.2013 г. подала жалба в Прокуратурата.
Излага че никога не е имала намерение да се разпорежда с имотите
си с изключение на лекият автомобил., но тогава е подписала договор за
продажба, а не пълномощно.
В съдебно заседание предявените искове се поддържат от пр.
представител, който е представил писмени бележки. Не е представен списък на
разноските.
Ответникът не е упражнил правото си на писмен отговор по реда и в сроковете
предвидени в чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание се представлява от упълномощен
пр. представител, чрез който оспорва исковете като неоснователни. Не представя
писмено становище. Не претендира разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на ищцата, декларативното
оспорване на исковете направено от пр. представител на ответника, представените
от ищцата и приети като писмени доказателства документи, изслушаните
свидетелски показания и правните норми регламентиращи процесните отношения,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От събраните по делото гласни доказателства се установява
твърдението на ищцата, за съществуването на личността Н. Д. Т., фактът , че е
бил близък на починали син Й. и обстоятелствата, че е участвал при мотивирането
на ищцата да продаде лекият автомобил, да отдаде под наем недвижимият имот
както и, че е завел ищцата сестра й и ответника
при нотариус на 07.02.2013 г. Свидетелката А. В. П., която живее с
ищцата, познава лично това лице. Знае, че той е зет на жената, с която Й.
/синът на ищцата/ е живял на съпружески начала преди да почине. Свидетелите А. В.
П. и Валентин П. П., дават безпротиворечиви показания относно състоянието на
ищцата след смъртта на сина й, нейните намерения относно управлението на
имотите, както и относно отрицателния факт, че не е споделяла с близките си
желание да продава или заменя недвижимите имоти, който е притежавала. Н. Д. Т. е уведомил ищцата, че лекият
автомобил на Й., който се е намирал на паркинг пред неговото жилище е надраскан
и ищцата заедно със свидетелката са приели неговото предложение да докара автомобила пред жилището на ищцата.
Макар стара и неподдържана, по съвет на същото лице Н. Д. Т., ищцата дала
пълномощно пред нотариус П. собствеността на автомобила /придобита по
наследяване/ да бъде регистрирана на
нейно име в КАТ. Отново в присъствието на Н. Д. Т. е осъществена среща с
купувача на автомобила ответникът В. З.. Н. Д. Т. завел ищцата, сестра й и ответника З. при
нотариус Майсторов в гр.Девня. Върнал е двете сестри обратно в гр.В. като преди
да ги остави в дома им, ищцата внесла продажната цена в „Райфайзенбанк“.
Установено чрез свидетелски показания е обстоятелството, че Н. Д. Т. е
довел „наемателя“ в апартамента, за
който по-късно се установило, че е продаден от ответника В. З. с пълномощно
дадено от ищцата на 07.02.2013 г. Установено чрез свидетелските показания на П.
е и факта, че ищцата не извършвала сама действия, не е имала тайни от сестра си
и не е споделяла намерение да се разпорежда със своето имущество.
Съдът кредитира свидетелските показания на П.и, независимо, че са
роднини на ищцата, защото по своето съдържание те са подробни, логични,
вътрешно и по-между си безпротиворечиви, и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
Видно от представеното с
исковата молба Пълномощно, на 07.02.2013 г. ищцата е подписала пред нотариус № 757 район на действие ДРС документ с който е
овластила купувача на лекият автомобил и с правата да се разпорежда с общо
четири недвижими имоти – три жилищни /апартаменти/ и една нива, както и с други
права, който биха могли да я задължат имуществено и административно по преценка
на ответника. В последна точка от пълномощното
е включено правото ответникът да продаде лекият автомобил оставен в
наследство от починалият й син Й..
Видно от вторият представен с исковата молба документ също носещ
наименованието Пълномощно, на 22.02.2013 г. ответникът е преупълномощил Адриян В.К.
с правата по предходното пълномощно. На същата дата ответникът Вартн Змонн продал на Адриан К. апартаментът ведно с
цялото обзавеждане, оставени в собственост на ищцата по наследяване след
смъртта на сина й Й. и заменил ½ ид. Част от друго нейно жилище срещу
бижута на стойност от 53 000 лева.
Не са представени доказателства, от които да с установява, че полученото от ответника
при сключването на сделките е предадено на ищцата.
При тази фактическа установеност съдът извежда следните правни изводи:
По кумулативно съединеният иск с правно основание
чл. 29 от ЗЗД – унищожаване на пълномощното поради измама. Нотариално
завереното пълномощно е официален
свидетелстващ документ с материална доказателствена сила относно фактите, които
са се осъществили пред нотариуса, а те са явяването на упълномощителя и
полагането на подписа под документа. За разлика от нотариалният акт, нотариуса
няма задължението да прочете пълномощното на глас. Страната, в случая ищцата,
която оспорва някой от удостоверените от нотариуса факти носи тежестта да
докаже пълно твърдените от нея различни факти. Осъществяването на подлежащите
на доказване факти се установява чрез следите, които те са оставили в обективната
действителност, а неосъществяването им, когато то подлежи на доказване - чрез
липсата на следи, които обичайно те оставят. Пряко доказателство е следата,
която правнорелевантния факт е оставил непосредствено - впечатленията у
очевидец, документът, съдържащ изявлението, промяната в околната среда на
мястото на осъществяването на факта, а косвено доказателство е следата, която е
оставил друг факт, свързан с правнорелевантния. Правнорелевантният факт може да бъде доказан с
преки доказателства, но те може да са изгубени с времето или нарочно да са
унищожени. Заличаването на следите не е пречка за установяването на
правнорелевантния факт, тъй като той може да бъде доказан и с косвени
доказателства - следи от осъществяването на други факти, свързани с правнорелевантния.
При косвеното доказване обаче трябва да се отчита връзката с правно релевантния
факт и възможността доказваният факт да не е свързан еднозначно с
правнорелевантния, т. е. да се е осъществил в друга връзка (вж. решение № 155/28.06.2012, ВКС, IV ГО по гр. д.
1750/2010). Правнорелевантен факт не може да бъде доказан главно чрез
изключването на възможностите да са се осъществили други факти. Конкретно в настоящия случай, няма
фактическо твърдение на ответната страна, че на 07.02.2013 г. намерението на
ищцата е било това, което тя е подписала,
че отношенията помежду им са се развивали и са достигнали такова ниво на
доверие, в следствие на което да се явява логично и обосновано ищцата да делегира
права на ответника. Устновено е по делото, че ищцата и ответникът са се виждали
два пъти, вторият от които пред нотариуса. Измамата се счита за открита, когато
измаменото лице узнае факт, който е несъвместим (разрушава) съществуващата
невярна представа. Представата на ищцата е била, че продава изгодно лек
автомобил за сумата от 2000 лева. Тази представа е била разрушена при
посещението в АВ – В. и затвърдена след справката извършена от адвокат. Сключената
сделка е опорочена от измама, когато умишлено създадената у измамената страна
невярна представа се отнася до предмета на сделката, съдържанието на насрещните
права и задължения, както и до правните последици на сделката. Опорочаваното на сделката е подпомагано от Н. Д.
Тюфекчиев, за който се установи, че е довел ответника В. З. в дома на ищцата,
както и друго лице – „наемател“ на жилището. Установено е, че поведението и
навиците на ищцата изключват възможността тя да има самостоятелни решения,
несподелени или необсъдени с нейната сестра, с която живее в едно жилище.
Установено е, че никой от нейните близки не е знаел за такива намерения, а
изобщо за съществуването им ответникът не е ангажирал доказателства. При
измамата като основание за унищожаване наред с липсата на съгласие и абсолютната
симулация е, че при всички случаи липсва воля за обвързване от подписания
документ. От изложението в исковата
молба и от събраните доказателства по делото, които установяват изложеното е
видно, че ищцата е не е била наясно с предмета на сделката, съдържанието на дадените
права и задължения, както и с правните
последици на сделката – правото да се разпорежда със собственото й имущество.
Тя е имала съзнанието, че прехвърля собствеността върху един лек автомобил. В тази
връзка са били всички водени с В. Змомн разговори. Не е в правомощията на
гражданския съд, без да са налице предпоставките на чл. 124, ал. 5 ГПК, да се произнесе дали
извършеното съставлява престъплението измама, чийто фактически състав е
по-широк, тъй като обхваща и случаите на умишлено въвеждане в заблуждение
относно обстоятелства извън предмета на сделката, съдържанието на насрещните
права и задължения и правните последици на сделката. Случилото се съставлява
граждански деликт измама (чийто фактически състав е още по-широк, тъй като
обхваща и случаите на неумишлено въвеждане в заблуждение при предполагаемо
неполагане на дължимата грижа относно предмета на сделката, съдържанието на
насрещните права и задължения и правните последици на сделката, както и относно
обстоятелства извън тях).
По кумулативно
съединения иск с правно основание чл. 28 от ЗЗД – унищожаване на пълномощното
поради грешка в предмета. Волята на страната е опорочена винаги, когато при
сключването на сделката тя е имала погрешна представа за съдържанието
(предмета) и това е основание за неговото унищожаване. Волята бива опорочена по
различен начин и с различни правни последици в зависимост от това, кой е
предизвикал невярната представа и кой е знаел за съществуването й. Волята е
опорочена от измама, когато невярната представа е предизвикана умишлено от
насрещната страна. Измама е налице и когато невярната представа е предизвикана
умишлено от трето лице, но насрещната страна е знаела или не е могла да не знае
за съществуването й (възползвала се е). Във
всички останали случаи е налице грешка. Грешка е налице, когато насрещната
страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при
непредпазливост или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в
заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Затова
последиците от унищожението поради измама и грешка са различни - при измамата
насрещната страна дължи обезщетение за вреди на страната, която иска унищожението,
а при грешката обезщетение за вреди дължи страната, която иска унищожението.
Обезщетение при унищожение поради грешка не се дължи, когато страната няма вина
за изпадането си в грешка или макар да има вина за това, насрещната страна е
знаела за съществуването на невярната представа и се е възползвала от това.
Увреденото здраве на страната няма самостоятелно правно значение, но
ограничената възможност да се преценяват фактите (без да се е стигнало до
ограничена вменяемост или невменяемост), податливостта на внушение и други
подобни душевни състояния може да улеснят възникването на невярна представа.
Волята обаче е опорочена от съществуването на невярната представа, а не от
обстоятелствата, които са я породили или улеснили. Конкретно съдът приема, че фактическият състав на грешката е
установен със събраните по делото доказателства. Независимо какви действия са
извършвали ответникът В. З. и Н. Д., дали те са умишлени, със или без сговор
помежду им, в представите на ищцата е съществувало само и единствено знанието, че продава лек автомобил, не и
знанието, че упълномощава непознат за нея човек /купувача на автомобила/ с
правото да се разпореди с цялото и недвижимо имущество. Подписването на документа
пред нотариус не е аргумент за неговата действителност, доколкото при
подписване на пълномощно за разлика от нот. акт, нотариусът не изчита на глас
съдържанието, а само извършва проверка на дееспособността /следваща от
възрастта/, грамотността или други пречки да бъде положен подпис. Нито една от
тези проверки, не води автоматично до изключване на възможността за грешка в
предмета, а всички обстоятелства установени чрез свидетелските показания водят
до извода, че ищцата е знаела че подписва договор за покупко-продажба на
конкретно МПС /впрочем подробно описано в последната точка от пълномощното/.
С оглед изхода от спора вх тежест на ответника следва
да бъдат присъдени направените тази част
по делото разноски, но поради липса на конкретно искане и списък установяващ
съответния размер, съдът н присъжда такива.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно с
рег.№757 от 07.02.2013 г. на нотариус В.М. с рег.№465 на НК с район на действие
PC Девня поради измама, състояща се във въвеждане и
поддържане на заблуждение, че се подписва договор за продажба на МПС, а не
пълномощно за разпореждане с имущество, по иска на Й.В.А. с ЕГН ********** ***
против В.В. З. с ЕГН ********** *** , на
основание чл.2 ЗЗД
УНИЩОЖАВА упълномощителна
сделка, обективирана в пълномощно с рег.№757 от 07.02.2013 г. на нотариус В.М.
с рег.№465 на НК с район на действие PC Девня
поради грешка относно вида на сделката вместо договор за покупко-продажба на
МПС пълномощно със съответното в документа съдържание, по иска на Й.В.А. с ЕГН ********** *** против В.В. З. с ЕГН **********
*** на основание чл.28 ЗЗД.
Решението може а се
обжалва с вззивна жалба пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване а препис от настоящия съдебен акт до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: