Р Е
Ш Е Н
И Е № 413
гр.***08.11.2019г.
в името на
народа
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска колегия втори въззивен състав в открито заседание на десети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев ЧЛЕНОВЕ: Б. Илиев Ели Каменова при
секретаря В.Боева, като се запозна с докладваното от окръжния съдия Б. Илиев
в.гр.д.№573по описа на Пазарджишки окръжен съд за 2019г., и за да се произнесе
взе в предвид следното: Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК. С решение №409 от 15.05.2019г. постановено по гр.д. №1234/18г. по описа на РС
п.е
отхвърлен предявения от Д.С.В. с ЕГН-**********
***, Пазарджишка област иск против Б. А. ***
за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдания, накърняване на достойнството и причинени телесни
увреждания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.01.2017 година
до окончателното й изплащане. Осъден е Д.С.В.
да заплати на Б.А.А. разноски по делото в размер на 300 лв. Така
постановеното решение се обжалва в срок с въззивна жалба от Д.В. ***,чрез
процесуалния му пълномощник адв.С.Й.-П. *** ,като
неправилно и незаконосъобразно по изложени подробни съображения в
жалбата.Моли да се отмени решението на
първоинстнанционния съд и се постанови
ново с което се уважат предявените искове с присъждане на сторените разноски.
Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания. В
срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор от противната страна с който се
оспорва подадената жалба по съображения изложени в него. Моли да се отхвърли
жалбата и се потвърди обжалваното решение с присъждане на направените разноски.
Не сочи доказателства и не прави
доказателствени искания. Окръжният
съд в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, при проверка на валидността,
допустимостта и правилността на обжалваното решение съобразно изложеното в
жалбата намира обжалваното решение за
допустимо. Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259 от ГПК и е процесулано допустима,а по същество неоснователна. В
исковата молба подадена от Д.С.В. ***, против ответника Б. А. ***, ищецът твърди,че на дата 04.01.2017г., след като приключил
работния ден, отишъл до магазин, находящ се в близост до дома му и след като
излязъл бил посрещнат от ответника А.. Без да каже нито една дума, последният
започнал да ***. Ищецът вдигнал ръце,за да се защити, а А. започнал и да ***.
Ищецът паднал на земята като видял, че
му тече много кръв от ***. Б. го ***и си тръгнал. Хора от селото помогна ли на ищеца да се изправи. Сочи още ,че усещал много силна болка в областта на ***,като му
било трудно да диша, и му течало много кръв. Един съсед му помогнал да се
прибера и да си легне, защото изпитвал много силни болки. Опитвал се да спре
кръвотечението, като дори слагал и лед
върху *** си,***си, за да намалее отока и да се махне кръвонасядането, но
болката не спирала. Не можел да се храни, защото ***и ужасно го боляло. Хората,
които присъствали на побоя, който му бил
нанесен го посъветвали да си
изкара медицинско свидетелство и на 06.01. 2017г., рано сутринта негов приятел
го транспортирал до гр. ***в МБАЛ
„Пазарджик" АД, където бил прегледан от
д-р Б.П.-съдебен лекар ,който му
издал: Съдебномедицинско удостоверение № 05-1/2017г. Констатирани били следните наранявания: ****
като в заключението си записал, че всички травматични увреждания са причинили-
болка и страдание по смисъла на чл.130, ал.2 от НК
Твърди още ,че след това се прибрал в дома си , като се надявал
болките да отминат и *** му да възстанови нормалния си вид. По принцип не
е конфликтна личност и се надявал очаквал А. поне да му се извини , въпреки че е
претърпял болки и страдания. След
няколко дни ***му отново започнал да кърви и все повече не можел да ***.
Продължавал да го боли и затова отишъл
при д-р А.Ж..При лекарската консултация
докторът се усъмнил, че е възможно да има ******,поради
което му предписал болкоуспокояващи и му
издал направление за ***. Отишъл и при специалиста, който го
прегледал и изпратил на
рентгенография на ***. Резултатите били, че е налице ***. Дали му направление
за хоспитализация, тъй като се налагало да се извърши оперативна интервенция.
Постъпил в УМБАЛ „Пълмед" ООД в гр. П.на 14.02.2017г., тъй като тогава
можело да бъде приет. На следващия ден се извършила операция на ***. Изписали
го на 17.02.2017г., като му бил издаден
и болничен лист за домашно лечение за срок от 20 работни дни. След това се явил
два пъти на контролен преглед. През тези
два месеца изпитвал много силни болки, ***му почти постоянно кървял, не можел
да ***. Многократно ходил при лекари до П., П. и накрая претърпял и операция в П..
Почти не излизал от дома си, било го
страх да не се повтори случая, като не пазарувал вече в този магазин, за
да не срещне повече ответника. Неговото
агресивно и нападателно поведение, извършено на обществено място, насочено директно
към него, без причина, възбудило
основателен страх от това, че може отново да му причини телесни увреждания.
Променил начина си на живот- вече минавал по друг маршрут на придвижване в
селото; работи в Кметството и цялото село го познава и се срамувал от хората. Достойнството
му било наранено и изпитвал душевни страдания свързани със страх и ужас от
случилото се. Моли да се постанови решение , с което да бъде осъден ответникът
да му заплати сумата от 2000 лева
,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди-болки и страдания, накърняване на достойнството и
причиняване на телесни увреждания, ведно
с лихва, считано от 04.01.2017 година до окончателното изплащане. Претендират
се и направените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си сочи
доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор , в който
оспорва предявения иск със становището, че с ищеца живеят в едно населено място
,като всички жители се познават. В селото В. е известен като конфликтна
личност, системно ***. Заедно с брат му Б.В. ежедневно посещавали магазин за
хранителни стоки,находящ се в с.И.о,ул.***-различен от описания в исковата
молба, като място на инцидент случил се с ищеца. Този магазин се намирал в
близост до дома на ответника, като в него и пред него имало разположени
една-две маси,на които клиенти на магазина сядали ,за да консумират закупени от
тях топли напитки и алкохол. Сочи още ,че ищецът и брат му са ежедневни клиенти
на този магазин и ***,като непрекъснато се заяждат и обиждат клиентите
пазаруващи в магазина, независимо от това на каква възраст са и от какъв пол са.На
02.01.2017 година съпругата на
ответника пазарувала от магазина, като
ищецът започнал да се закача с нея. Обиждал я , псувал я в присъствието на продавачките от магазина и
на други клиенти.На 03.01.2017 година ответникът отишъл в магазина около обяд ,тъй като знаел ,че по
това време В. ще е там. Двамата братя били във видимо ***състояние.В присъствието
на продавачките от магазина и на неговия
брат го предупредил да не обижда и псува жена му, като нито го е
удрял , нито го е заплашвал. Изложеното в исковата молба не отговаряло на истината тъй като на дата
04.01.2017 година през целия ден е бил
на работа и не е срещал *** Д.В. .Моли да се отхвърли предявения иск. Сочи
доказателства. Претендира разноски.
Въззивният съд като съобрази доводите
на страните и обсъди събраните по делото доказателства прие за установено
следното:
От представените по делото-съдебно
медицинско удостоверение №05-І/2017 год.;амбулаторен лист;болничен лист и епикриза
се установи ,че на 04.01.2017 год.
е извършено медицинско освидетелстване
на *** Д.С.В., като при огледа е констатирано кръвонасядания по ***.На
10.01.2017 год. е издаден лабораторен
лист ,в който е отразено следното
състояние на *** Д.С. В. ***. При *** се
вижда S-образна девиация на ***. На пациента са
предписани обезболяващи ,както и
консултация със специалист ***“.Извършена е била и рентгенография на ***,при
което е констатирано „******“.Установява се още ,че ищецът е постъпил за
лечение в УМБАЛ „Пълмед“ООД гр.П.на 14.02.2017 година и е изписан на 17.02.2017
година.
По делото са разпитани като
свидетели: П.Т.;
А.
Ч.и Е. А.
В показанията си
св.П.
***установява ,че познава ответника по повод на извършване на
стопанска дейност - бил
наемател в неговия имот. В рамките на 5 години произвеждал
биотор в имота на А., находящ
се в Стопанския Двор на с. И.о. А. ползвал
стопанската постройка, а свидетелят ползвал част от нея.
Произвеждал биотор за стопанска дейност. Това им били
отношенията с ответника- помагали си в работата. На въпросния ден трябвало
да зазимят стопанството. Това било
2017 г.- зимата. Биоторът се произвежда от калифорнийски червеи и естествен
оборски тор. Зимата при ниски температури се използвала
слама, за да се защитят
червеите от падането на температурите и точно тези дни се извършвало това.На посочения ден зазимявали
със слама червеите. В края на работния ден приключвали
вече,като ползвали и работника на
ответника –
А., т.е работили
тримата :свидетелят,ответникът и А.и приключвайки, ***поканил на гости ответника
и съпругата му. Някъде между 4-5 часа било,като
нямал точен спомен, но било
на свечеряване.Отишли пред дома на А.,той платил на
момчето някакви пари,***взел него и
съпругата му и с колата си ги докарал в п. на гости. Те били
в дома на свидетеля ***, на адрес в
гр. П., на ул. ***.Свидетелят категорично заяви ,че с личния си автомобил е взел от с.И.о: А.
и съпругата му и ги е довел в жилището си в гр.п.на гости . На
следващия ден ги върнал сутринта, тъй като ответникът нямал
кола под ръка. Те си продължили работа, а свидетелят си тръгнал по неговите си задачи. Познавал съпругата на ответника, защото работили заедно доста години. Заяви още ,че познава и ищеца в залата, както
и почти всички жители в И.о,а дори може да заяви ,че има приятелски отношения с ищеца. Точно тогава
А. му споделил,
че двамата са имали скандал, нещо са се обидили.
Възникнало нещо в магазина на улицата при тях. Свидетелят
не знае точно при кой магазин в селото са се скарали. А. му
споделил, когато работили
на фермата. Ответникът се оплакал ,че са се скарали с В. и свидетелят ,тъй като познава и двамата, го посъветвал
да не се разправят и нищо повече. Не разбрал обаче за какво са се скарали. Казал
му: „Б., не се разправяй с В.“. Впоследствие
свидетелят се поинтересувал защо са тези
скандали и разбрал от хора от селото, че братя В.се
събират редовно пред магазина и си ***. Датата я помни много добре и това е
04.01.2017 година, защото имали график за
работа. Зимата на полето се работи до свечеряване – около 4-5 часа било
следобед. Обектът е на открито място и в този ден работили до около 16-17
часа.Спомня си,че че започнало да се
здрачава и казал на А., че има повод да
почерпи, че са зазимили обекта. Познавал
ищеца, затова недоумявал как се стига до такива скандали.
Заяви още ,че е виждал как ***
посред бял ден пред магазина. Колкото пъти минавал
оттам, за да пазарува се чудел как става това ***
посред деня.
В показанията си
св.
Ч.заявява,че познава *** А.,*** ,а и
работи при него от 4 години. Не знае за
инцидент между него и ищеца В.. На 04.01.2017 г. през целия ден зазимявали
червеите. Към 16-16,30 часа А. го оставил
пред дома си и му заплатил изработената за деня надницата, след което заедно с П.тръгнали
към П..П.е *** ,което
отглеждало червеите,от които се прави биотор за рози. Спомня си ,че на 04.01. А. споменал,
че предния ден е имал спор с ищеца, като това е станало пред магазина на С..
Той се намира на пътя за стопанския двор. Там е имало някаква кавга между
двамата. Магазинът, където живее В., е различен от този на С.. На С.магазина
е собственост на кмета. През зимата
трябвало да се извърши зазимяване на червеите със слама , за да не им е
студено. При топло време те се отвиват. На 4.01.2018-денят
минал спокойно –с работа. Помагал на ответника – той се занимава със свине.
Червеите се гледали до края на 2017 г. от П.в обекта. Сега там се гледали
само прасета. Познавал г-н В., нямали
близки отношения. Свидетелят заяви,че е виждал В. да ***пред магазина.
В показанията си
св.
А.-майка на ответника в показанията си
сочи,че е пенсионерка, но работи почасово в един
хранителен магазин, който е близо до дома й. Обаждат й се собствениците да ги
сменя за по 2-3 часа на ден. Сега през май месец ще станат 2 г., откакто работи
там. Магазинът се намира в с. И.о, на ул. ***. Той е собственост на кмета, но
го държат под наем 2 жени от П.. Имотът е на
кмета, но той го отдава под наем. Така е
още от преди тя да започне работа там. Фирмата се казва „Й.“, собственик е С.Д..
Помолили я като пенсионерка, когато
трябва да си свършат някаква работа, да ги замества, с уговорка да е по 2-3
часа на ден. Познава ищеца – казвали му Д.. Не му знае
името по паспорт, а кото Д.В. го знае. Имало инцидент със
съпругата на сина й и ищеца. Снаха й се прибрала
вкъщи разплакана. Те тъкмо се били оженили. Това било
преди 2 г. някъде. В този ден свидетелката не била на работа и видяла снаха си
разплакана. Разпитала я какво се е случило и тя и казала,
че ищецът е бил пиян и я е обиждал, че е дебела, че ако не отслабне, ще я
зареже мъжа й. Свидетелката се опитала
да я успокои, но тя тъкмо била дошла в дома им да живее, в се пак е в чужда къща, с чужди хора, била много разстроена. Снаха й е споделила със съпруга си и той на следващия
ден, или след 2 дни, направил забележка на В.
това да му е за последно, да не се занимава повече с жена му. Това се случило
пред магазина, в който работи. Когато му направил
забележката, нямало други хора. Това не
било скандал, или нещо сериозно, просто го предупредил
да не се занимава с глупости. Всеки ден посещавал
ищецът магазина. Събирали се цяла
компания и пиели до вечерта. Подмятали разни неща на деца, на жени.
Свидетелката не обръщала внимание. Сигурно е имало и
спрямо нея такива подмятания, но тя не обръщала внимание и подминавала. Доколкото си спомня това се случило
през зимата , защото било студено, но не
си спомня точно дата. Може би на другия ден или на следващия ден след като е
обидил снаха й, синът й му направил
забележка, но било скоро, защото бил ядосан синът й . Чула лично забележката.
Ищецът нищо не казал, не реагирал. Не е чула и не знае някой да е нанесъл побой
на ищеца пред магазина.
Въззивният съд като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за
установено следното: Предявените обективно и кумулативно съединени искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД Разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД предвижда ,че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното.Правния принцип да не се вреди другиму вменява в тежест на
извършителя на непозволеното увреждане да поправи вредите , които виновно с
лични действия е причинил другиму. Задължението за поправянето на вредите ,
произтичащо от деликтната
отговорност има обезщетителен
характер и при липса на доброволното му
реализиране за удовлетворяване на увредения, последният разполага с
предоставения му от законодателя за защита по
съдебен ред с осъдителен иск по чл.45 от ЗЗД. За уважаването на искът по чл.45 от ЗЗД следва да
са налице кумулативно елементите от фактически състав на непозволеното
увреждане, а именно: да е причинена вреда; тази вреда да е резултат от виновно
противоправно поведение на ответника; да е налице причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите
вреди за ищеца. Разпределението на доказателствената
тежест в производството се основава на правилото, установено в разпоредбата на
чл.154 ал.1 от ГПК – всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. Отговорност за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД
носят физически лица,които са причинили вреди ,чрез свои виновни действия или бездействия.Следователно
,за да са налице основания за ангажиране
на деликтна отговорност
следва да бъде установено при условията
на пълно и главно доказване
наличието на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на
дееца и настъпилите вреди.Вината се предполага
до доказване на противното,но всички останали елементи от фактически състав на деликтната
отговорност подлежат на доказване на общо основание.При доказаност при
условията на кумулативност на изброените по-горе предпоставки са налице
основанията за ангажиране на деликната
отговорност на ответника ,което
обуславя основателността на заявената претенция. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя В.,че първоинстанционния съд е стигнал до неправилни
изводи,тъй като постановил съдебното решение въз основа на събраните гласни
доказателства ,без да кредитира писмените такива с което нарушил разпоредбата
на чл.172 от ГПК. Съдът е обсъдил
подробно всички събрани в хода на производството писмени и гласни доказателства
като е направил своите изводи в съответствие с доказателствата по делото. В
тази насока е прието от представените по делото писмени доказателства ,че на
04.01.2017г. В. е имал здравословни проблеми и
е бил освидетелствуван от лекар ,който е констатирал наранявания в
областта на ***,като от извършената на 10.01.2017г. рентгенография на ***е установено ****** и
,че същия е претърпял медицински интервенций в периода
14.02.2017г.-17.02.2017г. ,но не са представени каквито и да е доказателства от които по безспорен и
категоричен начин да се установи ,че
нараняванията на В. са причинени от противоправното поведение на А. на
04.01.2017г. В предстванетото и прието по делото съдебно-медицинско
удостоверение№05-1-2017г. издадено от д-р.Б.П.се установи,че причинените увреждания „са получени в
резултат на действието на твърд ,тъп предмет ,чрез удар с или върху такъв“ . От
събраните по делото гласни доказателства
се установи,че жалбоподателят В.
системно е ***в хранителен магазин на фирма“ЕТ. С.Д.“ различен от този посочен
в исковата молба. В хода на
производството същият не успя да докаже твърденията си,че нараняванията му са
причинени от ответника ,респ. не доказа противоправно поведение от негова
страна.В тази връзка независимо от формулираното искане са допускане на
свидетели в о.с.з. на 16.04.2019г.
пълномощника на жалбоподателя е оттеглил така направеното искане за
разпит на свидетели. Претърпяването на вреди от ищеца ,които са безспорни не е
достатъчно. Следва да се установи и докаже,че тези претърпени вреди са в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника.За да възникне
отговорността по чл.45 от ЗЗД е необходимо не само да се установи наличие на
претърпени вреди,но и се докаже,че тези
вреди са в резултат от противоправното и виновно поведение на ответника. В
случая такова противоправно поведение на ответника не се установи и доказа от
събрания по делото доказателствен материал ,поради което не е налице
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД. Имайки в предвид събраните в съдебното
производство писмени и гласни доказателства първоинстанционния съд правилно е
отхвърлил предявеният от ищеца иск като неоснователен,приемайки че по делото не са доказани всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане за да бъде ангажирана деликтната
отговорност на ответника А. в резултат на който са причинени на ищеца
посочените от него в исковата молба неимуществени вреди. Искането за присъждане
на разноски ,като своевременно направено и доказано е уважено съразмерно уважените искове. Въз
основа на установената по делото фактическа страна на спора , районния съд е достигнал до същите правни изводи постановявайки обоснован
и законосъобразен съдебен акт съобразен с материалния закон, който следва да
бъде потвърден. Не
се установиха допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
решението. В изпълнение на процесуалната разпоредба на чл. 235 ал. 2 ГПК при постановяване на обжалваното решение
районният съд е преценил всички доказателства по делото и е обсъдил доводите на
страните.Въззивната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. С
оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да се възложат
направените от ответника съдебно-деловодни разноски в р-р на 300лв.
представляващи адв.възнаграждение на адв.Е.А.-В.
***, съгласно списък на разноски по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и
съдействие от 07.08.2019г. Водим от
горното Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№409/15.57.2019г. на
районен съд п., постановено
по гр. д.№1234/2018г.по
описа на същия съд. ОСЪЖДА
Д.С.В. ,с ЕГН:********** *** да заплати на Б.А.А.,ЕГН:**********,***
разноски по делото в размер на 300 лв. представляващи адв.възнаграждение на адв.Е.А.-В. ***.
Решението не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.