№ 952
гр. П., 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720102775
по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. С. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., *** чрез адв. К. П., срещу „***” АД, ЕИК:***, със
седалище/адрес на управление: гр. П., ***, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 4492.72 лева - главница,
представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сума от 1525.34 лева, представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.02.2006 г. до 13.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.10.2009 г. до окончателното й изплащане, за които суми в пола на ответника е
издаден изпълнителен лист от 08.12.2009 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и въз основа
на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – А.В.. Моли да му
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че процесните суми са погасени по давност.
В законоустановения срок ответникът „*** - П.”АД е подал отговор на исковата
молба, с който е изразил становище, че искът е процесуално допустим, но неоснователен,
тъй като са били предприети действия водещи до прекъсване на давността и вземането
обективирано в процесния изпълнителен лист е дължимо. Противопоставил е възражение по
отношение на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. В депозирана молба –
1
становище чрез адв. К. П. поддържа предявения иск и моли съда да го уважи, като му се
присъдят сторените разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от ю.к. М., която оспорва иска и
моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ – А.В., се установява,
че на 08.12.2009 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед № 3198 от 22.10.2009 г.
в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищецът е осъден
да заплати на „*** - П.“ ЕАД сумата от 4492.72 лева,представляваща главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.12.2003 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от
1525.34 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
15.02.2006 г. до 13.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата 4492.72 лева,
считано от датата на подаване на заявлението – 21.10.2009 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените разноски по делото в размер 245.36 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По молба на „*** - П.“ АД и въз основа процесния изпълнителен лист на 11.05.2010
г. е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ А.В.. В молбата на ответното дружество са посочени
способи за принудително изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по молба на ответника
от 06.04.2015 г., в която са посочени способи за изпълнение, със запорно съобщение от
08.04.2015 г. е наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение при
„*** – П.“, получено от последния на 26.05.2015 г., а на 14.07.2015 г. е наложена и възбрана
върху собствен на ищеца недвижим имот.
С постановление от 17.12.2016 г. на ЧСИ – А.В., изпълнителното производство по
изп.д. № *** г. е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По молба на „*** - П.“ АД и въз основа процесния изпълнителен лист на 26.03.2018
г. е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Б.. В молбата на ответното дружество са посочени
способи за принудително изпълнение.
Видно от материалите съдържащи се в изп.д. № *** г. на ЧСИ - Б., със запорни
съобщения от 30.03.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на ищеца при „***“
АД, „***“ АД. Няма данни кога запорните съобщения са достигнали до третите задължени
лица, но с писмо от 24.04.2018 г., „***“ АД са уведомили ЧСИ, че признават вземанията
върху които е наложен запор, има наложени запори от други лица, като дължимите суми не
2
могат да бъдат преведени, поради липса на свободен авоар. С писмо от 30.05.2018 г. „***“
АД също са уведомили ЧСИ, че признават вземането, има наложени запори по други
изпълнителни листове, и дължимите суми не могат да бъдат преведени, поради липса на
авоари.
Видно от поставения печат върху гърба на изпълнителния лист, с постановление от
19.01.2021 г., изпълнителното производство по изп. д. № *** г. е прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
По молба на „*** - П.“ АД и въз основа процесния изпълнителен лист на 15.09.2021
г. е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ А.В.. В молбата на ответното дружество са посочени
способи за принудително изпълнение.
Видно от материалите по същото със запорно съобщение от 30.09.2021 г. е наложен
запор върху банкова сметка на ищеца, водена при Банка „***“ АД. С писмо от 18.10.2021 г.
банката е уведомила ЧСИ, че след извършена проверка при тях, не са установили ищеца да
има банкова сметка.
От приложените копия на изпълнителни дела не се установява да има събрани суми в
полза на ответното дружество.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
По силата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да
оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на
факти, настъпили след издаването на съдебния акт.
Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва
да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува,
или че изпълняемостта му не е настъпила.
В случая ищецът в исковата молба е навел доводи единствено за изтекла погасителна
давност към момента на образувано изпълнително дело № *** г. при ЧСИ А.В., поради
което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване
на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист, преди образуване на
изпълнителното производство. Предвид това ищецът се е позовал на новонастъпили
обстоятелства, след издаване на заповедта за изпълнение, респ. след нейното влизане в сила,
поради което предявеният иск е допустим. Доколкото в исковата молба са наведени
единствено обстоятелства за погасяване на вземанията по давност преди образуване на
изпълнителното дело, то и следва да се приеме, че срещу заповедта за изпълнение не са
постъпили възражения и същата е влязла в сила.
Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по
следните съображения:
Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
срокът на новата давност е всякога пет години.
3
В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на
чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът
на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на
изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за
изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно
изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на
влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила
съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в
отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства
оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били
известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на
срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен
чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424
от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.
Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното
производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от
ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила
решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е
ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания,
установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на
чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в
случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако
срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало
ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от
процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290
от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда
на чл.290 от ГПК.
Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 08.12.2009 г., когато е издаден и
изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ А.В. е образувано изп. д. № *** г., в
последствие изп.д. № *** г. при МСИ – С.Б., и в последствие изп.д. № *** г. при ЧСИ А.В.,
която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист
относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира,
че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея,
и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.
От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 08.12.2009 г. до образуване
на изп.д. № *** г. на ЧСИ – В. - 11.05.2010 г. е изминал период от около пет месеца, поради
което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 11.05.2010 г. давността
4
за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.
С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния
съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по
т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към
момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В
същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.
В случая по образуваното през 2010 г. изп.д. № *** г. са извършвани множество
справки, насочени към установяване доходи и имущество на длъжника ищец, но сами по
себе си справките не водят до прекъсване на давността. Видно от приложеното
изпълнително дело, в продължение на две години, считано от 11.05.2010 г. от взискателя не
е поискано извършването на други изпълнителни действия, поради което и по силата на
даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013
год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК към 11.05.2012 г., поради перемпция. В съответствие с т.10 от посоченото
Тълкувателно решение, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт
за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като
прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност
започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
По силата на даденото тълкуване с ППВС № 3/18.11.1980 г., давността е спряла да тече през
време на изпълнителното производство, което е перемирано към 11.05.2012 г. След тази дата
давността е прекъсната.
С разрешенията дадени в т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК (чл.330, ал.1, б. „д”
ГПК (отм.)), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
посоченото тълкувателно решение е разяснено, че за разлика от исковия процес, където
давността за вземането се прекъсва еднократно - в началото на процеса, то при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. Новата давност започва да тече от този момент и с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение се прекъсва. В
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да
действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не
действа (да не иска нови изпълнителни способи). Както вече бе посочено по-горе
изпълнителното дело е перемирано към 11.05.2012 г.
С молба от 06.04.2015 г. взискателят е поискал от ЧСИ да извърши справки за
наличието на банкови сметки на името на ищцата, и при откриване на такива, да наложи
запор върху същите, както и да извърши справки за наличие на декларирано от ищеца
5
недвижимо имущество, като при установяване на такова , е поискал да бъде вписана
възбрана. Тази молба е депозирана от взискателя след настъпване на перемцията – на
11.05.2012 г. Независимо от това обстоятелство настоящия съдебен състав намира, че
същата следва да се вземе предвид от съда, тъй като когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не
може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от
настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане
на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на изпълнително дело с нищо не
вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. В чл.116, б.“в“ от ЗЗД е изрично
установено правилото, че давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение. Същинското действие за принудително изпълнение обаче може
да предприеме само съдебният изпълнител и то прекъсва давността, но давността е свързана
с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова, ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не
зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било
нередовно, ако, нередовността е изправена надлежно по указание на органа на
изпълнителното производство. В този смисъл е решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение № 104 от 05.04.2021 г., по в.гр.д. № 766/2020 г. на
ПОС.
В конкретния случай от датата на настъпилата перемпция – към 11.05.2012 г., когато
и давността е прекъсната, до датата на молбата от взискателя – 06.04.2015 г. не е изминал
период от пет години. Молбата с посочен в нея изпълнителен способ е годна да прекъсне
давността, тъй като чрез нея ответникът взискател е предприел изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, като е насочил изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана. Освен това по същата със запорно съобщение от 08.04.2015 г. е наложен
запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение, а по-късно е вписана и
възбрана върху притежаван от него недвижим имот. С прекъсването на давността – на
06.04.2015 г. е възобновена висящността на изпълнителното производство, като по силата на
даденото тълкуване с ППВС № 3/18.11.1980 г., давността е спряла да тече през време на
изпълнителното производство.
Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., спряната давност е продължила да тече до
26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и съгласно дадените в него разяснения, давността е прекъсната.
От този момент е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с молбата на
взискателя от 26.03.2018 г., когато пред ЧСИ – С.Б. е образувано изп.д. № *** г., по молба
6
на взискателя – ответника, в която са посочени е посочен способ на изпълнение. Тъй като в
молбата за неговото образуване е посочен способ на изпълнение, с това действие на
взискателя давността отново е прекъсната, и е започнала да тече нова пет годишна давност.
От 26.06.2015 г. (с приемането на тълкувателното решение) до 26.03.2018 г., когато пред
ЧСИ – С.Б. е образувано изп.д. № *** г., не е изминал период от пет години. Давността е
прекъсната отново с наложения запор върху банкови сметки на ищеца по изп.д. № *** г. на
ЧСИ – Б., със запорно съобщение от 30.03.2018 г. От този момент е започнала да тече нова
пет годишна давност, която към 14.01.2021 г., когато ответникът е депозирал по изп.д. №
*** г. на ЧСИ Б. молба с посочен способ (искане за налагане на запор) не е изтекла.
Следващото прекъсване на давността е от 15.09.2021 г., когато пред ЧСИ – А.В. е
депозирана молба от ответника с искане за образуване на изпълнително производство, в
която са посочени способи на изпълнение. Към тази дата също не е изтекъл давностния срок
по чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Предвид изложеното, ответникът е многократно е предприемал действия, с които е
прекъсвал давност, поради което и давностния срок по чл.111, б.“в“ от ЗЗД не е изтекъл
както към датата на предявяване на иска – 17.05.2022 г., така и към датата на приключване
на съдебното дирене в производството по чл.439 от ГПК – 29.08.2022 г., поради което и
процесните вземания не са погасени по давност, а са дължими.
С оглед изложеното, настоящия съдебен състав намира, че предявените отрицателни
установителни искове с правно основание чл.439 от ГПК се явяват неоснователни, и като
такива следва да се отхвърлят изцяло.
По разноските:
Страните са поискали присъждане на разноски, за което са представили списъци на
разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото на ищеца не следва да бъдат присъждани разноски.
Ответникът е поискал присъждане на разноски за което е представил списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Съгласно представения списък на разноските ответникът
претендира юрисконсултско възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В
процесния случай, след като взе предвид конкретния материален интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева, което следва да бъде възложено
върху ищеца с оглед изхода на делото.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, срещу
7
„***” АД, ЕИК:***, със седалище/адрес на управление: гр. П., ***, обективно съединени
искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за
установено спрямо ответника, че не му дължи сумата от 4492.72 лева - главница,
представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2003 г. до 30.04.2009 г., сума от 1525.34 лева, представляваща законна лихва за забава
за периода от 15.02.2006 г. до 13.10.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 21.10.2009 г. до окончателното й изплащане, за които суми в пола на ответника е
издаден изпълнителен лист от 08.12.2009 г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПРС и въз основа
на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ – А.В., поради изтекла
погасителна давност за вземанията.
ОСЪЖДА В. С. П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., *** ДА ЗАПЛАТИ на „***” АД,
с ЕИК*** и адрес на управление: гр.П., ***“ сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8