РЕШЕНИЕ
№ 4814
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110140886 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
208081/21.07.2023 г., от ************, ЕИК ************, представлявано
от ******** - Изпълнителен директор и *************- председател на УС
срещу П. З. Г., с ЕГН **********, с адрес: ***********, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с
правна квалификация, както следва:
1. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца 271.22 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. (дата на подаване
на иска) до изплащане на вземането
2. чл. 86 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 66.26 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г.
до 21.06.2023 г., изчислена върху главница от 271.22 лева
3. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който се иска ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца 24.54 лева главница за периода м.05.2020 г. до
м.04.2021 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със
законната лихва от 21.07.2023 г. (дата на подаване на иска) до изплащане
1
на вземането
4. чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца 6.37 лева - лихва за периода 15.07.2020 г. до
21.06.2023 г., изчислени върху главница от 24.54 лева
за абонатен номер ******, ID номер ******, инсталация № **********, за
топлоснабден имот *************
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е собственик
на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес: *************за
процесния период. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да
заплащат топлинна енергия и като собственик е потребител на топлинна
енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия
на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а
ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени
от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок
след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна
енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и
ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за
дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на
дължимите суми: **********, IBAN: ************ BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска. Счита, че ищецът
няма правен интерес да води дело за сумата по дялово разпределение, тъй
като тази сума е дължима на топлинния счетоводител, а не на ищеца, както и
че сумите не са доказани по основание и размер. Счита, че сумите не са
достатъчно индивидуализирани. Не знае как е сформирана мораторната
лихва. Счита, че клаузата да се заплаща фактура след 45 ден е нищожна-
Позовава се на съдебна практика. Прави възражение за настъпила
погасителна давност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът се представлява от
юрисконсулт *******. Поддържа исковата молба, моли съда да уважи иска.
Претендира разноски. Представя списък с разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява, но се представлява от адв.
М.. Оспорва исковата молба. Представя документи, че търговското
дружество, извършващо метрологична проверка на топломерите е с отнета
лицензия. Прави възражение за давност. Моли да се отхвърли исковата
2
претенция.
Третото лице – помагач ********, редовно призовано, не се явява и не
се представлява в о.с.з. С писмена молба представя изисканите документи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните
и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По валидността и допустимостта на производството
Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на
установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 71077/2022 г.
Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение
№ 1578/13.01.2023 г. (л.13 от заповедното дело) Заповедта е връчена на
01.02.2023 г., поради което срокът по чл.414 ГПК изтича на 01.03.2023 г. (л.15
от заповедното дело). Подадено е възражение на 28.02.2023 г. Същото е в
срока. Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени
на ищеца на 23.03.2023 г. (л.22 от заповедното дело), поради което
едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 23.03.2023 г.. Исковата
молба е подадена в съда на 21.04.2023 г. и в същата дата се представени
доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок. Ето защо
настоящото производство е допустимо.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи
произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
За да бъдат уважени исковете с правна квалификация чл. 153 вр. чл. 149
3
ЗЕ, следва да се установят следните предпоставки:
1. Качеството на потребител на ответника: ответникът е съсобственик на
процесния имот или е сключен договор за доставка на топлинна енергия
2. доставка топлинна енергия в твърдените количества, период и за
процесния имот
3. изискуемостта на вземането и неговия размер
4. през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от
лице,
5. ищецът е сключил договор с топлинен счетоводител
6. възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер за дяловото разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД, седва да се докажат
следните предпоставки:
1. възникването на главен дълг
2. изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената
на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури,
3. датата на отправена и получена от ответника покана за заплащане на
таксата за дялово разпределение
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи
плащанията по претендираните суми.
По възражението за настъпила давност. Ответникът следва да установи,
че задълженията са възникнали (станали изискуеми) преди повече от три
години от датата на подаване на исковата молба, както и техния размер.
Ищецът следва да установи действия, които прекъсват или спират давността.
Страните не спорят, че имот в *********** е бил собственост на З. Г. Г.
и Л. П. Г. (л.11 от делото). Не се спори, че двамата са починал и техен
наследник е П. З. Г., ЕГН ********** (л.40 от делото). Ето защо съдът
приема, че ответникът е собственик на процесния апартамент. Ответникът
има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1,
т.42 от ДР на ЗЕ. Ето защо ответникът е страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Доказана е първата предпоставка за
уважаване на иска.
Не е спорно между страните, че ищцовото дружество е доставяло
претендираната топлинна енергия за процесния обект и период.
Спорно остава размера на количеството топлинна енергия, размерът на
дължимата сума, дали е сформирана съгласно закона и дали ищецът има
4
право да я претендира.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (л.89-95 от
делото), която съдът напълно кредитира като пълна, обосновано и изготвена
от компетентно вещо лице. От нея се установи, че за процесния период и
имот е доставяно твърдяното количество топлинна енергия, въз основа на
което са сформирани процесните суми. Установи се, че през процесния
период, имотът се намирал в сграда, в която е извършвана услуга по дялово
разпределение. От нейното заключение се установи, че твърдяната в исковата
молба сума и показания за топлинна енергия напълно съответства на
показанията на уредите – топломери и водомери. Сумите съответстват на
цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От заключението се
установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има сградна
инсталация. От заключението и от представения документ се установи, че
има сключен договор между собствениците на процесната сграда, където се
намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово
разпределение (л.15-26 от делото). Такъв договор има между ищеца и
третото лице – помагач (л.27-34 от делото). Ето защо съдът приема, че са
доказани втора, четвърта и пета предпоставка за уважаване на исковата
претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която съдът
напълно кредитира като обоснована, пълна и изготвена от компетентно лице.
От нея се установи датата на изискуемост на вземанията на ищеца за
процесната топлинна енергия, както и че същата е изчислена съгласно
приетите от закона ставки. Експертизата установи и размера на задълженията
за процесния период, имот и за процесното количество топлинна. Съгласно
нея сумата за топлинна енергия е 271.24 лева, а за дялово разпределение е
24.54 лева. Мораторните лихви спрямо тях са в размер, съответно както
следва: 64.74 лева и 6.37 лева. Съдът приема, че е доказаната третата и
шестата предпоставка за уважаване на исковата молба.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия се дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви
върху тях, поради забавено плащане. Съгласно чл.33 ОУ от ищеца, сумите се
заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасят. Най-
късното вземане, за което е предявена исковата претенция е 21.06.2023 г. към
момента на предявяване на исковата молба и приключване на съдебното
дирене, изискуемостта на чл.33 ОУ е настъпила. Ето защо вземането се
дължи.
Ето защо съдът приема, че исковата претенция е основателна.
По размера на претенцията
При съпоставка на поисканите суми в исковата молба и тези установени
5
от заключенията на вещите лица се установи следното. За главницата за
топлинна енергия се претендира за 271.22 лева, а по заключение е 271.24 лева.
В тази част исковата претенция е напълно основателна и следва да се присъди
сумата от 271.22 лева.
Мораторната лихва върху сумата за топлинна енергия е поискана за
66.26 лева, а експертизата установи, че размерът на дължимата сума е 64.74
лева. Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 64.74 лева и да се
отхвърли за горницата от 64.74 лева до пълния претендиран размер 66.26
лева, което е 1.52 лева.
Сумите по отношение на дялово разпределение и мораторна лихва за
дяловото разпределение, дадени от вещото лице, напълно съвпадат с исковата
претенция, затова исковата претенция в тази част следва да бъде уважена.
По възраженията на ответника
В срока по чл.131 ГПК ответникът е направил правопогасяващо
възражение за погасителна давност. В определение по чл.140 ГПК съдът е дал
указания на ответника какво да направи, както е предупреден за
отговорността по чл.161 ГПК. Ответникът не е изпълнил указания в срок,
поради което съдът приема, че е създал пречки за установява не размера на
сумите, които са погасени по давност. Ето защо това възражение е
неоснователно.
В о.с.з. ответникът чрез своя процесуален представител адв. М. прави
правоизключващо възражение, че търговското дружество ***********, което
извършва метрологично проверка на топломерите (уредите за търговско
измерване) е с отнета лицензия, съгласно влязло в сила Решение на №
112/08.02.2023 г. по АХД № 349/2022 г. по описа на *********. Решението е
влязло в сила на 09.03.2023 г., поради което поражда действие за напред.
Исковата претенция е за суми по топлинна енергия, консумирана в периода
от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. Това е преди отнемане на лицензията.
Следователно, дружеството, отговорно за метрологична проверка на
процесните топломери няма правоспособност да извършва такава проверка от
09.03.2023 г., поради което може да се направи извод, че за периода преди
09.03.2023 г., процесните топломери за отговаряли на нормативните
изисквания за точност и прецизност на измерване. За процесния период,
лабораторията, извършваща метрологична проверка е имала необходимата
лицензия. На това основание възражението е неоснователно. В допълнение,
това възражение е направено извън срока по чл.131 ГПК, поради което е
недопустимо. Не е нововъзникнал или новооткрит факт. Ответникът не
ангажира доказателства, за да установи дали топломерите са били изрядни.
Напротив СТЕ установи, че същите са работили правилно.
С оглед изложеното съдът приема, че исковата претенция е частично
основателна.
Ето защо П. З. Г., с ЕГН **********, с адрес: *********** следва да
бъде осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
6
************, ********* сумите:
1. 271.22 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 21.07.2023 г. (дата на подаване на иска) до изплащане
на вземането на основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 64.74 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.06.2023 г.,
изчислена върху главница от 271.22 лева, на основание чл.86 ЗЗД, като
следва да се отхвърли исковата претенция за разликата от 64.74 лева до
пълния размер на иска 66.26 лева, като неоснователен и недоказан;
3. 24.54 лева главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 21.07.2023 г. (дата на подаване на иска) до изплащане на
вземането, на основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 6.37 лева - лихва за периода 15.07.2020 г. до 21.06.2023 г., изчислени
върху главница от 24.54 лева, на основание чл. 86 ЗЗД;
за абонатен номер ******, ID номер ******, инсталация № **********, за
топлоснабден имот *************
Цената на всички искове е 368.39 лева, а уважената част е 366.87 лева.
Исковата претенция се отхвърля за сумата от 1.52 лева.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски
пропорционално на уважената част на иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Ищецът представя списък с разноски (л.119 от делото), съгласно който
претендира: 200.00 лева държавни такси (л.49 от делото), 100.00 лева
юрисконсултско възнаграждение, 1000.00 лева за депозит за СТЕ (л.82 от
делото) и 1000.00 лева депозит за ССчЕ (л.83 от делото).
Юрисконсултското възнаграждение е в минимален размер по чл.25, ал.1
НЗПП. Общият разход, който следва да се признае за ищеца е в размер на
2300.00 лева.
Съгласно правилото на чл.78, ал.1 ГПК разноските в полза на ищеца са
в размер на 2 290.51 лева (2300 х 366.87/368.39).
Ето защо П. З. Г., с ЕГН **********, с адрес: *********** следва да
бъде осъден да заплати на **********, ЕИК ************, ********* сумата
от 2 290.51 лева, представляващи разноски по гр. д. № 40886/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. З. Г., с ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати
на ************ ЕИК ************, ********* сумите:
1. 271.22 лева (двеста седемдесет и един лева и двадесет и две стотинки) -
7
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от
21.07.2023 г. (дата на подаване на иска) до изплащане на вземането на
основание чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 64.74 лева (шестдесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки) -
мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 21.06.2023 г., изчислена
върху главница от 271.22 лева, на основание чл.86 ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата от 64.74 лева до пълния
размер на иска 66.26 лева, като неоснователен и недоказан;
3. 24.54 лева (двадесет и четири лева и петдесет и четири стотинки) -
главница за периода м.05.2020 г. до м.04.2021 г., представляваща сума за
дялово разпределение, ведно със законната лихва от 21.07.2023 г. (дата
на подаване на иска) до изплащане на вземането, на основание чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ;
4. 6.37 лева (шест лева и тридесет и седем стотинки) - лихва за периода
15.07.2020 г. до 21.06.2023 г., изчислени върху главница от 24.54 лева,
на основание чл. 86 ЗЗД;
които суми за възникнали за абонатен номер ******, ID номер ******,
инсталация № **********, за топлоснабден имот *************
ОСЪЖДА П. З. Г., с ЕГН **********, с адрес: *********** да заплати
на *************, ЕИК ************, ********* сумата от 2 290.51 лева
(две хиляди двеста и деветдесет лева и петдесет и една стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 40886/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************, на страната на ищеца ************, ЕИК ************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от
съобщаването му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице -
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на
книжа и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8