РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен
състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 16856
по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Инициирано е по въззивна жалба
на ищеца С.в. АД срещу решение № 479006 от 29.08.2018 г., постановено по гр. дело
№ 18830/2016 г. по описа на СРС, ГО, 54 с-в, с което са отхвърлени предявените
от С.в. АД срещу „П.К.– РМ“ ЕООД /със сегашно наименование „Н.К.“ ЕООД/ искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2964,65 лева, представляваща незаплатена цена на потребена
питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 19.11.2011
г. – 28.05.2015 г. за имот, находящ се в гр. Бухово,
ул. *******, ап. 4, клиентски номер 5263866 /нов клиентски номер **********/,
както и на сумата от 1157,10 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 11.02.2012 г. – 04.04.2016 г.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че страните в
настоящото производство са обвързани от неформален договор за предоставяне на В
и К услуги. Посочва се, че представените от ищеца по делото фактури отговарят
на всички изисквания на Закона за счетоводството. Навеждат се съображения, че
видно от приобщения към доказателствата по делото информационен лист от 16.12.2011
г. се установява, че процесният имот е собственост на
ответното дружество, като последното го е отдало на лицето Т.К.М., имотът се
обитава от двама души и на това основание ищецът е определил месечното
количество изразходвана питейна вода. Поддържа се, че ищецът е изпълнил всички
свои задължения по сключения неформален договор за предоставяне на В и К
услуги, като е открил партида, съгласно подадената в информационен лист от
16.12.2011 г. информация, определил е количеството изразходвана питейна вода на
база подадената информация за двама обитатели, ежемесечно е издавал фактури за потребеното количество В и К услуги, а от друга страна
ответното дружество не е изпълнило задълженията си на собственик и потребител
на В и К услуги.
Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно
решение и за уважаване на предявените с исковата молба искове. Претендират се
разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок по
чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „П.К.– РМ“
ЕООД /със сегашно наименование „Н.К.“ ЕООД/ не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалният
представител на въззивника – адв.
Стаменова поддържа изложеното във въззивната жалба,
моли за нейното уважаване и за отмяна на първоинстанционното
решение, поради нарушение на материалния и процесуален закон. Претендира
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание
процесуалните представители на въззиваемата страна – адв. Д.и мл. адв. Й.оспорват
въззивната жалба, молят за оставането ѝ без уважение и за потвърждаване
на обжалваното първоинстанционно решение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
За уважаването на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът трябва
да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между ищеца като доставчик на ВиК услуги и ответника като потребител през процесния период; използването от ответника на претендираното количество В и К услуги; стойността на потребените услуги и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на В и К услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. В този смисъл въззивният
съд счита, че ответникът се явява потребител на В и К услуги, доколкото фактът,
че ответникът е бил собственик на процесния
водоснабден имот през процесния период на първо място
се установява от събраните по делото доказателства, а на следващо място и не се
оспорва от ответника, който признава, че е бил собственик на процесния имот през претендирания
от ищеца период. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4 получаването на услугите
В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган. В този смисъл общите условия на В
и К оператора са задължителни за потребителя и го обвързват. Правилно СРС е
приел, че ответникът е потребител на В и К услуги през процесния
период, и че същият е бил обвързан от общите условия на оператора.
От друга страна обаче, основателността на предявения от
ищеца иск, предполага установяване при условията на пълно и главно доказване на
обстоятелства относно използването от страна на ответника на претендираното количество В и К услуги през процесния период, стойността на така потребените
услуги и настъпила изискуемост на вземането. За тези обстоятелства от страна на
ищцовото дружество са представени 43 /четиридесет и
три/ броя фактури.
Според константната практика на ВКС /Решение № 218 от
06.01.2017 година по т.д. № 3572/2015 година, ТК, I TO, ВКС, Решение № 252 от
03.01.2013 годин апо т.д. №
1067/2011 година ТК, II TO, ВКС, Решение № 20 от 25.03.2013 по т.д. № 206/2012
година, ТК, I ТО/ фактурата може да бъде кредитирана като доказателство за
установяване на договор, когато съдържа всички необходими елементи от
съдържанието на сделката – вид на стоката, стойност, начин на плащане, имената
на лицата, положили подписи като продавач и купувач, време и място на
съставянето ѝ, както и когато вписването ѝ в дневниците за продажби
и покупки на продавача и купувача, както и отразяването на стойността ѝ в
справките декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит, представляват
признание за възникването и изпълнението на правоотношението, по повод на което
фактурата е била съставена. В процесния случай
недоказано се явява както обстоятелството дали всяка една от представените 43
броя фактури е осчетоводена от ищец и ответник, така и дали счетоводството на
ищеца е водено редовно. Наред с това нито една от фактурите не съдържа
необходимия обем от данни, с оглед на който да може да се приеме, че претенцията
на ищеца е доказана както по обем, така и по основание. В подкрепа на така
приетия от настоящата инстанция извод е и Решение № 67 от 31.07.2015 година по
т.д. № 631/2014 година, ТК, II ТО ВКС, съгласно което неподписаната от
получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни,
не е вписана в дневниците за покупко – продажби и
справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от
задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката.
Доказателства за доставяне от страна на ищеца и получаване на услугата от
страна на ответното дружество, в твърдяното количество, не са представени от
ищеца, поради което правилно СРС е намерил, че следва да отхвърли предявения от
въззивника иск като недоказан.
В отговора на исковата молба, а и в проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание процесуалните
представители на ответника са направили възражение, че по-голямата част от претендираните вземания са погасени по давност. Доколкото
обаче претенцията не е доказана нито като основание, нито като размер на
задълженията, безпредметно е да се обсъжда дали тези вземания са погасени по
давност. Въззивният съд не споделя и възражението на въззивника, че сумите са дължими с оглед фактурирането им,
предвид предписанията на задължителната съдебна практика, обективирана
в Решение № 218 от 06.01.2017 година по т.д. № 3572/2015 година, ТК, I TO, ВКС,
Решение № 252 от 03.01.2013 годин апо
т.д. № 1067/2011 година ТК, II TO, ВКС, Решение № 20 от 25.03.2013 по т.д. №
206/2012 година, ТК, I ТО.
Така, след като възгледите на двете инстанции съвпадат,
атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
а въззивната жалба – оставена без уважение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която не е поискала присъждането на
такива до приключване на делото пред настоящата съдебна инстанция, предвид
което и не следва да ѝ бъдат присъждани.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, II-Б въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
479006 от 29.08.2018 г., постановено по гр. дело № 18830/2016 г. по описа на
СРС, ГО, 54 с-в.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.