РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 26.06.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД търговски състав в публично заседание на тридесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при   секретаря  Христина Христова като изслуша докладваното от  съдия ПАВЛОВА гр. дело № 607 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:

            Производство с правно основание чл.45 от ЗЗД.

В Ловешки окръжен съд е постъпила искова молба вх.№8272/31.10.2017 г.от Д.С.С. ***, срещу д-р Я.Г.К. *** с посочено правно основание чл.49 от ЗЗД и цена на иска 102 000 лв. Твърди, че е подсъдим по н.ох.д.№107/16 г. по описа на ОС-Габрово, по обвинения, извършени на 3.06.2016 г., според обвинението. Сочи, че подава настоящата искова молба против ответника за причинени от него тежки вреди в размер на сумата от 102 000 лв. за период от момента на повдигане на обвинението по чл.199 ал.1 т.3 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НД до потвърждаването на оправдателната му присъда от Апелативен съд-Велико Търново на 24.04.2017 г. Излага, че във връзка с повдигнатите му обвинения е изготвена съдебно-медицинска експертиза от 3.06.2016 г. на свидетеля по делото Д.Ц.Г.от вещо лице д-р Я.К., според която пострадалата има счупени две ребра 8 в дясно и 11-то ребро вляво на гръдния кош. Твърди, че в протокол от с.з. на 5.12.2016 г. на ОС-Габрово в разпита му пред съда д-р Я.К. е заявил, че поддържа така изготвеното от него заключение в досъдебното производство. Изтъква, че на стр.30 от същия протокол д-р К. е заявил пред съда, че счупването на ребрата може да се получи от притискане върху гръдния кош, натиск: „Тя описа, че е седял върху гърдите й и това може да се получи по този начин” Изтъква, че на стр.31 съдът е приел като доказателство по делото заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо лице д-р Я.Г.К. л.84-97 от ДП. Твърди, че основание на тази експертиза в обвинителния му акт от 18.10.2016 г. по ДП №247/16 г. по описа на РУ-Севлиево и прокурорска преписка №1163/16 г. по описа на ОПГ му е повдигнато обвинение по чл.199 ал.1 т.3 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от НК. Твърди, че в мотивите на съда по присъда №3/26.01.2017 г. на ГОС по н.ох.д.№167 на стр.10 трети абзац от горе на долу е записано, че по делото е била изслушана съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-Р Я.К., началник на отделение по съдебна медицина при МБАЛ-Габрово стр.85-94 от ДП. Излага, че от заключението се установява, че пострадалата Г. е получила следните увреждания:счупване на 8-мо ребро, вдясно и 11 ребро в ляво на гръдния кош, като според експерта получените увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота придружено с болки и страдания и с период на възстановяване две месеца и същите отговарят да са получени по механизма, описан от пострадалата. Цитира, че на стр.11 в първия абзац горе е записано, че в съдебно заседание д-р К. е допълнил заключението си, като посочил, че счупването на ребрата на пострадалата може да е вследствие на притискане върху гръдния кош или сядане върху него”. Излага, че в присъда №3/26.04.2017 г. по н.о.х.д.№167/16 г. на стр.2 горе ГОС е признал подсъдимия Д.С. за невинен в това, да е извършил горното престъпление,причинявайки на пострадалата Д.Ц.Г.телесно увреждане, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота/средна телесна  повреда/ по смисъла на чл.129 ал.2 от НК и го е оправдал по предявеното му обвинение по чл.199 ал.1 т.3 от НК. Сочи, че с решение №145/24.04.2017 г. АКС-Велико Търново потвърждава решение №3/26.01.2017 г. по н.о.х.д.№107/16 г. на ГОС. Излага,че по повод изпълнение на служебните си задължения ответникът го набеждава умишлено пред съдебен орган в извършване на тежко престъпление против личността, наказуемо по чл.129 ал.2 от НК, вследствие на фалшивата му експертиза, и му е било повдигнато обвинение по чл.199 ал.1 т.3 вр. с чл.29 ал.1 б.”а” от Н, което предвижда присъда по чл.131а от НК от 5 до 12 години лишаване от свобода. Сочи, че според практиката на съдилищата за такова обвинение съдът присъжда 8 години и 6 месеца лишаване от свобода, като според него до този резултат се стига от сбора на минимума и максимума, разделен на две за да се получи средно аритметично число по общия ред, по който се води делото му.

 Изтъква, че обезщетението, за което претендира да му се заплати от ответника е сформирано по 1000 лв. на месец за всеки месец лишаване от свобода, които е целял с фалшивата си експертиза, да бъде осъден той или 8,5 години се равнява на 102 месец, което прави 102 000 лв. ведно със законната лихва от момента на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите. Смята, че целта на набеждаването му от д-р К. е да бъде като цяло утежнено обвинението по делото, с което да получи максимално наказание за множество престъпления, повечето от които той не е извършил и в този смисъл целта на обвинението на ответника е постигната, тъй като той е бил осъден на доживотен затвор, потвърден от втората инстанция.

Излага, че от момента на повдигане на обвинението му по чл.199 ал.1 т.3 вр. с чл.29а от НК той е изпаднал в тежка депресия, загубил вяра в разследващите органи, тъй като с цел максимално да го осъдят са ползвали фалшиви експертизи и други незаконни средства, ползвайки жена му и детето им, затворил се в себе си, спрял да комуникира, изпаднал в дълбока депресия, като често плачел без повод и не виждал изход от ситуацията. Твърди, че загубил апетит, спрял да се храни и загубил над 10 кг. От теглото си. Твърди, че още преди започване на делото е разбрал, че това вещо лице е многократно разследвано от съда за престъпления по служба от НК, но без успех благодарение на услугите и близките си отношения с прокуратурата. Твърди, че в началото на разпита на вещото лице д-р К. /стр.29 горе в протокола от с.з. от 5.12.2016 г./ неговият защитник адвокат Балтов му задал въпроса, дали към момента срещу него се води разследване от наказателен характер, но съдът е отклонил този въпрос като неотносим към делото, което силно разклатило вярата му в Габровското правосъдие. Изтъква, че не му било трудно да сметка, че само чрез тази измама, той ще получи 8,5 години затвор, но това е най-малката вреда, тъй като тази измама допълнително подсилва и другите му обвинения, крайната цел на които е постигната-доживотен затвор. Доказателство за това, според него е позоваването в мотивите на присъдата от страна на съда, че има счупени ребра, което реално не е така. Според него крайната цел е постигната и доживотния затвор е гарантиран чрез измама.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на сумата 102 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни действия, ведно със законната лихва /от датата на исковата молба до окончателно плащане на сумата. Прави доказателствени искания, да се изиска н.о.х.д.№107/16 г. ведно с досъдебното производство и свидетел при довеждане В.К.Я. ***, както и да се изиска справка от СЛ.служба, Районна и Окръжна прокуратура-Габрово и Районен и Окръжен съд-Габрово за водени наказателни производство срещу лицето Я.Г. с цел установяване на криминалното му минало от значение за делото. Моли да се изиска и справка от РП-Севлиево  по досъдебно производство 247/16 г. за това, кога му е повдигнато обвинение по чл.199 ал.1 т.3 от НК от значение за спора.

В едномесечния срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д-р Я.Г.К.,*** Ответник по гр. дело № 607/2017г. По описа на Ловешкият окръжен съд, Чрез пълномощника си Адв. М.Г. – САК, със съдебен адрес: Адв. М.Г.,***, в който счита, че предявеният срещу мен него от Д.С.С. е както недопустим, така и неоснователен.

Твърди, че не става ясно какво е основанието на предявеният иск, в исковата молба се сочи чл. 49 ЗЗД, по който иск отговаря възложителят за причинени вреди от лицето, на което е възложил изпълнението на определена работа при или по повод изпълнението на работата., но тъй като няма това качество, искът срещу него на това основание е недопустим.

Излага, че изготвянето на съдебномедицинската експертиза по досъдебното производство, водено срещу ищеца за опит за убийство с цел прикриване на извършен грабеж, придружен с опит за изнасилване, блудство и причиняване на телесни повреди на пострадалата Д.Г.му е възложено от разследващият полицай Н.П.от РУП Севлиево. Сочи, че в експертизата е описал установените от огледа / в който участвал/ и от проведеното лечение телесни увреждания и въз основа на събраните до този момент факти и дал медико-биологична квалификация на телесните повреди, както и възможен механизъм за получаването им. Изтъква, че външните физически увреждания, както и счупените две ребра на пострадалата, са квалифицирани като лека телесна повреда (разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК) с период на възстановяване около 2 месеца и въз основа на следите от душене със затискане на устата и носа, както и на показанията на пострадалата и на самия обвиняем (който твърди, че според него тя е загубила съзнание), е приел задушаването с временна загуба на съзнание като разстройство на здравето, временно опасно за живота (по чл.129 от НК). Сочи, че допълнително установените факти за обгазяване на пострадалата от пожара, наличие на сажди в дихателните й пътища и задушаване с белези за дихателна недостатъчност, наложили обдишване с кислород в ЦСМП и в болницата, е приел като опасно за живота състояние със същата квалификация.

Излага, че при разглеждането на делото пред Габровският окръжен съд,  потвърдил заключението на изготвената от него експертиза, с изключение на квалификацията „временна опасност за живота", вследствие на душенето и загуба на съзнание от пострадалата - поради факта, че в съдебно заседание самата пострадала променила показанията си и вече твърдяла, че си спомня всичко и има ясно съзнание за случващото се - по тази причина не е намерил, че има фактическо потвърждение за временната опасност за живота със загуба на съзнание и именно тази телесна повреда отпадна от обвинението, по което подсъдимият е признат за невинен, а не както е възприел подсъдимият, че е оправдан по отношение на констатацията му за две счупени ребра, тъй като, те са приети като лека телесна повреда и не са обсъждани от прокурора при повдигането на обвинението. Смята, че заключението му изцяло отговаря на обективната истина. Сочи, че това, което се базира на свидетелски показания, е променил в съответствие с тях и е послужило на съда да приеме експертизата като обоснована и неподлежаща на съмнение. Счита, че неговото становище ведно с гласните доказателства дори е довело до благоприятно решение на съда по отношение на подсъдимия, по този параграф.

Освен това твърди, че не е действал като възложител на друго лице, а като изпълнител на работа, възложена му от органите на МВР и прокуратурата, тъй като обвинението се повдига от прокурора и се поддържа от него и по тази причина за евентуални вреди от обвинение, за което подсъдимият е оправдан, би следвало да отговаря прокуратурата, а не вещото лице.

Излага, че ако се приеме, че основанието на иска е по чл. 45 от ЗЗД, то в този случай следва да са налице всички елементи на деликта: вина, противоправност, причинени вреди, които да са в причинна връзка с противоправното деяние.

Счита, че с изготвянето на заключение като вещо лице не е извършил противоправно деяние, тъй като заключението му не е «фалшива експертиза» , както се твърди в исковата молба, а е напълно обективно изготвено заключение, което е прието от съда и ценено като обосновано и правилно.

Излага, че твърдяната за „фалшива" и набеждаваща експертиза не може да бъде такава, защото е изготвена по писмени данни - медицинска документация, протокол от оглед и свидетелски показания, т.е. почива на факти, които са приети - както от съда, така и от самия подсъдим и неговия защитник, а от друга страна, експертизата е обсъждане и квалификация на факти, касаещи здравословното състояние на пострадалата и само това. Смята, че експертизата няма пряко отношение към установяване на авторството на деянието и не е насочена против никого индивидуално. Според него целта й е установяване на обективната истина въз основа на събраните факти и на медицинската наука. Твърди, че експертизата безпристрастно тълкува фактите, независимо в чия полза е резултатът и не отговарят на истината и са напълно безпочвени твърденията за неговата заинтересованост от изхода на делото. Заявява, че в случай, че е имал такива съмнения, ищецът е имал възможност да поиска отвода му.

Оспорва твърдението ищецът да е претърпял сочените неимуществени вреди: депресия, загуба на апетит и тегло.

Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял твърдените неимуществени вреди в причинна връзка с противоправно деяние, извършено от него, както и че същите са в резултат на обвинението за квалифициран състав на чл. 199, ал.1, т.З от НК, по което ищецът е оправдан, тъй като същият е осъден по чл. 199, ал.1,т.4 от НК на десет години лишаване от свобода и не смята, че наличието на още едно квалифициращо обстоятелство по т.З би утежнило сериозно положението му и би довело до по тежко наказание, още повече, че със същата присъда той е признат за виновен и за извършено престъпление по чл. 116, ал.1 т.6 предл. второ, т.8 предл. второ и т.12 предл. първо, вр. чл. 115 вр. чл.29 ал.1 б.а вр. чл. 18, ал.1 от НК и е осъден на «доживотен затвор», което наказание му е определено като общо наказание за всички извършени от него престъпления в съвкупност на основание чл. 23 ал.1

Изтъква, че ако ищецът е изпаднал в депресия и е отслабнал значително, то това най-вероятно се дължи на факта, че същият е осъден на доживотен затвор, а не на факта, че е оправдан по едно от квалифициращите обстоятелства на престъплението по чл. 199 от НК.

На отделно основание оспорва претендиралият размер на обезщетение като прекалено завишен.

Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли предявеният от Д.С.С. иск като неоснователен и недоказан.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както и адвокатски хонорар по чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Прилага и моли съда да приеме като писмени доказателства: Присъда №3 от 26.01.17г. наГОС по нохд №107/2016г. и Решение №145 от 18.05.17г. на ВТАС по внохд№ 104/17г.

                     В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично и с адв.В., назначена по ЗПП, като поддържа исковата си молба и представя допълнително подробна писмена защита в подкрепа на твърденията, че претърпял неимуществени вреди, като следва да бъде овъзмезден за тях. Адв.В. също представя писмена защита и моли исковете да бъдат уважени като основателни и доказани.

             Ответникът се явява лично и с адв.Г., като оспорва изцяло по основание и размер иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Представя писмена защита в подкрепа на становището си, като претендира и заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.

                   От събраните по делото писмени доказателства:копия от присъда №3/26.01.2017 г. на ГОС по н.ох.д.№107/16 г. и решене №145/18.05.2017 г. на ГОС по в.н.о.х.д №104/17 г. на АС-Велико Търново, но.хд.№107/16 г. на ГОС, писмени доказателства от Районна служба”Изпълнение на наказанията”-Габрово, от показанията разпитаните свидетели Е.М. Б. и Велентин К.Я., от обясненията на страните и техните пълномощници в съдебно заседание, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено следното:

   От приложеното по делото н.ох.д.№107/16 г. на Габровски окръжен съд съдът установява, че с присъда №3/26.01.2017 г.  е признат подсъдимия Д.С.С., роден на ***г. в гр.Стара Загора, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2016г. между 03,00ч. -05,00ч. в къща, находяща се на ул."Рила" №11 в с.Б. общ.Севлиево, при условията на опасен рецидив, направил опит умишлено да умъртви Д.Ц.Г.от с.Б., чрез палеж, по особено мъчителен начин за пострадалата, и с цел да бъдат прикрити други престъпления -грабеж по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."А" от НК, опит за съвкупление , престъпление по чл.152 ал.З т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК и блудство без съвкупление, престъпление по чл.150 ал.1 от НК, като опитът останал недовършен по независещи от дееца причини , поради което и на основание чл.116 ал.1 т.6 предл. второ, т.8 предл. второ и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18 ал. 1 от НК и чл.54 от НК е осъден на доживотен затвор. Със същата присъда той е признат за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2016г. между 03,00ч. - 05,00ч. в къща, находяща се на ул."Рила" № 11 в с.Б. общ.Севлиево, при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима вещ - телевизор марка ,LG" на стойност 260.00лв от владението на Д.Ц.Г.от с.Б. с намерение противозаконно да го присвои, като употребил за това сила - хванал я за ръцете и я душил с найлонова торба, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."А" от НК във вр. с чл.54 от НК е осъден на десет години лишаване от свобода, признат е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност за невинен в това да е извършил горното престъпление, причинявайки на пострадалата Д.Ц.Г.телесно увреждане, довело до кратковременна загуба на съзнание и дихателна недостатъчност, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота /средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/ и е ОПРАВДАН по предявеното му обвинение по чл.199 ал.1, т.З от НК; признат е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2016г. между 03,00ч. - 05,00ч. в къща, находяща се на ул."Рила" № 11 в с.Б. общ.Севлиево, при условията на опасен рецидив, направил опит да се съвкупи с лице от женски пол Д.Ц.Г., като я принудил към това със сила - хванал я за ръцете, душил я е найлонова торба, с ръце и с тяло силно притискал пострадалата в областта на гръдния кош, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което го на основание чл.152 ал.З т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18 ал.1 във вр. с чл.54 НК е осъден на осем години лишаване от свобода; признат е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност за НЕВИНЕН в това, горното престъпление да съставлява особено тежък случай и е оправдан по така повдигнатото му по - тежко обвинение по чл.152 ал.4 т.4 от НК, признат е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2016г. между 03,00ч. - 05,00ч. в къща, находяща се на ул."Рила" № 11 в с.Б. общ.Севлиево с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Д.Ц.Г.ЕГН ********** проникнал с половия си член в ануса на пострадалата, чрез употреба на сила - хванал я за ръцете, душил я е найлонова торба, с ръце и с тяло силно притискал пострадалата в областта на гръдния кош, поради което и на основание чл.150 ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода; признат подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност за НЕВИНЕН в това, горното престъпление да съставлява особено тежък случай и е оправдан по така повдигнатото му по- тежко обвинение по чл.150 ал.З във вр. с ал.1 от НК; признат е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност за ВИНОВЕН в това, че на 03.06.2016 г. между 03,00ч.-05.00ч., чрез струпване на дрехи и хартии, които залял с бутилки ракия и слънчогледово олио и възпламенил с кибрит, запалил сграда - къща, находяща се на ул."Рила" № 11 в с.Б. общ.Севлиево, собственост на Д.Ц.Г.на стойност 24 100,00лв.-имущество със значителна стойност, като причинените щети са в размер на 5610,00 лв., поради което и на основание чл.330 ал.1 от НК във вр. с чл.54 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода. На осн. чл. 23 ал.1 от НК, е определено на подсъдимия Д.С.С. със снета самоличност, ОБЩО НАКАЗАНИЕ за изтърпяване в размер на най-тежкото, а именно - ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, което наказание да изтърпи при първоначален СПЕЦИАЛЕН РЕЖИМ, на осн. чл.61, т. 1 от ЗИНЗС; осъден е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Д.Ц.Г.с ЕГН **********,***11 обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ, т.8 предл. второ и т.12 предл. първо вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК в размер на 60 000.00 лева / шестдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016г., до окончателното им изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД; осъден е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност да заплати на гражданския ищец Д.Ц.Г.с ЕГН **********,***11 обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по основание чл.152 ал.З т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК в размер на 10000.00 лева / десет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016г., до окончателното им изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД; осъден е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност да заплати на гражданския ищец Д.Ц.Г.с ЕГН **********,***** обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на престъплението по в чл.150 ал.З предл. второ вр. с ал.1 от НК размер на 10 000.00 лева /десет хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016 г.,до окончателното им изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД; осъден е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Д.Ц.Г.с ЕГН **********,***11 обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.330 ал.1 от НК в размер на 5 610.00 лева / пет хиляди, шестстотин и десет лева/, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2016г.,до окончателното им изплащане, на основание чл.45 от ЗЗД, като е отхвърлен предявения граждански иск от Д.Ц.Г.с ЕГН ********** срещу Д.С.С. за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000.00 лева, в резултат на престъплението по чл.199 ал.1 т.З предл. второ и т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."А" от НК и предявените граждански искове за претърпени неимуществени вреди от престъпленията по чл.152 ал.З т.5 вр. с ал.1 т.2 вр. чл.29 ал.1 б."А" вр. чл.18 ал.1 от НК и по чл.150 ал.З предл. второ вр. с ал.1 от НК над уважената част до размер на 30 000 лева за всеки от тях, като неоснователни и недоказани; осъден е подсъдимия Д.С.С. със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ сумата от 3424,40лв/три хиляди четиристотин двадесет и четири лева и 0,40стотинки/ - държавна такса върху уважените граждански искове по сметка на Окръжен съд-Габрово и 5/ пет/ лева по сметка на съда държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; осъден е подсъдимия Д.С.С., със снета по делото самоличност направените по делото разноски в размер на 546.64 лева / петстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/ по сметка на Окръжен съд-Габрово, на основание чл.189, ал.ЗНПК и 5/ пет/ лева по сметка на съда държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист; осъден е подсъдимия Д.С.С., със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 1534.76 лева / хиляда петстотин тридесет и четири лева и седемдесет и шест стотинки/ по сметка на ОД на МВР -Габрово, на основание чл.189, ал.З НПК и 5/ пет/ лева по сметка на съда държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разпоредено е веществените доказателства:1бр.пола, 1бр.долно бельо, 1бр.тениска, секрети и изрязани нокти от Д.Г., 2бр.фискални бона, 2 бр. угарки от цигари, 1бр.мобилен апарат „Нокиа 100" с поставена в него СИМ карта, чифт мъжки черни кожени маратонки №43, чифт ръкавици, 1бр. черна плетена маска с отвори за очите и устата ДА СЕ УНИЩОЖАТ, след влизане в сила на присъдата. Така постановената присъда е влязла в законна сила на 2.03.2018 г. след като е потвърдена от Апелативен съд- гр. Велико Търново с решение №145/18.05.2017 г. което решение е оставено в законна сила с решение №168/2.03.2018 г. на ВКС по н.д.№791/17 г.

            От приложеното по наказателното дело досъдебно производство №247/16 г. съдът установява, че на л.11 от делото е приложен протокол за освидетелстване/оглед на лице/ с писменото му съгласие от 3.06.2016 г. Констатира се, че освидетелстването на лицето Д.Ц.Г.е извършено в терапевтичен кабинет на сградата на ЦСМП гр.Севлиево в присъствието на поемните лица:Б.И.Н., П.Т.И.и с участието на лекаря/вещо лице д-р Я.Г.К.. Вещото лице подробно е описало какви наранявания е констатирало по отношение на пострадалото лице, като измежду нараняванията е посочило, че отпред горе и в ляво на гръдния кош има едно петнисто синкаво кръвонасядане с размери около 586 см, в долната част на гърба/горна поясна област/ има линейно червеникаво охлузване с размери около 3 на 0,1 см.. на гръбната повърхност на предмишниците на двете ръце има кръвонасядания с бледоморав до морав цвят на ниво долна трета, като вдясно с размери 2 см в диаметър, а в ляво 4 см в диаметър и две по 2 см в диаметър и т.н. Протоколът е подписан от поемните лица, освидетелстваната и вещото лице.  Към делото е приложен  и албум за посетено местопроизшествие  и освидетелстване на пострадалата Д.Г.. На л.16 от делото е приложено постановление от 3.06.2016 г. с което е назначено за вещо лице по делото д-р Я.К.. На л.58 от досъдебното производство е приложен протокол за разпит на обвиняем от 4.06.2016 г., където на ст.67  пети ред отдолу на горе обвиняемият С. е признал, че бабата след около 1-2 минути е останала в безсъзнание, след като й е сложил плик на устата и едва при опит да бъде изнасилена тя се е размърдала. Тези обяснения С. е дал в присъствието на защитника си адв.Балтов. От приложения по делото протокол за разпит на свидетел от 3.06.2016 г. на л.67 от делото съдът констатира, че Д.К.е разказала подробно какво й се е случило в процесната нощ, като е обяснила, че е била съборена на земята, тя паднала по очи, а мъжът а започнал да й натиска устата, след което е седнал върху нея, върху гърба й и започнал да я натиска колкото може, мъчел се да я деши и натискал устата и носа й. След това я хвърлил върху леглото в стаята, хвърлил се върху нея и започнал да я души, като затиска носа и устата й, като тя е била легнала по гръб, след това с един найлонов плик е започнал да я души, защото го е сложил едновременно на устата и носа й. На 8.06.2016 г. свидетелката и пострадала от престъплението Д.Г.е разпитана пред съдия от Габровски окръжен съд. Тя е споделила отново какво си спомня от нощта на престъплението, като на въпрос на разследащия полицай какви увреждания има, тя е отговорила, че са й казали, че има счупено ребро вдясно и много натъртвания. Споделила е, че я боли целия гърб, не може да диша, да се изкашля, да се издиша, не може да легне, да спи и не може да стане. На л.94 от делото се съдържа постановление от 11.07.2016 г. на разследващия полицай, с което е постановено да се извърши съдебно-медицинска експертиза, която е възложена на д-р Я.Г.К.-н-к отделение по съдебна медицина при МБАЛ”Д-р Тота Венкова” гр.Габрово със задача да определи степента на увреждане здравословното състояние на пострадалата Д.Ц.Г.чрез причинените й телесни повреди, както и неблагоприятните от това последици, ако има такива; да се определи дали телесните повреди са получени по описания в досъдебното производство начин и при посочените във връзка с това обстоятелства. На вещото лице са предоставени материалите по досъдебното производство и е определен срок до 29.07.2016 г. за представяне на заключение. Вещото лице д-р Я.Г.К. е изготвил поставената му съдебно-медицинска експертиза, която е приложена на л.85 от делото. От експертизата се установява, че от приложените за изследване към фиш за спешна мед.помощ от 3.06.2016 г. 5,45-6,00 часа на името на Д.Ц.Г.е записано-рентгенография на гръден кош и бял дроб-контузио торацис, обгазяване, фрактура на 6-те ребрена дъга в дясно-д-р А.Г.. Посочено е, че на приложения диск с рентгенография на гръден кош на Д.Г.от ЦСМП се визуализира фрактура на 8ма ребрена дъга в дясно паравертебрално, но на графията не се виждат най-долните и горни ребра, тъй като са извън зоната на кадъра. В заключението вещото лице подробно е изброило нараняванията и уврежданията на Д.Г., като в т.2 от заключението си то е посочило, че получените травматични увреждания, описани по-горе са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота/разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/ с период на възстановяване около 2 месеца/поради фрактурите на ребра/ придружени с болки и страдания, като получените увреждания отговарят да са причинени по начина, описан от пострадалата.  В т.3 от заключението си вещото лице е посочило, че уврежданията на долна устна и на върха на носа отговарят да са причинени при силно притискане в същата област-този факт съответства на описаното от пострадалата душене. Посочено е, че тя не си спомня кратки моменти от това действие, а в разпита на обвиняемия той е посочил, че при душенето пострадалата е загубила съзнание, като обективно установените травми кореспондират с последствията, описани в показанията и това дава основание на вещото лице да приеме, че при душене пострадалата е загубила съзнание за кратък период от време, поради кислородна недостатъчност на мозъка, което представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота.

              След внасяне на обвинителния акт вх.№3952/18.10.2016 г. в Габровски окръжен съд срещу Д.С.С., същия е бил обвинен за няколко престъпления, а именно:по чл.116 ал.1 т.6 пред.2 т.8 пред.2 и т.12 предл.1 вр. с чл.115 вр. с чл.29 ал.1 б.а вр. с чл.18 ал.1 от НК, по чл.199 ал.1 т.3 предл.2 т.4 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.а от НК, по чл.152 ал.-4 т.4 вр. с чл.3 т.5 вр. с чл.29 ал.1 б.б вр. с чл.18 ал.1  от НК по чл.150 ал.3 предл.2 вр. с ал.1 от НК по чл.330 ал.1 от НК. На л.7 в обвинителния акт е посочено, че при душене с найлонова торба св.Г. е губила съзнание за кратък период, поради кислородна недостатъчност на мозъка, което представлява съответно средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК. Повдигнати са пет обвинения  на Д.  С.С., като измежду тях е и за това, че на 3.06.2016 г. между 3,00-5,00 часа в къща, находяща се на ул.”Рила” №11 в с.Б., общ.Севлиево при условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ телевизор марка LG  на стойност 260 лв. от владението на Д.Ц.Г.от с.Б. с намерение противозаконно да го присвои, като употреби за това сила-хванал я за ръцете, душил я с найлонова торба, довело до кратковременна загуба на съзнание на пострадалата и дихателна недостатъчност, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота/средна телесна повреда по смисъла на чл.129 ал.2 от НК/престъпление по чл.199 ал.1 т.3 предл. 2 и т.4 вр.чл.198 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.”а” от НК.

                Обвинителният акт е връчен на ищеца на 31.10.2016 г. на която дата той е уведомен, че съдебното заседание е насрочено на 5.12.2016 г. в Окръжен съд-Габрово.

                В протокола от проведеното на 5.12.2016 г. съдебно заседание по н.о.х.д.№107/16 г. на Габровски окръжен съд са отразени показанията на пострадалата свидетелка Д.Ц.Г. на л.74 и сл. от делото. Тя заявява пред съдебния състав, че нападателят й се хвърлил върху нея и я съборил на прага на вратата, скочил върху нея, сложил ръка на устата й и искал парите, след това я сложил на леглото и продължил да я натиска, взел найлон и продължил да я натиска по устата, а тя махала пръст да може да поеме въздух, защото не можела да поеме въздух., заявява, че е имала две счупени ребра и изпитвала болки. На л.75 от делото свидетелката доуточнява, че той я натискал по устата без да продума, грабнал найлона, спирал й въздуха и тя затова му махала пръстите, за да може да си поеме въздух. Заявява, че не помни да е загубила нещо- моменти, не може да си спомни, имала затруднено дишане и хъркала като хрип, след което разказва подробно как се е опитал да я изнасили вагинално и е била насилена анално. Свидетелката твърди, че не е губила съзнание и на въпрос на д-р К. пояснява, че не й се губят моменти, когато той я натискал, за да не помни абсолютно нищо.

              След като са изслушани показанията на свидетелката, вещото лице К. в съдебно заседание е заявило под страх от наказателна отговорност, че поддържа заключението си, с изключение на момента, в който е приел въз основа на показанията, че пострадалата е губила съзнание, тъй като самата тя е казала, че не е възприела такова нещо в съдебно заседание. Уточнило е, че при разпита й на досъдебното производство мнението й се е различавала в някаква степен, като заявява, че дори самият обвиняем, когато е разпитван е възприел това й поведение като кратковременна загуба на съзнание.  Пояснява, че поради липса на кислород може да загуби съзнание, това е гранично състояние при което една хипоксия може да причини смърт.

             Ищецът също е дал обяснения, като този път пред съда е заявил, че според него пострадалата не е губила съзнание.

             За правилно решаване на спора и по искане на ищеца за допуснати до разпит свидетелите В.Я. и Е.Б.. От показанията на първия свидетел съдът установява, че той познава С. отреди да влезе в затвора и вече в Затвора-Ловеч го е сварил в една килия през месец юни. Не си спомня дали присъдата му е била влязла в сила. Твърди, че  С. му е споделял, че го тормози това, за което го обвиняват, за престъплението, за някакви счупени ребра и насилства. Казвал му, че не било така, плачел, не се хранел, ходил по болници и искал да се беси, а останалите затворници го успокоявали. После споделя, че го оправдали и не е имало счупени ребра, обвиненията отпаднали и той се успокоил. Свидетелят Б. при разпита си пред съда също заявява, че се е срещнал със С. в 102 килия в Затвора, когато го докарали от следствения арест. Този свидетел заявява, че когато му връчили обвинителния акт, той станал друг човек, неадекватен замислен, искал да слага край на живота си, защото обвинението било несправедливо и цял да получи доживотна присъда, травмирал се, психирал се и станал друг човек. Твърди, че отрядния го посъветвал да го гледа, за да не направи глупости през нощта. Твърди, че ищецът плачел и бил страшно травмиран, пиел медикаменти, преливали му банки, обездвижил се. Твърдял, че е неправилно обвинен, че е счупил ребра и цялото обвинение срещу него било неправилно и наредено, експертизата на доктора била невярна и е чел във вестниците,че и друг път било ставало така.След това го сложили в друга килия, но поведението му било същото, кракът му се обездвижил, изкривил се. Свидетелят казва, че ищецът е споделял с него, че ако е бил виновен е щял да се признае да мине по съкратена и да не се мъчи, но затова кара делото по общия ред, защото не е виновен за тези неща, за които е обвинен и до днес смята, че не е виновен за тези неща, които го обвиняват в обвинителния акт.

            От представената по делото справка на л.107 от ГДИН—Габрово се установява, че С. е пребивавал там от 4.06.2016 г. до 30.09.2016 г. когато е преместен в Затвора-Ловеч, а двамата свидетели Я. и Г. не са пребивавали в ареста в гр.Габрово в процесния период от време. На л.108 от делото е представена справка рег.№224/27.02.2018 г. от която съдът установява, че на 4.06.2016 г. С. е приет в ареста без здравословни проблеми, но на 15.06.2016 г. е обявил гладна стачка, която е прекратил на 16.06.2016 г. Посочено е, че други здравословни проблеми не е имал до 10.09.2016 г., когато е погълнал метални капси от обувките си, приет е за лечение в болницата, но не се е нуждаел от оперативно лечение. Посочено е също и, че на 10.09.2016 г. е обявил гладна стачка, която е прекратил на 13, а на 30.09.2016 г. е заминал в Затвора-Ловеч.

С оглед гореизложените фактически обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.86 от ЗЗД  от страна на ищеца Д.С.С. против ответника д-р Я.Г.К. *** и цена на иска 102 000 лв, като претенцията касае претендирани от ищеца неимуществени вреди, от незаконосъобразни действия на ответника в качеството му на вещо лице по воденото срещу него н.ох.д.№107/16 г. на ГОС, ведно със законната лихва/от датата на исковата молба до окончателно плащане на сумата. За да бъде уважен иска по чл.45 от ЗЗД е необходимо ищецът да докаже, че му е причинена вреда от страна на ответника, даване на невярно заключение, вследствие на което той е претърпял неимуществени вреди, които са в причинно–следствена връзка от поведението на ответника. Съдът е  указал доказателствената тежест на страните, като ищецът следваше да докаже чрез пълно и главно доказване, че ответникът посредством изготвяне на невярно заключение е причинил твърдените от него неимуществени вреди, а именно: тежка депресия, загуба на 10 кг.от теглото, плачене без конкретен повод, затваряне в себе си, липса на комуникация с околните, често плачене без повод, загуба на апетит, спиране да се храни. Във връзка с доклада по делото ищецът е ангажирал само свидетелски показания. От тях става ясно, че С. е твърдял, че е невинен за „някакви счупени ребра и насилства”, но не и, че се касае за обвинение в нанасяне на средна телесна повреда, изразяваща се в загуба на съзнание, каквито са били обвиненията в обвинителния акт и, за които С. впоследствие е оправдан. С. е оправдан и по предявените му обвинения по чл.152 ал.4 т.4 и чл.150 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, но тези обвинения също не са свързани със счупените ребра на пострадалата. От приобщеното н.ох.д.№107/16 г. по описа на ГОС настоящата инстанция установи, че д-р Я.К. е коригирал своето заключение в съдебно заседание единствено и само по отношение временната загуба на съзнание на пострадалата Г.. При това той подробно е обяснил, как се е стигнало до даване на това заключение, а именно по твърдения на пострадалата непосредствено след престъплението, а дори и самият подсъдим при разпит в присъствието на адвокат е признал, че тя е загубила съзнание. Едва в съдебно заседание пострадалата Г. е признала пред съда, че не е губила съзнание и си спомня всичко, което се случило с нея. В мотивите на присъдата състава на Габровски окръжен съд е посочил, че по отношение на пострадалата е имало множество телесни наранявания, между които и счупване на 8-мо ребро вдясно и на 11 ребро вляво на гръдния кош, които увреждания наред с останалите, подробно описани от съда са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, придружени с болки и страдания и с период на възстановяване два месеца и същите отговарят да са получени по механизма, описан от пострадалата. Следователно липсва оправдателна присъда по отношение нанесената телесна повреда-счупване на ребра, така, както се твърди от ищеца в исковата му молба и той е осъден с влязла в сила присъда и заради нанесената телесна повреда-счупените ребра. Изводът е, че ищецът е осъден с влязла в сила присъда на доживотен затвор, а не оправдан. Не се установи и даване на невярно заключение от вещото лице-д-р К., тъй като той своевременно преди постановяване на осъдителната присъда е коригирал заключението си на база на свидетелските показания на пострадалото лице в съдебно заседание, като не носи вина за противоречивите свидетелски показания на пострадалата, която първо заявява че и се губят моменти, а впоследствие пред съда твърди, че всичко си спомня и не е губила  съзнание. Вещото лице, след като не е било очевидец на престъплението, а работи само по свидетелски показаня в случая, няма как със сигурност да заяви дали пострадалата е губила съзнание или не и прави този извод на база твърденията на Г.. Своевременно и преди постановяване на присъдата е коригирало своето заключение, следователно настоящата инстанция счита, че той не носи вина за даване на невярно заключение.

 На следващо място не са установени и твърдените от ищеца неимуществени вреди тежка депресия, загуба на 10 кг от теглото, затваряне в себе си, липса на комуникация, често и без повод плачене, загуба на апетит. От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че преди да му бъде връчен обвинителен акт- на  31.10.2016 г. ищецът е обявявал две гладни стачки на 15.06.2016 г и на 10.09.2016 г, така, че съдът приема, че загубата на тегло може да се дължи на тези гладни стачки, които обаче датират отпреди връчване на обвинителния акт. Останалите твърдения-тежка депресия, често плачене и затваряне в себе си, също остават недоказани предвид това, че са базирани само на свидетелските показания и не кореспондират с останалите доказателства по делото. Свидетелите твърдят също, че ищецът се е считал за невиновен по повдигнатите му обвинения, но съдът го е осъдил с влязла в сила присъда и го е признал за виновен, не само на база заключението на вещо лице д-р К., а с оглед всички събрани по делото писмени и гласни доказателсва, включително и с оглед дадените обяснения от самия С..

При това положение след като не са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, то и предявеният иск от страна на Д.С.С. против д-р Я.Г.К. *** за заплащане на сумата 102 000 лв, касаща претендирани от ищеца неимуществени вреди, от незаконосъобразни действия на ответника в качеството му на вещо лице по воденото срещу него н.ох.д.№107/16 г. на ГОС  се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен. В тази връзка неоснователен и недоказан се явява и акцесорния иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва/от датата на исковата молба до окончателно плащане на сумата.

При този изход на процеса и на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата ищецът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат М.Г. в размер на сумата 3570 лв. съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба 01/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при цена на иска 102 000 лв.и на база представен от нея договор за правна защита и съдействие на л.32 от делото, където е отбелязано, че възнаграждението й е договорено при условията на чл.38 ал.1 т.2 и 3 от ЗА.

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                           Р   Е   Ш   И :           

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от Д.С.С. ЕГН ********** ***, срещу д-р Я. Г. К. ***  иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди в размер на сумата 102 000 лв. изразяващи се в тежка депресия, загуба на 10 кг.от теглото, плачене без конкретен повод, затваряне в себе си, липса на комуникация с околните, често плачене без повод, загуба на апетит, спиране да се храни, вследствие на дадено невярно заключение по н.о.х.д.№107/16 г. по описа на Окрлъжен съд-Габрово, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на иска-27.10.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.С.С. ЕГН ********** ***, да заплати на адвокат М.Г.И. от САК сумата 3570 лв./три хиляди петстотин и седемдесет лева/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: