Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 16.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 14600 по
описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 18.07.2017г.,
постановено по гр.д. № 10738/2017г. на СРС, ГО, 76 състав, са уважени предявените от „АМВ-А.“ ООД срещу „КДБ-И.“
ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от общо 8 623, 68
лева, представляваща продажна цена на стоки по договори за търговски продажби,
обективирани във фактура № **********/20.05.2014г., фактура №
**********/28.07.2014г., фактура № **********/08.08.2014г., фактура № **********/03.06.2015г.,
фактура № **********/13.07.2015г. и фактура № **********/07.08.2015г. и искове с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо
1 458, 87 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна
лихва за периода от 20.05.2014г. до 05.12.2016г.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника „КДБ-И.“
ЕООД. В същата са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен
акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила,
довели до необоснованост на същия. Сочи, че от представените по делото
доказателства не може да се направи извод за съществуването на валидни
договорни връзки между страните, от които да произтичат твърдените от ищеца задължения
на ответника да заплати предоставените стоки. Излага, че представеното по
делото пълномощно от В.С.като собственик на капитала и управител на „КДБ-И.“
ЕООД, дадено на Б.С., е от 10.09.2015г., която дата хронологично следва датата
на процесните доставки и действията, твърдяни за извършени във връзка с
приемането им от страна на Б.С.. В този смисъл счита, че посоченото пълномощно
не е годно да удостовери наличие на правомощия на Б.С. за сключването на
процесните договори, за приемането на твърдяните доставки по тях, или за
извършване на други действия във връзка с тях, поради което неправилно е
възприето от СРС като доказателство, указващо за наличие на представителна
власт на Б.С. за сключване на отделните договори и за приемане на изпълнението
по тях, включително и в качеството му на търговски помощник. В жалбата се
излагат съображения за неоснователност на изводите на първоинстанционния съд,
че Б.С. има качеството търговски помощник, който от името и за сметка на
ответното дружество е договарял и приемал изпълнението по договорите.
Жалбоподателят поддържа, че процесните фактури не са приемани от ответното
дружество и не са подписани от неговия законен представител, като въпреки
оспорването на същите по съдържание, ищецът не е ангажирал доказателства за
установяване истинността на отразеното в тях съдържание. Изразява се и
несъгласие с изводите на СРС, че осчетоводяването на фактурите и ползването на
данъчен кредит по тях от страна на ответното дружество, съставлява
доказателство за знанието на търговеца за тях. Счита, че знанието на търговеца
не представлява потвърждаване на сделката и не замества факта на приемането на
изпълнението по нея, съответно не съставлява самостоятелен пораждащ
задължението за плащане юридически факт. Изложени са и самостоятелни основания
за отмяна на първоинстанционното решение в частта относно претенцията за
заплащане на сумата от 2 160 лева с ДДС, отразена във фактура №
**********/07.08.2015г. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза се установявало, че посочената фактура не е осчетоводена в
счетоводството на ответника и въз основа на същата не е ползвано право на
приспадане на данъчен кредит. Същата не е била подписана от страна на
представител на ответното дружество. Поддържа, че по делото няма никакви данни,
от които може да се направи извод, че между страните е сключен договор за
търговска продажба по отношение на стоките, описани в процесната фактура, както
и че продавачът е изпълнил задълженията си по него, в това число, че стоката е
приета от купувача. Жалбоподателят счита, че потвърждаването на счетоводното
салдо на счетоводните задължения за 2015г., подписано от Б.С., не съдържа
информация за потвърждаване на задължението по конкретната фактура с №
2991/07.08.2015г., поради което не може да се приеме като документ,
потвърждаващ отразената по фактурата доставка. По отношение на извършеното от Б.С.
потвърждаване на счетоводни салда е посочено още, че същото е недействително
освен по аргументите изложени по-горе, и поради обстоятелството, че това лице
не е управител, нито съдружник, нито служител на ответното дружество, поради
което няма правомощия да потвърждава счетоводни салда и няма правомощия да
подписва процесните приемо-предавателни разписки, нито да приема доставки и/или
изпълнение по договора. Жалбоподателят счита, че потвърждаването на счетоводни
салда е правомощие единствено на управителя на дружеството и не може да се
възлага на друго лице, съответно друго лице не може да се преупълномощава за
това действие. Въззивникът поддържа още, че всички представени по делото
приемо-предавателни протоколи са били подписани без да се отрази датата, на
която това е станало. Нещо повече, разпитаният в съдебно заседание Б.С. заявил,
че е подписвал процесните разписки не при приемането на всяка доставка
поотделно, а впоследствие. Ето защо счита, че не е установена датата на
приемане на стоките, поради което следва да се приеме, че не е установена и
датата, от която се дължи лихва за забава. Изразява се и несъгласие на изводите
на СРС, че противопоставянето на търговеца по реда на чл. 301 от ТЗ на
действията, извършени без представителна власт от страна на Б.С., са били
предприети несвоевременно. Напротив, поддържа, че възражението по чл. 301 от ТЗ
е направено от ответника незабавно след узнаването. По тези съображения се
прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
Ответникът по жалбата – „АМВ-А.“ ООД, оспорва същата
по подробно изложени съображения, основани на събраните по делото
доказателства, които установяват по несъмнен начин активната материална
легитимация на ищеца като кредитор по спорното вземане. Поддържа доводи, че
писмото за потвърждаване на салда има характер на извънсъдебно признание, че
процесните фактури са приети и осчетоводени от ответника, като не съществува
ограничение потвърждаването на счетоводно салдо да се извърши и от пълномощник
на законния представител на дружеството. В този смисъл счита първоинстанционото
решение за правилно и прави искане същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни
материално-правни норми. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:
За да постанови обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел, че фактурата, отразена в търговските книги и
осчетоводена от получателя чрез заверка на съответния счетоводен регистър и
приспаднат данъчен кредит, доказва съществуването на задължението на получателя
на стоките. Доколкото в случая било установено, че всички фактури, с изключена
на тази от 07.08.2015г. за сумата от 2 160 лева, били вписани в дневниците
за покупки и за тях е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието
на ответника-търговец за сделката и действията, извършени във връзка с нея, е
установено по несъмнен начин. В мотивите е посочено още, че цялото принципно оспорване
на подписи, а и на представителната власт на лицето Б.С., е без значение за изхода
на спора, тъй като е налице недвусмислено признание на задължението на
ответника чрез осчетоводяването на процесните фактури.
Договорът за
търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради
което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и
купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е
необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Без значение е начинът
на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за
продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно
правоотношение. Само наличието на
последното не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане,
тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на
доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от
страна на купувача. В случаите,
когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура,
фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените
от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката
за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на
фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в
т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на
договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени
предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на
облигационната връзка.
Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните по договор за продажба,
изпълнение на задължението на ищеца за непаричната престация – да прехвърли
собствеността на продадената вещ и да предаде /достави/ вещта, както и
настъпване на изискуемостта на вземането.
В случая ищецът основава претенцията си на твърдения
за сключени договори за продажба на стоки, обективирани в следните фактури: фактура
№ **********/20.05.2014г. на обща стойност от 192 лева с ДДС за доставени 20
литра Наса 360 CL при единична цена от 8 лева; фактура
№ **********/28.07.2014г. на обща стойност от 691, 20 лева с ДДС за доставени
60 кг син камък при единична цена от 7 лева и 26 кг тиовит джет с единична цена
от 6 лева; фактура № **********/08.08.2014г. на обща стойност от 1 844, 40
лева с ДДС за доставени 35 кг арметил при единична цена от 26 лева, 18 л.
солфоликид при единична цена от 6 лева и 21 кг купрохол при единична цена от 17
лева; фактура № **********/03.06.2015г. на обща стойност от 3 930 лева с
ДДС за доставени 60 литра наса при единична цена от 10 лева, 9 литра динали при
единична цена от 75 лева, 30 литра арметил М при единична цена от 26 лева, 30
литра арметил С при единична цена от 26 лева, 40 литра солфоликид при единична
цена от 6 лева и 10 литра агрия 1050 при единична цена от 20 лева; фактура №
**********/13.07.2015г. на обща стойност от 447, 60 лева с ДДС за доставени 20
кг теовит при единична цена от 20 лева, 10 кг купрохит при единична цена от 18,
50 лева и 2 литра атоник при единична цена от 34 лева и фактура №
**********/07.08.2015г. на обща стойност от 2 160 лева с ДДС за доставен
1 500 броя лозов посадъчен материал при единична цена от 1, 20 лева. Във
връзка с отразената във всяка една от посочените фактури доставки са изготвени
и представени по делото предавателно-приемателни разписки, двустранно
подписани.
Съгласно константната практика на ВКС, обективирана
в решение № 46/27.03.2008 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 96/26.11.2009 г.
по т. д. № 380/2008 г., решение № 42/15.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. и др., е обосновано становище, че фактурата може да
се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на
движими вещи, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката -
вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача,
респ. на техните представители, време и място на сключване на продажбата. Приложените по делото фактури съдържат всички
посочени елементи и обективират вземане в полза на ищеца /в качеството му на
доставчик/ срещу ответника /в качеството му на получател/. По отношение на
релевираните от ответника възражения, че тези фактури не носят подпис от негово
име и нямат противопоставима по отношение на него доказателствена сила в
производството по делото, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Според непротиворечивата практика на ВКС, а именно –
решение № 211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г., II ТО, решение №
109/07.09.2011г. по т.д. № 465/2010г., II ТО, решение № 92/07.09.2011г. по т.д.
№ 478/2010г., II ТО, решение № 30/08.04.2011г. по т.д. № 416/2010г., I ТО,
решение № 118/05.07.2011г. по т.д. № 491/2010г. на II ТО, решение №
71/08.09.2014г. по т.д. № 1598/2013г. на II ТО, фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество – ответник, включването им в дневника за покупко-продажби
по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Нещо
повече, според приетото в решение № 42/2010г. по т.д. № 539/2009г. на II ТО,
решение № 92/2011г. по т.д. № 478/2010г. на II ТО и решение № 47/2013г. по т.д.
№ 137/2012г. на II ТО, дори да се счете, че издадената фактура е неистинска
/неавтентична/ или е останала неподписана за „получател” от купувача по
договора за търговска продажба, тя може да послужи като доказателство за
възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизитите на
съществените елементи на конкретната сделка, отразена е счетоводно от двете
страни, както и е ползван данъчен кредит. В решение № 211/2012г. на ВКС по т.д.
№ 1120/2010г. на II ТО е посочено още, че само по себе си отсъствието на
изискуеми се от Закона за счетоводството реквизити във фактурата не е основание
за отричане на продажбеното правоотношение, тъй като поради неформалния
характер на продажбата, преценката за сключването на договора не следва да бъде
ограничавана само до съдържанието на същия този документ, а е необходимо да се
направи с оглед на всички доказателства по делото, вкл. и на тези, относно
предприети от страните действия, които при определени предпоставки могат да се
разглеждат като признания за съществуващата облигационна връзка, като
вписването на фактурата в дневниците за продажба и покупки на продавача и
купувача, отразяването на стойността й в справки-декларации и ползването на
данъчен кредит по нея, са обстоятелства несъмнено релевантни за възникването на
продажбеното правоотношение, по повод на което тя е била съставена. Същите тези
действия по отразяване на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен
кредит по същата, съответно превеждането на дължимия във връзка с продажбата
ДДС от купувача по сметка на продавача, представляват недвусмислено признание
на задължението и доказва неговото съществуване. По тези съображения в решение
№ 30/08.04.2011г. на ВКС по т.д. № 416/2010г., I ТО, е прието, че включването
на фактурите в регистрите по ЗДДС, отразяването им в счетоводството на
получателя чрез заверка на съответния счетоводен регистър и приспадането на
данъчен кредит по тях, представлява потвърждаване по смисъла на чл. 301 от ТЗ
от страна на купувача на действията на лицата, подписали без представителна
власт процесните фактури.
В разглеждания случай както бе посочено по-горе,
представените фактури обективират договори за продажба на стоки между страните
в производството. Документите съдържат пълна индивидуализация на спорното право
– основанието за възникването му са доставени от ищеца на ответното дружество стоки,
индивидуализирани по вид, мярка, количество, единична цена, обща стойност и
начин на плащане. Фактурите не са подписани от представител на ответното
дружество, посочено като получател по същите. В тази връзка следва да се има
предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което е
неоспорено от страните и преценено по реда на чл. 202 от ГПК следва да бъде
кредитирано като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че от
процесните 6 бр. фактури единствената неосчетоводена при ответното дружество е фактура
№ **********/07.08.2015г. на обща стойност от 2 160 лева с ДДС. Същата не
е декларирана по ЗДДС и не ползван данъчен кредит по нея. Всички останали
фактури, а именно - фактура №
**********/20.05.2014г., фактура №
**********/28.07.2014г., фактура № **********/08.08.2014г., фактура № **********/03.06.2015г. и фактура №
**********/13.07.2015г., на обща стойност от 6 016, 08 лева, са надлежно
осчетоводени при ответното дружество, включени са в справка-декларация за ДДС
за съответния данъчен период на деклариране /за месеца, съвпадащ с месеца на
възникване на данъчното събитие/, като ответникът е ползвал полагащият се данъчен
кредит по тях. В счетоводството на ответника е вписано задължение към ищцовото
дружество в общ размер на 6 016, 08 лева, което не е погасено. Ответното
дружество е отразило счетоводно плащане на сума в размер на 447, 60 лева по
фактура № **********/13.07.2015г., за което обаче не е предоставен първичен
счетоводен документ по делото.
Както вече бе посочено по-горе, действията по
отразяване на фактурите в счетоводството на ответното дружество, включването им
в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях,
представляват недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване,
като същевременно следва да се ценят и като признание за извършване на
описаните в нея доставки. С процесните фактури, по отношение на които е
установено, че са надлежно осчетоводени от ответника, ищецът е доказал
сключването на договори за продажба, изпълнение на основното задължение на
продавача по непаричната престация – да прехвърли собствеността на продадената
вещ и да предаде /достави/ вещта, поради което за купувача е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена. Вярно е, че извънсъдебното признание,
изразяващо се в осчетоводяването на 5 от процесните фактури на обща стойност от
6 016, 08 лева, не се ползва с абсолютна доказателствена стойност, но ако
такова е налице, в тежест на страната, от която изхожда е да го опровергае,
въвеждайки в спора обстоятелства относно неговата симулативност. Твърдения за
наличие на такива обстоятелства в случая липсва.
В обобщение следва да се посочи, че отразените във
фактурите данни, преценени във връзка с неоспореното заключение на вещото лице
по съдебно-счетоводната експертиза, дават основание да се приеме, че
задължението на ответника за заплащане на цената на описаните в процесните 5
броя фактури услуги е признато от длъжника по недвусмислен начин. Съвкупната
преценка на доказателствата води до извод, че между страните е възникнало
правоотношение по договори за търговска продажба със съдържание, отразено в
представените фактури /фактура № **********/20.05.2014г., фактура № **********/28.07.2014г., фактура №
**********/08.08.2014г., фактура № **********/03.06.2015г.
и фактура № **********/13.07.2015г., а липсата на ангажирани от ответника
доказателства за плащане на цената по тях в общ размер на 6 016, 08 лева с
ДДС, сочи на основателност на предявения иск по чл. 327, ал. 1 от ТЗ.
Като неотносими към спорните по делото обстоятелства
следва да се преценят релевираните от жалбоподателя възражения и оспорвания на подписите
на лицата в предавателно-приемателните разписки, посочени за приели доставката като
служители на ответното дружество. За да стигне до този извод съдът съобрази
следното:
Процесните пет осчетоводени фактури установяват
съществуването на отношения по договори за продажба - съдържат вида и
количеството на стоката, цената и начина на плащане. Оспорването на подписите
на лицата в предавателно-приемателните разписки, приели доставката от името на
ответното дружество, следва да се квалифицира като възражение, че
приемо-предавателните разписки са подписани от лица без представителна власт,
поради което не обвързват дружеството - купувач. Фактурите /с изключение на фактура
№ **********/07.08.2015г. на обща стойност от 2 160 лева с ДДС/ са
осчетоводени от купувача като разход, включени са дневника за покупките по
ЗДДС, ползван е данъчен кредит по тях. Тези факти са безспорно установени от
заключението на счетоводната експертиза. Част от относимите към петте
осчетоводени фактури приемо-предавателни разписки са издадени с дати преди
фактурирането, а друга част – на датата на издаване на фактурите, поради което
с осчетоводяването на фактурите при ответника, извършено след съставяне на
оспорените разписки, е налице приемане на договорените стоки. В този смисъл,
единствено е от значение фактът на противопоставяне или липсата му от страна на
търговеца. Противопоставянето на извършените действия без представителна власт
от името на търговеца е направено в хода на висящото исково производство, а не
в хипотезата на чл. 301 от ТЗ - веднага след узнаването, като най-ранният
момент на узнаване от купувача е извършването на съответните счетоводни
записвания по отношение на процесните пет фактури. По тези съображения
настоящият състав приема, че купувачът на стоките е потвърдил действията на
лицата, подписали приемо-предавателните разписки съгласно чл. 301 от ГПК. С
фактурите продавачът е доказал сключването на договорите и предаването на
стоките, поради което за купувача е възникнало задължение за заплащане на
продажната цена. С оглед изложеното заключението на приетата във въззивното
производство съдебно-почеркова експертиза, в частта относно автентичността на
подписите, положени в приемо-предавателните разписки от името на ответното
дружество, не следва да се обсъжда като неотносимо към предмета на спора.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от
2 160 лева, представляваща продажна цена по договор, обективиран във фактура
№ **********/07.08.2015г.:
По делото е прието като доказателство молба за
потвърждение на салдо, изходяща от главния счетоводител на ищцовото дружество,
която е адресирана до ответника. В същата е направено искане за потвърждаване
на сумата на задълженията, които „КДБ-И.“ ЕООД има спрямо „АМВ-А.“ ООД към
31.12.2015г., като е посочено, че вземанията според счетоводните записвания на „АМВ-А.“
ООД са на стойност от 8 623, 68 лева. В отговор на отправеното искане,
ответникът, чрез Б.С. в качеството на пълномощник, е потвърдил на 27.01.2016г.
салдото в посочения в писмото размер. Ответникът е оспорил истинността /в
случая автентичността на подписа, положен в процесното потвърждение на салдо от
името на Б.С./, поради което съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК. За
извършване на проверка на истинността на документа е назначена във въззивното
производство съдебно-почеркова експертиза, заключението на която следва да бъде
кредитирано като обективно и компетентно. От същото се установява, че подписът,
положен в мястото за „подпис и печат“ в писмо за потвърждаване на салдо от
27.01.2016г. е изпълнен от Б.К.С.. По тези съображения следва извод, че
оспорването не е доказано. Това означава, че в приложение на нормата на чл. 180
от ГПК съдът е длъжен да приеме, че процесното писмо-потвърждаване на салдо представлява
доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от
лицата, които са подписали частния документ.
Обективираното в писмото-потвърждение волеизявление от
името на ответното дружество представлява признание за съществуващо и неплатено
задължение на ответника към ищеца в посочения размер. Сумата от 8 623, 68
лева е сбор от неплатените главници по процесните 6 броя фактури, поради което
възражението на жалбоподателя, че размерът на фактурите от 2014г. и от 2015г.
не съответства на размера на вземанията, обективирани в потвърждаването на
салдо, е неоснователно. Както бе посочено релевираното оспорване по чл. 193 от ГПК е недоказано. По тези съображения и на основание чл. 180 от ГПК, както и
предвид обстоятелството, че в молбата за потвърждение се съдържат неизгодни за
издателя й факти, съдът следва да приеме, че с противопоставима по отношение на
него доказателствена сила се установяват получаване от ответника на стоките по
неразплатените фактури и размера на продажната цена. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че този документ не представлява извънсъдебно
признание, тъй като е издадено в изпълнение на административни задължения,
свързани с инвентаризацията на активите, вземанията и задълженията с оглед
подготовка на годишните счетоводни отчети. И това е така, тъй като в документа
се съдържа волеизявление на пълномощник на управителя на ответното дружество, с
което той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора в размер
на исковата сума, т.е. че задължението му към кредитора съществува към момента,
в който е направено волеизявлението, на посоченото в него основание. В тази
връзка следва да се има предвид, че в случая Б.С. е бил упълномощен от законния
представител на дружеството-ответник да извършва от негово име волеизявления, с
които да признава негови задължения пред трети лица. Представеното нотариално
заверено пълномощно с рег. № 6156/10.09.2015г. по регистъра на нотариус И.И.учредява
представителна власт на Б.С. да извършва от името и за сметка на В.К.С., в
качеството й на собственик на капитала и управител на „КДБ-И.“ ЕООД, всякакви
правни и фактически действия, като представлява управителя на търговското
дружество пред всички физически и юридически лица, организации и учреждения на
територията на Република България; да извършва каквито намери за добре правни и
фактически действия по управление на движимото и недвижимо имущество на „КДБ-И.“
ЕООД; да извършва действия по разпореждане с движимо и недвижимо имущество на
дружеството; да води преговори, подписва договори, да следи за изпълнението на
договорите, да получава плащания по тях, да прави изявления за разваляне,
прекратяване, допълване и прочие на договорите, да извършва всякакви други
необходими правни действия. Неоснователни са възраженията на ответника, че
потвърждаването на счетоводно салдо е право само на управителя на дружеството,
което не може да се превъзлага на друго лице, съответно друго лице не може да
се упълномощава за извършването на това правомощие. Подобно ограничение за
упражняване на това имуществено право не е предвидено в ТЗ или в друг нормативен
акт.
По тези съображения се налага извод, че към
27.01.2016г. Б.С. е бил надлежно упълномощен с изрично пълномощно да извърши
действия по потвърждаване на салдо от името и за сметка на ответното дружество,
в качеството му на пълномощник на законния представител на търговското
дружество. Извънсъдебното признание, обективирано в документа, с което
пълномощникът пряко и недвусмислено заявява, че
задължението към кредитора съществува към момента, в който е направено
волеизявлението, на посоченото в него основание и размер, обвързва ответното
дружество. В случая не е налице хипотеза на действия от името на търговец без
представителна власт, поради което не следва да се обсъждат релевираните от
жалбоподателя възражения, оспорвания и противопоставяния на извършеното правно
действие, основани на нормата на чл. 301 от ТЗ.
В аспекта на изложеното се налага извод, че при
съвкупната преценка на представените писмени доказателства – неподписана фактура
от 07.08.2015г. и молба за потвърждение на салдо от 27.01.2016г., ищцовото
дружество установи по реда на пълното и главно доказване активната си
материална легитимация на кредитор по спорното вземане на твърдяното в исковата
молба основание – договор за покупко-продажба, обективиран във фактура № **********/07.08.2015г.
Продавачът доказа сключването на договора и предаването на стоките, поради
което за купувача е възникнало задължение за плащане на цената.
При липсата на ангажирани доказателства, че по обща
воля на страните е било дерогирано правилото на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, следва да
се приеме, че датата на издаването на съответната данъчна фактура е начало на
забавата на ответното дружество. Доколкото ищецът се легитимира като кредитор
на главно парично вземане в общ размер на 8 623, 68 лева, то следва да се
приеме, че акцесорните претенции се явяват установени в своето основание за
заявения период от 20.05.2014г. до 05.12.2015г. и за пълния претендиран размер.
Като е достигнал до същите правни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане, в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените във въззивното
производство съдебни разноски, които възлизат на сумата от 850 лева –
възнаграждение за адвокатска защита и съдействие.
С оглед цената на предявените искове и предвид ограничението
на чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 18.07.2017г., постановено по гр.д. № 10738/2017г. по описа на СРС, ГО, 76 състав.
ОСЪЖДА „КДБ-И.“
ЕООД, с ЕИК********, седалище и адрес
на управление ***, да заплати на „АМВ-А.”
ООД, с ЕИК ********, седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 273,
вр. чл. 78, ал. 3 сумата от 850 /осемстотин
и петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.