Р Е Ш Е Н
И Е
София, 21.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ
състав, в открито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 8533/17 г., за да
се произнесе взе пред вид:
Предявени са искове от В.Р.И.,
ЕГН **********, чрез адв. В.Н., със съдебен адрес:*** против З. „Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумата 26 600 лв., от която 26 000 лв. представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2016 г. – датата на процесното ПТП,
до окончателното изплащане и 600 лв. – обезщетение
за претърпени
имуществени вреди за лечение и медиК.ти,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, и
разноските по делото, в това число и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2016 г. около 21,00 часа в с. Старо
Оряхово, паркираният на ул. „Минзухар“ до дом № 3, л.а. Фолксваген Пасат с
рег.№ ********, собственост на К.П.Ц. потеглил на собствен ход към ул. „Пирин“,
в резултат на което блъснал намиращата се непосредствено до оградата на дом №
37 ищца В.И., като й причинил телесни увреждания, изразяващи се в счупване на
свода на черепа, кръвонасядания на окосмената част на главата и лицето, раЗ.ъсно-контузна
рана по горната устна, счупени зъби, контузия на гръдния кош и корема.
Във връЗ.а с настъпилото ПТП е съставен КП за ПТП с
пострадали лица, като на К.П.Ц. е съставен АУАН № 995077/09.09.2016 г. Същият е
признат за виновен за настъпване на ПТП, тъй като не е спазил задължението си
да обезопаси собствения му л.а. По случая е образувано ДП № 3272/2016 г. по
описа на 4 РУ на МВР – гр. Варна, което е прекратено с постановление за
прекратяване.
За лекия автомобил, причинил катастрофата, ищцата твърди
да е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по з.п. № 22115002332766 със срок на валидност една година, считано
от 14.09.2015 г. до 13.09.2016 г.
В тази връЗ.а ищцата предявява настоящия иск срещу ЗД „Б.И.“
АД с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.), за присъждане на обезщетение
в посочения размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Ищцата моли да бъдат допуснати и приложени към делото
писмените доказателства, подробно описани в исковата молба.
Ангажира устни доказателства и искания за допускане на
експертизи.
В хода по същество тя поддържа предявения иск.
Претендира разноски по списък.
Ответникът З. „Л.И.“ АД оспорва предявените
искове изцяло, както по основание, така и по размер.
На първо място счита иска за недопустим, тъй като не е
спазена процедурата по чл. 380, ал. 3, вр. чл. 432 от КЗ, тъй като към
застрахователя не е отправяна покана за доброволно уреждане на отношенията,
както и че не е представяна банкова сметка ***е.
Оспорва да са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане.
Оспорва вината на застрахованото лице, както и
причинно-следствената връзка, между ПТП и вредите, претърпени от ищцата.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с принципа за
справедливост, както и с трайната съдебна практика в подобни случаи. Същото
твърди и по повод претенцията за имуществени вреди.
Оспорва акцесорния иск за лихва.
Ангажира експертизи и свидетелски показания.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск.
Претендира присъждане на разноски по списък.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законните последици - лихва,
считано от датата на ПТП и обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер 600 лв., ведно със законните последици
- лихва, считано от завеждане на делото,
и сторените разноски.
По делото не се спори,че на 09.09.2016 г. около 21,00 часа в с. Старо Оряхово,
паркираният на ул. „Минзухар“ до дом № 3, л.а. Фолксваген Пасат с рег.№ ********,
собственост на К.П.Ц. потеглил на собствен ход към ул. „Пирин“, в резултат на
което блъснал намиращата се непосредствено до оградата на дом № 37 ищца В.И..
Вследствие катастрофата е пострадала В.И., като й причинил
телесни увреждания, изразяващи се в счупване на свода на черепа, кръвонасядания
на окосмената част на главата и лицето, разкъсно-контузна рана по горната
устна, счупени зъби, контузия на гръдния кош и корема.
Не се стори също, че за станалото ПТП е съставен Констативен
протокол, като на собственика на л.а. К.П.Ц. е съставен АУАН №
995077/09.09.2016 г., като Ц. е признат за виновен за настъпване на ПТП, поради
неспазване на задължението му да обезопаси собствения си л.а.
По случая е образувано ДП № 3272/2016 г. по описа на 4 РУ
на МВР – гр. Варна, което е прекратено с прокурорско постановление за прекратяване.
В хода на делото между
страните бе прието за безспорно обстоятелството, че към
момента на ПТП – 09.09.2016 г., е
налице валидно застрахователно правоотношение по з.п. на
ответното дружество № 22115002332766 със срок на
валидност една година, считано от 14.09.2015 г. до 13.09.2016 г. по отношение на л.а. Фолксваген Пасат с рег.№ ********,
собственост на К.П.Ц..
Спорът между страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, наличието на всички описани от ищцата телесни повреди и причинно
– следствената връзка между ПТП и тях, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата,
респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и социално-икономическите
условия на живот.
По искане на страните и за доказване на техните твърднеия
и възражения са изслушани и приети заключения на САТЕ и СМЕ, които съдът кредитира като безпротиворечиви
и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
От приетата САТЕ се установява следният механизмъм на станалото ПТП: На 09.09.2016 г. л. а. марка „Фолксваген” модел „Пасат”, Рег. № ********,
е бил паркиран на ул. „Минзухар” пред дом № 3 в с. Старо Оряхово обл. Варна.
Около 21,00 ч. лекият автомобил самопотеглил, и е започнал движение надолу по
улицата към ул. „Пирин”. В същото време до оградата на № 37, на ул. „Пирин се е
намирала ищцата В.Р.И.. Последвал е удар на автомобила в оградата и пешеходката
И., при което са й били причинени описаните телесни увреждания.
Причините за настъпване на
произшествието, според експерта, са самопотегляне на паркирания л. а.
„Фолксваген Пасат”, Рег. № ********, тъй като водачът на паркирано пътно
превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в
движение или да потегли само.
От приетата съдебномедицИ.ка експертиза се установява, че,
вследствие претърпяното ПТП на 09.09.2016 г., ищцата е получила следните
травматични увреждания:
-
Контузия в областта на главата и гръдния кош;
-
Кръвонасядания в областта на главата и лицето;
-
Разкъсно-контузна рана на горната устна;
-
Мозъчно сътресение.
Вещото лице заявява, че контузията в областта на главата и гръдния кош,
кръвонасяданията в областта на главата и лицето, както и разкъсно-контузната
рана на горната устна са довели до медико-биологичния признак разстройство на
здравето неопасно за живота.
По
отношение на разкъсно-контузната рана е била извършена първична хирургична
обработка и шев. Приложени са и обезболяващи.
По отношение мозъчното сътресение, състоянието на
ищцата е определено по скалата на Глазгоу с 15 т., което е най-лека степен. В
медицИ.ката документация е отразено, че анамнестично (т.е. по думите на
пострадалата) тя е имала загуба на съзнание, което представлява разстройство на
здравето временно опасно за живота, но, пред вид факта, че в Постановлението за
прекратяване на наказателно производство на Районна прокуратура Варна от
10.03.2017 г. е отбелязано, че не е било налице безсъзнателно състояние,
медико-биологичният признак може да бъде определен като разстройство на
здравето неопасно за живота.
Проведено е лечение в Клиниката по Неврохирургия
при МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, изразяващо се във вливане на 500мл.
физиологичен серум, Аналгин 3х1; Мелбек х1; Лансопрол х1.
Липсват данни за усложнениея в здравословното състояние на В.И., а оплакванията,
с които е приета в Клиниката по неврохирургия са типични за мозъчно
сътресение. Прогнозата за пълното
възстановяване на И. е благоприятна.
Ищцата не се е явила на преглед при вещото лице и
то е и изготвило СМЕ само по приложената медицИ.ка документация. При явяване от
нейна страна съдебномедицинската експертиза би могла да бъде допълнена.
По – нататък експертът отговори на въпроси,
поставени от ответната страна. Бе поставен въпросът възможно ли е симптомите на
мозъчно сътресение да настъпят три дни след причината за настъпването му.
Съгласно заключението, оплакванията
на ищцата В.И., с които тя е постъпила в Клиника по Неврохирургия при МБАЛ „Св.
Анна – Варна” АД с История на заболяването № 16043/12.09.2016 г. – 14.09.2016 г.,
са че е пострадала при ПТП преди 2 дни и нямала спомен за случилото се и са следните:
главоболие, виене на свят, повръщане няколко пъти. В общия и неврологичния
обективен статус не са отбелязани патологични отклонения (ГКС – 15т.). В
локалния статус е описан „очилат” хематом (кръвонасядане под формата на
„травматични очила”). От извършения КТ (скенер) е отразена – „…Много лека
хиподенсна зона кортикално и субкортикално окципито-париетално в ляво. Стеснени
сулкуси – лекостепенен мозъчен едем (оток). Подкожен хематом париетално в
дясно. Ивица на просветеляване по хода на калварията (черепа) конвекситетно
париетално в дясно суспектно за фисура. С
оглед на това вещото лице приема, че при едно налично лекостепенно мозъчно
сътресение е възможно в следващите след травмата дни да се развият описаните
оплаквания, които се дължат на развиващ се мозъчен оток резултат от
черепно-мозъчната травма.
Лекарят подробно е изследвал проведеното в Клиниката
по Неврохирургия при МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД лечение:
-
вливане на 500мл. физиологичен серум – вливанията се
назначават за попълване на обема на циркулиращата кръв, за разтваряне на медиК.ти
при венозното им приложение;
-
Аналгин 3х1 – медиК.т, който са прилага за купиране на
болки от всякакъв характер;
-
Мелбек х1 - активното вещество в Мелбек е мелоксикам,
който принадлежи към групата на нестероидните противовъзпалителни лекарствени
средства от групата на оксикамите (спада към класа на еноловата киселина) и е
показан за симптоматично лечение на: ревматоиден артрит, болезнена остеоартроза
(дегенеративни изменения в ставния хрущял и костите), анкилозиращ спондилит
(болест на Бехтерев), както и като всяко НПВС като обезболяващ медиК.т;
-
Лансопрол х1.
Активното вещество в ЛАНСОПРОЛ е лансопразол, който принадлежи към
групата на инхибиторите на протонната помпа. Инхибиторите на протонната помпа
намаляват количеството на отделяната киселина в стомаха. ЛАНСОПРОЛ се използва
за: Унищожаване на Helicobacter pylori с цел намаляване на риска от повтаряща
се язва на дванадесетопръстника, в комбинация със съответни антибиотици,
лечение и облекчаване на симптомите на активна доброкачествена язва на стомаха
и на активна язва на дванадесетопръстника, лечение свързано с употреба на
нестероидни противовъзпалителни лекарства.
За установяване на претърпените неимуществени вреди ищцата
поиска и съдът допусна до разпит свидетеля Й.В.М., неин съпруг.
В
съдебно заседание той заяви, че е разбрал за катастрофата с жена си от децата , а я е видя в къщи, в двора същият
човек, чиято собственост е колата,
предложил и я закарал в болницата на гр. Варна, той им е комшия,
викат му К.. Когато е отишъл на мястото
на катастрофата, автомобилът, който я е ударил, е бил в двора, дворът е ограден, има порта. Докато свидетелят отиде, половин час
след инцидента, са го били извадили. Жена му била в къщи, на двора, лежала. Състоянието
й е било тежко, била е неадекватна, в безсъзнание, не е можела да говори.
Приели
са я в интензивното отделение. Не е претърпяла операции. Имала счупване на
черепа. Престояла е в болницата 3-4 дни. Когато я е в болницата е била в съзнание, изпитвала е болки - в главата,
зъбите, устата и в дясната част на тялото. Всеки ден я е посещавал, после, след
излизането й е от болницата, я е гледал в къщи. Била е неадекватна. Грижел се е за нея
около 8 месеца. След около 3-4 месеца е започнала да става вече сама, преди
това през цялото време е лежала. Сега е малко по-добре, но не е същата ,както
преди това.Сега има нещо като припадъци като се ядоса.Пак има болки . Боли я главата. Пие лекарства, но свидетелят
не може да каже какви.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове по чл. 226, ал. 1
от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД са за изплащане на обезщетение
за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпилото на 29.09.2016
г. ПТП пряко от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобила, чиито водач е причинил катастрофата. Според посочената разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а, според ал. 2 на
същия текст, при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи, при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата.
В настоящия случай по безспорен начин се установява
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Вещото лице в заключението си посочва причините за
настъпването на катастрофата и те се коренят в самопотеглянето на паркирания л.
а. „Фолксваген Пасат”, Рег. № ********, чиито водач, при оставянето му паркирано,
е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение или да потегли
само.
В резултат
на станалото ПТП ищцата е получила описаните по – горе травматични увреди и е
претърпяла описаните от експертизата болки и страдания, които са в причинна
връзка с катастрофата, а презумпцията за вина на водача на лекия автомобил не
бе опровергана.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението следва
да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно която размерът на
причинените неимуществени вреди при непозволено увреждане се определя от съда по справедливост, като се
вземат предвид всички относими обстоятелства, очертаващи действителните болки и
страдания на ищцата.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат на катастрофата, описана подробно по – горе, на ищцата са причинени
телесни увреждания: – контузия в областта на
главата и гръдния кош, кръвонасядания в областта на главата и лицето, разкъсно-контузна
рана на горната устна / разстройство на здравето неопасно за живота/ и мозъчно сътресение / разстройство на здравето временно опасно за живота/. Прогнозата
е изцяло благоприятна.
С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че исковете са доказани по основание, а, досежно техния размер, следва да бъде определен съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са
характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е
извършено, прогнозата за възстановяване
на пострадалия, причинените морални страдания, възрастта на ищцата и пр.
Като съобрази описаните по-горе и доказани
увреждания и последиците от тях, и свързаните с тях физически и емоционални
болки и страдания на пострадалата ищца,
техния вид, интензитет и продължителност, вида и тежестта на уврежданията и
последиците от тях, възрастта й и приложи
принципа за справедливост, съдът намира, че обезщетение в размер от 15 000
лв. би било адекватна
обезвреда на претърпените и доказани в производството неимуществени вреди.
По тези съображения съдът приема, че искът за присъждане
на неимуществени вреди е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен за сумата 15 000 лв. и за тази сума следва да бъде уважен, като за разликата
до претендираните 26 000 лева, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на
законна лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница така, както е поискана, а именно
– считано от датата на деликта – 09.09.2015
г. до окончателното изплащане на сумите.
Относно претенцията за присъждане на имуществени вреди
съдът намира същата за основателна и доказана, пред вид представените от
ищцовата страна два бр. фактури за извършени разходи във връзка с проведено
лечение след претърпяно мозъчно сътресение за периода 12 – 14.09.2016 г. в МБАЛ
„Света Анна – Варна“, АД на стойност 600 лв. и счита, че същата следва да бъде
уважена изцяло – така, както е предявена за тазаи сума, ведно със законните
последици, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от
иска, на адвоката – повереник на ищцата следва да бъдат присъдени разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за сметка на ответника, в размер 980 лв.
В полза на ответника следва да се присъдят разноски,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 164 лв., съгласно представения
по делото списък с разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Р.И., ЕГН **********, чрез адв. В.Н.,
със съдебен адрес:***, на основание
чл. 226 ал. 1 КЗ (отм.) и чл. 86 ЗЗД, сумата 15 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законна лихва, считано от 09.09.2016 г. до окончателното
изплащане и сумата 600
лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди за лечение и медиК.ти,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в частта за разликата
до 26 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗК
„Л.И.“ АД да заплати на адв. В.Н., със
съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 за в размер 980 лв.
ОСЪЖДА В.Р.И., да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски, съобразно
уважената част от иска в размер 164 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: