№ 60 / 27.2.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана....…четвърти наказателен състав в публично
заседание на 28 януари...........……..………….……………………………….
през две хиляди и двадесета година…..............……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА НИКОЛОВА
при секретаря Тодора Владинова......................…………и в присъствието на прокурора..……………………….……......…..като разгледа докладваното от
съдията Николова..………………………....…............АН дело 1946 по описа
за 2019г………………………………….......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 003774/26.11.2019г. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към А”ПИ” град София на В.Р.Л. xxx е наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лева / триста лева / на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП, както и независимо от налагането на административното наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 10.00 лева.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал В.Р.Л., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Делото е разгледано при условията на чл.61 ал.2 от ЗАНН, поради факта, че е напуснал пределите на страната и е в Германия.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваното НП-законосъобразно.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С АУАН е констатирано, че жалбоподателя В.Р.Л. на 12.06.2019г. в 16.20 часа е управлявал лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра” с регистрационен номер М 82 97 ВХ, по републикански път 1-1, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Място на нарушението е км 93+913 на път 1-1 (Граница Румъния - о.п. Видин -Димово - Ружинци - Белотинци - о.п. Монтана - о.п. Враца - Мездра - Ботевград - Горни Богров -ок.п. София - Даскалово - о.п. Дупница - о.п. Благоевград - о.п. Симитли - Кресна - Кулата -граница Гърция), посока гр. Монтана, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.
В резултат на проверката е установено, че за ППС управлявано от жалбоподателя към момента на проверката няма заплатена винетна такса, която да съответства на регистрационния номер и на категорията на пътното превозно средство - КЗ. Съгласно чл.189е, ал. 8 от ЗДвП, извършеното нарушение е потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор № MEU 021, като данните от справката са отразени в АУАН № 003774/12.06.2019 г., с което нарушителят не е изпълнил задължението си по чл.139, ал.6 от ЗДвП.
АУАН е съставен на 12.06.2019г. и е връчен на нарушителя на същата дата, което е удостоверено с негов подпис.
В срока по чл.44 от ЗАНН е постъпило писмено възражение от В.Р.Л.. Разгледани доводи по същество от АНО са приети за неоснователни.
Извършеното нарушение се потвърждава от справка, извършена от административнонаказващия орган в електронната система за събиране на пътни такси, съгласно която за ППС с цитирания по-горе регистрационен номер, към датата и часа на проверката, не е налице валидна електронна винетка.
На основание чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, от административнонаказващия орган е извършена допълнителна проверка в електронната система за събиране на пътни такси, при която се установило, че към датата 12.06.2019 г., на която е извършено нарушението и е съставен АУАН няма заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, с което АНО е приел, че се потвърждава изложеното в акта и е издадено атакуваното НП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство. Свидетелските показания С.М. и М. Ц. съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. По делото не са ангажирани доказателства за индиция за заинтересованост на този свидетели.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът не установи в хода на административнонаказателното производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са със самостоятелно отменително основание. АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 139, ал.6 от ЗДвП „водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице”.
Посочената правна норма има императивен характер и във тази връзка правно дължимото от нейните адресати поведение е ясно и точно формулирано, като не се предвиждат и допускат отклонения от него.
В чл.10а ал.7 от Закона за пътищата е посочено за кои пътни превозни средства се дължи винетна такса.
Безспорно е, че управляваното от жалбоподателя МПС спада към изброените ППС, които следва да заплатят винетна такса, когато се движат по републиканските пътища.
От събраните по делото писмени и писмените доказателства по несъмнен начин се установява и факта, че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал това МПС, без платена винетна такса. Място на нарушението подробно описано в НП е включено в Списъка на републиканските пътища, посочен в Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г., за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса.
Жалбоподателят е лице, което е освободено от заплащане на винетна пътна такса и е приложима разпоредбата на чл.10в, ал.1 от ЗП, където е регламентирано, че освобождаването от винетна такса става по ред определен с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на труда и социалната политика. Член 2 ал. 1 от Наредба № Н-19 от 2 декември 2008 г. за условията и реда за освобождаване от заплащане на винетни такси при ползване на платената пътна мрежа на лица с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност или вид и степен на увреждане и лица или семейства, отглеждащи деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст предвижда, че за да получи едно лице безплатна годишна винетка следва да подаде заявление-декларация по образец (Приложение № 1) в дирекция „Социално подпомагане” на Агенцията за социално подпомагане по настоящия си адрес. Това право не се реализира служебно, а по изричната воля на правоимащото лице. Към момента на проверката и установяване на нарушението, такова заявление не е било подавано от жалбоподателя.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е установил, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.139, ал.6 от ЗДвП, предвид което административната му отговорност е ангажирана.
Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят, в настоящето производство жалбоподател е разполагал с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се освободил от административно-наказателна отговорност за конкретното нарушение. Такава компенсаторна такса не е постъпвала по сметка на АПИ, поради което на жалбоподателя е издадено НП.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна и издаденото наказателно постановление, следва да се потвърди, като законосъобразно. Не са налице условия за приложение на чл.28 от ЗАНН, предвид конкретният случай.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 003774/26.11.2019г. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление към А”ПИ” град София на В.Р.Л. xxx е наложено административно наказание - глоба в размер на 300.00 лева / триста лева / на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП, както и независимо от налагането на административното наказание, нарушителят дължи заплащане на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата в размер на 10.00 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: