№ 3704
гр. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А.
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА А. Гражданско дело
№ 20221110132064 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, чл. 344, ал.1,
т.2 от КТ.
Ищецът-Е. Д. А. излага, че по силата на Трудов договор №608/04.09.2017 год. е
изпълнявала длъжността „учител в ДГ“ в детска градина №/////. Твърди, че със Заповед
№534/06.06.2022 год. на директора на Детска градина „Н.“-Д.Т. й е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“. Излага, че в заповедта е посочено, че е
извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на
01.04.2022 год. е подала жалба до Дирекция Образование, в която се съдържат неверни
факти и обстоятелства, с което са нарушени чл. 37, т.1, т.3, т.4 и чл. 39 от Етичния
кодекс на детската градина и чл. 190, ал.1, т.4, пр.1-во от КТ. Твърди, че не е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, тъй като е упражнила
конституционното си право да подаде сигнал/жалба, че заповедта не е мотивирана, тъй
като не е посочено, с кои свои действия го е злепоставила пред трети лица, както и с
кои свои действия е нарушила етичния кодекс. Поддържа, че при определяне на
дисциплинарното наказание работодателят не е взел предвид тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя, с което е нарушил разпоредбата на чл.189, ал.1 от КТ. Моли
заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ да бъде
отменена, както да бъде възстановена на длъжността заемана преди уволнението.
Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-Детска градина №/////, е депозирал в срок отговор на исковата
1
молба, в който излага, че дисциплинарното наказание е наложено поради съдържащи
се неверни факти и обстоятелства в подадената на 01.04.2022 год. жалба от ищцата до
Дирекция образование, с което е нарушила чл. 37, т.1, т.3, т.4 и чл. 39 от Етичния
кодекс на детската градина и чл. 190, ал.1, т.4, пр.1-во от КТ. Твърди, че с изнесените
неверни твърдения пряко се уронва престижа и доброто й име пред по-горестоящ
орган, работодателят се злепоставя, като се правят предположения за нарушение на
редица разпоредби, и неточно и недобросъвестно изпълнение на възложените задачи, в
качеството й на ръководител. Излага се, че от Столична община Дирекция
„Образование“ е извършена проверка, но не са констатирани нарушения. Твърди, че
всички твърдения в жалбата са неверни, злепоставящи и уронващи репутацията,
доброто име на директора пред Столична община, НОИ, КЗД и др., като по същество
представляват злоупотреба с доверието на работодателя. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от представения по делото трудов договор
№608/04.09.2017 год. се установява, че между Е. Д. А. и ДГ №///// е съществувало
трудово правоотношение по силата на което ищцата е заемала длъжността “учител в
детска градина“.
Приета като доказателство по делото е жалба с рег. №////// год. от Е. Д. А. до
Кмета на СО с копие до Дирекция „Образование“ към СО, в която ищцата посочва, че
работи като учител в ДГ „Н.“, но поради чести заболявания на детето й и нейни й се
налага да отсъства често от работа. Изложено е, че поради това директорът на детската
градина-г-жа Т. е започнала да упражнява над нея натиск да прекрати трудовото си
правоотношение, като заявявала, че в колектива не могат да търпят това. Твърди се,
директорката е отправяла закани за оспорване на издадените й болнични листи, като е
отправяла ултиматум „или работата или детето“. Излагат се твърдения, че
директорката е отправяла обвиненния, че създава конфликти на роботното си място
поради желанието й да премести детето си в друго група, което пък било следствие от
притеснения за налаган психически тормоз върху детето й и неадекватното му
отглеждане. Изложени са твърдения за „уронване на престиже й пред колегите“ от
страна на директорката, за недостиг на персонал, за лоша организация на работния
процес.
В констативен протокол от 05.05.2022 год. на дирекция „Образование“ при СО,
във връзка с депозираната от Е. А. жалба от 01.04.2022 год. и след извършена проверка
са направени изводи, че не са установени нарушения в изпълнение на задълженията по
длъжностна характеристика на учителите в група „З.“ и в група „К.“, че е налице
изпълнение на задълженията на директора на детската градина по отношение на
2
ползване на данъчни облекчения на служителите чрез работодателя но основание чл.
22в от ЗДДФЛ, както и че е установено заместване на отсъстващи учители от г-жа Т. в
сутрешната и следобедната смяна на групата. Направено е предписание, при
конфликти между служители в детската градина да се сезира етичната комисия, за
изясняване на обстоятелствата и вземане на решение.
Съгласно Етичен кодекс на работещите в ДГ №/////, Раздел IV Морални
отговорности към колегите, чл.37: всички служители в детската градина са длъжни да
не разпространяват информация, която може да навреди на авторитета и доброто име
на друг служител; да не изнасят поверителна информация за другите служители,
станала им известна в изпълнение на служебните им задължения; да спазват добрия тон
в общуването на работното място, да се въздържат от създаване на конфликтни
ситуации; да изграждат и поддържат отношения на уважение, доверие, сътрудничество
и колегиалност, а според чл.39-да работят за утвърждаване на собствения и на колегите
си авторитет, като се въздържат от действия, които биха уронили престижа на
професията, и да проявяват нетърпимост към подобни действия.
Със Заповед №474/16.05.2022 год. на директора на ДГ №/////, издадена във
връзка с предписанията в констативен протокол с вх. №797/05.05.2022 год. на СО,
Дирекция „Образование“ е свикана комисия по етика със задачи: изясняване на
обстоятелствата в жалбата на Е. А. до СО и изготвяне на мотивирано становище.
С покана с изх. №214/31.05.2022 год., връчена на същата дата, Е. А. е поканена
да присъства на заседанието и да даде обяснения във връзка с подадената от нея жалба.
С мотивирано становище с вх. №1048/02.06.2022 год. етичната комисия на ДГ
№///// е констатирала данни за нарушение на чл. 37, т.1, т.2 и т.3, чл.39 и чл.55 от
Етичния кодекс.
Със Заповед №502а/27.05.2022 год. срещу Е. Д. А. е образувано дисциплинарно
производство във връзка с твърденията изложени в жалба до СО, Дирекция
Образование от 01.04.2022 год.
С покана №222 от 02.06.2022 г. на директора на ДГ №/////, по реда на чл. 193 от
КТ, от Е. Д. А. са поискани обяснения във връзка с образувано дисциплинарно
производство, със заповед №502а/27.05.2022 год..
Със Заявление вх.№1051/03.06.2022 год. до директора на ДГ №/////, Е. Д. А., е
отказала даването на обяснения.
Със Заповед № 534/06.06.2022 год. на директора на ДГ №///// на Е. Д. А. е
наложено дисциплинарно наказание “уволнение”. В мотивационната част на заповедта
е посочено, че наказанието се налага за това, че на 01.04.2022 год., в подадена от нея
жалба в дирекция „Образование“ срещу Д. Т.-директор на ДГ №/////, се съдържат
неверни факти и обстоятелства, което е в нарушение на на дължимото поведение
3
съгласно чл.37, т.1, т.3, т.4 и чл.39 от Етичния кодекс на детската градина-
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал.1, т.4, предложение първо от КТ,
с което е злепоставила работодателя си пред трети лица, независимо от това дали
действията са извършени умишлено, представляващо деяние несъвместимо с етичните
правила за поведение на работник в ДГ №/////. Заповедта е връчена на Е. А. на
06.06.2022 г., като тя е удостоверил с подписа си получаването й.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ
Между страните в настоящото производство е възникнало безсрочно трудово
правоотношение по силата на трудов договор. При действието му за нарушения на
трудовата дисциплина работодателят има правото да наложи предвидените в чл. 188 от
КТ дисциплинарни наказания. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат от работодателя или от определено от него
длъжностно лице. С атакуваната заповед работодателят е упражнил дисциплинарните
си правомощия и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 от КТ във връзка с чл. 188, т. 3, във връзка с чл. 187, т.8, чл.190, ал.1, т.4 от КТ.
Реализирането на дисциплинарната отговорност на работниците и служителите
предполага провеждането на специално производство, което гарантира, че налагането
на визираните в чл. 188 от КТ наказания ще бъде извършено след установяване на
всички факти и събирането на всички доказателства, като едно от тези доказателствата
са обясненията на служителя. Освен средство за събиране на доказателства,
обясненията са и средство за защита, тъй като именно чрез изискването им работникът
или служителят се информира за започналото против него дисциплинарно
производство и за нарушенията, за които ще бъде ангажирана отговорността му.
Съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ работодателят преди да наложи дисциплинарно
наказание следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения. В закона не е предвидена форма, в която да бъдат изискани обяснения във
връзка с образуване на дисциплинарно производство за констатирани нарушения. В
случая са изискани обяснения от Е. А., като последната е отказала даването на такива.
Предвид изложеното съдът приема, че е спазена процедурата по чл. 193 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В
обстоятелствената част на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание е
описано нарушението на трудовата дисциплина като е визирано тежко нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че на 01.04.2022 год., в подадена от Е. А.,
жалба до дирекция „Образование“ срещу Д. Т.-директор на ДГ №/////, се съдържат
неверни факти и обстоятелства, което е в нарушение на на дължимото поведение
съгласно чл.37, т.1, т.3, т.4 и чл.39 от Етичния кодекс на детската градина-
4
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 190, ал.1, т.4, предложение първо от КТ,
с което е злепоставила работодателя си пред трети лица и независимо от това дали
действията са извършени умишлено, представляващо деяние несъвместимо с етичните
правила за поведение на работник в ДГ №/////. Съдът приема нарушението е описано в
заповедта и е конкретизирано от обективна и субективна страна.
На следващо място законосъобразността на атакуваната заповед е поставена в
зависимост от това от събраните по делото доказателства да се установи дали
нарушенията, послужили като основание за налагане на дисциплинарно наказание, са
извършени от ищцата.
Съгласно чл. 126, т. 9 от КТ, работникът или служителят е длъжен да бъде
лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто
име на предприятието. Задължението по чл. 129, т. 9 КТ за лоялно отношение към
работодателя изисква от работника или служителя да зачита неговите интереси, да не
създава условия за нелоялна конкуренция, да пази поверителната информация, да се
грижи и да утвърждава доброто му име сред трети лица. Разпоредбата на т. 8 на чл. 187
КТ, на която се е позовал работодателя, за да наложи най-тежкото наказание на
ищцата, съдържа три нарушения: 1. злоупотреба с доверието 2. уронване на доброто
име, както и 3. разпространяване на поверителни за директора сведения. Следователно,
хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава, Решение № 214 от
15.03.2017 г. по гр. д. № 112/2016 г., г. к., ІV г. о. на ВКС. В конкретния случай
работодателят е подвел едно деяние на служителя в трите хипотези на чл. 187, ал. 1, т.
8 КТ като е смесил трите състава. Злоупотреба с доверието на работодателя, оказано
при възлагане изпълнението на работата за длъжността по см. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл.
1 КТ, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е
злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател.
Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят,
възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с
цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Злоупотреба с доверието
на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага,
работникът, възползвайки се от служебното си положение е извършил действия,
компрометиращи оказаното му доверие. Доброто име на предприятието е нарушение, с
което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това
се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността,
ефективността и авторитета на предприятието. Поверителни за предприятието
сведения са само обявените за такива с надлежен акт - нормативен, административен,
договор между работник и работодател, заповед на работодателя. Съобщаването им от
работника или служителя е нарушение, когато са доведени до знание на субекти, на
които работникът или служителят не е имал право да ги съобщи. Първото
обстоятелство, което следва да бъде изяснено дали Е. А. е допуснала нарушение на
Етичния кодекс на работещите в ДГ №/////, изразяващо се в разпространяване на
информация, с която наврежда на авторитета и доброто име на друг служител, в
изнасяне на поверителна информация за друг служител, станала й известна в
изпълнение на служебните й задължения, в неспазване на добрия тон и създаване на
конфликтни ситуации и действия, с които е уронила престижа на професията.
В тази връзка следва тълкуването на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ да се извършва и с
оглед правата и свободите, прокламирани в чл. 39 и чл. 41 от Конституцията на РБ
и чл. 10, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи (ЕКЗПЧОС). Правото да се изразява и разпространява мнение и да се търси,
получава и разпространява информация, не е абсолютно. Основания за ограничаването
му се съдържат в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ и чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС,
които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично
5
изброените права и интереси, както и в тази на чл. 57, ал. 2, която не допуска
злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни
интереси на другия. В този смисъл, съдът в хипотезите на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ следва
да извърши преценка, както на правото на работника и служителя да сигнализира за
незаконно поведение или закононарушение от страна на работодателя, така и на
правото на работодателя да защити своята репутация и интереси, съответно допустима
ли е намеса в свободата на изразяване на работника или служителя - с нея преследва
ли се легитимна цел и тя пропорционална ли е на защитавания интерес. В Решение на
ЕСПЧ по делото Heinisch v. G. (no. 28274/08) са изведени няколко от критериите за
преценка доколко намесата е пропорционална: дали е имало обществен интерес от
сигнала/разкриването на информацията; дали са били използвани алтерантивни канали
от работника/служителя преди публичната разгласа или сигнализиране на
прокуратурата; дали разкритата информация/сигнал е автентичен; работникът или
служителят действал ли е добросъвестно; каква е вредата, причинена на работодателя,
съпоставена с публичния интерес; строгостта на санкцията.
В конкретния случай ищцата е подала жалба до Столична община, Дирекция
Образование, в която сигнализира за нередности в организацията на работа в детската
градина. Жалбата е подадена до компетентен и контролиращ дейността в детските
градини орган, доколкото Дирекция Образование към Столична община осигурява и
контролира условията и организацията на дейностите в предучилищното образование в
общинските детски градини-чл.65 от Устройствен план за организацията и дейностите
на столичната общинска администрация. Видно от констативен протокол от 05.05.2022
год. проверката е завършила без констатирани нередности, като е препоръчано за
възникналите между служителите конфликти да се сезира етична комисия, която да
изясни обстоятелствата и да вземе решение.
Съдът намира, че доколкото Дирекция образование има качеството на
контролиращ орган, то твърденията на ищцата в жалбата не са станали достояние на
трети лица извън предприятието, както и че не е накърнено доброто име на детската
градина, а жалбата е била насочена към отстраняване на възприети от ищцата
нередности в организацията на работа. Съдът намира, че от служителя не може да се
изисква безусловно въздържане от действия, с които може да наруши авторитета на
работодателя, ако чрез това въздържане ще прикрие слабости в работата.
Освен това сезирането за нарушения не може да се квалифицира като
уронване престижа на работодателя, а като упражняването от страна на Е. А. на
гражданското й право да подаде сигнал за закононарушение. На следващо място в
заповедта за уволнение е посочено, че наказанието се налага, тъй като ищцата е подала
жалба срещу Д. Т.-директор на ДГ №///// респ., че с жалбата е злепоставен директора на
детската градина в лично качество, което не е основание да използва дисциплинарната
си власт, за да уволни служителя. Нарушението "уронване престижа на предприятието"
се отнася до реномето на предприятието, до създаденото в широк кръг от хора
впечатление за качеството на работа, но не и до честта и достойнството на лицето,
изпълняващо ръководна дейност.
6
С оглед изложеното съдът приема, че действията на ищцата не представляват
злоупотреба с доверие или уронване на престижа на предприятието, поради което
предявеният иск се явява основателен и уволнението следва да бъде признато за
незаконно и отменено.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ
Съдът е сезиран с иск за възстановяване на ищеца на работа. Предпоставка за
уважаването на този иск е уволнението на Е. Д. А. да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено. С оглед на основателността на иска за признаване на незаконността на
уволнението и неговата отмяна, основателен е и искът за възстановяване на ищеца на
заеманата от него длъжност преди уволнението “учител в ДГ” в Детска градина №/////.
На основание чл. 38 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
Ю. адвокатско възнаграждение в размер на 710 лева.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати на СРС сумата
от 160 лева.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и отменя на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
уволнението на Е. Д. А., ЕГН **********, извършено със Заповед № 534/06.06.2022
на директора на Детска градина №/////, БУЛСТАТ /////, с която й е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, Е. Д. А., ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност “учител ДГ” в Детска градина
№/////, БУЛСТАТ /////.
ОСЪЖДА Детска градина №/////, БУЛСТАТ /////, на основание чл. 38 от ЗА
да заплати на адвокат И. В. Ю. сумата от 710 лева (седемстотин и десет лева),
представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК Детска градина №/////,
БУЛСТАТ ///// да заплати по сметка на СРС сумата от 160 лева (сто и шестдесет
лева), представляващи дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8