Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 9.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-18 състав, в публично
заседание на първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ФИЛИПОВА
при секретаря И. Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 16 796 по описа за 2012 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с
правно основание чл. 274 КЗ (отм.) вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът З. „Б.И.” АД
твърди, че бил осъден да заплати на А.И.П. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на Н.С.Ц., настъпила на 16.02.2008 г. (с който
била във фактическо съжителство). Отговорността на ищеца произтичала от това,
че бил застраховал гражданската отговорност на водача Б. Й.В., който при
управлението на л.а. Фолксваген Туарег, рег. № *******, виновно причинил
смъртта на Н.Ц.. Твърди, че по образуваните от П. изпълнителни дела срещу ищеца
била заплатена главница от 80 000 лв., лихва от 57 261, 40 лв. и разноски от 12
117, 55 лв. Първоначално претендира ответниците, като наследници на Б. В., да
заплатят в равни части сумата от 80 000 лв. като главница, лихвата на стойност 34
602, 67 лв. за периода от 16.02.2008 г. до 30.08.2011 г., както и законна лихва
от датата на исковата молба – 14.12.2012 г. и разноски по делото. В последствие
искът срещу М.Т. - В. е оттеглен поради направен
отказ от наследството на Б. В. и производството срещу нея е прекратено с влязло
в сила определение.
Ответницата Е.Б.В.
оспорва исковете. Оспорва пасивната си легитимация и елементите от фактическия
състав на деликта. Твърди наличие на съпричиняване (загиналият Н.Ц. не е
ползвал колан и е знаел, че водачът В. е бил алкохолно повлиян). Оспорват
размер на исковете и претендира разноски.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
От представено по
делото удостоверение № 6997 от 3.11.2011 г. е видно, че ответницата Е.Б.В. е
дъщеря и наследник на Б. Й.В., починал на 16.02.2008 г.
По делото е депозирано
съдебно удостоверение от 9.12.2013 г., по гр.д. № 18012/13 г., СРС, 113 с-в, и
решението на СРС по това дело. От тях се установява, че на основание чл. 61,
ал. 1 ЗН е допуснато приемане по опис на наследството на Б. Й.В. от наследника
му Е.Б.В., което наследство се състои от ½ ид.ч. от апартамент № 2,
находящ се в гр. София, ул. Бигла № 35-37 с площ от 110, 37 кв.м., и гараж № 64
с площ от 20,40 кв.м, с припадащи се идеални части, като приемането е вписано в
специална книга на съда под № 855/13 г.
Видно от окончателно
решение № 256 от 21.04.2015 г., т.д. № 3557/13 г. на ВКС, І ТО, решението на
САС от 22.04.2013 г. по гр.д. № 3828/13 г., е било отменено частично
в отхвърлителната му част, като „Б.И.“ АД е осъдено да заплати на А.И.П. на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 40 000 лв., ведно със законна
лихва от 16.02.2008 г. ИЗ.аден е изпълнителен лист от 21.05.2015 г. за сумата
от 40 000 лв. и законна лихва, като въз основа на него е образувано изп.д.
№ 4978/15 г. на ЧСИ М.Б.. Сочената сума е преведена по изпълнителното дело
видно от платежни нареждания от 7.07.2015 г. и 10.07.2015 г. от застрахователя.
По делото е представен
изпълнителен лист от 9.05.2013 г., издаден по решение на САС, по гр.д. № 3828/12
г. В същия е отразено, че ЗД „Б.И.“ е осъдено да заплати на А.И.П. сумата от
40 000 лв. като обезщетение на неимуществени вреди по чл. 226 КЗ. Въз
основа на този лист е образувано изп.д. № 4491/2013 г. при ЧСИ М.Б.. Видно от
платежно нареждане от 6.06.2015 г. по изпълнителното дело е платена сумата от
70 998, 13 лв.
Няма спор, че
ответницата не е участвала в производството пред СГС, 13 с-в. 8257/11 г.
Приетата в настоящото
производство ССЕ е установила, е по изп.д. № 4491 от 2013 г. е платена от
застрахователя сумата от 70 998, 13 лв., а по изп.д. № 4978/15 г. – сумата
от 78 380, 82 лв. Задълженията по тях са изцяло погасени в полза на Абена П..
Изслушаната САТЕ е
установила, че на 16.02.2008 г. около 3 ч. в тунела на Кресненското дефиле е
настъпило ПТП между л.а. Фолксваген Туарег, рег. № ******* и товарна композиция
– седлови влекач „Скания“, рег. № *******и полуремарке „Шмиц“, рег. № *******.
Лекият автомобил се е движел от гр. Симитли към гр. Кресна с висока скорост в
условия на нощно време, а срещу него се е движел товарния автомобил. Поради
движение със скорост около критичната за преодоляване на първия завой в тунела,
водачът на лекия автомобил е навлезнал с около 1,00 – 1,20 м в насрещната лента
(отделена с непрекъсната линия), когато е възприел насрещно движещото се МПС и
е задействал спирачната уредба. В лявата лента (към гр. Кресна) последвал
челен, ексцентричен, силен удар между левите части на превозните средства. При
това са настъпили силни разрушения и деформации по същите, като пътниците на
задната седалка в лекия автомобил починали на място, а водачът след завъртането
изпаднал на терена и също починал. Като причина за ПТП е посочено непрофесионалното
отношение на водача на л.а. Фолксваген към пътната обстановка и към ограничението
на скоростта от 60 км/ч.
Допълнителната САТЕ е
установила, че процесния лек автомобил е бил оборудван с два предни аербега,
два странични на облегалките на предните седалки и две странични завеси. От тях
задействани са предния десен аербег и предпазна завеса от ляво, като е вероятно
да е задействан и аербега във волана. Установено е, че лекият автомобил е
снабден с електронна стабилизираща система ESP и система за контрол при приплъзване ABS. Вещото лице е приел, че Н.Ц. е бил пътник на
задна лява седалка, като е посочено, че ако той е бил с поставен колан тялото
би било задържано към облегалката и не би се наклонило напред с главата между
облегалките на предните седалки (както е намерено).
Приетата по делото СМЕ
– основна и допълнителна, е дала становище, че при процесния инцидент Н.С.Ц. е
получил черепно-мозъчна травма, травма на опорно-двигателния апарат, гръдна
травма и коремна травма, като последните две са довели като пряка последица до
настъпването на смъртта му. Установено е, че Ц. е бил със съдържание на алкохол
в кръвта от 3,2 %о, което отговаря на горна граница на тежка степен на
алкохолно опиване. Това състояние е довело до невъзможност на лицето да реагира
адекватно или да извършва някакви смислени действия при настъпилата рискова
ситуация, като реакциите му са били изключително забавени до блокирани при опит
за адекватни действия. Дадено е мнение, че пострадалият е пътувал без колан, но
ако е бил с такъв то уврежданията навярно биха били по-малко. При отчитане на скоростта
на автомобила (140 км/ч) обаче е посочено, че травмите в същите анатомични
области са щели пак да бъдат тежки, без възможност за прогноза. В същото време
е изтъкнато, че ако са били задействани аербеците пострадалият нямаше да получи
такава тежка черепно-мозъчна травма, а гръдната и коремна травма може би щяха
да са по-леки. Посочено е, че задействането на аербеците не е свързано с
използването на колан, а се определя от съответни датчици, които съобразяват
посоката на удара.
Разпитана по делото
като свидетел е А.И.П., която сочи, че живеела с Н.Ц. под наем на семейни
начала от юни 2004 г. до деня на ПТП. Адресът по лична карта на свидетелката
бил този на родителите на Н., където те често пребивавали.
Като свидетел по делото
е разпитан И.Л.К., който е пътувал в процесния автомобил Фолксваген Туарег и е
единствения оцелял от катастрофата. Той разказва, че познавал К., но не били
близки приятели, макар да се виждали през ден-два. Сочи, че К. живеел с
родителите си, нямал семейство, не знаел дали има намерение да създава такова и
не му било известно да е живял с някоя на семейни начала. Край К. имало много
приятелки, най-различни момичета му
звънели по телефона, като свидетелят не познавал А. и не е чувал да се говори
за нея. К.разказва, че в деня на събитията се видели група приятели, почерпили
се, отишли в едно заведение, където всички пили, а Н.изпил една бутилка ракия.
Свидетелят сочи, че Н.имал някакви проблеми във връзка с дейността си на дилър
на наркотици, търсели го да го пребият и унищожат, и за това той настоявал да
тръгнат за една вила в Солун, за която той имал ключ. Никой от компанията не
искал да тръгва, но К. настоявала. Свидетелят сочи, че той самият бил пътник в
автомобила, Б.шофирал, като всички били без колани.
Св. П.Н.К.също
разказва, че Н.живеел с майка си и баща си, имал много приятелки, при него
всичко било преходно, той не бил споменавал, че има намерение да се жени и да
има деца. Свидетелят не бил чувал за А.. Сочи, че Н.бил дилър, имал проблеми,
постоянно го търсели, а той като се напиел – сбивал се, побоища, грабеж и пр.
Няма спор, че в случая
е налице застраховка на гражданската отговорност на водача на лекия автомобил
при ответното дружество, за което е представена и полица – л. 29.
При така установената
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 274, ал.
1, т. 1, пр. 1 КЗ (отм.) застрахователят има право да получи от застрахования
платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването
на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. От събраните по настоящото дело доказателства се
установява, че на 16.02.2008 г. е настъпило ПТП, с автомобил, управляван от
водача Б. В.. В настоящият процес обаче, няма ангажирани категорични
доказателства, които да установят по безспорен начин, че водачът В. е шофирал с
такова съдържание на алкохол в кръвта, което надхвърля допустимото по закон. Не
са представени медицински документи в тази насока, този въпрос не е бил
поставян на вещите лица, единствените данни от свидетелските показания на св. К.са
че всички от компанията си пили заедно в едно заведение, но какво точно е
конкретното количество алкохол, консумирано от водача не е установено. Тъй като
това е основен елемент от предмета на доказване, неустановяването на този факт,
води до неоснователност на предявения регресен иск.
В случай обаче, че се
приеме, че сочения факт е установен, съдът намира следното:
Данните по делото
налагат извода, че инцидентът е настъпил поради противоправното поведение на
водача Б. В., който е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и чл.
63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП. Той не е избрал подходяща скорост на движение, която да
му позволи безпрепятствено да преодолее завоя. Това е обусловило неправилно
навлизане в насрещната лента, като е преминато през непрекъснатата разделителна
линия М1, което също е забранено. Поради тези несъобразени с правилата действия
на В. е настъпил процесния инцидент, като следва да се приеме, че поведението
му е и виновно, тъй като не е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗ..
Като резултат от ПТП е
настъпила смъртта на пътника Н.Ц.. Настоящият състав приема, че възражението за
съпричиняване от страна на загиналия с оглед факта, че същият е знаел за
алкохолното повлияване на водача, не следва да се възприема. Както по-горе бе
посочено не са налице данни, които да установят дали и в каква степен В. е бил
алкохолно повлиян, респ. не се доказа как и доколко това е възприето от Ц.. На
следващо място категорично се доказва, че пострадалият Ц. е пътувал без
поставен колан. Според СМЕ, при използването на такъв травмите са щели да имат
по-нисък интензитет, но въпреки това са щели да бъдат тежки, без категоричен извод
дали това е щяло да съхрани живота на Ц.. В този смисъл възражението за
съпричиняване поради неизползван колан също е останало недоказано по пътя на
пълното и главно доказване.
В настоящият процес обаче, не се доказва, че св. А.П. е съжителствала
на съпружески начала с Ц., както и че е търпяла вреди от неговата смърт.
Данните за отношенията между А. и Н.са оскъдни и противоречиви. Само св. П.
сочи, че те са съжителствали – в квартира и в дома на родителите му, но дори
самата тя не е посочила, че това тяхно фактическо положение изпълва
съдържанието на семейни отношения. Показанията на свидетелката, ценени с оглед
чл. 174 ГПК, могат да бъдат приети и за предубедени в известна степен, тъй като
именно въз основа на тези твърдения П. се легитимира, като лице, което има
право на парично обезщетение по чл. 226 КЗ (отм.). Отделно от това другите
разпитани свидетели са заявили, че не познават А. и не знаят тя да е била в
близки отношения със загиналия Н.. При тези данни не може да се приеме, че А.П.
е от кръга на материално право легитимираните лица, които имат право на
обезщетение от загубата на близък. Отделно от това в настоящият процес не се
събраха никакви доказателства, които да установят действително търпените болки
и страдания на П. от смъртта на Н.Ц.. Всички посочени по-горе обстоятелства е
следвало да бъдат установени в рамките на
настоящото производство, тъй като в предходно проведените процеси участие
не е взела ответницата В., респ. тя не е обвързана от всички съдебни решения
постановявани във връзка с процесното ПТП.
Предвид казаното следва да се приеме, че не се
установяват основания за плащане на
застрахователно обезщетение в полза на А.П.. Извършеното от ищеца такова не може да се възложи в тежест на
виновния извършител, а в случая на неговата наследница – Е.В., която след като е приела наследството на баща
си Б. В. по опис отговаря в рамките на придобитите права.
Въз основа на
изложените мотиви съдът намира, че не са налице основания да се уважи
регресната искова претенция на застрахователя, основана на чл. 274, ал. 1 КЗ
(отм.), както и акцесорната такава по чл. 86 ЗЗ.. При този изход на спора на
ответницата се следват разноски в размер на 4400 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 274, ал. 1, чл. 274 КЗ (отм.) вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
предявени от ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ***********, срещу Е.Б.В., ЕГН **********,
представлявана от майка си М. А. Т. – В., за заплащане на половината от главница
от 80 000 лв. и половината от лихвата на стойност 34 602, 67 лв. за периода от
16.02.2008 г. до 30.08.2011 г., като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА
ЗД „Б.И.“ АД да заплати на Е.Б.В. чрез майка й М. А.
Т. – В. сумата от 4400 лв. като разноски.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
ГРАДСКИ СЪДИЯ: