Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 11.12.2019г.
В И
М Е Т О Н А
Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на пети
декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието
на прокурора ………, като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д.№939/2019г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК.
В исковата молба против Л.В.А.,
ищцата К. Л.А. на 16г., родена на ***г., от гр.Пазарджик, действаща лично и със
съгласието на майка си Л.И.А. твърди, че ответникът е неин баща. Твърди, че
родителите й са във фактическа раздяла от 2007г. и за нея се грижи единствено
майка й, при която живее. Баща й не дава издръжка, не я търси, не й изпраща
подаръци и не оказва материална помощ за отглеждането й. Твърди, че освен
обичайните разходи за храна, облекло, отопление и образование се нуждае от
средства за очила, лещи и медицински прегледи поради късогледство в размер на
около 250лв.; от средства за ортодонт и поставяне на брекети в размер на около
2500лв.; средства за участие в общинския мажоретен състав в размер на около 80
лв. месечно. Поддържа, че всички тези средства са набавяни единствено от майка
й. Твърди, че ответникът притежава доходи и имущество, които му позволяват да
плаща издръжка от 200лв. на месец. Иска се от съда да постанови решение, с
което да го осъди да й заплаща месечна издръжка в размер на 200лв., считано от
подаването на исковата молба в съда на 27.02.2019г. до настъпването на
обстоятелства за прекратяване или изменяване на издръжката, както и издръжка за
минало време – една година преди подаването на исковата молба в съда в размер
на 2400лв. общо, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Сочи
доказателства и претендира разноски.
Ответникът Л.В.А., представляван
от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, оспорва размера на претендираната
издръжка.
Районният съд, като прецени
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, прие от фактическа
и правна страна следното:
Исковете са ДОПУСТИМИ като
предявени от лице по чл.143, ал.2 СК, имащо право на издръжка, срещу родителя,
за който се твърди, че е задължен да я дава.
Разгледани по същество
исковете са е ОСНОВАТЕЛНИ.
По своето правно естество
задължението за издръжка е установено от закона строго лично и безвъзмездно
задължение, основано на семейна връзка, по силата на което членове от
семейството доставят средства за съществуване на други нуждаещи се членове на
същото семейство. Едно от основните задължения за издръжка е задължението за
издръжка на родителите към децата. Същото в основата си е морално задължение,
което следва да се изпълнява доброволно и което законът е уредил в чл.143, ал.2 СК. Съгласно цитираната разпоредба
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца безусловно,
независимо от това дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Разпоредбата на чл.142, ал.1 СК предвижда размерът на
издръжката да се определя в зависимост от нуждата на децата и възможностите на
родителите.
От представените официални
удостоверителни документи се установява, че ответникът е баща на детето, което
търси издръжката. През учебната 2018-2019г. детето е ученик в 9-ти клас на ЕГ „Бертолт
Брехт“, гр.Пазарджик. Записано е и участва в репетициите и представленията на
мажоретен състав „Мистерия“, гр.Пазарджик, част от които се провеждат в други
населени места и в чужбина. Нощувките и храната по време на пътуванията се
заплащат от родителите. Те заплащат и разходите за тренировъчно облекло и
реквизити.
Представени са писмени доказателства
/фактури и медицински документи/, от които е видно, че детето страда от
късогледство и освен това провежда платено лечение при ортодонт, за което през
2019г. майката е заплатила 1100лв.
От показанията на свидетеля О. А. се
установява, че родителите са се разделили през 2007г. Детето е останало при
майката, която единствена полага грижи за неговото отглеждане и възпитание.
Бащата не общува редовно с детето, не го посещава, не го взима при себе си и не
го подпомага материално. Виждал го е не повече от шест пъти през последните 11
години. Единствено майката покрива разходите за издръжката на детето, в т.ч.
храна, облекло, жилище, отопление, медицински разходи за ортодонт, очила и
лещи, разходи за частни уроци по английски език и химия. Освен за дъщеря си К.,
майката се грижи и за друго свое дете – С., който е на 9 години, чиито баща е
загинал в автомобилна катастрофа. Семейството няма собствено жилище и живее под
наем срещу 350лв. на месец, който се плаща от майката.
В приетия по делото социален доклад е
отразено, че майката Л.А. работи във фирма „К.“, гр.Пазарджик от където
получава трудово възнаграждение в размер на 700лв.
От приетите писмени доказателства за
доходите и имуществото на ответника се установява, че до 01.04.2019г. същият е
работил по трудово правоотношение във фирма „Банско фън холидейс – 2“ срещу
възнаграждение в размер на 300лв. Притежава жилищен имот – дворно място и
паянтова жилищна сграда в с.П., общ.Р.. През 2013г. се е разпоредил
безвъзмездно с притежаваните от него идеални части от два други жилищни имота –
апартамент в гр.София и дворно място с полумасивна жилищна сграда и паянтова
стопанска сграда в с.П., общ.Р..
При така установените факти, според които бащата
не живее в едно домакинство с детето и не го подпомага финансово, следва да се
приеме, че същият не изпълнява своето задължение на родител по чл.143 СК да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето и да му дава
издръжка. Нуждата от издръжка на детето е нормативно закрепена, както и нейният
минимален размер. На преценка от съда подлежат единствено обстоятелствата дали детето
се нуждае от издръжка в по-голям размер от нормативно установения, както и
възможностите на ответника да я дава.
По начало, с порастването на детето се увеличават
и обичайните разходи за оглеждането му, което налага даването на издръжка в
по-голям размер от минималния. Допълнително следва да се имат предвид и обстоятелства,
пораждащи специфични нужди от средства. По делото такива обстоятелства са
установени – участия на детето в платени извънкласни занимания, налагащи пътувания
в други градове и в чужбина за собствена сметка, посещаването на платени уроци
по отделни предмети, медицински разходи за офталмолог и ортодонт. Затова ще
следва да се определи по-висока издръжка от минималната.
Отчитайки лошото материално положение на бащата
съдът намира, че същият не разполага с възможност да заплаща издръжка, която значително
превишава нормативно установения минимум от 140лв. Затова месечната издръжката
следва да се определи в размер на 200лв., както е поискана от ищцата. Издръжката
се дължи от предявяване на иска до настъпване на законни причини за изменяването
или прекратяването й.
Тъй като всички горепосочени основания за даване
на издръжката са съществували още преди подаването на исковата молба в съда на
27.02.2019г., то се явява основателна и претенцията на ищцата по чл.149 СК за
присъждането на издръжка за минало време, която за една година назад възлиза на
2400лв.
Ищецът претендира разноски и представя
доказателства да е направил такива в размер на 300лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 вр. чл.69,
ал.1, т.7 ГПК вр. т.1 от Тарифа ГПК ответникът дължи ДТ върху присъдената издръжка
в размер на 384лв. Освен това следва да възстанови направените от съда разходи
за особен представител в размер на 150лв.
С оглед императивната разпоредба на чл.242, ал.1 ГПК
следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Л.В.А. с ЕГН ********** да
заплаща на детето си К. Л.А. с ЕГН ********** месечна издръжка по чл.143 СК в
размер на 200лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.02.2019г.
до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно
със законна лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като и да заплати
издръжка по чл.149 СК за една година преди подаването на исковата молба в съда
в размер на 2400лв., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
исковата молба до плащането.
ОСЪЖДА Л.В.А. с ЕГН ********** да
заплати на К. Л.А. с
ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 300лв.
ОСЪЖДА Л.В.А., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен
съд – гр.Пазарджик държавна такса за производството в размер на 384лв. и
разноски за особен представител в размер на 150лв.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок, считано от 19.12.2019г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: