№ 16845
гр. ..., 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20241110104339 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за
продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово
разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.
Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е
престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от
водене на установителен иск с обстоятелството, че срещу заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК е постъпило възражение от длъжника. Моли да се приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 2711,39 лв. – главница, представляваща стойност на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г., и
сумата 35,79 лв. – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.09.2020
г. – м.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /23.10.2023
г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 439,08 лв. – мораторно
обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 17.10.2023 г., начислено върху
главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 8,69 лв. -
мораторно обезщетение за забава за периода 15.11.2020 г. до 17.10.2023 г., начислено върху
1
главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Претендира разноски.
Ответникът К. Л. Т. не оспорва, че е потребител на топлинна енергия за имота през
процесния период. Не оспорва да е потребил топлинна енергия в претендираното
количество. Релевира възражение за недължимост на вземанията за главница за периода
м.05.2020 г. – м.08.2020 г. включително поради изтекъл срок на погасителната давност. Не
оспорва дължимостта на вземането за мораторна лихва върху главницата за стойност на
потребена топлинна енергия. Моли исковете да бъдат уважени, съответно отхвърлени в
неоснователните им части, при съобразяване на горепосочените възражения.
Третото лице – помагач ... изразява становище за основателност на исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
срещу К. Л. Т., което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 27.10.2023 г., разпореждайки длъжникът да заплати претендираните вземания. След
връчване на заповедта за изпълнение на длъжника, е депозирано възражение и са предявени
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.
ДВ 107/09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е
неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.
- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на
топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно
право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на
потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху
имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения
с ищцовото дружество.
С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото е отделен за безспорен и
ненуждаещ се от доказване, поради направеното признание с отговора на исковата молба,
фактът, че ответникът е носител на правото на собственост върху топлоснабдения имот – ...,
находящ се в гр...., .... Ето защо в качеството на титуляр на правото на собственост
ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № ....
2
Фактът на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
цена, е признат от ответника в отговора на исковата молба, поради което и по аргумент от
противното на предвиденото в чл. 153 ГПК, съдът приема това обстоятелство за доказано по
делото.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия, съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
начислявано коректно.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
на дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните
сметки. Ищецът претендира сумите по изравнителните сметки, съгласно които стойността
на потребената топлинна енергия за процесния период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. е в размер
на 2711,39 лева. Ответникът признава, че дължи посочената стойност на потребена топлинна
енергия в имота.
Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало
задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
Възражението за погасяване на дълга за главница по давност за периода, за който е
направено, е основателно. Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена
топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.
Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на
23.10.2023 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято
изискуемост настъпва след 23.10.2020 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е
цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.09.2020 г. - 30.04.2022 г.,
доколкото задължението за заплащане на цената за месец септември 2020 г. става изискуемо,
съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на ... в сила от
12.07.2016 г./, на 16.11.2020 г.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно – техническата експертиза, размерът на
доставената топлинна енергия за периода м.09.2020 г. - 30.04.2022 г. включително с отчитане
на изравнителните сметки е 2620,11 лева, до която сума искът е основателен и следва да
бъде уважен, като бъде отхвърлен за разликата над нея до пълния предявен размер от
2711,39 лева и за периода 01.05.2020 г. – 31.08.2020 г.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга
за дялово разпределение в общ размер на 35,79 лева за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022
г., които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба №
16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите
между ... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на
3
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия /в сила от 12.07.2016г./ клиентите са длъжни
да заплащат стойността на реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база на изравнителна сметка, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, като в случай че не платят в срока, дължат обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху общото задължение /чл. 33, ал. 4 от ОУ/.
Ответникът не оспорва дължимостта на задължението за заплащане на лихва, като при
спазване на разпоредбата на чл. 162 ГПК, съдът определя служебно размера на вземането за
лихва, дължима върху установената главница, използвайки лихвен калкулатор на портала за
електронни услуги на НАП, който съгласно направените изчисления за претендирания
период е 406,82 лева, до която сума искът, като основателен, следва да бъде уважен, като
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 439,08 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение отново липсва предвиден
срок в ОУ – я на топлоснабдителното дружество за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за лихва в
размер 8,69 лева се явява неоснователна.
Основателна е претенцията за присъждане на законната лихва върху установените като
дължими главници от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното им
изплащане.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно
уважената част от исковете, в общ размер на 456,29 лева /за държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл.
25, ал. 1 НЗПП/.
Ответникът няма претенции по разноските.
С оглед изхода от делото следва да бъдат разпределени и разноските в заповедното
производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за заповедното
производство в общ размер на 109,19 лева /за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 26 НЗПП/.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че К. Л. Т., ЕГН
**********, с адрес: ..., ДЪЛЖИ на ..., ЕИК ..., ..., сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 58035/ 23 г. по описа на СРС, 138 -
ми състав, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 2620,11 лева,
представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., и сумата 35,79 лева, представляваща вземане за неизплатена
цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.09.2020 г. до м.04.2022 г., относно
топлоснабден имот – ... ..., находящ се в гр. ..., ..., отчитани по партида с аб. № ..., ведно със
законната лихва от 23.10.2023 г. до изплащане на вземанията;
- на основание чл. 86 ЗЗД – сумата 406,82 лева, представляваща мораторно
обезщетение за забава за периода 15.09.2021 г. – 17.10.2023 г., начислено върху главницата за
стойност на доставена топлинна енергия,
като ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК: с правно
основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за
стойност на доставена топлинна енергия в размер на 91,28 лева за периода м.05.2020 г. –
м.08.2020 г., представляващо разликата над 2620,11 лева до пълния предявен размер от
2711,39 лева, като погасено по давност, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на
дължимост на вземане за мораторно обезщетение за забава в размер на 32,26 лева,
представляващо разликата над 406,82 лева до пълния предявен размер от 439,08 лева,
претендирано върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.05.2020 г. – м.08.2020 г., и за установяване на дължимост на сумата 8,69 лева,
претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.11.2020 г. – 17.10.2023 г.,
начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. Л. Т., ЕГН **********, с адрес: ... ДА
ЗАПЛАТИ на ..., ЕИК ..., ..., сумата 456,29 лева, представляваща сторени разноски в
производството пред първата инстанция, и сумата 109,19 лева – сторени разноски в
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на ..., като помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5