№ 1966
гр. В., 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова Костадинова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20213110106232 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от ИВ. П. П., ЕГН ********** с адрес гр.
В., ул. „М.“ 89 срещу ГД „Б. П. И З. Н Н.” гр. С. искове с правно основание чл. 178, ал. 1,
т.3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати
сумата от общо 1658,27лева /след допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214
ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 10.11.2021г./, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г. -
10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 28.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението и 317,37лева
/след допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно
определение от о.с.з. от 10.11.2021г./, представляваща обезщетение за забава върху
главницата, изчислена като сбор от отделните обезщетения за забава върху всяко неплатено
задължение - допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от първо число
на месеца, следващ тримесечието на дължимото плащане до 28.04.2021г.
В исковата молба се твърди, че в периода от 01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът
полагал труд на длъжност „младши инспектор" в Районна служба „Б. П. И З. Н Н."- В., към
Главна Дирекция ПБЗН към МВР. Съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи ищецът бил със статут на държавен служител. Брутното трудово възнаграждение на
държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на работното време била с 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР
работното време на държавните служители се изчислявало в работни дни - подневно, а за
работещите не 8 -, 12 - или 24 - часови смени - суМ.ано за тримесечен период, като съгласно
чл.5, т.2 работа извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. В процесния период действала
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл.3,
ал.3 от същата наредба, при работа на смени било възможно полагане на труд и през нощта
между 22:00 часа и 6:00 часа, като работните часове не следвало да надвишават сред осем за
всеки 24 - часов период. В наредбата липсвала изрична норма предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015г. Наредба
1
№ 8121з-407 от 11.08.2014г. Липсата на такава норма не следвало да се тълкува като
законова забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен
труд в дневен, а представлявало празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на редовното работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. Ищецът поддържа, че съгласно чл.9, ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - при суМ.ано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за по
дневно отчитане на работното време за съответното работно място. За периода от
01.01.2018г. до 10.07.2020г. ищецът положил общо 1472 часа нощен труд, който
преизчислен с коефициента 1.143 възлизал на 1682,49часа. Преизчисляването на нощния
към дневен труд водело до извънреден труд от 210.49 часа, който не бил заплатен от
ответника и заплащането, на който се претендира от ищеца. Ищецът моли за уважаване на
исковата претенция, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не се оспорва,
че в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с Главна дирекция Б. П. И
З. Н Н. - МВР и заемал длъжност – пожарникар и старши пожарникар. Въвежда се
възражение за погасяване на предявените искове по давност. Поддържа, че часовете нощен
труд не могат да бъдат определени като положени над нормата, за да се дължи
допълнително възнаграждение за извънреден труд. Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ) се прилагала за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните
разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от формата на собственост и източниците
на финансиране, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ). Ищецът бил държавен
служител и неговото служебно правоотношение било уредено в специалния ЗМВР.
Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към дневни часове се
прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ била регламентирана
различна нормална продължителност на дневния и на нощния труд. Нормалната
продължителност на работното време през деня била до 8 часа (чл.136, ал. 3 КТ), а на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица била до 7 часа (чл. 140, ал. 1,
изречение второ КТ). Съгласно специалния закон ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба
при работа на смени било възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и
6,00ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта
била 8 часа и не е налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба.
Преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, посочен от
ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и
продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи
по трудово правоотношение, означавало с неприложим към материята подзаконов акт да
бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която
регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Видът и условията за заплащане на
възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР
били предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г.
(Обн. ДВ. бр.17 от 24 Февруари 2006г., отм. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г.) (ЗМВР-2006) и гл.
2
VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (Обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., последно изм. и доп.
ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019г.) (ЗМВР-2014). От анализа на законодателството и измененията в
него, ответникът прави извод, че изброяването на видовете възнаграждения било
изчерпателно, като в противен смисъл било безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва
възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на
ЗДСл. Излишно било и прибавянето в ЗМВР-2014 г. на възнаграждение за труд през нощта,
в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от ЗДСл.
Допълнението в чл. 202, ал. 5 ЗМВР-2006, касаещо характера на изброяването, на текста „за
държавните служители от МВР", показвало желанието на законодателя недвусмислено да
лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други
нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР. През периода,
за който ищецът претендира допълнително възнаграждение като извънреден труд след
превръщане на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Наредба 8121з-
407 от 11.08.2014г., отменена с Наредба 8121з-592 от 25.05.2015г. на министъра на
вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016г. не била относима към посочения в исковата молба период
на полагане на труда. В ЗМВР в чл.187, ал.3, законодателят определил продължителност на
нощния труд от 8 часа. Затова не била налице празнота, а има специфична законова уредба,
различна от общата, с която е допусната продължителност на нощния труд от 8 часа.
Определената законова норма от 8 часова продължителност на работното време, установена
със закон и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за прилагането
й до момента в който не бъде оспорена и призната за несъответстваща на конституционните
норми. Претенцията следвало да бъде напълно отхвърлена и с оглед на обстоятелството, че
било налице искане за дължимо възнаграждение за положен нощен труд не на основание
правните норми, които го уреждат по реда на ЗМВР, а с оглед на искане от ищеца да се
извърши преценка на законодателната целесъобразност на същия. С оглед спецификата на
служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица
компенсаторни механизми, като допълнително възнаграждение за прослужено време
(чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР), размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за
прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим
на заплащане на извънредният труд по неговата продължителност - до 280 часа за година по
чл.187, ал.5,6 и 7 ЗМВР и други. Заплащането на трудово възнаграждение за положеният
нощен труд имало самостоятелна функция и значение. Предвидените условия за
разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР кореспондирали с Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои
аспекти на организацията на работното време, включително по въпроса за начина на
компенсиране на положеният нощен труд. Предвидените компенсационни механизми били
във връзка с равнището на безопасност и отчитане условията на неговото полагане, а не с
компенсирането чрез превръщане на същия в извънреден такъв. Специалните норми,
определени в други актове на Общността, например във връзка с продължителността на
почивката, работното време, годишния отпуск и нощния труд за някои категории работници,
имали приоритет пред разпоредбите на директивата. Ответникът твърди, че задължението
му за заплащане на положеният нощен труд било напълно и своевременно изплатено,
поради което превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв след
приравняването им в извънреден би се явило като недължимо платено, респективно от друга
страна да се заплати по-висока стойност на труд, който реално не е положен. ЗМВР правел
ясно разграничение между извънреден и нощен труд. Правото на изплащане на
3
допълнително възнаграждение за нощен труд било регламентирано в чл. 179, ал.1 от ЗМВР.
В ал.2 на същия член било посочено, че размерът на допълнителните възнаграждения за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато размерът
на допълнителните възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл.187, ал. 6 ЗМВР.
Смесването на двата института би представлявало прилагане на норми извън законовата им
регламентация. Законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен труд - в
заповед на министъра на вътрешните работи. Претенцията за лихви имала акцесорен
характер и била в пряка зависимост от главницата, поради което също се явявала
неоснователна. Моли за отхвърляне на исковите претенции, прави искания по
доказателствата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата,
съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника за
положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и
съобразно разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска,
ищецът е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода
01.01.2018г. до 10.07.2020г. е полагал труд на смени; основанието, от което произтича
вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения труд. Провеждане на
това доказване възлага на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на
задължението за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4
ГПК е било обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
съществувало служебно правоотношение в периода 01.01.2018г. до 10.07.2020г. Между
страните не е спорно и че в този период ищецът е заемал длъжност :пожарникар“ и „старши
пожарникар“.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в МВР
регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови
нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото законодателство
предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен труд, умножавайки го с
коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд,
респ. да се начисли и изплати такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“. В
процесния период от 01.01.2018г. – 10.07.2020г. са действали последователно Наредба
№8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. , издавани от Министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
4
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в двете наредби са
идентични, че „При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период“. Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба №8121з-
592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба,
съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен. При наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е
предвидено при суМ.ано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Възражението, че със Заповед №8121з-791/28.10.2014г.
работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение,
поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се отразява на
отчитането на извънреден труд, е неоснователно. Това е така, тъй като посочената в чл.9 от
наредбата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане
на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при суМ.ано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Поради което и не може
да се приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със
Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е запълнил празнотата в специалните
норми. Приложение на общо основание имат нормите на чл.9 и сл. от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена
методологията за превръщането на нощните часове в дневни със съответния
коефициент.Това виждане е застъпено в решение № 14/27.03.2011 г. по гр. д. № 405/2011 г.
на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012 г. по гр. д. № 299/2011 г. на IV ГО на ВКС.
Тъй като, разпоредбите на ал.1 и ал.3 от Наредбата визират условия за "увеличаване" на
трудово възнаграждение с определен коефициент, разпоредбата на ал. 2 се отнася
единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при суМ.ано
изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може
да се сподели тълкуването, че то е приложимо единствено при "трудово възнаграждение,
заработено по трудови норми" и при "продължителност на нощното време, по-малка от
продължителността на дневното". Не може да се сподели становището, че целта на този
коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато
той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в случая
ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се "приравнява". Ако това е вярно, то
служител, който полага повече от 8 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-
неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице, което е
недопустимо. Предвидената възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не
надвишава осем часа / а не седем, както предвижда КТ/, не може да бъде основание да бъдат
поставени държавните служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно
положение и положеният от тях през нощта труд да не се приравнява на дневен както се
процедира по отношение на работниците, полагащи труд по трудови правоотношения,
регулирани по КТ. По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен се явява доказана по своето основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и кредитирано
5
от съда заключение по ССчЕ. От него се установява, че след приравняване на нощните
часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното възнаграждение
за положен извънреден труд от 211,35часа, възлиза на сумата от 1658,27лв., което не е
заплатено на ищеца. Експертът е установил и че дължимата мораторна лихва е в размер на
317,37лева.
Следва да се разгледа направеното от ответника възражение за погасяване на
вземането по давност. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за
последното е установен срок. Ищецът е полагал труд при суМ.ано отчитане на работната
време, поради което задължението за заплащане на възнаграждение за извънреден труд става
изискуемо след изтичане на отчетния период, в частност тримесечен /едва след изтичането
му се установява дали е налице извънреден труд/. Следователно дължимото възнаграждение
става изискуемо на първия ден след изтичане на тримесечния период, за който е положен
трудът - в частност на 01.04.2018г. /първо тримесечие за 2018г. - начало на исковия период/.
Ето защо и на основание чл. 84, ал.1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение - покана не е нужна.
Вземането за допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд за първото
тримесечие на 2018г. възлиза на 141.92лева. Същото е станало изискуемо на 01.04.2018г. и
към датата на завеждане на делото /28.04.2021г./ тригодишният погасителен давностен срок
е бил изтекъл, което обуславя невъзможността притезанието на ищеца за този период да
бъде удовлетворено по реда на индивидуалното производство по принудително изпълнение.
Вземанията за периода от второто тримесечие на 2018г. до 10.07.2020г., чийто общ размер
възлиза на 1516,35лева, не са погасени по давност, доколкото с предявяване на иска на
28.04.2021г. по арг. от чл. 116, б. „б" от ЗЗД давността касателно тях е прекъсната. С оглед
на което иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР следва да се уважи за сумата от 1516,35лева,
като за горницата до предявения размер от 1658,27лева искът следва да бъде отхвърлен,
доколкото вземането за първото тримесечие на 2018г. е погасено по давност на 01.04.2021г.
Претенцията следва да бъде уважена до установения размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 28.04.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Следва да се отхвърли и претендираното обезщтетение за забава върху вземането,
което е погасено по давност. Видно от експертното заключение дължимото акцесорно
вземане за мораторна лихва, начислена за периода от 01.04.2018г. до 28.04.2021г. върху
погасената по давност главница за първото тримесечие на 2018г., възлиза на 44,30лева. Ето
защо искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 273,07лева, която е
форМ.ана от сбора на обезщетенията за забава, начислени за периода от 01.07.2018 г. до
28.04.2021г. върху вземанията за главница, дължими за периода от второто тримесечие на
2018г. до 10.07.2020г., за които давността е прекъсната на 28.04.2021г., като за разликата до
предявената сума от 317,37лева, претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ВРС направените в производството разноски за ДТ от 110,65лева и 200депозит за
вещо лице, общо в размер от 310,65 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото
производство са 370лева платено адв. възнаграждение с ДДС по договор за правна защита и
съдействие от 05.11.2021г. Съобразно уважената част от исковите претенции на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 335,12лева, които
6
следва да се възложат в тежест на ответника.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
сторените в производството съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете, чийто общ размер възлиза на 9,42лева за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от 100лева, с оглед
действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното
професионално съдействие от процесуалния представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГД „Б. П. И З. Н Н.” гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. П. П., ЕГН **********
с адрес гр. В., ул. „М.“ 89 сумата от общо 1516,35лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.-
10.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 28.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от
273,07лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата начислено за периода
от 01.07.2018г. до 28.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1516,35лева до
претендираните 1658,27лв. за периода 01.01.2018г. до 31.03.2018г., както и иска за
горницата над 273,07лева. до претендираните 317,37лв. обезщетение за забавеното плащане
на допълнителното трудово възнаграждение за извънреден труд, дължимо за първото
тримесечие на 2018г., начислено за периода от 01.04.2018г. до 28.04.2021г., като погасени
по давност, на основание чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ГД „Б. П. И З. Н Н.” гр. С. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд В. в
полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 310,65лева, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ГД „Б. П. И З. Н Н.” гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. П. П., ЕГН
********** сумата от 335,12лева, представляваща съдебно - деловодни разноски направени
в първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. П. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ГД „Б. П. И З. Н Н.” гр.
С. сумата от 9,42лева, представляваща съдебно - деловодни разноски, съразмерно с
отхвърлените искови претенции, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7