№ 17685
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110102298 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 13694/15.01.2025г. на СРС, подадена
от „*************“ АД срещу Столичната община във връзка със Заповед №
36206/16.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 65164/2024г. на СРС.
Ищецът „*************“ АД чрез И. К. е предявил срещу ответната Столична
община искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответната община дължи на
ищеца, както следва:
сумата от 191,76 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по щета № ************ за нанесени вреди на автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Ню Бийтъл“, рег. № *********, при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 25.08.2021г. при преминаване през необезопасена и
несигнализирана шахта, издадена над пътното платно, в град София, ж.к. „********“,
на ул. „*********“ срещу № 8, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед аз изпълнение /30.10.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата;
сумата от 37,54 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 05.05.2023г.-16.10.2024г.
Основателността на иска си ищецът обосновава с обстоятелството, че на 25.08.2021г.
в град София, ж.к. „********“, на ул. „*********“ срещу № 8, управляваният от В. С. Д.
автомобил „Фолксваген“, модел „Ню Бийтъл“, рег. № *********, преминал през
необезопасена и несигнализирана шахта, издадена над пътното платно, при което му били
нанесени вреди. Към датата на събитието за увредения автомобил при ищеца била сключена
застраховка „Каско“ (полица № **********). При ищеца била образувана преписка по щета
№ ************, определено било застрахователно обезщетение от 191,76 лева. Тази сума е
1
била изплатена на правоимащото лице. Излагат се съображения, че пътят, на който
настъпило произшествието, бил стопанисван от ответника, като той бил длъжен да го
поддържа в добро състояние, да обозначава препятствията по него и да ги премахва
възможно най-бързо чрез своите служители или други лица, на които е била възложена тази
дейност. Ищецът отправил покана до Столичната община за заплащане на процесната сума,
но такова не последвало. В насрочените по делото публични съдебни заседания ищецът се
представлява от юрк. Хр. П.а / ст.юрк. Н.Г.. Предявените искове се поддържат, включително
в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната Столична община чрез ст.юрк. М.Р. е подал
Отговор на исковата молба, вх. № 66212/25.02.2025г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като недопустими, тъй като шахтите се стопанисвали от експлоатационните
дружества и оператори, в активите на които те са включени, поради което общината не била
легитимирана да отговаря по иска, тъй като по силата на договор за концесия от 23.12.1999г.
задължението за поддържане и стопанисване на водните канали и шахти било прехвърлено
на „Софийска вода“ АД. Исковете се оспорват и като неоснователни. Не бил установен
механизмът на ПТП, както и наличието на описаната в исковата молба шахта.
Представеният по делото протокол за ПТП нямал обвързваща материална доказателствена
сила, тъй като съставилите го полицейски служители не били възприели произшествието.
Водачката на автомобила следвало да съобразява скоростта си с пътните условия така, че да
може да спре или избегне препятствието на пътя. Не било ясно дали автомобилът е
управляван в съответствие с правилата за движение. В тази връзка се прави възражение за
съпричиняване. Сочи се, че не е установено дали увредените части са били в изрядно
състояние към датата на ПТП. Ако се приеме, че описаните в исковата молба щети са
настъпили, то се прави възражение, че вредите са в по-малък размер от претендирания.
Възразява се също така, че липсва валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
увреденото лице, тъй като нямало представени общи условия. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ответникът се представлява от гл.юрк. М.Р., който оспорва
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
Третото лице – помагач „Софийска вода“ АД чрез юрк. П.И. е депозирало
Становище, вх. № 196014/05.06.2025г. на СРС. Възразява се, че не може да бъде установено
по категоричен начин настъпването на описаните в исковата молба вреди на посоченото
място и в резултат на описаната неравност на пътното платно. Участъкът не бил достатъчно
конкретизиран и индивидуализиран, нито въпросната шахта била заприходена като актив в
капитала на водоснабдителното предприятие, което стопанисвало и поддържало само тези
съоръжения, които му били предадени по опис. На това място нямало шахта, собственост на
или поддържана от „Софийска вода“ АД. Тази шахта можело да бъде собственост и на друго
експлоатационно дружество. Обосновава се, че собственик на пътя била Столичната
община, поради което тя следвало да отговоря за вредите, последица от неподдържането на
пътя и съоръженията към него. За насрочените по делото открити съдебни заседания не
изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и подадения отговор, съобразявайки събраните по делото
доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си
убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД е за ищеца. Същият следва при
2
условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено
застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното
покритие на който е настъпило описаното в исковата молба пътно-транспортно
произшествие – покрит риск по застрахователния договор, причинените от него вреди и
техния размер, причинната връзка между вредите, поведението на ответника/негови
работници или служители и произшествието. Доказателствената тежест по иска за лихви
също е за ищеца, който следва да установи наличие на парично задължение с настъпил
падеж и продължителността на забавата. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Страните не спорят, че ищецът е изплатил на правоимащото лице застрахователно
обезщетение в размер на 191,76 лева. Видно от представеното по делото заверено копие от
Застрахователна полица № 93002110022009/01.04.2021г., при ищеца е сключена застраховка
„Каско на МПС“, клауза „Клауза 1“, за автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ню Бийтъл“,
рег. № *********, с период на покритие 02.04.2021г.-01.04.2022г. По делото не са
представени общи условия към застраховката, въпреки дадената възможност на ищеца да
стори това. Обстоятелството, че същият е публикувал такива на интернет сайта си, не го
освобождава от необходимостта да представи същите по делото с оглед доказване на
основателността на исковете си, съответно във връзка с възраженията на насрещната страна.
Този процесуално-доказателствен пропуск на ищеца води до невъзможност да бъде
установено, дали застрахователното обезщетение е изплатено по застрахователно събитие,
съставляващо покрит риск по сключения договор за застраховка. Този факт не е признат от
ответника, поради което не е отпаднала необходимостта да бъдат ангажирани доказателства
за него. Нещо повече – ответникът изрично е изтъкнал липсата на представени по делото
общи условия, като е оспорил /л.27/ отчитането на съдържанието им при процедирането по
щета от страна на застрахователя-ищец. Липсата на пълно и главно доказване на факта, че
настъпилото ПТП съставлява покрит риск по договора за застраховка, е достатъчно за
отхвърляне на предявените искове, поради което обсъждането на останалите доводи на
страните и събрани в тази връзка доказателства се явява безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. С оглед изхода на спора право на разноски има само
ответната община, в полза на която и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК следва да се
присъдят разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 100,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*************“ АД, ЕИК *********, със седалище в
град София, срещу СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК **********, със седалище на
администрацията ú в град София, искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал.
1 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответната община дължи на ищеца, както следва:
сумата от 191,76 лева, представляваща регресно вземане за изплатено
обезщетение по щета № ************ за нанесени вреди на автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Ню Бийтъл“, рег. № *********, при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 25.08.2021г. при преминаване през необезопасена и
несигнализирана шахта, издадена над пътното платно, в град София, ж.к. „********“,
на ул. „*********“ срещу № 8, ведно със законната лихва от подаване на
3
заявлението за издаване на заповед аз изпълнение /30.10.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата;
сумата от 37,54 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 05.05.2023г.-16.10.2024г.
ОСЪЖДА „*************“ АД, ЕИК *********, със седалище в град София, да
заплати на СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА, ЕИК **********, със седалище на
администрацията ú в град София, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 100,00
лева, представляваща разноски /юрисконсултско възнаграждение/ в първоинстанционното
производство (гр.д. 2298/2025г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД като трето
лице – помагач на страната на ищеца „*************“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4