Р Е Ш Е Н И Е
№ 194/14.3.2019г. 14.03.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 12.03
2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Марина Христова
при секретаря Й.П.
като разгледа докладваното от съдия Христова
гражданско дело № 2848 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от «Ти Би Ай Банк»ЕАД
против Б.К.И., с която се иска да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по
описа на ЯРС, а при условие на евентуалност ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от общо 217,30 лв., представляваща главница и лихви по
предоставен потребителски кредит.
В исковата
молба се твърди, че на 27.04.2017 год. между ищцовата
банка и ответника бил сключен договор за потребителски кредит, с одобрен размер
в общ размер на 160, 92 лв., към който се включвала такса оценка на риска. По
сметка на ответника била преведена сумата от 149 лв., като същият пожелал
сключването на застраховка живот и безработица. Общото крайно задължение по
договора възлизало на 199, 18 лв. , която сума следвало да бъде погасена на 12
равни месечни вноски.Между страните била уговорена договорна лихва. Длъжникът
преустановил плащането на 05.0.2017 год. , като предвид неплащане на три
месечни вноски и на 06.08.2017 год.
настъпила предсрочна изискуемост на вземането , на осн.
чл. 16.2 от договора. Ответникът бил уведомен с писмо с обратна разписка , за
което се развиват подробни съображения. Иска се уважаване на иска, както и
присъждане на разноски за настоящата инстанция.В условията на евентуалност
ищецът предявява осъдителни искове за сумите, като счита, че в този случай
предсрочната изискуемост на вземанията е обявена на длъжника с връчване на
исковата молба.
В депозирания
отговор ответникът оспорва основателността на исковете, включително размерът
им.
Излага
подробни съображения , че не му е обявена предсрочната изискуемост на кредита
преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.По предявения евентуален иск
посочва, че освен необявената предсрочна изискуемост , твърди да не му е
предадена сумата по кредита, както и нищожност на клаузи от договора, като
развива подробни доводи в тази насока за
противоречие с разпоредбите на ЗЗП.
Иска се
отхвърляне на исковете, както и присъждане на разноски.
В съдебно , исковата молба се
поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответникът не се явява и не се
представлява.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед
за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да
заплати на заявителя сумите от 180,23 лв.- главница, 18,95 лв. – договорна лихва за периода 05.06.2017-06.08.2017
г., обезщетение за забава в размер на 18,12 лв. за периода 05.06.2017-13.02.2018
г., законна лихва от датата на заявлението- 01.03.2018 , както и 75 лв. –
разноски по делото. Предвид постъпило възражение по чл.
414 ГПК и в едномесечния срок от
уведомяването си за това заявителят е предявил настоящите искове.
Приложен е договор за потребителски
кредит № *** от 27.04.2017 г., сключен между ищеца и ответницата , по силата на
който на последния е отпуснат кредит в общ размер на 160, 92 лв. със срок за
изплащане – 05.05.2018 год.Кредитът е отпуснат за
закупуване на стока – мобилен телефон на стойност 149 лв., както и застраховка
живот – 5,90 лв. и застраховка безработица на стойност – 6,02 лв.Уговорен е
размера на годишния лихвен процент – 18,87 %, както и начина на начисляване на
лихвата.В договора се съдържа и погасителен план.
Видно от приложената декларация от 27.04.2017
год., потребителят е получил описаната в
чл. 8 от договора за кредит стока, от продавача.Представена е и фактура
за закупената стока от 27.04.2017 год.Представено е и искане – декларация за
потребителски кредит.
Приложено е застрахователно
уведомление с посочен в същото застраховател ЗК“Уника
Живот“АД и застрахован кредитополучател ответника, с посочени покрити рискове и застрахователна сума.
Ищецът е приложил още Уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост , адресирано до ответника, като видно от
приложената обратна разписка, същото е изпратено до адреса на
кредитополучателя, посочен в договора, а пратката се е върнала с отбелязване,
че не е потърсена.
По делото е назначена и изслушано
заключението на ССЕ, вещото лице по която е посочило, че по процесния
кредит няма извършени плащания. Определило е размера на неплатените задължения
по договора, както и е посочило, че ищцовото
дружество е превело заемната сума по
сметка на продавача на 28.04.2017 год., включително е превело по сметка на
застрахователите уговорените застрахователни премии.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното
основание на предявения иск е чл. 422 ГПК, евентуално съединен с искове по чл. 240 ЗЗД, вр.
чл. 86,ал.1 ЗЗД.
По
иска по чл. 422 ГПК:
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на
заявителя за депозирано от страна на длъжника
възражение.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за
изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на
твърдените предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че ищецът и ответника са били във валидно облигационно отношение по
сключен договор за потребителски кредит. Безспорно се установи още от приетата
и неоспорена ССЕ, включително представената фактура и декларация от 24.07.2017
год., че сумата предмет на договора е
реално предадена, по начина уговорен в същия – на продавач на стока , закупена
от ответника и на застраховател по избрани от същия застрахователни рискове.
Основното възражение на ответника, в
депозирания отговор по иска по чл. 422 ГПК касае необявяване на предсрочната
изискуемост на кредита, преди подаване на заявлението в съда. Действително в процесния случай и в заявлението по чл. 417 ГПК и в
исковата молба ищецът се позовава на такава.В т.18 на Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че вземането,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата за това, но и след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. От изложеното следва, че предсрочната изискуемост на цялото
задължение е право, предоставено в полза на кредитора, но за да настъпи
предсрочната изискуемост, това право трябва да бъде упражнено. Съгласно горецитираното тълкувателно решение на ВКС
предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В Решение №40/17.06.2015 г. на ВКС по
т.д.№601/2014 г., постановено в производство по чл.290 ГПК, е дадено
разяснение, че упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем изисква уведомлението да е достигнало до длъжника, като в
случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е
положил усилия за откриване на длъжника.
Представеното по делото писмо с обратна
разписка (в случая уведомление за настъпила предсрочна изискуемост) е
върнато с отметка „пратката не е потърсена от получателя”. Адресът на връчване
е посоченият в договора за кредит и е регистрирания постоянен и
настоящ адрес на длъжника. При предприетия начин на уведомление
фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на
получателя. Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил
необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за
упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита.
На следващо място аргумент в подкрепа на
формирания извод на съда е и уговореното в чл.25.8 от Договора за кредит,
сключен между страните, че цялата кореспонденция между тях се изпраща единствено
и само на адресите посочени в договора, а в чл.25.10 е уговорено, че при
промяна на адресите за кореспонденция съответната страна е длъжна да уведоми
писмено другата страна. В чл.25.11 от договора е уредено фингирано връчване – всички писма, изпратени на
последния посочен писмено от страната адрес се смятат за получени и в случаите,
когато страната е променила адреса си, но не е изпълнила задължението си по
чл.25.10. При тези договорни клаузи настоящия състав приема, че след като
пратката (в случая уведомление за настъпила предсрочна изискуемост) е
достигнала до уговорения между страните адрес, същата следва да се счита за
връчена, независимо, че адресатът реално не я е получил. Да се приеме обратното
би означавало да се толерира недобросъвестно поведение на длъжника, както и да
се допусне отклонение от горецитираната задължителна
практика на ВКС.
В горния смисъл и практиката на ЯОС,
обективирана в Определение от 08.07.2016 год. по
в.ч.г.р.д№ 247/2016 год. и др.
Ответникът не е релевирал
твърдения, нито посочил доказателства за извършено пълно или частично плащане
на исковата претенция. Размерът на претенцията се установява от приетата по
делото и неоспорена ССЕ.
С
оглед на гореизложеното така предявеният иск следва да бъде уважен.
Предвид
уважаване на главния иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените
искове по чл. 240 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД, съответно и по възраженията по тези
предявени искове, релевирани в отговор на ответника
по осъдителен иск.
Съгласно
ТР №
4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
производство в пълен размер- 75 лв., предвид уважаване на иска.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание
чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски за настоящата инстанция в размер на 375 лв. – заплатена държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б.К.И., ЕГН **********, че дължи на «ТИ БИ АЙ БАНК»ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. С., следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС,
а именно: сумата от 180,23 лв. -главница, договорна лихва в
размер на 18,95
лв., за периода 05.06.2017-06.08.2017 г., обезщетение за забава в размер на 18,12
лв., за периода 05.06.2017-13.02.2018 год. , ведно със
законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 01.03.2018 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б.К.И., ЕГН **********
да заплати на «ТИ БИ АЙ БАНК»ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С. сумата от 75 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Б.К.И., ЕГН ********** да заплати на
«ТИ БИ АЙ БАНК»ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. С. сумата от 375 лв. - разноски
за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: