Решение по дело №437/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от С. Д. П. с адрес [населено място], ***, със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Д. А. от ***, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2018г. с изх.№ 02-200-6500/3441 от 25.03.2022 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в частта, в която са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност, съгласно чл.19 от Делегиран регламент 640/2014 на Комисията.

С жалбата оспорващият моли за отмяна на уведомителното писмо в оспорената му част, като твърди, че същото е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е представено становище от процесуалния му представител - адв. Д. А. ***, с което заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Моли за присъждане на направените по делото разноски като прилага списък на същите.

Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представя становище, чрез процесуалния си представител г. ю. Д. Б., която оспорва жалбата като неоснователна, тъй като оспореният административен акт е изцяло законосъобразен. Моли да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Административен съд Сливен, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:

Жалбоподателят С. Д. П. е регистриран като з. п. с Уникален регистрационен номер (УРН) ****** в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 30.04.2018 г. подал заявление за подпомагане за 2018 г. с УИН: ************* по СЕПП, СПП, ЗДП, ЕЖСК, СМЛК, ПНДЖ1 и Мярка 10 „Агроекология и климат“, ведно с необходимите таблици и декларации към него (л. 24 - л. 54 от делото).

Във връзка с подаденото заявление били извършени административни проверки, като са изготвени резултати от автоматични проверки на въведените данни (л. 55 - л.69 от делото).

От ОДБХ Сливен бил изготвен доклад за спазване правилата на добра земеделска практика. (л. 70 - л.71 от делото).

Въз основа на проведеното административно производство, във връзка с подаденото заявление, зам. изпълнителният директор ДФ „Земеделие“ издал оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018г., с изх.№ 02-200-6500/3441 от 25.03.2022 г. (л. 16 - 18 от делото).

С писмото жалбоподателят С. П. е уведомен, че оторизираната сума по подаденото от него заявление е в размер на 9 954,63 лева, като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513, 07 лева. В колона 11 на таблица 1 на писмото е посочено, че е извършено намаление и санкция за наддеклариране в размер на 2 513,07 по АКК1, като оторизираната сума е 0 лева. В колона 2 от таблица 2 на писмото е посочено, че прихваната сума е 0 лева, а изплатената сума за ВПС-1 е 9 954,63 лева.

Писмото било изтеглено от П. от СЕУ на ДФ „Земеделие“ на 16.11.2023 г. (л. 19 от делото), който го оспорил пред Административен съд – Сливен с жалба вх. № СД-01-01-4292/28.11.2023 г., в частта му, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева.

По делото на 15.12.2023г. административният орган е представил становище, в което изтъква, че във връзка с подаденото от С. П. заявление, освен административни проверки на основание чл.37 от ЗПЗП, на кандидата е извършена проверка на място от Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФЗ-РА, установено е неспазване на изискването по управление на дейността АКК1, с което се поддържа постоянно затревени площи чрез паша в текущата година, поради което на бенефициентът е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева, като за кампания 2018г. наложената санкция за констатирана системност на повторение е 6% или 635,40 лева. (л. 20-л.21 от делото),

Към административната преписка административният орган е представил заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 75 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018г., с изх.№ 02-200-6500/3441 от 25.03.2022 г., издадено от зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в частта на наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева. В писмото е посочено, че санкцията се налага съгласно чл.19 от Делегиран регламент 640/2014 за направление: Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/ - 2513,07 лева.

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

В случая, видно от представената заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ на з. и. д. на ДФ "Земеделие" П. Д. С. са д. п. да и. и п. всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Актът е постановен в изискуемата писмена форма. Уведомителното писмо обаче не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на тази категория актове. Съгласно цитираната разпоредба административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящият случай с оспорения административен акт жалбоподателят С. П. е уведомен, че оторизираната субсидия по подаденото от него заявление за подпомагане за 2018 г. с УИН: ************ е в размер на 9 954,63 лева, като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева. В колона 11 от таблица 1 на писмото е посочено, че е наложено намаление и санкция за наддеклариране, в колона 20 също е посочено, че общата санкция и редукции са 2 513,07 лева, без да е уточнено основанието и причината за наложените санкции. В случая след като не е посочено конкретното фактическо основание, адресатът на акта, респ. съдът при проверката на законосъобразността на акта, би трябвало да гадаят и евентуално да предполагат, кое от основанията изброени по-горе е довело да направеното прихващане, което е недопустимо и в противоречие с изискването чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.

Както бе посочено по-горе допустимо е мотивите към административния акт да са в отделен документ, към който препраща оспорения акт, но в настоящия случай липсва такова препращане.

Едва в представеното по делото от ответника писмено становище, по повод подадената от П. жалба, както и в становище от ответника от 05.03.2024г. се посочва, че приспаднатата оторизирана сума е на основание наложени санкции за бъдещ период, съгл. чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 за направление Мярка 10: Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС - 1) – 2 513,07 лева по заявление с УИН: *************. Едва в становището от 15.12.2023г. органът изтъква, че са извършени административни проверки на основание чл.37 от ЗПЗП, на кандидата е извършена и проверка на място от Дирекция „Технически инспекторат“ към ДФЗ-РА, установено е неспазване на изискването по управление на дейността АКК1, с което се поддържа постоянно затревени площи чрез паша в текущата година, поради което на бенефициентът е наложена санкция за бъдещ период общо в размер на 2 513,07 лева, като за кампания 2018г. наложената санкция за констатирана системност на повторение е 6% или 635,40 лева. Също така едва в становището от 05.03.2024г., депозирано от административният орган по делото, същият изтъква, че определената с оспореното писмо санкция за бъдещ период е наложена въз основа на констатирано при административните проверки наддеклариране на заявените за подпомагане площи по процесната мярка- парцел № 730116-8-6-1 с код АКК1 – недопустим за подпомагане с цялата си площ от 11.30 ха, като санкцията не е наложена въз основа на друг предхождащ или съпътстващ оспореното писмо административен акт, доколкото и преписката е представена в цялост по делото.

Ето защо съдът приема, че в обжалваното уведомителното писмо липсва посочване конкретно фактическо основание, което да обоснове издаването на акта в оспорената му част. Установяването му едва в хода на съдебното дирене е недопустимо. Не може волята на административния орган да бъде мотивирана за първи път след издаване на административния акт, в съдебно производство по повод оспорване на този акт. Действително няма пречка мотивите да се съдържат и в друг документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е приложен към преписката, но случаят не е такъв.

Налице е пълно отсъствие на фактическото основание за постановения административен акт в процесната му част, обективираща направеното налагане на санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева, което е абсолютно основание за неговата отмяна по аргумент от чл. 146, т. 2 от АПК.

Освен това не може да бъде осъществен и съдебен контрол на тази част от оспореното УП, поради липса на конкретно фактическо основание за неговото постановяване, а последното не може да бъде обосновано на предположения, дали е в резултат на установено неспазване на изискване по управление на дейността, с което се поддържа постоянно затревените площи в текущата 2018г., дали е констатирана системност на това неспазване и т. н.

Крайният извод при това положение е, че административният акт в оспорената му част е постановен при неспазване на установената форма, поради което следва да бъде отметен като преписката се върне за ново произнасяне от административния орган при излагане на конкретни мотиви от фактическа и правна страна, съобразно изискванията на закона, въз основа на редовно проведено административно производство по установяване на фактите от обективната действителност от значение за случая и гарантиране правото на защита на бенефициента, при съобразяване с мотивната част на настоящия съдебен акт.

С оглед изхода на делото съдът намира искането на процесуалният представител на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за основателно. Същият е претендирал разноски в размер на 810 лева, от които 10 лева държавна такса, 800 лева адвокатски хонорар, за които има представен списък. Представени са освен това и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че договореният адвокатски хонорар е заплатен в брой. Процесуалният представител на административният орган е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира възражението за основателно. С оспорената част на уведомителното писмо е наложена санкция общо в размер на 2 513,07 лева, т.е. тази сума представлява материалния интерес на делото. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения чл. 8, ал. 1, т. 2 при материален интерес от 1 000 лева до 10 000 лева минималното възнаграждение е 400 лева плюс 10% за горницата над 1 000 лева, следователно договореният и заплатен хонорар от оспорващия е прекомерен и следва да бъде редуциран в размер на 551 лева. С оглед на горното съдът намира, че следва да осъди ДФЗ да заплати на оспорващия разноски по делото в общ размер на 561 лева, от които 10 лева държавна такса, 551 лева адвокатски хонорар.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. П. от [населено място], *** Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2018г., с изх.№ 02-200-6500/3441 от 25.03.2022 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, В ЧАСТТА за наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева, като незаконосъобразно.

 

ИЗПРАЩА преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне и мотивиране по същество, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр. София, бул. “Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. П. [ЕГН] от [населено място], *** разноски по делото в общ размер на 561,00 (петстотин шестдесет и един) лева.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Решението да се съобщи на страните.