№ 533
гр. Бургас, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501275 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Н. М. ИВ. с ЕГН-**********,подадена
чрез пълномощника му адв.Ч. от АК-Пловдив против съдебно решение № 260079 от
10.12.2020г.,постановено по гр.д.№180/2020г.по описа на АРС,поправено с определение №
260079 от 30.06.2021г. , с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на въззивника против
„ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК-********* за приемане за установено между
страните,че ищецът Н. М. ИВ. не дължи на ответника „ЕВН Електроснабдяване“ЕАД сума в
размер на 139.21 лева,представляваща едностранно коригирана сметка за обект за
потребление с ИТ номер 4225840,находящ се в с.Пещерско,община Айтос,обл.Бургас за
минало време- отчетен период от 29.01.2018г. до 30.03.2018г.като неоснователен и
недоказан,присъдил е разноски в размер на 520 лева в тежест на ищеца.
С определение № 260064 от 25.01.2021г. АРС е изменил решението си в частта за
разноските по реда на чл.248 ГПК,като е определил размер на разноските -100 лева.
С определение № 260064 от 25.01.2021г. на основание чл.247 ГПК АРС е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото
решение,като датата „29.13.2018г.“е поправена на „29.01.2018г.“
Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилността и
незаконосъобразността на постановеното решение.Направен е анализ на
доказателствата,събрани по делото,като се акцентира на необсъдените от районния съд
доводи на ищеца за допуснати нарушения при извършването на проверката на електромера.
Счита за неправилен и незаконосъобразен изводът на АРС,че по настоящия казус следва да
намери приложение §2 от ПЗР на новите ПИКЕЕ от 2019г.,тъй като нормата препраща към
отменените като незаконосъобразни от ВАС предходни ПИКЕЕ от 2013г.,което е
недопустимо.Прави довод,че законодателната техника-препращане към изрично отменен
като незаконосъобразен нормативен акт е юридически абсурд и по този начин се цели
1
заобикаляне отмяната на тези правила от ВАС и те отново се връщат като част от
обективното действащо право,което е незаконосъобразно и недопустимо.Въззивникът се
позовава на съдебна практика на ВКС ,която твърди,че не е съобразена от АРС при
постановяване на решението му.Излага доводи и в подкрепа на тезата си,че директното
прилагане на чл.183 ЗЗД е в пряко противоречие с чл.50 ЗЗД и чл.82 ЗЗД и е
недопустимо,ако не е доказано противоправно поведение на потребителя,препятствал
правилното отчитане.Изразява несъгласие със съдебна практика на ВКС ,обективирана в
решение по гр.д.№2992/2018г.,като счита,че ако се приеме това становище,то се достига до
извода,че е ненужна цялата правна уредба на ЗЕ ,Общите условия и всички други
подзаконови нормативни актове,уреждащи отношенията между потребители и енергийни
дружества,което е неприемливо. Счита,че определеното от районния съд юрисконсултско
възнаграждение в размер на 220 лева е прекомерно,тъй като не е определено от съда
съгласно чл.78 ал.8 ГПК във връзка с НПП към ЗПП.Моли решението на АРС да бъде
отменено изцяло и предявеният иск да бъде уважен.Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В писмения отговор въззиваемото дружество е оспорило въззивната жалба,като
възразява срещу недопустимите внушения,че районният съд не е разграничил понятията
„доставка“ и „пренос“ на електроенергия и лицата,които извършват тази дейност.В отговора
също са анализирани доказателствата,събрани по делото,като въззиваемата страна счита,че
са спазени правилата за извършване на проверка на СТИ.Намира за неотносими
възраженията на въззивника за неспазване на процедурите по ПИКЕЕ,тъй като в настоящия
случай се касае за редовно доставена електроенергия,а не за процедура по преизчисление по
ред на ПИКЕЕ.Позовава се на практика на ВКС за това,че не е необходимо и наличието на
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция в ОУ на крайния снабдител,за
да може доставчикът на ел.енергия да претендира дължимостта на допълнително
начислената сума.Позовава се на становището,споделяно вече от много съдилища,че
доставката на електроенергия се подчинява на общите правила на покупко-продажбите и
купувачът има задължение да доплати дължимата сума,след като е установен точният и
размер и периода на доставка. Моли решението на АРС да бъде потвърдено,а въззивната
жалба-оставена без уважение като неоснователна.Няма доказателствени искания,претендира
разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на въззивника.
В съдебно заседание страните,редовно призовани,не се явяват и не се
представляват.Нямат нови доказателствени искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното
съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.
Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита АРС е определил правното основание на предявения иск с квалификация по
чл.124 ал.1 ГПК- отрицателен установителен иск за установяване по отношение на
ответника,че ищецът не му дължи сумата в размер на 139.21 лева,представляваща
едностранно коригирана от ответника сметка за посочения процесен период.
В исковата молба ищецът е твърдял,че сметката му е била коригирана едностранно от
ответното дружество без валидно правно основание.Изложил е правни доводи за
недължимост на сумата в няколко насоки- 1/счита,че след като е заявено двутарифно
измерване на потребената електроенергия,отчитането по трета тарифа представлява
непоискана доставка на стоки по смисъла на чл.62 от ЗЗП и чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
от 25.11.2011г.и ищецът,като потребител следва да се счита за освободен от задължението за
насрещна престация на непоръчана доставка на стоки,вода,газ,електроенергия;2/твърдял е,че
институтът на непоисканата доставка е специален по отношение на чл.183 ЗЗД и следва да
се прилага;3/твърдял е,че електромерът не е поддържан в изправно състояние от
собственика му ЕВН ЕР,тъй като не са извършвани рутинни месечни отчети на потребената
електроенергия по невизуализираната трета тарифа,а собственикът на електромера не е
изпълнявал задълженията си за редовното месечно отчитане на показанията на СТИ и
2
поддръжката на СТИ в техническа изправност,включваща констатирането и отстраняването
на неизправностите в най-кратки срокове; 4/твърдял е,че едностранната корекция е
извършена след отмяната на ПИКЕЕ и по тази причина също е без каквото и да било
валидно нормативно правно основание.
В отговора на исковата молба ответното дружество ЕВН Електроснабдяване АД е
оспорило предявения иск с твърдения за неоснователността му.Твърдяло е,че по силата на
сключен между ответното дружество и ищеца договор при ОУ,одобрени от ДКЕВР и влезли
в сила на 27.06.2008г.е продавало на ищеца електроенергия за битови нужди по силата на
чл.7 т.1 от ОУ на ЕВН ЕС,а ищецът има задължение съгласно чл.11 т.1 от ОУ на ЕВН ЕС да
заплаща всички свои задължения,свързани със снабдяването с електроенергия.По
отношение на основанието за дължимост на сумата се позовава и на чл.42 и чл.43 от ОУ на
ЕВН ЕР юг. По размера на иска ответното дружество е твърдяло,че се касае за потребено
количество електроенергия,което е фактурирано допълнително и е добавено към данъчната
основа на доставките за процесните данъчни периоди,с издадено дебитно известие на
основание чл.115 ал.3 ЗДДС- т.е. касае се за довнасяне на сума за потребена електроенергия
през процесния период.
АРС е събрал допустими и относими към спора доказателства,които е обсъдил в
решението си,като е приел,че корекцията на количествата потребена електроенергия е
извършена и остойностена на основание чл.51 ал.2 изр.2 вр.с чл.48 ал.1 т.2 б.“б“ от
ПИКЕЕ,влезли в сила на 16.11.2013г. Съдът се е позовал на §2 от ПЗР на
ПИКЕЕ/обн.30.04.2019г./,в който е предвидено,че процедурите по преизчисляване на
количествата ел.енергия,уведомяване,фактуриране и уреждане на финансовите отношения с
клиентите,започнали въз основа на констативни протоколи,съставени до влизане в сила на
тези правила,се довършват по реда,действал към датата на съставяне на констативния
протокол.За да достигне до извода си за неоснователността на предявения иск,АРС се е
позовал на актуалната съдебна практика на ВКС относно приложимостта на общото
правило,че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока,както и от общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
По наведените оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението, по
които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Неправилно и в разрез с твърденията на ответното дружество в отговора на исковата
молба,АРС е приел,че корекцията на сметката на ищеца е извършена на основание чл.48-51
ПИКЕЕ/отм./. Ответникът не е навел твърдения, че процесната сума е дължима от ищеца на
основание чл. 48 – чл. 51 ПИКЕЕ/отм./,а се е позовал на клаузи от ОУ,като е твърдял,че се
касае за допълнително фактуриране на потребено количество електроенергия. При това
положение, доводите относно незаконосъобразното извършването на едностранна корекция
на сметката на потребителя за минал период на основание ПИКЕЕ от
2013г./отм./,включително и възраженията на въззивника за незаконосъобразността на §2 от
ПЗР на ПИКЕЕ в сила от 2019г.,на който се е позовал АРС не следва да бъдат обсъждани от
настоящата инстанция.
Настоящият съдебен състав споделя становището,обективирано в актуалната
съдебна практика - Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС, Решение № 21 от
01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС, че купувачът дължи заплащане на
реалното количество доставена електроенергия независимо от наличието на действащи
ПИКЕЕ.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 вр. ал. 3 и ал. 4 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
посочва, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
3
условия, които се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и
влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "ЕВН България
Електроснабдяване" EАД (ОУ на ЕВН ЕС), одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от
10.05.2008 г., и Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" АД (ОУ на
ЕВН ЕР), одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., са влезли в сила и
уреждат отношенията между енергийните предприятия и абонатите им при продажбата и
доставката на електрическа енергия. Съгласно чл. 11, т. 1 от ОУ на ЕВН ЕС клиентът се
задължава да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в
сроковете и по начина, определени в тези ОУ. Чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС гласи, че
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и
дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж
месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение. Клаузата на
чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР предвижда, че клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги на "ЕВН България Електроснабдяване"
АД.
Посочените клаузи от ОУ на ЕВН ЕС и ОУ на ЕВН ЕР,на които се е позовало и
ответното дружество,посочвайки ги като основание да претендира процесната сума от
ищеца като дължима от него за реално потребена електроенергия през процесния период,са
издадени въз основа на законовата делегация на чл. 98а ЗЕ. Те почиват на общите правила
на чл. 183, ал. 1 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД, които прогласяват задължението на купувача по
договор за продажба да заплати цената на вещта. Правоотношенията между енергийните
дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват именно по силата на
договори за продажба, сключени при публично известни общи условия.
Това, че абонатът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а енергийното дружество е по-силната страна в правоотношението, не изключват
основното задължение на купувача да заплати цената на доставената електроенергия.
Специфичният предмет на договора (доставка на електроенергия) също не променя
основните характеристики на продажбеното правоотношение. В Закона за енергетиката не
се съдържат специални разпоредби, които да изключат приложението на общите норми на
ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на продадената енергия. От това
следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-ниска
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална правна уредба (преди изменението през 2012 г. в чл. 83, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6
на ЗЕ и преди приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., както и след отмяната на ПИКЕЕ с решения
на ВАС, постановени по адм. дела с № 2385/2016 г., в сила от 14.02.1017 г., и № 3879/2017
г., в сила от 23.11.2018 г.), този извод следва от общото правило, че купувачът по договор за
продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, както и от общия правен
4
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл е актуалната
практика на ВКС представена в Решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III
г. о. на ВКС, Решение № 150 от 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г., III г. о. на ВКС,
Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС, чиито изводи се
споделят от въззивната инстанция с настоящото съдебно решение, с което съдебният състав
изоставя досегашната си практика, базирана на Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.
д. № 1650/2014 г., I т. о., ТК и Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3262/2014
г., II т. о., ТК.
Неоснователно е възражението на въззивника,че при заявено двутарифно
измерване на потребената електроенергия,отчитането по трета тарифа представлява
непоискана доставка на стоки по смисъла на чл.62 от ЗЗП и чл.27 от Директива 2011/83/ЕС
от 25.11.2011г.и ищецът,като потребител следва да се счита за освободен от задължението за
насрещна престация на непоръчана доставка.Непоискана доставка по смисъла на
горецитираните норми е тази доставка,при която доставчикът предоставя
характеризиращата договора престация без потребителят да е изразил съгласие за това.
Непоискана доставка би била налице,ако на потребителя действително е била предоставяна
електроенергия, която да се отчита и остойностява по цени,различни от тези на двете
тарифи,в разрез със сключения между страните договор при ОУ. От заключението на вещото
лице,по приетата по делото СТЕ се установява,че електромерът МТ173 запазва отчетените
резултати най-много за последните 15 отчетни периода/месеца/,като броят на периодите е
настроен фабрично и не подлежи на промяна.Резултатите се съхраняват във FIFO памет,така
че да са винаги на разположение резултатите от последните N /1,2,3..15/ броя
периоди,независимо дали е било направено зануляване посредством бутона за зануляване
или чрез оптичен порт. Измерените резултати могат да бъдат показани най-много за 9
месеца,а за изминалите 15 могат да бъдат прочетени само с оптичен или сериен
интерфейс/ако има вграден/. При софтуерно четене,извършено в БИМ с констативен
протокол,приет като доказателство по делото е установено наличие на енергия отчетена в
невизуализираната на дисплея тарифа 1.8.3. Във FIFO паметта е отчетено използване на
електроенергия за три периода,като при софтуерното четене е вписано събитие на
29.01.2018г. –промяна на параметрите/настройките/,което според експертизата е
предполагаемата дата,на която е задействана скритата тарифа. Невизуализираната на
дисплея тарифа 1.8.3 е контролна,която при неизправност на електромера и неправилно
отчитане на потреблението по двете визуализирани тарифи/дневна и нощна/,установява
размера на действителното потребление на електроенергия. Отчетените по тази тарифа
показания са остойностени и фактурирани по цените на двете тарифи/дневна и
нощна/.Следователно,не се касае за съществуването на тарифа, по която потребеното
количество електроенергия се отчита по други цени и периоди, различни от договорените
между потребителя и доставчика,а за тарифа,осъществяваща само контрол на
действителното потребление,отчитано по визуализираните две тарифи,без това потребление
да бъде остойностявано по други цени или отнасяно за други периоди. При това
положение,неоснователно е възражението на въззивника,че претенцията,основана на
5
отчетени показания по невизуализирана тарифа представлява непоискана доставка.
По настоящото дело е безспорно установено, че за периода от 29.01.2018 г. –
30.03.2018г. в обекта на ищеца с ИТН 4225840 в с.Пещерско,Бургаска обл. са били реално
доставени и потребени 775 кВт/ч електроенергия на стойност 139.14 лева с ДДС, които не са
били своевременно фактурирани и заплатени. Ето защо процесната сума е дължима по
силата на чл. 11, т. 1, чл. 18, ал. 1 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 42 от ОУ на ЕВН ЕР. В случая не
се касае за договорна отговорност, обусловена от виновно поведение на купувача и такава
не се твърди от ответника, а за изпълнение на договорното му задължение за заплащане на
цената на доставената електрическа енергия, което произтича от договорите за продажба и
пренос на електрическа енергия, сключени при общи условия. Независимо, че ищецът
своевременно е заплащал задълженията си по ежемесечните фактури, той дължи заплащане
и на сумата от 139.14 лева, представляваща разлика между фактурираната цена и
действително дължимата съобразно реално потребеното количество електроенергия за
процесния период. Разпоредбите на чл. 115, ал. 1 вр. ал. 3, пр. 1 ЗДДС не са правопораждащ
юридически факт за дължимост на процесната сума, а представляват основание за издаване
на дебитни известия към издадените за процесния период фактури с оглед спазване
изискванията на данъчното законодателство.
Неоснователни са възраженията на въззивника,че по делото не са били
представени доказателства,които да обосновават извод,че отчетеното по тарифа 1.8.3
количество електроенергия е потребено от него,а не от предходния ползвател на
електромера,тъй като от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява,че
процесното количество електроенергия е отчетено след 29.01.2018г.,на която дата е
регистрирана в паметта на електромера промяна на параметрите му.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК
въззиваемото дружество има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната
инстанция за юк. възнаграждение в размер на 100 лв. съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 8
вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260079 от 10.12.2020г.,постановено по гр.д.
№180/2020г.по описа на АРС,поправено с определение № 260079 от 30.06.2021г. и изменено
6
в частта за разноските с определение № 260064 от 25.01.2021г.,постановени по гр.д.
№180/2020г.по описа на АРС.
ОСЪЖДА Н. М. ИВ. с ЕГН-********** да заплати на „ЕВН Електроснабдяване“ ЕАД с
ЕИК-********* сумата от 100 лева,представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7