Р Е
Ш Е Н
И Е №260480
В ИМЕТО НА НАРОДА
30.10.2020 г. гр.
Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На трети август две
хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена
Георгиева
Като разглежда
докладваното от съдията
АНД № 4000 по описа за 2020
година
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 381475-F410722 от 23.11.2018 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „А ВЕ
СТИЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от А.А.А., ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров“, № 1, ап.2
за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, на основание чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 600 лева, като НАМАЛЯВА
размера на наложената санкция от 600 /шестстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
„А ВЕ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от А.А.А., ЕГН **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров“, № 1,
ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 66,67
лева /шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О
Т И В
И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
№ 381475-F410722 от 23.11.2018 г., издадено от Началник отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от А.А.А., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Тодор Александров“, № 1, ап.2 за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.118,
ал.4, т.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 600 лева.
Дружеството -
жалбоподател „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД обжалва наказателното постановление, като
формулира претенция за неговата отмяна като незаконосъобразно по изложени в
жалбата съображения. Редовно призовано, за него в съдебно заседание се явява управителят
му А.А.А., който пледира за отмяна на
наказателното постановление, поддържайки изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата
страна – ЦУ на НАП, редовно призована, за нея се явява ст. юрк. П., който
излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена
в срок, допустима е и разгледана по същество е
ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното
Наказателно постановление е издадено против „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД за това, че при
извършена оперативна проверка от служители на НАП-Пловдив на 14.09.2018 г. в
23:25 часа на обект кафе-аперитив караоке клуб „Айвън“, находящ се в
гр.Пловдив, ул.“Феликс Каниц“ № 3, вх.Б, стопанисван от дружеството „А ВЕ СТИЛ“
ЕООД, с ЕИК: ********* е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по
чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е допуснало нарушение на
разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно
въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 250.00 лв.
На основание
чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми.
Извършена е
проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство „DATECS FP 1000 KL” с индивидуален номер DT291431 и ИН на ФП 02291431. В хода на проверката е
установено, че не е регистрирана чрез операция „служебно въведени“ суми промяна
на касовата наличност в размер на 250.00 лв.,
представляваща парични средства въведени в касата – начална сума при започване
на работа.
Наличното в
проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да
се извършат операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Разчетена е касова
наличност от ФУ в размер на 61.07 лв. съгласно изведен дневен междинен „Х“
отчет от ФУ – ФПр към момента на проверката, а след преброяване на паричните
средства в касата от присъствалия на проверката управител А.А.А. последната била в размер
на 311,07 лв.
Към момента на
проверката служебно въведените и
служебно изведени пари в касата са били в размер на 0.00 лв.
Установена била
положителна касова разлика в размер на 250.00 лв.
Видно от дадените
обяснения като възражение по установената разлика, сумата представлявала
начално салдо при започване на работа.
Извършеното
нарушение не е довело до неотразяване на приходи.
Вследствие на
горните констатации св. Ч.А.Ч. приел, че е нарушен е съставът на чл.33, ал.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което съставил
АУАН № F410722 от 25.09.2018г.,
който бил подписан от управителя на дружеството без възражения, като такива на
постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Наказателно
постановление е издадено въз основа съставения АУАН № F410722 от 25.09.2018г,
като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин
тази, описана в акта.
Така изложените
фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение,
съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал,
преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания
на актосъставителя Ч., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй
като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
При тази
фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът
приема, че от страна на дружеството-жалбоподател „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД е осъществен
по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение
по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр.
чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата
извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В случая на датата на нарушението
констатираната касова разлика в размер на 250.00лв., представляваща парични
средства, налични в повече в касата, не е била отразена чрез операция „служебно
въведени“ суми, в монтираното в обекта фискално устройство, което е притежавало
такава функционална възможност. Тъй като обективно е било налице разлика между
фактическата наличност на парични средства в проверения обект кафе-аперитив караоке клуб
„Айвън“ и отразената във ФУ, правилно административнонаказващият орган е
ангажирал отговорността на дружеството, което е задълженото от закона лице, за
нарушение на императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност,
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една
разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на
паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за
регистрация и отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от 12.11.2018 г. по к.
адм. н. д. № 2472 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2295 от
08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935 / 2018 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1973 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2090 / 2018 г. на
Административен съд – Пловдив, и др/.
Спазени са
давностните срокове, разписани в чл. 34
от ЗАНН- нарушението и нарушителят са установени на дата 14.09.2018г.,
АУАН е съставен на 25.09.2018г., а атакуваното НП е издадено на 23.11.2018г.
Съдът счита, че
конкретният случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен.
Действително, в АУАН и НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на
приходи, тоест не се накърняват обществените отношения по законосъобразно
събиране от държавата на дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство
обаче, не може да бъде основание за приемане на случая за маловажен, доколкото
е изрично отчетено от законодателя при определяне наказуемостта на деянието.
Съгласно чл. 56 НК, който следва да намери субсидиарно приложение, едно и също
обстоятелство не може да бъде съобразено два пъти - веднъж при определяне на
приложимия състав на нарушение - основен, привилегирован или квалифициран и при
индивидуализацията на отговорността, като смекчаващо или отегчаващо
обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно
разграничение между нарушенията, които водят до неотразяване на приходи и тези,
които не водят до неотразяване на приходи, като за последните се предвиждат
значително по-леки санкции. Тоест, фактът на неотразяване на приходи се явява
съставомерен и не следва да бъде отчитан допълнително. Нещо повече - обект на
закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 МФ са не само обществените отношения,
свързани с обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за данъци, но
и обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на
стопанската дейност. Всяка една разлика между наличните и документираните
средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и
представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Следва да се
посочи и че по законодателен път е направена преценката, че нарушаването на
тези отношения само по себе си е достатъчно за ангажиране на административната
отговорност на нарушителя, доколкото се засягат интересите на фиска.
Неизпълнението на
установеното по закон задължение е довело до съставомерността на нарушението,
поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да
санкционира тази противоправна деятелност по реда на чл.185, ал.2, вр. чл.185,
ал.1 от ЗДДС, като е взел предвид обстоятелството, че нарушението е на просто
извършване и в резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване
на приходи. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства съдът намира,
че АНО не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при
определяне размера на административното наказание, като е наложил имуществена
санкция над предвидения в закона минимум, а именно 600 лв. В НП не се сочат
никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида
и тежестта на деянието, същевременно е отразено, че нарушението е за първи път.
По делото не са ангажирани доказателства за това дружеството да е било
санкционирано за друго такова по Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Ето защо и
доколкото в случая съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, които
да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона
минимум, счете, че същият следва да бъде редуциран до 500 лв., като намира, че
този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би
способствал за постигането на целите на ЗАНН.
При служебна
проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са
засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира
в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити съгласно чл.42 и
чл.57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи и в законоустановените
срокове.
Съобразно изхода
на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално
представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда
съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80
лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер
на 80 лева. Доколкото жалбата се явява частично основателна, то
юрисконсултското възнаграждние следва да бъде определено съобразно отхвърлената
част от жалбата, а именно в размер на 66.67 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ