Решение по дело №4000/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260480
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 2 февруари 2021 г.)
Съдия: Методи Неделчев Антонов
Дело: 20205330204000
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №260480

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

30.10.2020 г.                                                                          гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД            VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На трети август                                       две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

АНД № 4000 по описа за 2020 година

                                    

Р      Е      Ш      И :

 

                ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 381475-F410722 от 23.11.2018 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от А.А.А., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров“, № 1, ап.2 за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 600 лева, като НАМАЛЯВА размера на наложената санкция от 600 /шестстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.

          ОСЪЖДА „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от А.А.А., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров“, № 1, ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сумата в размер на 66,67 лева /шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                         

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

М    О    Т    И    В    И:

 

                Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

          Обжалвано е Наказателно постановление № 381475-F410722 от 23.11.2018 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от А.А.А., ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Тодор Александров“, № 1, ап.2 за извършено административно нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.чл.118, ал.4, т.1 ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 600 лева.

Дружеството - жалбоподател „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за неговата отмяна като незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. Редовно призовано, за него в съдебно заседание се явява управителят му А.А.А., който  пледира за отмяна на наказателното постановление, поддържайки изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна – ЦУ на НАП, редовно призована, за нея се явява ст. юрк. П., който излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалваното НП. Претендира присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е  ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД за това, че при извършена оперативна проверка от служители на НАП-Пловдив на 14.09.2018 г. в 23:25 часа на обект кафе-аперитив караоке клуб „Айвън“, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Феликс Каниц“ № 3, вх.Б, стопанисван от дружеството „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД, с ЕИК: ********* е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл.3 от Наредба  Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 250.00 лв.

На основание чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Извършена е проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство „DATECS FP 1000 KL” с индивидуален номер DT291431 и ИН на ФП 02291431. В хода на проверката е установено, че не е регистрирана чрез операция „служебно въведени“ суми промяна на касовата наличност в размер на 250.00 лв., представляваща парични средства въведени в касата – начална сума при започване на работа.

Наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършат операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.

Разчетена е касова наличност от ФУ в размер на 61.07 лв. съгласно изведен дневен междинен „Х“ отчет от ФУ – ФПр към момента на проверката, а след преброяване на паричните средства в касата от присъствалия на проверката управител А.А.А. последната била в размер на 311,07 лв.

Към момента на проверката служебно въведените  и служебно изведени пари в касата са били в размер на 0.00 лв.

Установена била положителна касова разлика в размер на 250.00 лв.

Видно от дадените обяснения като възражение по установената разлика, сумата представлявала начално салдо при започване на работа.

Извършеното нарушение не е довело до неотразяване на приходи.

Вследствие на горните констатации св. Ч.А.Ч. приел, че е нарушен е съставът на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което съставил АУАН № F410722 от 25.09.2018г., който бил подписан от управителя на дружеството без възражения, като такива на постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Наказателно постановление е издадено въз основа съставения АУАН № F410722 от 25.09.2018г, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в акта.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Ч., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.      

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на дружеството-жалбоподател „А ВЕ СТИЛ“ ЕООД е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение по смисъла на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ /Наредбата/, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредбата извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В случая на датата на нарушението констатираната касова разлика в размер на 250.00лв., представляваща парични средства, налични в повече в касата, не е била отразена чрез операция „служебно въведени“ суми, в монтираното в обекта фискално устройство, което е притежавало такава функционална възможност. Тъй като обективно е било налице разлика между фактическата наличност на парични средства в проверения обект кафе-аперитив караоке клуб „Айвън“ и отразената във ФУ, правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на дружеството, което е задълженото от закона лице, за нарушение на императивното изискване на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Посочената разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност /в този смисъл Решение № 2350 от 12.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2472 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2295 от 08.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2935 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1973 от 08.10.2018 г. по к. адм. н. д. № 2090 / 2018 г. на Административен съд – Пловдив, и др/.

Спазени са давностните срокове, разписани в чл. 34  от ЗАНН- нарушението и нарушителят са установени на дата 14.09.2018г., АУАН е съставен на 25.09.2018г., а атакуваното НП е издадено на 23.11.2018г.

Съдът счита, че конкретният случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Действително, в АУАН и НП е посочено, че нарушението не води до неотразяване на приходи, тоест не се накърняват обществените отношения по законосъобразно събиране от държавата на дължимите й данъчни постъпления. Това обстоятелство обаче, не може да бъде основание за приемане на случая за маловажен, доколкото е изрично отчетено от законодателя при определяне наказуемостта на деянието. Съгласно чл. 56 НК, който следва да намери субсидиарно приложение, едно и също обстоятелство не може да бъде съобразено два пъти - веднъж при определяне на приложимия състав на нарушение - основен, привилегирован или квалифициран и при индивидуализацията на отговорността, като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство. Така, в чл. 185 ЗДДС е направено изрично законодателно разграничение между нарушенията, които водят до неотразяване на приходи и тези, които не водят до неотразяване на приходи, като за последните се предвиждат значително по-леки санкции. Тоест, фактът на неотразяване на приходи се явява съставомерен и не следва да бъде отчитан допълнително. Нещо повече - обект на закрила с Наредба Н-18/ 13.12.2006 МФ са не само обществените отношения, свързани с обезпечаването на събираемостта на държавните вземания за данъци, но и обществените отношения осигуряващи точното, редовно и надлежно отчитане на стопанската дейност. Всяка една разлика между наличните и документираните средства, препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Следва да се посочи и че по законодателен път е направена преценката, че нарушаването на тези отношения само по себе си е достатъчно за ангажиране на административната отговорност на нарушителя, доколкото се засягат интересите на фиска.

Неизпълнението на установеното по закон задължение е довело до съставомерността на нарушението, поради което за административнонаказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност по реда на чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, като е взел предвид обстоятелството, че нарушението е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства съдът намира, че АНО не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание, като е наложил имуществена санкция над предвидения в закона минимум, а именно 600 лв. В НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното с оглед вида и тежестта на деянието, същевременно е отразено, че нарушението е за първи път. По делото не са ангажирани доказателства за това дружеството да е било санкционирано за друго такова по Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Ето защо и доколкото в случая съдът не отчете наличието на отегчаващи обстоятелства, които да обосновават налагането на имуществена санкция над предвидения в закона минимум, счете, че същият следва да бъде редуциран до 500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.

При служебна проверка на НП и АУАН, съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, които да са засегнали правото на защита на наказаното лице и възможността му да я реализира в пълен обем. Същите съдържат изискуемите от закона реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН, издадени са от компетентни органи и в законоустановените срокове.

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63, ал.5 вр. ал.3 ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт. Същото следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната помощ в размер между 80 лева и 120 лева. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 80 лева. Доколкото жалбата се явява частично основателна, то юрисконсултското възнаграждние следва да бъде определено съобразно отхвърлената част от жалбата, а именно в размер на 66.67 лева.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:                  

Вярно с оригинала!

МГ