Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1220
гр. Бургас, 09.10.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският районен съд,
наказателна колегия, 17-ти наказателен състав в публично
заседание на тридесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНАТОЛИ БОБОКОВ
при секретаря Снежана Петрова
като разгледа докладваното
от съдия Бобоков НАХД № 3636 по описа за
2019 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-чл.63
от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба
от М. ЕООД, ЕИК *****, представлявано от
Д.Г.А., против наказателно постановление № К19_5-F409803/11.01.2019 г. на Директора
на Дирекция “Контрол” в ТД на НАП в гр.Бургас- П.Ж., с което на жалбоподателя
на основание чл.182, ал.2 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е
наложена имуществена санкция в размер от 4125,52 лв. за нарушение на чл.124
ал.2 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяна на
наказателно постановление като се навеждат доводи за наличие на съществени
процесуални нарушения на органа издал атакуваното наказателно постановление,
като и за незаконосъобразност поради неспазване сроковете на чл.34 ал.1 ЗАНН,
нарушение на чл. 42 т.3 от ЗАНН, както и алтернативно искане за прилагане на
чл.28 ЗАНН.
Жалбоподателят редовно призован не
се яви в съдебно заседание. Не се представлява.
Наказващият орган се представлява
от юрисконсулт. Не се представят нови
доказателства. Иска се от съда да потвърди обжалваното наказателно
постановление като правилно и законосъобразно.
Жалбата е подадена в преклузивния срок по
чл.59 ал.2 от ЗАНН, от легитимирано лице, посочено в НП като нарушител и съдържа
изискуемите от закона реквизити. Подадена е срещу годен за обжалване акт и пред
материално и териториално компетентен съд. Производството пред БРС е редовно
образувано.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено
следното:
На дружеството- жалбоподател, е бил
съставен АУАН от св. Д., главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, като в акта е
описано, че като регистрирано по ЗДДС лице, Дружеството не е включило в дневника за продажбите за данъчен
период м.05.2018г. издадена от него фактура с данъчна основа 82510,90 лв. и
начислен ДДС в размер на 16502лв. за извършена сделка. Нарушението открито в
хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства релевантни към
случая. При проверката е било установено, че ДДС и получената стока по фактурата
е начислен с включен в дневника за продажбите за м.06.2018г., а не през
данъчния период, през който данъкът е станал изискуем, а именно мес.05.2018г. Свидетелката Д., в качеството
си на инспектор по приходите към ТД на НАП – Бургас, разпитана в съдебно заседание отново описва посочените констатации в акта,
като посочва също, че в хода на проверката при установяване на данни за
несъответствия по системата установила, че дружеството е извършвало продажба на
стоки. Съответно е следвало през месец май 2018 г., а не през м.юни 2018г. да
се включи тази фактура в дневника за продажби. Фактурата е била издадена, но не
е бил деклариран в дневниците за продажба през месец май 2018 година, когато е
настъпило и данъчното събитие и изискуемост на данъка. Фактурата е бил отразен
в справката-декларация и дневниците за продажби през месец юни 2018 година. Счетено
е, че това е нарушение на чл.124 ал.2 ЗДДС. Актът е билвръчен лично на пълномощник на управителката
на Дружеството. Не са били вписани възражения, като в срока по чл.44 ЗАНН, също
не постъпили такива.
Сезиран с преписката, административнонаказващият
орган приел за доказано по несъмнен начин осъществяването на административно
нарушение и съставил НП, с
което за нарушение
на чл.124 ал.2 ЗДДС и на основание чл.182 ал.2 ЗДДС на жалбоподателя била наложена имуществена санкция в
размер 4125,52 лева. В НП изцяло и
дословно е възпроизведено съдържанието на акта.
Описаната фактическа обстановка безспорно се
установява от събраните в хода на настоящото производство доказателства,
обективирани в гласните доказателствени средства – безпротиворечивите и
незаинтересовани показания на св. Д., както и в писмените доказателства.
Съдът, с оглед така установената по делото фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като
съобрази задължението си за цялостна проверка за законосъобразността и
правилността на обжалваното НП, намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, но по следните съображения:
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от инспектор по приходите, притежаващ правомощия да констатира
административни нарушения по ЗДДС. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, доколкото директор на Дирекция "Контрол" към ТД на НАП-гр.Бургас е бил надлежно оправомощен
от изп.директор на НАП, видно от приложените доказателства.
Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП е допуснато съществено
нарушение, което е опорочило производството и е довело до издаването на
незаконосъобразно наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Производството по установяване на
административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от
които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната
разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 112 от
16.ХII.1982 г. по н. д. № 96 / 82 г., ОСНК на ВС; Тълкувателно решение № 44 от
29.XII.1983 г. по н. д. № 29 / 82 г., ОСНК на ВС). Наказателната и
административнонаказателната доктрина приема, че давността е институт на
материалното право. Следователно за давността по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН съдът трябва
да следи служебно. Началото на тримесечната административнонаказателна давност
е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1 от ЗАНН). Под откриване
на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който съответното длъжностно
лице е изградило своята субективна представа относно индивидуализиращите белези
на нарушителя, а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази
субективна представа. Обратното би означавало, че предметът на доказване ще
трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице, което е
практически трудно осъществимо и че началото на един давностен срок ще зависи
от свободното усмотрение на длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши
да възприеме факта на нарушението и неговия извършител. Коментираният давностен
срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни състояния и
решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни дадености. При
неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1
от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година (в конкретния случай при данъчните
нарушения – две години) от извършване на нарушението, не следва да се образува
административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Видно от константната съдебна
практика /Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на
Адм.С-София, Решение № 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на
АдмС-София, и др./ щом даден орган или длъжностно лице са овластени да
установяват определени административни нарушения, то те са и задължени да
следят дали такива нарушения са извършени. Това е така, тъй като реализирането
на административнонаказателна отговорност не е свързана само с предоставяне на
определени публични права на конкретни органи или длъжностни лица, но и със
задължението те да упражняват въпросните права. Тези органи, респ. длъжностни
лица, не разполагат с оперативна самостоятелност (последната е типична само за
административното право, но не и за административнонаказателното право). Затова
реализацията на административнонаказателната отговорност не може да бъде
оставена на усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират
кога да формират своите субективни представи за състава на административното
нарушение и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат
дължимите действия по установяването и налагането на административно наказание.
Това те са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове, които
както вече се спомена по-горе, имат за свой начален момент обективни, а не
субективни юридически факти т.е. те са длъжни
еx officio /служебно, по свой почин/ да предприемат действия по
установяване на лицата осъществили състава на нарушението. Следователно,
компетентността се определя като система от правомощия, т.е. съвкупност от
права и задължения от особен характер, предоставени на органа за осъществяване
на държавна власт, вкл. и административнонаказателна. Правата на органа са
права спрямо гражданите и юридическите лица, но тяхното осъществяване е
задължение спрямо държавата като част от неговата компетентност. Следователно,
определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на НАП да
съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към
административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и
задължение за тези длъжностни лица да установяват своевременно нарушенията и
техните извършители. Ето защо и реализацията на административнонаказателната отговорност
на правните субекти не може да бъде оставена на усмотрението на овластените
администрации, така че те да решават кога и по какъв начин да формират
субективните си представи относно съставите на административните нарушения,
техните автори и вината, както и кога да предприемат дължимите действия по
тяхното установяване по чл. 36 ЗАНН и съответното им санкциониране по реда на
чл. 52 - чл. 57 ЗАНН. Това те са длъжни да правят по силата на закона /с
предоставената им нормативна компетентност/ и в пределите на законно
установените срокове, които както стана въпрос по-горе имат за свой начален
момент обективни юридически факти.
В настоящия случай, в АУАН и
НП не е посочена датата на извършване на нарушението и крайният срок (като
дата) в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задълженията
си, тъй като фактическото описание на нарушението според наказващият орган е
извършено чрез бездействие. Както в акта така и в наказателното постановление е
посочено, че лицето не е включило в
дневника за продажбите за данъчен период м.05.2018г. издадена от него фактура.
Нарушението открито в хода на проверка възложена с РИП на 01.08.2018г. В
качеството си на лице-платец на данъка при ВОП, съгласно разпоредбите на чл.84
от ЗДДС жалбоподателят е издал фактура, но не е спазил разпоредбите на чл.124,
ал.2 от ЗДДС. При проверката е било установено, че фактурата е включен в
дневника за продажбите за м.06.2018г., а не през данъчния период, през който
данъкът е станал изискуем, съгласно разпоредбите на чл.63 ал.3 от ЗДДС. а
именно мес.05.2018г. Изпълнителното деяние е осъществимо чрез бездействие, а
срокът, в който регистрираното лице трябва да изпълни задължението си е елемент
от фактическия състав на нарушението, като е недопустимо той да се извежда по
тълкувателен път от цитираните от наказващия орган правни норми. Посочването на
точната дата на нарушението е основен признак от състава на твърдяното
нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на АУАН и НП видно от
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Особено важно е да се посочи датата на нарушението с
оглед изчисляване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл е и
константната съдебна практика, обективирана в Решение № от 10.11.2017 г. по н.
д. № 2567 / 2017 г. на XVI състав на Административен съд – Бургас, Решение №
603 от 04.05.2015 г. по н. д. № 819 / 2015 г. на XIV състав на Районен съд –
Бургас, Решение № 1442 от 25.09.2017 г. по н. д. № 2657 / 2017 г. на XI състав
на Районен съд – Бургас и др. Реквизит както на акта за установяване на административно нарушение,
така и на наказателното постановление е датата и мястото на извършване на
нарушението, съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Датата на
нарушението има важно значение за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителя, с оглед теченето на предвидените в закона давностни
срокове, квалификацията на нарушението и съответно размера на санкцията в
процесния казус. Ненадлежното посочване на датата на извършване на нарушението
е процесуално нарушение от категорията на съществените. Недопустимо е същото да
бъде отстранявано в съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление. Подобно нарушение води до ограничаване правото на
санкционираното лице да разбере за какво нарушение е наказано и да организира
ефективно защитата си. Видно от приложимата нормативна база в процесния случай
са налице различни възможности за настъпването на данъчно събитие при
вътреобщностни доставки и по отношение на момента на изискуемост на данъка.
Точният момент на който лицето е следвало да декларира данъка и моментът, в
който го е направило са от значение и за правилното установяване на приложимата
санкционна разпоредба от ЗДДС. С оглед на горното, при наличието на съществено
процесуално нарушение наказателното постановление следва да бъде отменено на
самостоятелно основание без разглеждане на спора по същество.
Дори и да се приеме, че датата на
нарушението е денят следващ 31.05.2018г. – а именно 1.06.2018г., то тогава АУАН
е следвало да се състави в срок до 1.09.2018г. Настоящият АУАН е издаден на
21.09.2018г., след като е изтекъл срока по чл.34 ал1 ЗАНН.
Допълнително, с оглед
конкретиката на казуса, следва да се посочи, че посочването на датата на
нарушението може да е от значение и за приложението на чл.28 ЗАНН.
В обобщение на гореизложеното
наказателното постановление е незаконосъобразно, издадено при съществени
нарушения на процесуалните правила, като липсата на описание на съществени
елементи от състава на нарушението е довело до нарушаване на правото на защита
на жалбоподателя, поради посочените аргументи наказателното постановление
следва да бъде отменено
Мотивиран от тези съображения и на основание чл.63,
ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № К19_5-F409803/11.01.2019 г. на Директора на Дирекция “Контрол”
в ТД на НАП в гр.Бургас- П.Ж., с което на М. ЕООД, ЕИК *****, представлявано от Д.Г.А., на основание
чл.182, ал.2 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) е наложена имуществена
санкция в размер от 4125,52 лв. за нарушение на чл.124 ал.2 от ЗДДС.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.
.