Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./15.04.2022 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА Д.разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 12/2022 г. по
описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 20, ал. 4, т. 1 от
Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗакрД)
и е съединено за общо разглеждане с адм. дело № 13/
2022 г. по описа на Административен съд.
Подадени
са две жалби (уточнени с допълнителни молби от 19.01.2022 г.) от М.С.К. ***, лично
и като законен представител на малолетните деца А.А.К.,
с ЕГН **********, и *** А.К., с ЕГН **********, срещу заповед № ЗД/Д-ТХ-094/27.10.2021
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, потвърдена с
решение № 08-РД06-0026/08.12.2021 г. на директора на РДСП – Добрич, с която на
основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗакрД е наредено
да се предостави дългосрочна социална услуга в общността в Център за обществена
подкрепа – 2, град Добрич, на детето А.А.К.,
съответно срещу заповед № ЗД/Д-ТХ-093/27.10.2021 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Добрич, потвърдена с решение № 08-РД06-0025/08.12.2021 г. на
директора на РДПС – Добрич, с която на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗакрД е наредено да се предостави дългосрочна социална
услуга в общността в Център за обществена подкрепа – 2, град Добрич, на детето ***
А.К.. В жалбите се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорените
заповеди поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противоречие с материалноправните разпоредби
и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административните актове са
постановени при липса на мотиви и неизяснена фактическа обстановка. Сочи се, че
не е извършена прецизна проверка относно основанието и целта на предприетите
мерки. Счита се, че не са налице основания за налагането им с оглед
непостигнатия резултат до настоящия момент. Твърди се, че обжалваните актове не
са в интерес на децата, тъй като са издадени единствено и само по настояване на
бащата. Иска се оспорените заповеди да бъде обявени за нищожни или да бъдат отменени.
Претендират се сторените разноски по делото. Налице е и искане за заплащане на
адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Марияна В. за оказаната безплатна правна
защита съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от
заинтересованата страна А.К. адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.
5 от ГПК.
Жалбоподателката - А.А.К., чрез служебния си защитник –
адвокат М. И., оспорва законосъобразността на заповед № ЗД/Д-ТХ-094/27.10.2021
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич и иска тя да бъде
отменена. Твърди, че в акта липсват фактически и правни мотиви, обосноваващи предоставянето
на процесната социална услуга. Счита, че заповедта е
постановена в несъответствие с целта на закона.
Жалбоподателката – *** А.К., чрез служебния си защитник – адв.
Н. А., изразява становище за незаконосъобразност на заповед № ЗД/Д-ТХ-093/27.10.2021
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич и иска тя да бъде
отменена. Счита, че заповедта противоречи на процесуалните правила, материалния
закон и целта на закона. Твърди, че не е направен анализ на фактическите
обстоятелства, които дават основание за налагане на процесната
мярка. Счита, че тя няма да допринесе за преодоляване на конфликтните
взаимоотношения в семейството.
Ответникът
по жалбата – директорът на ДСП - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбите по съображения, че процесните заповеди са издадени
от компетентен административен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при
спазване на административнопроизводствените правила,
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Иска
жалбите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - А.И.К., лично
и чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на
жалбите. Твърди, че обжалваните заповеди са правилни, законосъобразни и
мотивирани. Счита, че децата имат нужда от психологическа помощ и подкрепа, за
да превъзмогнат родителското отчуждение, поради което спорните мерки са
наложени единствено и само в техен интерес. Иска отхвърляне на жалбите като
неоснователни и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
представен списък на разноски.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу
годни за оспорване актове, поради което са процесуално допустими. Разгледани по
същество, те са неоснователни по следните съображения:
С двете оспорени заповеди съответно с № № ЗД/Д-ТХ-094/27.10.2021
г. ЗД/Д-ТХ-093/27.10.2021 г. директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ –
Добрич е наредил на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗакрД
да се предостави дългосрочна социална услуга в общността в Център за обществена
подкрепа – 2, град Добрич, на децата А.А.К. и *** А.К.
за индивидуална и семейна работа с психолог и социален работник предвид
конфликтните ситуации между родителите и родителското отчуждение, за снижаване
на напрежението от преживяното насилие, за провеждане на контролирани срещи
между децата и бащата, за промяна и надграждане методите на възпитание, които
майката прилага спрямо децата, и за повишаване на родителски капацитет.
От представената административна преписка се установява,
че малолетните *** и А. Казакови са родени от брака между жалбоподателката
М.К. и заинтересованата страна А.К.. От м. март 2018 г. майката е напуснала
семейното жилище в гр.Козлодуй и заедно с двете деца е заживяла в дома на
родителите си С. ***.
С решение № 89 от 21.01.2019 г. по гр.д. № 3489/2018г. по
описа на Районен съд –Добрич бракът между двамата родители е прекратен с развод.
Упражняването на родителските права върху децата е предоставено на майката,
като на бащата е определен режим на лични контакти с децата. Решението е
обжалвано и е образувано гражданско дело № 427/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Добрич, което все още е висящо.
В течение на производството пред районния съд са определени
привременни мерки до приключването на брачния процес, като упражняването на
родителските права спрямо децата е предоставено на майката, а на бащата е
определен режим на лични отношения с тях, който неколкократно е изменян от първата
и въззивната инстанции поради настъпили промени в
обстоятелствата.
От събраните по делото доказателства се установява, че двамата
родители спорят за родителските права и тяхното упражняване, поддържат
постоянни конфликти помежду си, отправят си взаимни обвинения за липса на
родителски умения и оказано насилие върху децата, подават молби, сигнали, жалби
(в т.ч. по ЗЗДН), във връзка с които са образувани множество и различни
производства пред органите на полицията, прокуратурата в гр.Добрич, съдилищата,
ДСП-Добрич. Част от производствата са приключили, а други са висящи, като някои
от молбите и жалбите на родителите са уважени, други – не.
ДСП – Добрич е започнала работа по случаите на
малолетните деца от началото на м. август 2018 г. Предприети са мерки за
закрила на децата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗакрД чрез
оказване на съдействие, консултиране и предоставяне на услуги в семейна среда,
като са изготвяни множество планове за действие и доклади за оценка на случаите.
Издавани са редица направления за ползване на
краткосрочни и дългосрочни социални услуги от децата и родителите за периода
2018 г. – 2021 г. с цел оказване на
психологическа подкрепа и превенция на родителско отчуждение.
В направленията е посочено, че децата са поставени в
ситуации на постоянни конфликти между родителите, което дава отражение в психоемоционалното им състояние. С цел предпазване на психиката
на децата и превенция на родителско отчуждение на членовете на семейството са
необходими консултации с психолог и социален работник, както и съдействие за
провеждане на контролирани срещи.
Първоначално децата са насочени към социална услуга в
общността в ДЦ към ДМСГД – Добрич за срок от три месеца.
Поради нередовни посещения и нежелание на майката да ползва
социална услуга директорът на ДСП – Добрич е издал заповеди №№ ЗД/Д-ТХ-013/30.01.2019
г. и ЗД/Д-ТХ-014/30.01.2019 г., с които на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗакрД е наредил да се предостави на децата и майката дългосрочна
социална услуга в ЦОП към БЧК – Добрич за срок от една година. На същата дата е
издал и задължителни предписания на майката по чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрД да спазва заложените в плана за действие дейности,
да сътрудничи за тяхното изпълнение, да проявява отговорност и ангажираност при
отглеждането и възпитанието, да предприеме действия за сключване на договор с
доставчик на социални услуги по издадените заповеди и да осигури регулярни
посещения на децата в услугата.
Поради непостигнати резултати с децата в ЦОП към БЧК –
Добрич след изтичане на срока на ползваната услуга с направления №№
НП/Д-ТХ-60/11.03.2020 г. и НП /Д-ТХ-60/11.03.2020 г. на директора на ДСП –
Добрич *** и А. са насочени към ЦОП – 2 гр. Добрич. Впоследствие са издадени две нови направления с
№№ НП/Д-ТХ-156/16.09.2020 г. и НП/Д-ТХ- 157/16.09.2020 г. за продължаване на
социалната услуга в центъра.
За периода на работа на специалистите в трите центъра с
децата и родителите са провеждани множество консултации и разговори за
понижаване на напрежението, справяне с кризата на раздялата и превенция на
родителското отчуждение, както и провеждане на контролирани срещи с бащата.
Според докладите на отделните центрове в поведението на децата се наблюдават
емоции с негативно съдържание и обърканост поради продължаващите съдебни
спорове между родителите, като е препоръчано индивидуалната работа с тях да
продължи, за да им бъде оказвана емоционална подкрепа и подпомагане с цел предотвратяване
на риска от родителско отчуждение.
По време на работата по случаите на децата конфронтацията
между родителите е ескалирала. Подадени са множество сигнали от бащата срещу
майката, включително такива за упражняване на системен физически и психически
тормоз спрямо децата и за принуждаването им да просят. От своя страна майката е
отправила обвинения за извършени блудствени действия
от бащата спрямо децата, по повод на които е образувано досъдебно производство
№ 1202/2018 г. по описа на Първо
РУ на МВР – Добрич за престъпление по чл. 149, ал. 5 от НК. Досъдебното
производство е прекратено с постановление от 28.08.2020 г. на Окръжна прокуратура – Добрич, потвърдено с определение №
260030/14.10.2020г. по ч.н.д. № 256/2020г. по описа на
ОС-Добрич.
През същата година по молба на майката е образувано и
производство по ЗЗДН. Издадена е заповед за незабавна защита № 24/ 14.12.2018
г. по гр.д. № 4936/2018 г. по описа на Районен съд - Добрич, с която е наложена
забрана на бащата да приближава децата в отсъствие на майката или определено от
нея лице на повече от 10 м. от жилището им и други места. Производството е
приключило с влязло в сила на 05.02.2021 г. решение на ДРС, с което молбата на М.К.
е оставена без уважение, а издадената заповед за незабавна защита е обезсилена.
По молба на бащата А.К. по ЗЗДН е постановено решение по
гр. дело № 3625/2019 г. по описа на ДРС, с което е признато за установено
извършено домашно насилие на 07.09.2019 г. от М.К. и нейните родители спрямо
малолетните деца *** и А., изразяващо се в отправяне на обидни думи и
провокативни нападки в присъствието на децата срещу техния баща. Районен съд -
Добрич е издал заповед №26000/07.08.2020 г., с която е задължил майката, както
и нейните родители да се въздържат от домашно насилие спрямо двете деца и да
посещават индивидуална програма по психо-социално консултиране за срок от три
месеца.
След прекратяване на досъдебното производство по
обвинението за блудствени действия и обезсилване на
заповедта за незабавна защита по ЗЗДН от 2018 г. А.К. е поискал изменение на
постановените от съда привременни мерки в частта на определения режим на лични
контакти на децата.
С определение № 260231/06.04.2021 г. по гр.д. № 427/2019
г. Окръжен съд – Добрич е променил режима на лични контакти на бащата с децата,
като му е дал възможност да ги вижда и взема по няколко дни в месеца с
преспиване, без присъствието на майката, както и през празниците и учебните
ваканции.
По повод на изменения от съда режим на лични контакти
ДСП-Добрич е заложила в плана за действие дейността „Проследяване и събиране на
информация за осъществяване на контакти между децата и бащата“.
От изготвените за това социални доклади се установява, че
след изменението на режима на лични контакти са осъществени общо три срещи,
като децата са започнали да изразяват нежелание да се виждат и срещат с баща
си. При опитите си да осъществи контакти с децата бащата е търсил съдействието
на социалните работници и на органите на ОД на МВР-Добрич, като е подавал
редици сигнали до ДСП и ЦОП – 2 за неспазване на режима на лични отношения. Образувани
са и изпълнителни дела за принудително предаване на децата. В социален доклад
от 19.07.2021 г. е констатирано, че майката не оказва съдействие на социалните
работници в работата по случаите, не осигурява редовно присъствието на децата в
ЦОП – 2 Добрич, възпрепятства изпълнението на режима на лични контакти, като
манипулира децата и им насажда негативни чувства спрямо бащата.
На 16.07.2021 г. майката е завела децата на преглед при
детски психиатър в град Варна по повод на изпитваните от тях чувства на
безпокойство и нежелание да се срещат с баща си. От издадените амбулаторни
листи е видно, че лекарят – специалист е препоръчал психологическо изследване и
работа с психолог (при възможност клиничен).
На 20.07.2021 г. са издадени две задължителни
предписания, с които директорът на ДСП-Добрич е предписал М.К. да съдейства на
социалните работници за изпълнение на заложените в плана за действие дейности,
да изпълнява родителските си задължения
и осигурява правото на децата за осъществяване на контакт с бащата
съобразно определения от съда режим на лични контакти, както и да осигурява
редовните им посещения в социалната услуга с цел работа с психолог и социален
работник.
В същото време бащата А.К. е продължил да
подава множество искания и сигнали до Регионална дирекция „Социално
подпомагане“ - Добрич, до ДСП - Добрич и до Центъра за обществена подкрепа - 2,
съдържащи оплаквания от жалбоподателката, че
манипулира децата да не се срещат с него.
На 16.09.2021 г. той е подал нова молба за
защита от домашно насилие пред Районен съд – Добрич с искане майката да бъде
задължена да се въздържа от всякакъв вид психическо и емоционално насилие над
децата по повод на осъществяване на срещите с баща им, както и незабавно да
прекрати всички негативни внушения над децата относно несъществуващи блудствени действия и извършено насилие, да преустанови да
насажда родителско отчуждение и да поставя децата в тежък конфликт на
лоялност.
На 21.09.2021 г. са изготвени два заключителни
доклада от ЦОП – 2 при община Добрич за развитие на случаите на *** и А., в
които е изложено становище, че предоставянето на социалните услуги следва да
продължи с цел оказване на психологическа и социална подкрепа на децата и
семейството предвид на конфликтните ситуации между родителите и съдействие за
провеждане на контролирани срещи между бащата и децата. Посочено е, че
утвърдените по график ежеседмични консултации и контролирани срещи с децата не
са провеждани редовно. Майката не осигурява присъствието на децата. Многократно
не се отзовова на обажданията и изпратените писма от
страна на екипа на ЦОП – 2. Изпратила е възражения срещу изготвените планове за
предоставяне на услугата, като напълно отхвърля възможността с децата да се
работи за създаване на положителна нагласа за срещите с баща им съгласно новия
режим на привременни мерки, както и за преодоляване на негативните емоции и
отношение, които демонстрират към него. Възразява срещу това с децата да се
работи върху негативните последици от родителско отчуждение. В докладите е
направено заключение, че до момента не е постигнат резултат за позитивиране на взаимоотношенията на децата с баща им,
както и отношенията между бащата и майката. Счетено е, че предвид липсата на
промяна в поведението и действията на майката и нежеланието й да сътрудничи в
осъществяване на заложените цели в индивидуалния план за предоставяне на
услугата следва да бъде продължено оказването на психологическа и социална
подкрепа.
На 01.10.2021 г. срещу М.К. са съставени и
връчени два АУАН за нарушение по чл. 124, ал. 2 от СК, изразяващи се в
неизпълнение на режима на предаване на децата на баща им през лятната ваканция.
На проведената среща на тази дата в ДСП –
Добрич майката е отказала да подаде заявление за продължаване на услугата. Заявила
е, че двете деца учат в различни смени и няма време кога да посещават ЦОП – 2,
а и не виждала смисъл децата да посещават услугата. За срещата е съставен
нарочен протокол от 01.10.2021 г. от социален работник Н.Г., в който е
отразено, че М.К. се държала грубо и невъзпитано, крещяла, заплашвала и
отправяла клетви към служителката и нейното семейство.
През това време бащата А.К. е подал няколко
искания за предприемане на незабавна мярка за закрила спрямо децата му,
състояща се в извеждането им от семейството на майката. На 04.10.2021 г. такова
предложение е отправено и от екипа на ЦОП – 2 при община Добрич. Предложението
за това е мотивирано със съдържанието на изпратен от А.К. видеозапис, на който
се вижда, че детето *** е пред емоционален срив, държи се грубо с баща си, крещи
му, не желае близък контакт с него, като майката изпитва задоволство от
реакцията на дъщеря си и отказва съдействие за осъществяване на режима на лични
контакти.
На 07.10.2021 г. е изготвен доклад за оценка
на сигнал, в който е направено заключение, че е необходимо да се предприеме
мярка за закрила по чл. 26 от ЗЗД.
На 15.10.2021 г. са издадени две заповеди № ЗД/Д-ТХ-087 и № ЗД/Д-ТХ-088 от директора на ДСП – Добрич по чл.
27, ал. 1 от ЗЗакрД за извеждане на децата *** и А.
от семейството на майка им М.К. и настаняването им в семейството на баба им по
бащина линия - Едита А. Лангова,
с постоянен адрес ***.
Срещу двете заповеди са подадени жалби от майката, по
които са образувани адм. дела №№ 531/2021 г. и
532/2021 г., и двете по описа на Административен съд - Добрич.
С определения от 19.10.2021 г. по ч.адм.дела
№ № 504/2021 г. и 505/2021г. Добричкият административен съд е спрял допуснатото
предварително изпълнение на обжалваните заповеди.
На 27.10.2021 г. са изготвени два доклада за оценка на
случаите на основание чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗакрД,
във вр. чл. 23 от ЗЗакрД. В
докладите е посочено, че поведението на *** спрямо бащата регресира, а А.
копира поведението на сестра си, като продължаващите конфликти между родителите
оказват негативно влияние върху психоемоционалното им
състояние. В поведението на децата е забелязана тревожност и обърканост, като
майката М.К. не полага никакви усилия да ги държи настрани от конфликтите между
нея и А.К.. Предоставянето на социалните услуги за двете деца е преустановено
поради изтичане на срока на договорите. Майката е консултирана за нуждата от
подкрепа и съдействие за децата, но не е подала заявление за издаване на
направление за ползване на социална услуга в общността, нито е съобщила за
потърсена и получена ефективна помощ от психолог по свой избор. Според събраната
информация по случая контактите между децата и баща им са системно
ограничавани, като определението за привременни мерки не се спазва, тъй като
децата не желаят да пребивават при него. До момента са насрочвани няколко
принудителни предавания на децата чрез изпълнителни дела, които не са
осъществени. Майката намира ползваната досега услуга за неефективна, защото с
децата трябва да се работи не за родителско отчуждение, а за преживяно насилие
от бащата преди фактическата раздяла на родителите. Позовавайки се на заключенията
в докладите от 21.09.2021 г. на ЦОП – 2 гр. Добрич, че следва да бъде
продължено оказването на психологическа и социална подкрепа, социалните
работници при ДСП – Добрич са предложили да се предостави дългосрочна социална
услуга в общността на двете деца.
Въз основа на тези доклади са издадени двете обжалвани
заповеди №№ ЗД/Д-ТХ-093/27.10.2021 г. и ЗД/Д-ТХ-094/27.10.2021 г., с които директорът
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич е наредил да се предостави
дългосрочна соцална услуга в общността в Център за
обществена подкрепа - 2, гр. Добрич, на децата *** и А., включваща индивидуална
и семейна работа с психолог и социален работник, предвид конфликтните ситуации
между родителите и родителско отчуждение, снижаване на напрежението от
преживяното насилие, провеждане на контролирани срещи между децата и бащата,
промяна и надграждане методите на възпитание, които майката прилага спрямо децата
и за повишаване на родителския капацитет.
В мотивите към заповедите са преповторени констатациите от
социалните доклади. Посочено е, че родителското отчуждение у децата е
достигнало своята крайна фаза, като и двете момичета са категорични, че не
желаят да виждат баща си и да живеят при него. За периода на работа с децата и
семейството родителите са насърчавани да ползват услугите на специалисти за
изглаждане на конфликтите и с цел съхраняване на отношенията родител – дете,
както и за провеждане на контролирани срещи между децата и бащата, но не е
постигнат успех за регулиране на отношенията им.
Заповедите са обжалвани от М.К., лично и като законен
представител на децата, по административен ред с мотива, че не е получен
ефективен резултат от ползваните социални услуги до настоящия момент. В жалбите
си тя е направила искане за отвод на социалните служби в град Добрич. С решения
№№ 08-РД06-0025/ 08.12.2021 г. и 08-РД06-0026/08.12.2021 г. директорът на РДСП
– Добрич е отхвърлил жалбите като неоснователни. Решенията са съобщени на жалбоподателката на 23.12.2021 г., видно от два броя
известия за доставяне.
Съгласно обясненията на М.К. от съдебно заседание на
01.03.2022 г., кредитирани от съда като признание на неизгодни за страната
факти и обстоятелства, децата отказват да тръгнат сами с баща си, защото знаят,
че ще бъдат взети от него и няма повече да видят майка си. Искат да се виждат с
баща си, но само ако и тя е там, защото ги е страх, че ще ги вземе и повече
никога няма да я видят. По-малкото дете не иска да влиза само в училище, защото
мисли, че социалните работници ще дойдат и ще го вземат от училище и няма
повече да види майка си. Жалбоподателката сочи, че
децата са изключително стресирани и не иска да видят и чуят социалните
работници. Не отрича, че режимът на лични контакти не се спазва, защото децата
не желаят да останат при баща си с преспиване. Децата са спокойни само ако и тя
е на срещите с баща им.
В хода на производството пред съда са разпитани четирима
свидетели по искане на жалбоподателката и на
ответника, в показанията на които също се съдържат категорични сведения, че режимът
на лични отношения не се осъществява и децата не желаят да се срещат с баща си,
защото се страхуват, че може да ги вземе. Според свидетелката Т., която е майка
на жалбоподателката М.К., по-голямото дете *** се
разболява, когато трябва да има контакти с баща си по определения от съда
режим. Започва да я боли стомах от притеснение. По време на принудителното
предаване на 03.08.2021 г., на което майката не е присъствала, децата се разпищяли, когато баща им влязъл в двора. Започнали да го
ритат и да му крещят, заключили се няколко пъти в къщата. Казали, че искат друг
баща. Свидетелката ги умолявала с плач да тръгнат с баща си, но те отказвали.
Съгласили се с помощта на близка приятелка на семейството и социалните
работници, които успели да ги убедят да излязат с него, след като им обещали да
дойдат с тях на срещата. Същите показания са дали и социалните работници Н. и
Димитрова, които са присъствали на предаването на децата на тази дата. Първата
свидетелка сочи, че *** се държала истерично. Постоянно влизала и излизала от
вкъщи, нервничела, казала, че няма да тръгне с баща си. Втората свидетелка потвърждава,
че децата се скрили в къщата и се заключили, когато видели баща си. Няколко
пъти влизали и излизали оттам, а баба им се опитвала да ги изведе и през сълзи се
молела да й отворят, но не й се отдавало. При разговора си със съдия –
изпълнителя децата тропали с крак и казвали, че искат да сменят баща си.
И трите свидетелки Н., А.и Д.заявяват, че майката се държала
манипулативно, употребявала груби и обидни думи спрямо бащата, наричало го
“насилник”, “гадняр”, “алкохолик”, “наркоман” и
изразявала открито негативните си чувства спрямо него в присъствието на децата.
М.К. постоянно била консултирана, че не бива да има такова поведение, но тя
продължавала да се държи по този начин. Социалната работа с майката била много
трудна, като идванията й в дирекцията ставали след многократни обаждания по
телефона или посещения на адреса. Тя отказвала да сътрудничи както на
социалните работници, така и на специалистите в ЦОП – 2, като непрекъснато
оспорвала методите им на работа, не спазвала графика за посещения в центъра,
изразявала несъгласие с целта на социалната услуга, не допускала индивидуална
работа с децата, настоявала да присъства на психологическите консултации с тях,
постоянно се намесвала в разговорите между децата и социалните работници и
специалистите.
И трите свидетелки сочат единодушно, че децата са много
объркани и изнервени и имат нужда от психологическа подкрепа за преодоляване на
напрежението. Това се потвърждава и от показанията на св.Т., но според нея служителите
в съществуващите служби са пристрастни и работят само в услуга на бащата. Тя
разказва, че в началото децата били въодушени от
посещенията в центъра, но след това започнали да се връщат оттегчени и
натоварени от срещите със социалните работници. Честите посещения в социалната
услуга им пречили на извънкласните занимания, където те предпочитали да бъдат.
Свидетелката твърди, че на децата им се вменяло чувство на вина, че ги
убеждавали да слушат баща си повече и да не го предизвикват. След срещите със
социалните работници *** и А. споделяли, че никой не иска да ги слуша. М. също се
оплаквала, че никой не иска да я чуе, тъй като социалните работници вземали
страната на бащата.
Според показанията на социалните работници в началото на
социалните услуги децата били по-спокойни и психоемоционалното
им състояние било по-добро. Св. А.сочи, че децата участвали с желание в
предложените им дейности, но след това станали по – изнервени и отказвали да се
включват в заниманията. Нежеланието им да посещават услугата било придружено с
вербална агресия, като често казвали, че заради “тъпия си баща” били принудени
да идват в центъра, вместо да се срещат и играят с приятели. Променило се и
отношението към баща им. В началото на услугата общували с желание с баща си, усмихвали
му се, търсели физически контакт и играели свободно с него. Впоследствие започнали
да демонстрират все по-голямо отчуждение от баща си, държали се хладно, не
желаели да остават насаме с него и настоявали майка им да присъства на срещите,
а накрая нямали желание да се срещат с него, като на моменти проявявали и индиректна
агресия. И трите свидетелки сочат, че децата използват неприсъщи за възрастта
си изрази и говорят неща, които сам им “внедрени”, като в началото поведението
спрямо баща им е било коренно различно, когато са оставали насаме с него и когато
е присъствала майката. След това децата се настроили изцяло срещу баща си,
повлияни от негативното отношение на майката спрямо него. Св. А.разказва, че
майката е предоставила няколко аудиозаписа, на които
се чуват изключително влошени взаимоотношения между възрастни и плач на дете,
както и някакво потупване. Св. Д.също разказва, че е слушала аудиозаписи, в които се чуват някакви пляксаници
и как *** казва, че ще повърне кръв. Св.А.е обсъждала тези записи с бащата, той
е признал, че е плеснал ***, но след проведения разговор е осъзнал нередността
на поведението си и е изразил готовност да промени методите си на възпитание.
Социалните работници не свидетелстват за други случаи на насилие от страна на
бащата. Заявяват, че не са чували бащата да обижда или нагрубява майката. Св. А.твърди,
че бащата се отзовава редовно на консултациите според уговорения график и търси
редовно информация за състоянието на децата. Социалните работници сочат, че К.
е подавал многократно сигнали до ДСП и ЦОП – 2, че не може да осъществи
нормален контакт с децатата си. Две от свидетелките (А.и
Димитрова) са гледали предоставения на 04.10.2021 г. видеоклип и потвърждават,
че на него по-голямото дете е било изпаднало в нервна криза, крещяло, пищяло,
отказвало категорично да контактува с баща си, а майката стояла отстрани и със
задоволство казвала на бащата : “Гледам ти сеира”. Трите свидетелки сочат, че
майката няма критично отношение към поведението си и не полага усилия да го
промени. Държи се грубо със социалните работници и специалистите, не проявява
уважение към тях, повишава им тон, крещи им, отправя закани към тях и отказва
да им сътрудничи. Негативното отношение на майката се предава и на децата,
които са настроени срещу социалните работници и много трудно се работи с тях. Св.
Н. и св. Д.заявяват, че по време на работата си с децата са търсили информация
от учителите им, според която *** и А. се справяли добре и не изпитвали някакви
притеснения или безпокойство в училище. Св. Д.сочи, че са разговоряли
и с клиничния психолог, който е изготвил експертизите по брачното дело.
След извършен анализ и съпоставка съдът намира, че следва
да даде вяра на показанията на свидетелките Н., А.и Димитрова. Свидетелките са
без родствени връзки с жалбоподателките по делото и
разполагат с професионален опит и умения. Две от свидетелките (Н. и Димитрова)
са работили пряко по случая с децата като социални работници в ДСП – Добрич в
различни периоди от време, като втората от тях е участвала и в изготвянето на
докладите от 27.10.2021 г., въз основа на които са издадени обжалваните
заповеди. Третата свидетелка е психолог в ЦОП – 2 град Добрич и е работила с
децата от началото на м. май 2020 г. до края на социалната услуга през м.
септември 2021 г. И трите свидетелки имат преки и непосредствени впечатления от
поведението на децата и родителите им в процеса на работата им с тях както в дирекцията
и центъра за обществена подкрепа, така и извън тях (напр. по време на
принудителните предавания на децата). Показанията им са обективни,
непротиворечиви и еднопосочни и съответстват на всички доказателства по делото.
Не са налице данни по делото, които да предизвикват основателно подозрение в
безпристрастността им и да изключват достоверността на изнесените от тях факти
и обстоятелства. Показанията на св. Т. следва да бъдат кредитирани в частта им,
в която е удостоверено неизпълнението на режима на лични контакти на бащата с
децата, отказа на децата да се виждат с баща си, нежеланието им да се срещат с
него и цялостното им негативно отношение към него. В тази им част те съвпадат с
изложеното от другите свидетели, поради което съдът ги намира за правдиви и
истински. В останалата им част показанията на св. Т. не съответстват на нито
едно доказателство по делото и са необективни. Повечето се градят на
опосредствани разкази и впечатления на майката и децата и имат характер на
внушения и предположения, а не на преки свидетелства за непосредствено
възприети факти и обстоятелства от действителността. Голяма част от представите
на свидетелката за работата на социалната услуга са плод на нейните впечатления
от срещите й със социалните работници в дирекцията, които не са част от центъра
за обществена подкрепа. Разказите й за пристрастното поведение на служителите в
дирекцията и центъра под давлението на бащата и за вменяването на вина у децата
не се основават на някакви конкретни сведения и възприятия, а и близката й родствена
връзка с майката и децата поражда съмнения за нейната предубеденост и дискредитира
показанията й в тази им част, поради което съдът ги приема за недостоверни и не
им дава вяра.
В хода на производството по делото е приложено становище
от М.К. *** от 07.01.2022 г., с което заявява, че не желае да ползва никакво
съдействие и социална услуга от ДСП – Добрич, тъй като от 2018 г. до 16.09.2021
г. не е получила резултат от потърсените съдействие и услуга.
От данните по делото се установява, че по време на
настоящото съдебно производство е постановено решение № 260005 от 14.03.2022 г.
по в.гр.д. № 427/2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, с което е отменено решението
на ДРС по гр.д. № 3489/2018 г. в частта, в която упражняването на родителските
права по отношение на децата е предоставено на майката, и вместо това е
постановено друго по същество, с което те са предоставени на бащата, като на
майката е определен режим на лични контакти.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Обжалваните заповеди са издадени от надлежно оправомощен
орган съгласно чл. 20, ал. 4 от ППЗЗакрД, във вр. с чл. 20, ал. 1
от ППЗакрД и § 1, т. 15 от ДР на ЗЗакрД.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че заповедта за ползването на
социални услуги по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗакрД се
издава от директора на дирекция “Социално подпомагане” по настоящия адрес на
детето. Съгласно легалната дефиниция на понятието „настоящ адрес на дете” е
адресът, на който детето пребивава. Няма спор, че децата *** и А. живеят
понастоящем в дома на майка си в град Добрич. Заповедите за извеждането на
децата от семейството на майка им и настаняването им в семейството на баба им
по бащина линия са обжалвани и не са влезли в сила, а предварителното им
изпълнение е спряно с влезли в сила съдебни актове, поради което директорът на
ДСП – Добрич е разполагал с необходимата материална и териториална компетентост да издаде процесните
заповеди.
Заповедите са издадени в предписаните от закона форма и съдържание и
отговарят на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Те са правно
мотивирани с разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗакрД.
Посочени са и конкретните фактически обстоятелства, които са обусловили
издаването им. Фактическите основания се съдържат и в приобщената по делото административна
преписка, като в поредицата от социални доклади, включително в докладите,
предшестващи издаването на заповедите, са изложени подробни и детайлни мотиви
относно необходимостта от предоставянето на процесната
социална услуга. Социалните доклади от 27.10.2021 г. са съставени преди
издаването на заповедите и за целите на административното производство, поради
което допълват мотивите на административните актове, в какъвто смисъл е и ТР №
16/1975 г. на ОСГК на ВС. От съдържанието на тези доклади, както и от
съдържанието на самите административни актове е видно, че фактическите мотиви
за издаването им са продължаващите конфликти между родителите, които оказват
негативно влияние върху психоемоционалното състояние
на децата, неспазването на определения режим на лични контакти, задълбочаващото
се родителско отчуждение у децата, които не желаят да виждат баща си и да
живеят при него, въвличането на децата в споровете между родителите,
нежеланието на майката да съдейства за подобряване на връзката на децата с
бащата и отказът й за сътрудничество в работата на специалистите с децата.
При издаването на актовете не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правилата. Спазени са разпоредбите
на чл. 14, чл. 16 и чл. 16а от ППЗЗакрД. Заповедите
са издадени, след като е извършено необходимото проучване и е събрана относимата информация относно случаите на децата, в т.ч. от
специалистите в ЦОП – 2 град Добрич, от учителите на децата, от клиничния
психолог, изготвил заключенията по бракоразводното дело. Действително от
данните по делото е видно, че няма изготвен план за действие непосредствено
преди издаването на заповедите, но в хода на работата по случаите са изготвени
и съгласувани редица планове за действие, в които е заложено ползване на
социална услуга, поради което не е налице допуснато съществено процесуално
нарушение, водещо до опорочаване на заповедите до степен на незаконосъобразност.
Майката е консултирана за нуждата от предоставяне на психологическа помощ на
децата, като й е предоставена възможност да подаде заявление за ползване на
социална услуга, която тя категорично е отказала да използва.
Оспорените заповеди са издадени при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта му.
Цитираната в заповедите разпоредба
на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗакрД предвижда, че в случаите, при които не може
да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на
родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за
детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция “Социално подпомагане”. Следователно изискуемите
материалноправни предпоставки за издаване на заповеди по този текст е
необходимостта от ползване на социални услуги и липсата на заявено желание за ползването им от страна на родителите, които полагат
грижи за детето.
От данните по делото е видно, че са осъществени предпоставките на чл. 20, ал. 4, т. 1 от
ППЗЗакрД. Налице е необходимост от предоставената услуга и категорично заявено от страна на майката нежелание за ползване на тази услуга.
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от
ЗЗакрД закрилата на детето по този закон се осъществява чрез съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда, а съгласно чл. 23, т. 2 мерките за закрила в семейна среда се
изразяват в насочване към подходящи социални услуги в
общността. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 8 от ДР
на ЗЗакрД “услуги” по смисъла на чл. 23 от този
закон са социалните услуги по чл. 15, т. 1-7 от Закона за социалните
услуги (ЗСУ) – информиране и консултиране;
застъпничество и посредничество; общностна работа; терапия и рехабилитация;
обучение за придобиване на умения; подкрепа на придобиване на трудови умения и
дневна грижа. Според чл. 3 от ЗСУ социалните услуги са дейности за подкрепа на
лицата за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на
права и подобряване на качеството на живот, които се основават на социална
работа, индивидуален подход и инвидуална оценка на
потребностите. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗСУ всяко дете има право на социални услуги,
съобразени с неговите най-добри интереси, възраст, физическо, здравно и
психическо състояние, степен на развитие и
индивидуални потребности. Според чл. 12 от ЗСУ социалните услуги са
общодостъпни и специализирани, като специализираните се предоставят при
настъпването на определен риск за живота, здравето, качеството на живот или
развитието на лицето. В чл. 13 са изброени различните
видове социални услуги в
зависимост от тяхната функция -
превантивни; подкрепящи и възстановителни, като подкрепящи социални
услуги се предоставят вследствие на идентифициран риск
или за задоволяване на специфична потребност. Съгласно чл. 14 от ЗСУ в зависимост
от възрастта и специфичните нужди на потребителите социалните услуги могат да
са за деца и за пълнолетни лица, сред които и деца в риск по смисъла на Закона за
закрила на детето, като при предоставянето на социални услуги се извършват и
дейности за подкрепа на семействата и близките на потребителите.
Според чл. 18 на ППЗЗакрД целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати
детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето. Мерките,
предвидени в чл. 23 от ЗЗакрД, могат да се осъществяват и чрез социални услуги,
като при определяне на необходимостта от ползване на социални услуги
първостепенно значение имат висшите интереси на детето (чл. 19, ал. 3 ППЗЗакрД). Съгласно чл. 24, ал. 1 от
ЗЗакрД мерките за закрила по чл. 23 се
предприемат от дирекция “Социално подпомагане” по искане на родителите,
настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на
самото дете, както и по преценка на дирекция “Социално подпомагане” и се
осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция “Социално
подпомагане”.
Анализът на посочената нормативна
уредба сочи на извода, че социални услуги се предоставят на дете, за което в ДСП
е налична информация, че се намира в риск или чиито
права са нарушени или застрашени от нарушаване, с цел да бъдат
гарантирани основните права на детето във всички сфери на обществения живот
съобразно възрастта, социалния статус, физическото, здравословното и психическото състояние, както и да бъдат разширени възможностите на детето да води самостоятелен начин на живот. В
случая по административната преписка са налице множество доказателства за
влошени взаимоотношения между родителите на децата до
степен, налагаща намесата на държавни институции относно разрешаването на възникналите между тях
конфликти, основният от които се свежда до осъществяване на контакти между децата
и бащата съобразно установения от съда режим на лични отношения и
предотвратяване на риска от родителско отчуждение. По делото е
безспорно, че е налице регрес в поведението на децата спрямо баща им, породен
от нестихващата вражда между родителите, които проявяват крайна неспособност да
преодолеят неразбирателствата помежду си, отправяйки си взаимни нападки и
обвинения от различен характер. Децата са изключително
стресирани и объркани и демонстрират все по – явни отрицателни
реакции към него. Съществуващото
между родителите напрежение
се отразява неблагоприятно на психиката на децата, в резултат на което е нарушена връзката им с бащата. А.К. не може
да осъществи нормални контакти
с *** и А. съобразно режима на лични отношения поради нежеланието на децата да
се виждат и контактуват с него без присъствието на майката. Отказът на децата е
повлиян до голяма степен от манипулативното поведение на майката, която проявява
открита враждебност към бащата в тяхно присъствие и им насажда негативни
чувства към него. М.К. отказва да съдейства на бащата за реализиране на пълноценни
срещи с *** и А., като не се старае да промени
нагласите на децата, дори напротив ги подсилва, заявявайки сама в съдебно
заседание, че децата не искат да тръгват с баща си, защото знаят, че ще бъдат
взети от него и няма да видят повече майка си. По делото няма
доказателства бащата да е имал недобросъвестно или агресивно поведение към
децата, което реално да ги е дистанцирало от него. Всички обвинения на майката
за упражнено насилие и блудствени действия от бащата спрямо децата са останали
недоказани. Действително в показанията на две от свидетелките
се съдържат данни за нанесен шамар на *** от страна на бащата (без данни кога е
станал този индицент), но само това не е достатъчно да доведе до охладняването
на взаимоотношенията между бащата и децата и категоричния им отказ да се виждат
и срещат с него без майка си. Ако е имало упражнено някакво насилие,
децата биха изпитвали най-малкото страх и нежелание за физически контакт с баща
си, а всички доказателства по делото сочат, че децата са търсели близост с баща
си и се държали спокойно и освободено в негово присъствие. По делото е
установено, че децата са общували по различен начин с баща си в и без присъствието на майката. Това говори красноречиво,
че поведението им е манипулирано от майката, която ги поставя в конфликт на
лоялност, осъзнавайки ясно влиянието
си над тях като отглеждащ родител. В последните социални доклади на ЦОП – 2 се
съдържат констатации, че в началото на услугата бащата оставал насаме с децата
по време на контролираните срещи. В отсъствието на
майката децата са общували позитивно с баща си, а в нейно присъствие се държали
по-резервирано, като в хода на услугата поведението им регресирало, което се
потвърждава най-вече от показанията на св. Атанасова. Безспорно установеното
отчуждение на малолетните деца от баща им и отказът за сътрудничество от страна на майката са рисков
фактор за психоемоционалното им състояние и развитие. Следователно те са деца в
риск по смисъла на § 1, т. 11, б. “в” от ДР на ЗЗакрД, тъй като
съществува опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие. Дори и да се приеме, че
майката не е ограничавала или възпирала контактите на децата с баща им, то тя
не е проявила активност за укрепване
на връзките помежду им. От
събраните доказателства се установява, че М.К. не е стимулирала
контактите между децата и бащата, не е предприела действия за промяна на
поведението на децата и за улесняване на взаимодействието им с бащата, включително
чрез консултиране на децата с частен психолог, не е съдействала активно за
провеждане на социална работа и е възпрепятствала
заложените в плана за действие дейности. Тези обстоятелства безспорно ще
доведат до прогресиране на синдрома на родителско отчуждение и до разрушаване
на връзката между децата и бащата, което е във вреда на всички страни.
Опасността връзката да бъде необратимо прекъсната е с непредвидими последици за
правилното бъдещо развитие на малолетните момичета. При тези данни правилно
директорът на ДСП е наредил децата да ползват социални услуги в общността в ЦОП – 2. Нежеланието на майката да ползва предоставената
социална услуга е обосновало издаването на процесните две заповеди. Социалната
услуга, чието ползване е наредено, е в съответствие с най-добрия интерес на децата
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД,
който следва да бъде
отчитан във всички случаи. Нормите на чл. 9, § 3 от Конвенцията за правата на
детето, чл. 24, § 3 от Хартата за основните права на ЕС, чл. 124, ал. 2 от СК гарантират правото на детето на лични отношения
с всеки родител. Чрез определената мярка за индивидуална и
семейна работа с психолог и социален работник и провеждане на контролирани
срещи между децата и бащата се цели да се помогне на двете
малолетни момичета да преодолеят психологическата
травма от раздялата на родителите си, да възстановят контакта с баща си, да понижат напрежението от конфонтацията
между родителите си и да се приучат да общуват с всеки един от тях поотделно.
Мярката е съобразена с най - добрия интерес на децата да поддържат нормални
лични отношения и с двамата си родители, което е от съществено значение за
психоемоционалното им здраве и равновесие занапред.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че оспорените заповеди представляват законосъобразни административни актове,
по отношение на които не са налице основания за нищожност или унищожаемост по
смисъла на чл. 146 от АПК. Поради това
жалбите срещу тях следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева, определено на основание 27а от НЗПП. Заинтересованата страна е
претендирала разноски за адвокатско възнаграждение, но не е представила каквито
и да е надлежни доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение (договор за правна помощ и съдействие,
разписка и др.). Представеният в хода на устните състезания списък на разноските, в който е
посочено, че има заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева в
брой, не е годно доказателство за удостоверяване наличието
на реално договорен и заплатен адвокатски хонорар. Съгласно ТР
№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, когато адвокатското възнаграждение е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ,
а самият договор да е приложен по делото. Тогава той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В случая липсва такъв по делото, поради което разноски на
заинтересованата страна не се дължат.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Добричкият
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.К. ***, действаща
лично и като законен представител на малолетното дете А.А.К.,
с ЕГН **********, срещу заповед № ЗД/Д-ТХ-094/27.10.2021 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, потвърдена с решение №
08-РД06-0026/08.12.2021 г. на директора на РДСП – Добрич.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.С.К. ***, действаща лично и като
законен представител на малолетното дете *** А.К., с ЕГН **********, срещу
заповед № ЗД/Д-ТХ-093/27.10.2021 г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Добрич, потвърдена с решение № 08-РД06-0025/08.12.2021 г. на
директора на РДПС – Добрич.
ОСЪЖДА М.С.К. ***, с ЕГН **********, да заплати на Дирекция “Социално подпомагане” - Добрич
сумата от 100 (сто) лева, представляващи разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :