Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 04.11.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1420/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са осъдителни искове по чл.79, ал.1 предл. 1 ЗЗД вр. чл.500, ал.2 КЗ и по чл.86 ЗЗД за възстановяване на сумата 1016,37лв. – застрахователно обезщетение и сумата 15лв. – ликвидационни разноски, изплатени от ищеца по сключена при него застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва за забава от подаване на исковата молба в съда на 30.07.2019г. до плащането, както и за заплащане на сумата от 193,37лв. – обезщетение за забава за периода 24.09.2017г. – 30.07.2019г.

         Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, твърди да е бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ с предмет лек автомобил „***“, рег. №***, съгласно застрахователна полица №BG/02/116002151027. Поддържа, че в срока на застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие – ПТП, реализирано на 23.01.2017г. в гр.Пазарджик на кръстовище между бул. „България“ и ул. „Ст. Стамболов“, в причинна връзка с което е увреден лек автомобил „***“ с рег. №***, собственост и управляван от Н.А.Б.. Твърди, че вината за произшествието е на ответника Н.С.Ц. с ЕГН ********** ***, който при управлението на застрахования автомобил е отнел предимството на лекия автомобил „***“, което довело до удар между двете превозни средства.

         Ищецът твърди още, че поради настъпилото застрахователно събитие е изплатил на пострадалия застрахователно обезщетение за причинените от ответника имуществени вреди в размер на 1016,37лв. и е направил ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15лв. Поддържа, че ответникът следва да му възстанови платеното обезщетение и разноските, тъй като към момента на реализиране на ПТП същият е бил с отнето свидетелство за управление на моторно превозно средство. Твърди, че е изпратил до ответника покана за доброволно изпълнение, но такова не е последвало. Поради допусната забава за ответника възникнало и задължението да заплати мораторно обезщетение в размер на законната лихва за забава върху просрочената главница за периода 27.09.2017г. – 30.07.2019г., възлизащо на 193,37лв.

         При тези твърдения ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми, както и съдебните разноски по делото.

         Ответникът Н.С.Ц. не оспорва причиняването на вредите, техния размер и изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца, като заявява готовност за разсрочено доброволно плащане на главницата.

         Оспорва иска за заплащане на обезщетение за забава при твърдение, че не е канен от ищеца да плати преди предявяването на иска.

         Оспорва отговорността за съдебни разноски, тъй като е признал иска и не е давал повод за завеждане на делото.

         Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира от фактическа и от правна страна следното:

         По главният иск по чл.500, ал.2 КЗ:

         За основателността на главния иск ищецът следва да докаже, че в причинна връзка с противоправно поведение на ответника при управление на застраховано при него МПС по застраховка „Гражданска отговорност“ и в срока на застрахователното покритие са настъпили имуществени вреди, за които е изплатил застрахователно обезщетение, размерът на обезщетението, предпоставките по чл.500, ал.2 КЗ за възникване на регресната отговорност на делинквента, както и изискуемостта на вземането.

         При установяване на горното, ответникът следва да докаже положителния факт на изпълнението.

         С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, пораждащи деликтната отговорност на ответника, размера на причинените имуществени вреди, изплащането на застрахователното обезщетение от ищеца и неговия размер, както и предпоставките по чл.500, ал.2 КЗ за възникване на регресната отговорност на ответника.

         Приетите за безспорни обстоятелства изцяло покриват правопораждащия фактически състав на претендираната регресна отговорност на ответника към застрахователя в лицето на ищеца за платеното от последния застрахователно обезщетение по сключената застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с ликвидационните разноски, което възлиза общо на 1031,37лв. Ответникът не твърди и не представя доказателства да е изпълнил задължението. Следователно предявеният срещу него иск по чл.500, ал.2 КЗ е основателен.

         По акцесорния иск по чл.86 ЗЗД:

         За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

         Съдът прие за установено, че главното задължение е възникнало. Следва да се отговори на въпроса от кой момент ответникът е изпаднал в забава?

         Макар изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение да е свързано с деликтната отговорност на ответника, по отношение на регресното вземане на застрахователя срещу делинквента за връщане на платеното не намира приложение разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД и длъжникът не изпада в забава от момента на увреждането. Регресното вземането на застрахователя възниква едва при изплащане на застрахователното обезщетение и става изискуемо при условията на чл.84, ал.2 ЗЗД – след покана от страна на кредитора до длъжника.   

         Видно от представената с исковата молба регресна покана и пощенската разписка към нея, същата е била изпратена до адреса на ответника в с.Огняново, обл.Пазарджик, ул. „Луда Яна“ №4. Поканата не е била връчена на адресата, като в известието за доставка е отбелязано на 25.08.2018г., че адресатът се е преместил. Втора покана не е изпращана.

         От приложената по делото справка за адресна регистрация се установява, че поканата е изпратена до обявения от него постоянен и настоящ адрес. На този адрес ответникът е отрит в хода на производството при връчването на съдебните книжа, съобщения и призовки. Въз основа на това може да се заключи, че ответникът пребивава на посочения от него адрес и не го е напуснал. Следователно ищецът не е положил достатъчно усилия да го открие, за да му връчи регресната покана преди предявяването на иска. Същата е била връчена на ответника едва с получаването на исковата молба и приложенията, от който момент ответникът е изпаднал в забава. При това положение  той не дължи претендираното от ищеца мораторно обезщетение и акцесорният иск следва да се отхвърли.

По разноските:

На основание чл.78, ал.2 ГПК, ответникът не дължи съдебни разноски, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Съдът прие, че към момента на подаване на исковата молба в съда главното вземане на ищеца не е било изискуемо поради липсата на надлежно връчена покана и ответникът не е бил в забава. Освен това, още с писмения отговор на исковата молба ответникът е признал главния иск. Оспорил е единствено претенцията за заплащане на обезщетение за забава, която съдът прие за неоснователна. При това положение разноските за водене на делото следва да се възложат на ищеца. Ответникът обаче не е направил разноски и не претендира такива. Затова разноски в това производство не следва да се присъждат.

         По изложените съображения съдът        

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОСЪЖДА ответника Н.С.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, на основание чл.500, ал.2 КЗ, сумата 1031,37лв., дължима за възстановяване на изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разноски по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно застрахователна полица №BG/02/116002151027, за имуществени вреди по л.а. „***“ с рег. №***, причинени от непозволено увреждане в резултат на ПТП, настъпило на 23.01.2017г. в гр.Пазарджик по вина на ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда на 30.07.2019г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 193.37лв., представляваща обезщетение за забава за периода 24.09.2017г. – 30.07.2019г.

Присъдената сума може да бъде платена по следната банковата сметка на ищеца: „Банка ДСК“ ЕАД, IBAN -  ***, BIC - ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                     

                                           

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: