№ 124
гр. Ловеч, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500154 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 260123/20.12.2021 г., постановено по гр.д. № 1151/2020 г. на РС
Троян, съдът е признал за установено по реда на чл. 422 ГПК, че М. Н. М.
дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД заплащане на сумата 1382,60
лв. - главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
27.06.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
19.10.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, като съдът е отхвърлил
установителния иск за горницата до пълния му размер от 4 775,15 лв. -
остатъчна предсрочно изискуема главница, както и за установяване на
вземания за следните суми: 1 511,29 лв. – непогасено падежирало договорно
възнаграждение за периода от 25.12.2018 г. до 27.08.2019 г. (датата на
настъпване на предсрочната изискуемост); сумата 226,27 лв. – непогасена
лихва за забава за периода от 26.08.2018 г. (изпадане на длъжника в забава) до
27.08.2019 г. (датата на предсрочна изискуемост); 848,53 лв. – лихва за забава
за периода от 27.08.2019 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 19.10.2020
г. С решението съдът е отхвърлил осъдителния иск на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД против М. Н. М. за заплащане на сумата 4033,10 лв. – цена
на пакет за допълнителни услуги, като със същия акт съдът е разпределил
отговорността за разноските, присъждайки такива в полза на ищеца за
заповедното и исково производство в размер на 108,71 лв., а на ответника
1661,12 лв.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, подадена в частта, с която се отхвърля претенцията за установяване на
главницата по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.06.2018
г. за сумата от 2 973,60 лв. - горницата над сумата от 1382,60 лв. до размера
на 4356,24 лв., както и за сумата от 1 511,29 лв. – непогасено падежирало
1
договорно възнаграждение за периода от 25.12.2018 г. до 27.08.2019 г. (датата
на настъпване на предсрочната изискуемост).
Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност на
обжалваното решение, свеждащи се до противоречие с материалния закон и
необоснованост: неправилно приемане от районния съд, че Договор за
потребителски кредит № ********** от 27.06.2018 г. е недействителен на
основание чл. 143-148 ЗПП, вр. чл. 24 ЗПК и изграждане на извод за
дължимост на чистата сума по неизплатената по него главница, както и
несъобразяване от съда, че ответницата е била наясно с параметрите на
договора към момента на неговото подписване и преди това, когато тя е
попълвала искане за отпускане на кредита и стандартен европейски
формуляр; несъобразяване от съда, че уговорките в договора, определящи
размера на договорната лихва и размер на годишния процент на разходите, не
превишават императивно установените от закона горни граници, поради
което не можело да се поставя въпроса за тяхното противоречие със закона
или с добрите нрави; противоречащ на правната и житейска логика извод на
съда за размера на оставащата главница до установения такъв от 1382,60 лв.,
при игнориране на данни по делото за извършено по искане на ответницата
рефинансиране на главницата в размер на 2466,55 лв. Въз въззивната жалба е
направено искане за отмяна на решението в обжалваните му отхвърлителни
части (за сумата от 2 973,60 лв. - горницата над сумата от 1382,60 лв. до
размера на 4356,24 лв., както и за сумата от 1 511,29 лв. – непогасено
падежирало договорно възнаграждение), за постановяване на ново, с което да
се признае за установено, че ответницата дължи на ищеца същите суми и за
присъждане на разноските по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника-въззиваем е постъпил писмен
отговор, в който се дава становище за правилност на решението в
обжалваните му части. В писмения отговор се поставя акцент върху:
правилната квалификация на договора за кредит като нищожен, поради
противоречието му със закона, поради заобикалянето му от закона и поради
накърняване на добрите нрави; недействителността на уговорената за
възнаградителна лихва, от която се установявало действителна воля за
определяне на възнаграждение в размер на 8 186,80 лв.; размерите на
формално означените в договора договорна лихва (41,17%) и годишен
процент на разходите (49,89%), явяващи се несъответни на фактически
приложените такива. В писмения отговор се прави искане за оставяне на
жалбата без уважение и за потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваните му части.
Въззивникът не взема участие в съдебното заседание – чрез представляващия
го по регистрация орган или процесуален представител по пълномощие.
Въззиваемият М. Н. М. взема участие в съдебното заседание чрез
пълномощника адв. В.Г., който поддържа писмения отговор на въззивната
жалба, като в хода на устните състезания моли за оставянето й без уважение,
за потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на разноските във
въззивното производство.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема
следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и
2
допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД против М. Н. М. иск за установяване на вземания
за заплащане на следните суми: 4 775,15 лв. - остатъчна предсрочно
изискуема главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното й заплащане; 1 511,29 лв. – непогасено падежирало договорно
възнаграждение за периода от 25.12.2018 г. до 27.08.2019 г. (датата на
настъпване на предсрочната изискуемост); сумата 226,27 лв. – непогасена
лихва за забава за периода от 26.08.2018 г. (изпадане на длъжника в забава) до
27.08.2019 г. (датата на предсрочна изискуемост); 848,53 лв. – лихва за забава
за периода от 27.08.2019 г. (датата на предсрочна изискуемост) до 19.10.2020
г., както и по осъдителен иск между същите страни, за заплащане на сумата от
4033,10 лв. – цена на пакет за допълнителни услуги. От приложеното ч.гр.д.
№ 867/2020 г. на РС Троян се установява, че за сумите по установителния иск
е издадена заповед за изпълнение, по която от длъжника е постъпило
възражение, а за сумата по осъдителния иск съдът е отказал да издаде заповед
за изпълнение. Искът за установяване на вземанията по заповедта е допустим,
с оглед постъпилото в срок възражение против заповедта.
В писмения отговор на исковата молба, подаден от пълномощника на
ответника, се дава становище за допустимост на исковете и за тяхната
неоснователност.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в
тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 27.06.2018 г. М. Н. М. подала до „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт и
получила Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговорна
информация, представляваща приложение към стандартния европейски
формуляр. В същия ден (на 27.06.2018 г.) между М. Н. М. и „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД е подписан договор за потребителски кредит №
**********, по силата на който дружеството предоставило на М. кредит в
размер на 5 000 лв. със срок от 36 месеца, при размер на вноската за
погасяване 243,98 лв., ГПР: 49.98 %, годишен лихвен процент 41.17 %, лихвен
процент на ден: 0.11%. В договора е означено, че част от отпуснатия кредит в
размер на 2 466,55 лв. е сума за рефинансиране в полза на М. Н. М. на
задължение към кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. От договора
е видно, че общият размер на дължимата сума по кредита е 8783,28 лв., че
освен нея, М. Н. М. дължи и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги
в размер на 4403,52 лв. (месечна вноска от 122,32 лв.), както и че размерът на
общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги е 13
186,80 лв. (месечна вноска от 366,30 лв.). С анекс № 1 от 17.12.2018 г. към
договор за договор за потребителски кредит № ********** е постигнато
съгласие за нов погасителен план на отложените вноски, като с анекса е
прието, че годишният процент на разходите след сключване на анекса е 46,63
%, а годишният лихвен процент по кредита след сключване на анекса се
запазва в размер на 41,17 %.
С писмо от 03.09.2020 г. на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД до М. Н. М. е
направено изявление, според което поради нарушение на задълженията по
3
договор за кредит № **********, съгласно общите условия към договора,
размерът на кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 27.08.2020
г., като общата дължима сума възлиза на 11 792,45 лв., от която непогасена
част от задължението по договора 10 319,54 лв., 972,91 лв. – лихви за забава и
500 лв. – такса по тарифата. На 30.09.2020 г. писмото е върнато на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД като непотърсено, видно от разписката за
доставянето му.
Установява се от заключението на приетата от първоинстанционния съд
съдебно-икономическа експертиза, че в изпълнение на задължението по
договора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е предоставило заетата сума,
както с кредитен превод № 17136937/28.06.2018 г. направило превело в полза
на М. Н. М. (по разплащателна сметка, на която тя е титуляр) сумата от
2 533,45 лв., която сума се явява разликата между отпуснатия заем от 5 000
лв. и означената в договора сума от 2 466,55 лв. за рефинансиране на нейно
задължение към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. От заключението се
установява и че М. Н. М. направила четири плащания по договор за
потребителски кредит № ********** в общ размер на 1 150,85 лв., както
следва: на 19.09.2018 г. – 380,85 лв., на 29.10.2018 г. – 380,00 лв., на
10.10.2018 г. – 10 лв. и на 30.11.2018 г. – 380,00 лв. Установява се от
заключението, че със сумата от 2 466,55 лв. М. Н. М. е погасила задължение,
поето от нея солидарно с Р.Ц.Д. по договор за потребителски кредит №
**********/03.05.2018 г. До извършване на този превод (на сумата от
2 466,55 лв.), М. Н. М. не е плащала солидарните задължения (по договора с
Р.Ц.Д.), като същите са плащани от Р.Ц.Д. и трето за договора лице (В.П.Н.)
чрез извършване на шест вноски, чиито общ размер е 1 308,89 лв. При
сключване на договор № **********/27.06.2018 г. общият размер от 13
186,80 лв. на задължението на М. Н. М. по същия договор се формира от
следните пера: 5 000 лв. – главница; 3 783,28 лв. – договорна лихва; и 4 403,52
лв. – закупен пакет от допълнителни услуги. Към дена на изготвяне на
заключението (24.11.2021 г.) общият размер на задълженията по договора (№
**********/27.06.2018 г.) е 12 546,65 лв. и включва следните компоненти:
4 775,15 лв. – непогасена главница, формирана след приспадане от
първоначалния размер от 5 000 на сумата 224,85 лв. - част от платените
погасителни вноски; 1 511,29 лв. – непогасено възнаграждение за пакет за
периода 25.12.2018 г. – 27.08.2019 г., формирано след приспадане от
първоначалния размер от 2 018,38 лв. на сумата 507,09 лв. - част от платените
погасителни вноски; 4 033,10 лв. - непогасено договорно възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, формиран след приспадане от
първоначалния размер от 4 403,52 лв. на сумата 370,42 лв. - част от платените
погасителни вноски; 226,27 лв. – лихва за забава за периода 26.08.2018 г. –
27.08.2019 г.; и 848,53 лв. – законна лихва за периода 27.08.2019 г. –
19.10.2020 г., без начисляване в периода 13.03.2020 – 13.07.2020 г. При
изслушването му в районния съд, вещото лице изгражда извод, че при размер
на кредита от 5 000 лв. и размера на общото задължение от 13 186,80 лв.,
подлежащо на връщане от кредитополучателя ведно с пакета от
допълнителни услуги, се явява над 100 %, както и че е налице неяснота дали
към годишния процент на разходите е добавена сумата на пакета от
допълнителни услуги.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
4
Предметът на въззивното производство, очертан с въззивната жалба, е частта
от решението на районния съд, с която се отхвърля претенцията за
установяване на главницата по Договор за потребителски кредит №
********** от 27.06.2018 г. за сумата от 2 973,60 лв. - горницата над сумата
от 1382,60 лв. до размера на 4356,24 лв., както и за сумата от 1 511,29 лв. –
непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 25.12.2018
г. до 27.08.2019 г. (датата на настъпване на предсрочната изискуемост). При
така очертания предмет на въззивно обжалване, съдът приема от правна
страна, че предявения по реда на чл. 422 ГПК иск е основателен само за
главницата, до размера на същото вземане от 1382,60 лв.
Двете вземания се основават на договор за потребителски кредит №
********** от 27.06.2018 г. С оглед същественото му съдържание, договорът
се квалифицира като потребителски по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Затова
този нормативен акт ще е приложим при преценка действителността на
договора или на негови отделни уговорки, както и за правните му последици.
Със закона е установен максимален размер за годишният процент на
разходите (ГПР) по потребителските кредити – не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България
(чл. 19, ал. 4 ЗПК). Възнаградителната лихва е компонент от него (чл. 19, ал. 1
ЗПК). Ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК е установено за всички разходи, с
оглед недопускане прекомерно оскъпяване на кредита. Такава прекомерност
(над 100 %) се установява от извода на вещото при изслушването му във
връзка с приемане заключението на съдебно-икономическата експертиза. Ето
защо и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК съдът приема за нищожни, уговорките в
договора, допускащи надвишаване на определените по чл. 19, ал. 4 ЗПК
размери. С оглед изводите за прекомерно оскъпяване на кредита, съдът
приема, че допускащите го уговорки, свеждащи се до съдържанието по чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, имат за последица недействителност на договора за
потребителския кредит (чл. 22 ЗПК). При обявяване на потребителския
кредит за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, без да дължи заплащане на лихва или други разходи по кредита (чл.
23 ЗПК). В случая М. Н. М. е получила по договора за потребителски кредит
сумата от 2 533,45 лв., поради което същата се явява чистата такава по
смисъла на чл. 23 ЗПК. Доколкото вземанията се индивидуализират по
основание, размер и страни и липсва такова означение на вземанията на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД против М. Н. М., не би могло да се
приеме, че с посочване на конкретната сума от 2 466,55 лв. страните са
постигнали съгласие за рефинансиране на нейни конкретни задължения към
същия кредитор. В тази връзка от данните за превеждането ѝ по сметка на
кредитора, по която се обслужва друг договор за кредит, не може да се
изгради извод и че тя е отишла в полза на М. Н. М., доколкото няма яснота
дали със сумата са погасени безспорни (признати от нея или съдебно
установени) задължения към „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Ето защо
сумата от 2 466,55 лв. не следва да се отнася към чистата такава по смисъла на
чл. 23 ЗПК, подлежаща на връщане от М. Н. М. договор №
**********/27.06.2018 г.
Отчитайки, че М. Н. М. е предложила изпълнение в общ размер на 1 150,85
лв., същото следва да се приспадне от размера на получената от нея сума от
2 533,45 лв., поради което неизпълненото задължение за връщане на
5
главницата се равнява на 1 382,60 лв. Направената с предложената престация
компенсация на изпълнението (погасяване на главницата) е с оглед
императивната разпоредба на чл. 23 ЗПК, установяваща правило за връщане
на чистата сума по кредита.
По изложените съображения съдът приема за неоснователни оплакванията
във въззивната жалба. Към съображенията за дължимодст на чистата сума,
следва да се добави и това, че в подаденото от М. Н. М. искане за отпускане
на кредита няма посочена сума за рефинансиране (л. 19 гр.д. № 1151/2020 г.
на РС Троян), т.е. и в него липсва индивидуализация на вземанията, които да
бъдат погасени с тегления кредит, поради което няма как да се приеме за
основателно оплакването във възивната жалба, че тя е била наясно с
параметрите на договора към момента на неговото подписване, вкл. че е
изявила воля за рефинансиране. В този смисъл е неоснователно и оплакването
за игнориране волята на ответницата за рефинансиране в размер на 2466,55
лв. Неоснователно е оплакването за несъобразяване от районния съд, че
уговорките в договора, определящи размера на договорната лихва и размер на
годишния процент на разходите, не превишават императивно установените от
закона горни граници, с оглед извода на вещото лице за оскъпяване над 100
%, както и за наличие на неяснота дали към годишния процент на разходите е
добавена сумата на пакета от допълнителни услуги.
Предявеният по реда на чл. 422 ГПК иск е основателен само за главницата, до
размера на същото вземане от 1382,60 лв. Искът е неоснователен за горницата
над тази сума до пълния претендиран размер от 4356,24 лв., както и за
договорното възнаграждение за периода от 25.12.2018 г. до 27.08.2019 г.
(датата на настъпване на предсрочната изискуемост) в пълния претендиран
размер от 1 511,29 лв. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по
основателността, респ. неоснователността на иска за установяване на двете
вземания съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът-ищец, съдът следва да заплати
разноските на въззиваемия ответник които са доказани в размер на 400 лв.
(заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260123/20.12.2021 г., постановено по гр.д. №
1151/2020 г. на РС – Троян.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. ***********
да заплати на М. Н. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Т*********** сумата
400 лв., представляваща общ размер на сторените по делото разноски за
въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7