ОПРЕДЕЛЕНИЕ
23.11.2018г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
разгледа докладваното от съдия Бодикян Адм. дело № 218 по описа за 2018 година.
Производството е образувано по искова молба/жалба на Н.Ж.М., с посочен по делото съдебен адрес:***.
При проверка допустимостта на исковата
молба/жалбата, съдът взе предвид следните
доказателства:
Първоначално от Н.Ж.М. е подадена искова молба до Върховен административен съд на Република България, заведена с вх. №19034/18.12.2017г., срещу Министерски съвет на Република България, Министерство на земеделието и храните, гр. София и Кмета на Община Любимец. С Разпореждане от 03.01.2018г. на Председател на III отделение на Върховния административен съд, искова молба с вх. №19034/2017г. е изпратена на Административен съд – Русе по компетентност. Във връзка с горното е образувано адм. д. №17/2018 по описа на Административен съд – Русе.
С Определение в з. з. на 21.02.2018г. по адм. д. №17/2018г. по описа на Административен съд – Русе, съдът е разделил производството по исковата молба на М., насочена срещу Министерски съвет на Република България, Министерство на земеделието и храните, Община Любимец, МЗХ, Областна управа на област Хасково, физически лица, съчетаващо в себе си и жалба срещу определени актове, на три отделни производства. В определението е посочено, че предмет на съдебното производство под №17/18 г. по описа на АС – Русе е исковата молба на М., насочена срещу Министерски съвет на Р. България, Министерство на земеделието и храните, Община Любимец, МЗХ, Областна управа на Област Хасково. В определението е посочено също да се образува ново дело пред АС – Русе, под №А100/2018г., с предмет исковата претенция на Н.М. срещу физическите лица, като е разпоредено при образуване на новото дело по него служебно да се приложат копия от ИМ и приложенията към нея. Указано е също да се образува ново дело пред АС – Русе, под №А-101/2018г., с предмет искането на Н.М., с характер на жалба срещу посочени от него актове и документи, като е разпоредено при образуване на новото дело по него служебно да се приложат копия от ИМ и приложенията към нея.
С
Определение №17 от 27.02.2018г. по адм. д. №101/2018г. по описа на
Административен съд – Русе, съдът е оставил без разглеждане жалбата на Н.М.,
насочена срещу Решение №268 ГД 14.06.2013г. ОСл Земеделие гр. Любимец, заповед
№РД-09742/19.10.2012г. на Кмета на Община Любимец, удостоверение №3918 и скица
№369 от 19.10.2012г., Скица №70 от 01.03.2000г., удостоверение №56 и скица от
07.02.2003г., скица №369 от 19.10.2012г., удостоверение №362/27.02.2003г.,
удостоверение №184/31.03.2000г., молба – декларация №1149/17.07.1995г., скица
№248/10.07.1995г., планове: №284/12.09.1994г. с. Георги Добрево;
№359/23.11.1995г. с. Георги Добрево и е прекратил производството по дело №101
от 2018г. по описа на Русенски административен съд, като е изпратил делото по
компетентност на Административен съд – Хасково.
Във
връзка с горното е образувано адм. д. №218/2018г. по описа на Административен
съд – Хасково.
С
Разпореждане в з.з. на 09.03.2018г. съдът е указал на ищеца точно, ясно и
конкретно да посочи: кои са незаконосъобразните актове, които са му причинили
вреди от имуществен или неимуществен характер, обявена ли е незаконосъобразност
на тези актове с влезли в сила съдебни решения или отменени по реда на АПК; кои
са незаконосъобразните действия и
бездействия на административните органи, които са му причинили вреди, като има
предвид разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Указано е, че описанието на административните актове и
причинените вреди следва да бъде точно,
ясно и конкретно, както и е посочено, че при неизпълнение следва исковата молба
да се остави без разглеждане.
С молба
вх. №2735/04.05.2018г. от адв. Р.Г. – служебен защитник на Н.Ж.М., назначен по
реда на Закона за правната помощ, е посочено, че по исковата молба и
уточняващите молби на М. са предявени
два съединени иска за обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ – единият е за
обезщетение от държавата за вреди, причинени от Решение №268ГД от 14.06.2013г.
по преписка вх. №1118 от 28.12.1991г. на ОСЗГ – гр. Любимец, а другият иск е за
обезщетение от Община Любимец за вреди, причинени от Заповед № РД 09-742/19.10.2012г.
(неправилно се сочи 10.10.2012г.) на Кмета на Община Любимец. По първия иск се
претендират имуществени вреди в размер на пазарната стойност на дела (идеалната
част на жалбоподателя – ищец) от невъзстановената част от процесните имоти в с.
Георги Добрево, т.е. равностойността на невъзстановената част от собствеността
на жалбоподателя – ищец върху процесните имоти, посочени в част III, т.1 и т.2 от Решение №268ГД от 14.06.2013г. по
преписка вх. №1118 от 28.12.1991г. на ОСЗГ – гр. Любимец, а по втория иск се
претендират вреди, чийто размер, вид и характер до момента е неопределен от
жалбоподателя/ищеца и не може да бъде определен въз основа на изложените в
исковата молба и уточняващите молби обстоятелства и искания на жалбоподателя/ищеца Н. Ж. М.. Същият
формулирал искане да бъдат осъдени длъжностни лица на Община Любимец, но искът
следвало да се счита предявен срещу Община Любимец, чийто орган издал
незаконосъобразния административен акт Заповед № РД 09-742/19.10.2012г. на
Кмета на Община Любимец, от който били причинени вреди на жалбоподателя/ищеца.
В този смисъл, жалбоподателят моли съда да определи размера на претендираните
вреди по първия иск срещу държавата, включително и чрез заключение на вещо
лице, а по втория иск срещу Община Любимец – да даде възможност на
жалбоподателя/ищеца да посочи с писмена молба в какъв размер и какви по вид
(имуществени или неимуществени) са претендираните от него за обезщетение от
Община Любимец вреди. Предвид обстоятелството, че с исковата молба се оспорват
административните актове Решение №268ГД от 14.06.2013г. по преписка вх. №1118
от 28.12.1991г. на ОСЗГ – гр. Любимец и Заповед №РД 09-742/19.10.2012г. на
Кмета на Община Любимец, жалбоподателят моли да бъде обявена нищожност на тези
административни актове на посочените с тази молба основания, както и при
приложение на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК. В молбата адв. Г. е посочил
също, че в останалата част от обстоятелствата и искането на жалбоподателя/ищеца
Н. Ж. М., изложени в исковата молба и уточняващите молби, не му е възможно да
конкретизира административни актове, действия или бездействие на
административни органи или длъжностни лица, които да са причинили вреди на
жалбоподателя/ищеца по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
С
Разпореждане в з.з. на 07.06.2018г. е указано жалбоподателя лично и чрез
назначения служебен защитник изрично да заяви дали претенцията е за обезщетение
за вреди, причинени от действия на администрацията при издаване на
административни актове , които следва да са отменени от съда или претендира
нищожност на изброени в жалбата административни актове (стр. 5 от молбата на
адв.) в 1-седмичен срок.
С молба
вх. №3604/15.06.2018г. от адв. Р.Г. – служебен защитник на Н.Ж.М., назначен по
реда на Закона за правната помощ, е посочено, че се оттегля заявеното в
уточняващата му молба искане на стр. 5 за обявяване нищожност на Решение №268ГД
от 14.06.2013г. по преписка вх. №1118 от 28.12.1991г. на ОСЗГ – гр. Любимец и
Заповед №РД 09-742/19.10.2012г. (отново неправилно се сочи 10.10.2012г.) на
Кмета на Община Любимец. Твърди се, че претенцията на ищеца/жалбоподател
представлява иск за обезщетение срещу Община Любимец за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове (Заповед №РД 09-742/19.10.2012г. на Кмета на Община
Любимец и Решение №268ГД от 14.06.2013г. по преписка вх. №1118 от 28.12.1991г.
на ОСЗГ – гр. Любимец) на органи на Община Любимец и незаконосъобразни действия
на длъжностни лица от администрацията на Община Любимец при изпълнение на
административна дейност по повод на издаването на Заповед №РД 09-742/19.10.2012г.
на Кмета на Община Любимец и Решение № 268ГД от 14.06.2013г. по преписка вх.
№1118 от 28.12.1991г. на ОСЗГ – гр. Любимец. Посочено е, че ищецът/жалбоподател
не е представил с исковата молба и уточняващите молби по делото надлежно
доказателства, че Заповед №РД 09-742/19.10.2012г. на Кмета на Община Любимец и
Решение №268ГД от 14.06.2013г. по преписка вх. №1118 от 28.12.1991г. на ОСЗГ –
гр. Любимец са отменени от съда, за да бъде допуснат до разглеждане по реда на
чл.204, ал.1 и сл. от АПК искът му за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу
Община Любимец за причинени вреди от тези индивидуални административни актове.
Посочено е, че по тази причина съдът следва да се произнесе по допустимостта на
предявения иск и хода на производството по глава единадесета на АПК.
С
Разпореждане в з.з. на 24.07.2018г. е указано, във връзка с уточнения по
предявения иск, както и по преценка допустимостта му в производство по чл.1 от ЗОДОВ, в
7-дневен срок ищецът да конкретизира по какъв ред е установена
незаконосъобразността на Заповед №РД 09-742/19.10.2012г. на Кмета на Община
Любимец, била ли е предмет на административно или съдебно производство,
отменена ли е, както и Решение №268ГД от 14.06.2018г. на ОСЗГ – гр. Любимец.
Указано е също на жалбоподателя, че установяването незаконосъобразност на тези
актове не е предмет на настоящото производство, а вредите, причинени от тях, в
случай на установена тяхна незаконосъобразност в хода на административно или
съдебно производство.
С молба
вх. №5032/13.09.2018г. от адв. Р.Г. – служебен защитник на Н.Ж.М., назначен по
реда на Закона за правната помощ, е посочено, че от представените от Н. Ж. М.
уточняващи молби и писмени доказателства към тях не се установява тези
административни актове да са отменени в съдебно или административно
производство, както и не се установяват данни за това да са предмет на висящи и
неприключили съдебни или административни производства. Сочи се, че вероятно по
тази причина жалбоподателят предявява нови искове за обезщетение за вреди, за
които твърди, че са му причинени от Община Любимец и нейни служители и от
Областна дирекция „Земеделие“ – гр. Хасково и неин служител. Твърди се, че в
изложението на Допълнителна молба вх. рег. №4920/04.09.2018г. до
Административен съд – гр. Хасково жалбоподателят Н. Ж. М. сочи обстоятелства, които са във връзка с
оспорването на Заповед №РД 09-742/19.10.2012г. на Кмета на Община Любимец и
Решение №268ГД от 14.06.2013г. по преписка вх. №1118 от 28.12.1991г. на ОСЗГ –
гр. Любимец. Това оспорване на административните актове било недопустимо в
производството по адм. д. №218 по описа за 2018г. на Административен съд – гр.
Хасково. Що се касаело до исковете за обезщетение срещу посочените служители
като длъжностни лица от администрацията на Община Любимец и Областна дирекция
„Земеделие“ – гр. Хасково, то в обстоятелствената част на исковата молба
следвало да бъдат посочени конкретно кои действия или бездействия на тези
длъжностни лица, съответно кои актове на тези длъжностни лица жалбоподателят Н.
Ж. М. счита за незаконосъобразни и в какво се състои тази незаконосъобразност,
също така кои са вредите, причинени от тези незаконосъобразни действия,
бездействия или актове, в какво се
изразяват тези вреди и дали са пряка и непосредствена последица от тези
действия, бездействия или актове. В подкрепа на тази конкретизация следвало да
се представят и конкретни доказателства за незаконосъобразност на тези
действия, бездействия или актове и за вредите, причинени от тях. В тази връзка
следвало да се дадат указания на ищеца-жалбоподател да уточни предмета на
делото, както и да му се посочи за кои твърдения не сочи и не представя
доказателства. С оглед на обстоятелството, че адв. Г. нямал връзка с
жалбоподателя/ищеца, в качеството му на служебен защитник не било възможно да
конкретизира твърденията на жалбоподателя/ищеца в обстоятелствената част на
Допълнителна молба вх. рег. № 4920/04.09.2018г. до Административен съд – гр.
Хасково, касаеща исковете му за обезщетение срещу длъжностните лица от
администрацията на Община Любимец и Областна дирекция „Земеделие“ – гр.
Хасково, както и не можел да представи доказателства в тази насока. Затова в
тази обстоятелствена част на Допълнителна молба вх. рег. №4920/04.09.2018г. до
Административен съд – гр. Хасково конкретизацията можело да бъде извършена само
от ищеца/жалбоподателя М.. В този смисъл указанията на съда, дадени му в
Разпореждането от 04.09.2018г. за конкретизация следвало да бъдат отнесени към
ищеца/жалбоподател М. и преценката на съда за допустимост на исковете да
последва тяхното изпълнение. Освен това, съгласно чл.7 ЗОДОВ във вр. с чл.205 АПК исковете за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на длъжностни лица, се предявявали срещу органите по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, т.е. срещу Община Любимец, съответно срещу Областна
Дирекция „Земеделие“ - гр. Хасково, а не срещу длъжностните лица от
администрацията на тези органи.
С оглед изложеното, съдът намира, че въпреки дадените с няколко поредни разпореждания ясни и конкретни указания относно констатирани от съда нередовности в исковата молба, имплицираща в себе си и жалба срещу определени актове, същата остава нередовна. Въпреки представените в отговор няколко уточняващи молби, не е налице яснота относно конкретните искания на ищеца/жалбоподателя, т.е. не са преодолени нередовностите, за които производството бе оставено вече без движение. Това е основание за прекратяване на същото в хипотезата на чл.158, ал.3 от АПК.
Наред с
горното, видно от посоченото от адв. Р.Г.
в молба вх. №5032/13.09.2018г., в изложението на Допълнителна молба вх. рег.
№4920/04.09.2018г. до Административен съд – гр. Хасково жалбоподателят Н. Ж. М. сочи обстоятелства, които са във връзка с
оспорването на Заповед №РД-09-742/19.10.2012г. на Кмета на Община Любимец и
Решение №268ГД от 14.06.2013г. по преписка вх. №1118 от 28.12.1991г. на ОСЗГ –
гр. Любимец. В тази връзка, ако се приеме, че претенцията на ищеца/жалбоподател
представлява иск за обезщетение срещу Община Любимец за вреди, причинени от
считани от М. за незаконосъобразни актове (Заповед №РД-09-742/19.10.2012г. на
Кмета на Община Любимец и Решение №268ГД от 14.06.2013г. на ОСЗГ – гр. Любимец)
на органи на Община Любимец и незаконосъобразни действия на длъжностни лица от
администрацията на Община Любимец при изпълнение на административна дейност по
повод на издаването на Заповед №РД-09-742/19.10.2012г. на Кмета на Община
Любимец и Решение № 268ГД от 14.06.2013г. на ОСЗГ – гр. Любимец, то следва да
се посочи, че Н.Ж.М. не е представил с исковата молба и уточняващите молби по
делото надлежно доказателства, че Заповед №РД-09-742/19.10.2012г. на Кмета на
Община Любимец и Решение №268ГД от 14.06.2013г. на ОСЗГ – гр. Любимец са
отменени, както и не се установяват данни за това да са предмет на висящи и
неприключили съдебни или административни производства. Дори напротив, видно от
данните по делото, по депозирана от М. жалба срещу Решение №268ГД от
14.06.2013г. на ОСЗГ – гр. Любимец, в Районен съд – Свиленград е образувано гр.
дело №494 по описа на съда за 2013г., като с Определение №761 от 25.11.2013г.
съдът е прекратил производството по делото, тъй като не са отстранени
нередовностите на жалбата. Определение №761 от 25.11.2013г. на Районен съд
Свиленград по гр. д. №494/2013г. е влязло в сила на 24.03.2014г. Относно
Заповед №РД-09-742/19.10.2012г. на Кмета на Община Любимец, с Определение от
26.07.2013г. по адм. д. №268/2013г. по описа на Административен съд – Хасково е
оставена без разглеждане пред Административен съд – Хасково жалбата на Н.Ж.М. ***,
против Заповед №РД-9-742/19.10.2012г. на Кмета на Община Любимец и е прекратено
производството по адм. д. №268/2013г. по описа на Административен съд –
Хасково, като е изпратена жалбата на Н.Ж.М. против Заповед
№РД-9-742/19.10.2012г. на Кмета на Община Любимец за разглеждане от Районен съд
– Свиленград. В молба вх. №4551/02.08.2018г. в Административен съд – Хасково, М.
изрично сочи, че Заповед №РД-09-742 от 19.10.2012г. на Кмета на Община Любимец
не е отменена, въпреки нарочните му жалби.
Отговорността на държавата/общините, реализирана в хипотезата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в която хипотеза правораздава настоящият съд, е възможна при наличието на процесуалните предпоставки по смисъла на чл.203 и сл. от АПК, като допустимостта на иска е обусловена от отмяната на незаконосъобразния административен акт, действието или бездействието на административния орган, които могат да бъдат установени и в хода на исковото производство - по аргумент от чл.204, ал.1 и ал.4 от АПК. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на държавата или общините по чл.1 от ЗОДОВ, се изисква наличието на елементите от фактическия й състав, а именно вреда - имуществена или неимуществена, действителна такава или пропусната полза, която да е причинена пряко и непосредствено от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, при или по повод извършване на административна дейност и при кумулативна даденост на всички елементи от фактическия състав на правната норма, е допустимо исковото производство по този ред пред административен съд.
В настоящия случай, обаче, последната предпоставка на цитираната разпоредба не е налице - липсва отменен като незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице от държавната администрация, от който именно акт, действие или бездействие да произтичат пряко неблагоприятни правни последици в правната сфера на ищеца. В този мисъл Определение №341 от 10.01.2018г. по адм.д.№13941/2017г. на ВАС .
Следва да бъде отбелязано също, че настоящият състав е обвързан с влезлите в сила определения, постановени по гр. д. №494/2013г. по описа на Районен съд – Свиленград и по адм. д. №268/2013г. на Административен съд – Хасково. Незаконосъобразността на Заповед №РД-09-742/19.10.2012г. на Кмета на Община Любимец и Решение №268ГД от 14.06.2013г. на ОСЗГ – гр. Любимец, е предпоставка за разглеждането на иска по чл.204, ал.2 от АПК. Това е така, т.к. съобразно нормата на чл.207, ал.1 от АПК, когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт, а съгласно ал.2, производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено.
В процесния случай не е налице твърдение за нищожен административен акт (вж. молба вх. №3604/15.06.2018г. от адв. Р.Г. – служебен защитник на Н.Ж.М.), нито е налице прекратяване на производството поради оттегляне на административния акт.
При това положение е безспорно, че влезлите в сила определения, постановени по гр. д. №494/2013г. по описа на Районен съд – Свиленград и по адм. д. №268/2013г. на Административен съд – Хасково, с които производството по делата е прекратено, препятстват възможността М. да претендира обезщетение на основание ЗОДОВ, т.е. в случая категорично са налице предпоставките по чл.207, ал.1 от АПК, при което предявеният иск следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по делото - прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на Н.Ж.М. ***.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм.д. № 218/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Определението може да се обжалва пред ВАС, с частна
жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: