Р Е Ш Е Н И Е
№ 127/5.6.2019г. Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и трети май Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо Атанасов
Красимир Гайдаров
Секретар Катя Апостолова
Прокурор Антония Иванова
като разгледа докладваното от съдия
Нанкинска
ВАНД № 401 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.330 и сл. от НПК и e образувано по
въззивна жалба на обв.К.М. и но протест на ВРП против решение, постановено на 12.03.2019
год. год. по АНД № 181/2019 год. от ВРС, ХV състав.
С
атакувания съдебен акт обв.М. е признат за виновен в извършването на
престъпление, наказуемо по чл.207, ал.1 НК като на осн.чл.78а НК му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
В
протеста се посочва, че съдът е определил правилно фактическата обстановка, но
при налагане на наказанието не е съобразил обстоятелството, че в разпоредбата
на чл.207 НК е предвидено наказание "глоба" в размер от 100 до 300
лв., поради което и глобата по чл.78а НК не може да надвишава този размер, а
съдът е наложил наказание "глоба" в размер на 1000 лв.
В
жалбата се излагат доводи, че са допуснати нарушения на материалния закон, прави
се искане за намаляване на размера на наложеното наказание.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.312 и чл.313 от НПК намира за установено следното:
Жалбата
и протеста са процесуално допустими, подадени са в срока за обжалване и от
надлежна страна, като разгледани по същество са основателни. Наведените
основания в тях представляват въззивни основания за изменение на присъдата по
смисъла на чл.337, ал.1, т.5 от НПК.
От
фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Обвиняемият К.М. *** и е ученик в ВТГ
"Г.С.Раковски".
На 24.04.2018 год. обв.К.М. и неговия
приятел- св.И. И. обикаляли магазините в МОЛ-Варна. Докато обикаляли на втория
етаж, върху масажния стол М. видял мобилен телефон „Хуауей", тъмносин на
цвят. Последният бил под ръкохватката на стола и трудно се забелязвал. Св.И. не
видял телефона и влязъл в магазин „Техмарт", а М. се върнал до масажния
стол и взел инкриминирания телефон, след което влязъл също в магазин
„Техмарт". Първоначално той не казал на св.И. за намерената вещ, сторил
това когато излезли от МОЛ-а, като обв.М. показал телефона на приятеля си и му
споделил къде го е намерил.
Този телефон всъщност бил на св. А. Н. И.,
който работил в „Адеко България". Дружество и „Хуауей Технолоджис
България" ЕООД гр. София сключили търговски договор за предоставяне на
услуги, по силата на който на св. А.И. на 20.02.2018 г. бил предоставен мобилен
телефон „HUAUEI Р 20 PRO" с камера с надпис „BONCA" с ИМЕИ №
867259030016236, собственост на ,, Хуауей Технолоджис България" ЕООД, а
той от своя страна следвало да го рекламира. В апарата той поставил личната си
сим карта.
На 24.04.2018 год. св. А. И. посетил
Мол-Варна. В 19.00 часа седнал на масажен стол, намиращ се на втория етаж на
търговския център пред магазин „Техмарт". Горепосоченият мобилен телефон
бил в джоба на панталона му и при сядането изпаднал от там, без свидетелят да
забележи. Докато бил на масажния стол, той разговарял с друг телефон. Тъй като
около него имало хора, той станал от масажния стол, за да не слушат разговора
му. Тогава не разбрал, че инкриминираният телефон е останал на масажния стол. След
това, св. И. отишъл на фитнес на третия етаж в търговския център и доста
по-късно установил липсата на вещта си.
По същото време св.А.И. бил във
фитнеса, където установил, че мобилният телефон, предоставен му от „Хуауей
Технолоджис България" ЕООД, не бил в джоба му. Първоначално решил, че
вероятно е изпаднал от джоба в автомобила му, което се било случвало и друг
път. Отишъл до колата и установил, че телефонът не е там. Прозвънил от другия
си телефон, но никой не отговорил. Проследил през приложението на „Гугъл"
локацията на телефона и видял, че е в МОЛ-Варна. Продължил да прозвънява, но
телефонът вече бил изключен. Върнал се и разговарял със служител от охраната,
който проверил камерите и му казал, че докато бил на масажния стол телефонът му
е изпаднал от джоба му на самия стол, както и че бил взет от две лица, които
вече са напуснали Мол-а. Още същия ден, св. А. И. подал жалба за случилото се в
Трето РУ-ОД-МВР-Варна.
На следващия ден обв. М. отишъл в
Заложна къща „Одисеи", находяща се на ул.„Г. Бенковски" № 50 в гр.
Варна. Там заявил, че намереният мобилен телефон „HUAUEI Р 20 PRO" с
камера с надпис „BONCA" ИМЕИ № 867259030016236 е негов, като предоставил и
личната си карта. Обяснил, че е закупен от Азия и иска да го заложи. Св.Я. Д. ,
служител в заложната къща, се съгласил да го вземе за сумата от 600 лева.
Вписал в заложния билет трите имена, ЕГН, адреса и номера на личната карта на М.
и взел телефона срещу договорената сума. Обвиняемият попълнил декларация по
чл.14, ал.3 от НДЗК, че е собственик на заложената от него вещ, като било
отразено, че му е известна отговорността по чл.313 от НК. В последствие, св. Д.
обявил мобилния телефон за продажба през
интернет сайта „ОЛХ". След няколко дни му се обадил св. Р. К. от гр.
София, който купил телефона за сумата от 870 лева. Мобилният телефон св. К.
получил чрез куриерска фирма „Еконт". По-късно св.К. пуснал обява за
продажбата на телефона в сайта „ОЛХ" , а след това предоставил
инкриминирания мобилен телефон на свой приятел- И. В.. Имената на последния се
установили от изпратените от мобилните оператори разпечатки и извършения анализ на същите от служител на
с-р „ОАПС" при ОД-МВР-Варна. Въпросната обява била видяна от колега на
св.А. И.. Той се свързал на посочения номер в обявата с И. В. и сверявайки Имей
номера установил, че се касае за телефонът, изгубен от св. А. И.. Колегата му
помолил лицето, посочено за контакт в обявата, да върне телефона в заложната
къща, от която първоначално го били продали. И. В. предал разговора на св. Р К..
Последният също разговарял по телефон с колегата на св. А. И.. Впоследствие св.
Р. К. върнал телефона на св. Я. Д. и си
получил заплатената по-рано сума от 870 лева. Св. Я. Д. се свързал с обв. К.М., който от своя страна
върнал получената на 25.04.2018 г. сума от 600 лева на св. Я. Д. .
Инкриминираният мобилен телефон, св. Д. предал доброволно на органите на Трето
РУ-ОД-МВР-Варна. Същият бил върнат на св. А. И. на 09.08.2018 г., за което била
оформена разписка.
По-късно св.А.И. върнал телефона на
„Хуауей Технолоджис България" ЕООД гр. София,което се установява от
разпита на С. Л., представител на дружеството.
От изготвената СОЕ се установява, че стойността
на мобилен телефон „HUAUEI Р 20 PRO" с камера с надпис „BONCA" с ИМЕИ
№ 867259030016236 възлиза на сумата от 1566,55 лева.
Горната фактическа обстановка се
подкрепя от всички събрани по делото доказателства, които са и взаимно се
допълват. Реално по делото не се оспорват фактите по делото, а единствено са
поставя на разглеждане въпросът за наложеното наказание, което по размер е
по-високо от допустимото от закона.
Установената от
първоинстанционният съд фактическа обстановка напълно се споделя от настоящата
инстанция, поради което няма да бъде преповтаряна. Направеният краен извод за
осъществено от обективна и субективна страна престъпление се подкрепя напълно
от събраните доказателства, които са правилно анализирани. В тази насока също
не са налице възражения нито в жалбата, нито в протеста срещу решението.
При определяне на наказанието, което
следва да понесе подсъдимият, първоинстанционният съд правилно е отчел
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, разгледал е детайлно
поведението на М. и е определил наказанието, което той следва да понесе. Съдът
е преценил, че са налице предпоставките на чл.78а НК за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание,
като е определил неговия размер на минималния предвиден в тази разпоредба на
закона, а именно 1000 лв. За да определи този размер на наказанието съдът е
преценил, че са налице единствено смекчаващите отговорността обстоятелства,
съобразил е младата възраст на обвиняемия и е наложил минималния размер на
предвиденото наказание глоба. В същото време обаче съдът не е съобразил
обстоятелството, че разпоредбата на чл.207, ал.1 НК предвижда наказание
"глоба" в размер от 100 лв. до 300 лв. В тези случаи е приложима
хипотезата на чл.78а, ал.5 НК, която предвижда, че в случаите, в които за
конкретното наказание е предвидено единствено наказание "глоба", то
наложеното административно наказание по чл.78а, ал.1 НК не може да надвишава
размера на предвидената глоба.
В настоящият казус разпоредбата на
чл.207, ал.1 НК предвижда наказание за това престъпление "глоба" в
размер от 100 до 300 лв., т.е. в административното наказание не може да
надвишава предвидения максимален размер от 300 лв. Първоинстанционният съд е
наложил административно наказание "глоба" в размер на 1000 лв., с
което е допуснал нарушение на материалния закон, поради което и присъдата следва
да бъде изменена в тази част, като бъде намален размера на административното
наказание.
Въззивният състав на съда съобрази
характеристичната справка, приложена в материалите от ДП и характеристиките,
приети в с.з., от които се установява, че обвиняемият е с много добри
характеристични данни- тих, скромен, неизвестен на органите на полицията,
медалист и шампион на отбора по хокей на лед и отличен ученик с отлична
дисциплина и успех. Това мотивира съда да приеме, че стореното от него е
инцидентен случай и съответно обществената опасност на извършителя е занижена,
което го мотивира да приеме, че следва да наложи минималния размер на
наказанието, а именно "глоба" в размер на 100 лв.
При извършената служебна проверка
въззивният съд не констатира нарушения, допуснати от първоинстанционният съд,
които да доведат до отмяна на атакуваният съдебен акт.
По изложените съображения съставът на
Окръжния съд като въззивна инстанция
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъдата на Варненския
районен съд, ХV състав, постановена на 12.03.2019 год. по АНД № 181/2019 год. като
НАМАЛЯВА размерът на наложеното
административно наказание "глоба"
от 1000 лв. на 100 лв.
Решението не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: