Р Е Ш Е Н И Е
№ 178/28.2.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, осми състав,
на двадесет
и пети февруари, през две хиляди и двадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й.К.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3152
по описа на ШРС за 2019 год.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание по чл.500, ал.1 от КЗ .
Ищецът твърди, че на 26.10.2016г. в 23:00 ч.,
в гр. Шумен, на ул. „Г. Г.”, до дом ***, е реализирано ПТТ, вследствие на
което са нанесени щети на стена на офис, от МПС „С. Б.”, с peг.
№ ***, собственост на „Г. П.” ЕООД, управлявано от Л.Л.К.. Съгласно Протокол за ПТП № ***/***г., съставен от органите
на КАТ, причините за произшествието били по вина и противоправно поведение на Л.Л.К.,
който не се е съобразил, че пътят зад него е свободен и се блъснал в стена на
дом ***, с което нанесъл материални щети на стената. След настъпилото ПТП,
виновният водач напуснал мястото на ПТП. МПС „С. Б.”, с peг. № *** е било застраховано по застраховка
“Гражданска отговорност“ в ЗД “Б. И.” АД, със застрахователна полица № BG/02/***, която е валидна към момента на събитието. В
дружеството била заведена щета под № ***от С.С.И. -собственик на увреденото
имущество. След направена оценка на щетата, е било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 53.13лв. на
Н. К. И. и сума в размер на 53.13лв. на С.С.И.,
за ремонт на увредената стена, като общата стойност за възстановяване на
стената е в размер на 106.26
лв. От Протокола за ПТП № ***/***г. се
установявало, че Л.Л.К. е напуснал мястото на ПТП, вследствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Ищецът сочи, че има право да получи от ответника платеното застрахователно
обезщетение. Твърди, че с писмо бил уведомен ответникът да заплати сумата, но
до момента не я изплатил. Иска да бъде осъден ответникът да заплати обща
сума в размер 121.26 лв.,
представляваща изплатено от ЗД “Б. И.„ АД застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски /в размер на 15 лева/, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на завеждането на исковата молба до пълното
изплащане на дължимите суми. Претендират и съдебните разноски по делото.
В
предоставения на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът депозира отговор на исковата молба. В отговора се сочи, че искът е
допустим и основателен. Заявява се, че се признава искът - предмет на
делото.Представя банков документ относно заплатена от ответника в полза на
ищеца сума в размер на претендираните главница и лихва. Относно направените по
делото разноски се заявява, че ответникът не оспорва и не е оспорвал твърдяното
от ищеца право преди предявяването на иска. Сочи се, че с поведението си не е
дал повод за завеждането на делото, респ. сторените по делото разноски следва
да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Преди съдебно заседание е
депозирана молба от ищеца с искане за постановяване на решение при признание на
иска.
В съдебно заседание не се явява
представител на ищеца, ответникът също не се явява лично и не се явява негов
процесуален представител.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
От съществено
значение за произнасянето от съда, е заявеното от ответника изявление за
признание на иска в условията на чл.237 от ГПК. В тази връзка
съдът съобрази, че признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а същевременно е такова, с което страната
може да се разпорежда. Ето защо и предвид волеизявлението, направено от ответника
в молба рег.№ 189 от 06.01.2020г., съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК, не е необходимо да
излага мотиви за това.
Същевременно съдът съобрази и представените от
ответника доказателства – банков документ относно
заплатена на 13.11.2019г. от ответника по сметка на ищеца сума 121,83лв. главница
и лихви, обуславяща отхвърляне на претенцията за сумата от 121,26лв., като погасена чрез
извършено плащане в хода на процеса.
Относно разноските по делото.
Спорният въпрос между
страните в производството е относно отговорността за разноските, направени в
производството – 50лв. държавна такса и 100лв юрисконсултско възнаграждение,
които ищецът претендира. От своя страна ответникът заявява в отговора си, че с поведението си не е дал повод за завеждането на
делото и сторените по делото разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ищеца.
С Определение № 646 от 7.11.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2565/2017
г., II т. о., ТК е прието, че при предявен регресен иск от застраховател, ако той
не е поканил делинквента да заплати доброволно задължението си и е направено
признание на иска, е
приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Това произтича
от непротиворечивата практика на ВКС, че вземането на застрахователя по регресен иск против делинквента става изискуемо с поканата за изпълнение. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК,
ако ответникът, с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Тази норма свързва правото на ответника на разноски с
основателността на предизвикания от него правен спор, преценката за което
налага изследване на извънпроцесуалното му поведение – доколко същият е станал
повод за търсената съдебна защита, както и на поведението му, след сезиране на съда – дали е признал иска. По приложението на чл.
78, ал.2 от ГПК, в хипотеза на извършено след завеждането на иска плащане на
претендираното, има богата и непротиворечива съдебна практика - опр. № 843 по ч.гр. Д № 6176/2014г. на IV г.
о., опр. № 300 по ч.гр.д.№ 245/12г. на IV г. о., опр.№ 626 по ч.гр.д. 275/10 на
IV г. о., опр.№ 277 по ч.гр. д. № 2432/14г. на I г. о., опр. №388 по ч.т.д. № 831/17г.
на II т. о. на ВКС и др.. Еднозначно се приема, че ако ответникът е дал
повод за завеждането на иска, заплащането на вземането в хода на
производството, предопределило оттегляне или отказ от иска, както и друго
поведение на ответника, последващо завеждането на иска, предвид което е
отпаднала необходимостта от съдебна защита, не са обстоятелства, освобождаващи
го от отговорност за разноски.
От приложените по делото писмени доказателства не се
установява ищецът да е предявил извънсъдебно регресното си притезание срещу
ответника с надлежно отправена му покана за плащане. Приложената заедно с исковата молба регресна покана изх. № ОК-***/ ***г. до ответника
относно образуваната застрахователна щета при ищеца, съдържа искане за плащане по регреса, но няма данни да е получена от адресата- длъжник.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, задължение на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване падежирането на вземането си и съответно изпадането на ответника в
забава, като основание на съдебно повдигнатия спор. При липсата на доказателства
за надлежно предявяване на регресната претенция с посоченото писмо преди
подаване на исковата молба, следва да се приеме, че твърденията на ищеца да е поканил
ответника да заплати претендираната сума, остават недоказани.
Следователно
по делото не се установява ответникът, с поведението си, да е дал повод за завеждане на осъдителната искова
претенция срещу него. В
срока за отговор на исковата молба ответникът е направил признание на
предявения иск, с което се осъществява и втората, предвидена в чл. 78, ал. 2 от ГПК,
предпоставка за изключване на отговорността за разноски на ответника, като сторените от ищеца разноски по
делото следва да останат в негова
тежест.
Водим от горното ина осн. чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска,
предявен от ЗД“Б. И.“ АД, ЕИК ***,
гр. С., Б..“Д. Б.“ ***, представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. М.Г. от САК,
за сума в размер 121.26 лв. (сто двадесет и
един лева, двадесет и шест) ст., за изплатено от ЗД “Б. И.“ АД застрахователно
обезщетение, като погасен чрез плащане в хода на процеса.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: