О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 282
гр. Добрич, 15.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На петнадесети април година 2020
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Г. ПАШАЛИЕВ
разгледа докладваното
от съдията Г.Ханджиева
въззивно частно
гражданско дело номер 222 по описа за 2020 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба от Етажната
собственост на ваканционен комплекс „В. С. Д.“ - гр.К. срещу определение №686/19.12.2019 г. по
ч.гр.д.№464/2019 г. на Каварненския районен съд, с което е обезсилена
издадената по делото заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №193/22.08.2019 г.
и производството по делото е прекратено. С доводи за недопустимост, евентуално за
неправилност на обжалваното определение се настоява за обезсилването му или за неговата
отмяна.
Насрещната страна „К. П.“ЕООД -
гр.К. не изразява становище жалбата.
Частната жалба е редовна и е
подадена в законоустановения за това срок. Същата изхожда от активно
легитимирано лице - страна по делото с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него определение от категорията по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество,
частната жалба е неоснователна.
По ч.гр.д.№466/2019 г. на КРС
частният жалбоподател Етажна собственост на ваканционен комплекс „В. С. Д.“ е
сезирал районния съд със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК срещу длъжник „К. П.“ ЕООД за сумата от 410 лева главница, сумата 36.45 лева мораторна лихва, законната лихва върху главното
задължение, считано от подаване на заявлението 20.08.2019г. до окончателното му
погасяване, и сумата 350 лева разноски за заповедното производство. По това
заявление е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК №193/22.08.2019 г., с която разпоредено длъжникът да заплати
на кредитора всички гореизброени суми. Заповедта е връчена на длъжника и в двуседмичния тогава /според предишната
редакция на текста/ срок по чл.414 ал.2 от ГПК „К. П.“ ЕООД-гр.К. подава възражение срещу заповедта, което
възражение е с характер на такова по чл.414а ал.1 от ГПК за извършено от
длъжника плащане на всички вземания в рамките на срока за доброволно изпълнение
по чл.412 т.8 от ГПК /предишна т.7/, за което плащане са представени и писмени
доказателства /платежно нареждане/, придружено и с възражение по чл.414а ал.2
от ГПК за недължимост на разноски в заповедното производство по причина, че не
е дал повод с поведението си за предявяване на вземанията. Районният съд е изпълнил
процедурата по чл.414а ал.3 от ГПК, като на заявителя е връчен препис от
възражението и приложеното към него доказателство с право на писмено становище
в три дневен срок.
Такова становище заявителят е изпратил
с вх.№3699/16.10.2019г., като е посочено, че заявителят наистина е получил
плащане на всички вземания, а с допълнително становище с вх.№3865/25.10.2019г.
е уточнено, че длъжникът е изплатил доброволно и разноските за заповедното
производство.
След осъществяване на
описаната размяна на книжа заповедният съд дължи произнасяне по възражението на
длъжника и становището на заявителя съгласно разпоредбата на чл.414а ал.4 изр.второ
от ГПК, като разпоредбата не регламентира изрично какво по форма и съдържание
следва да е произнасянето. С разпоредбата на чл.414а ал.4 изр.първо от ГПК се
предвижда съдът да обезсили заповедта за изпълнение изцяло или частично при
липса на подадено от заявителя становище в указания три дневен срок, което е
всъщност процедиране при хипотеза на приемане от съда на длъжниковото
възражение за основателно. Основателността на възражението по чл.414а от ГПК
при хипотезата на горното изречение първо се презюмира от мълчаливото
потвърждаване от заявителя на извършеното от длъжника плащане на вземанията по
издадената заповед, което потвърждаване следва от неподаването на становище по
възражението. В хипотезата на чл.414а ал.4 изр.второ от ГПК на постъпило становище
от заявителя по подаденото от длъжника възражение е логично заповедният съд да
действа по идентичен на изречение първо начин, в случай, че приеме длъжниковото
възражение за основателно. Заповедният съд при подадено становище от заявителя
следва отново с определение да се произнесе по същество на доводите във
възражението и становището и, ако счете, че възражението е изцяло или частично
основателно, да процедира по правилото на чл.441а ал.4 изр.първо от ГПК - да
обезсили изцяло или частично заповедта за изпълнение.
В случая заповедният съд се е
произнесъл, като е приел в мотивите си /диспозитив в тази насока не е
формулиран/ възражението по чл.414а ал.1 от ГПК за основателно поради
неоспореното и подкрепено от заявителя твърдение на длъжника, че последният е
заплатил всички вземания, вкл. разноските в заповедното производство в срока за
доброволно изпълнение на заповедта. Следствие приемане на възражението за
основателно, правилно заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и е
прекратил производството.Това е логичната последица при осъществено от длъжника
цялостно погасяване на задълженията в срока за доброволно плащане, защото при така
извършеното цялостно плащане не е смислено да се поддържа действието на
заповедта за изпълнение като изпълнително основание, въз основа на което може
във всеки момент да се иска издаване на изпълнителен лист срещу длъжника. Постановяване
обезсилване на заповедта при приемане на възражението по чл.414а от ГПК за
основателно се налага от факта на признатата от заповедния съд недължимост на
вземанията по заповедта поради извършеното от длъжника плащане в срока за
доброволно изпълнение.
Обжалваното определение е
допустимо постановено в съответствие с правомощията на заповедния съд, регламентирани
с разпоредбите на ГПК, и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено. С оглед изхода от настоящото производство частният жалбоподател
няма право на разноски, каквито изрично е претендирал.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №686/19.12.2019г.
по ч.гр.д.№464/2019г. на Каварненския районен съд.
Определението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.274 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.