РЕШЕНИЕ
№
260/ 17.05.
2017г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на шести
април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Хайгухи Бодикян
при
секретаря…… М.Ч. ….............………………………..и в присъствието на
прокурор……………………..................…………………….
като
разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 295 по описа за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.118, ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на П.Ж.П. ***, против Решение № 1012-26-120-24/29.06.2016г. на
Директор на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалба
против Разпореждане № **********/2140-26-262/22.03.2016г. на Ръководителя на
„Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата са изложени твърдения, че със заявление с
вх. №**********/23.11.2015г. оспорващият направил искане за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст във връзка с параграф 4 ал.1 от ПЗР на КСО. Счита, че в резултат на
недобросъвестни служители на ЕВН България Електроразпределение АД гр. Х.
трудовият му стаж не бил нанесен правилно за втора категория труд. Представил
допълнителен договор за трудово възнаграждение от 01.10.1991г. за работа на
авариийно МПС с рег. № ****. Също така сочи, че в резултат на недобросъвестни
служители от ЕСО ЕАД Мрежов експлоатационен район гр. Х. не бил нанесен
трудовия му стаж за работа на аварийна кола Шкода „Мадара“ с цистерна за превоз
на опасни товари. Поради тази причина не бил зачетен трудовия му стаж над 15
години втора категория труд. Не бил зачетен и трудовия стаж от ДСО Редки метали
ГПП М., гр. Б.и гр. К., обл. П., като сочи, че това били уранови мини и стажа следвало да се
зачете като първа категория труд. Трудовият стаж като шофьор на автобуси също
следвало да се зачете като втора категория труд, тъй като всички управлявани от
него автобуси били с над 60 места. Твърди, че трудовият му стаж от втора
категория труд бил над 15 години. Навежда доводи, че издаденото решение било в
противоречие със закона.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата,
като приема оспорвания административен акт за законосъобразен. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заявление с вх. №2113-26-1262/23.11.2015г.
в ТП на НОИ - Хасково, П.Ж.П. направил искане за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, към което били приложени документи, удостоверяващи
трудовия и служебния му стаж.
С Разпореждане №**********/2140-26-262/22.03.2016г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково било отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на П.Ж.П., на основание
чл.68, ал.l-2 от КСО, във връзка с параграф 4, ал.l от ПЗР на КСО. В разпореждането
било прието, че П.Ж.П. бил роден на ***г. и към датата на заявлението имал
навършена възраст 57г., 08м. и 03 дни и осигурителен стаж, положен за периода
от 03.10.1977г. до 12.10.2015г. с прекъсване, както следва: 02г., 06м. и 18 дни
от втора категория труд; 27г., 00м. и 16 дни от трета категория труд; общ осигурителен
стаж, съгласно чл.104 от КСО, превърнат към трета категория труд - 30г., 02м. и
24 дни. Сборът от осигурителен стаж и възраст бил 87г., 10м. и 27 дни. В
разпореждането било посочено, че с писмо
изх. №2113-26-1262-9/08.02.2016г. от П. било изискано да представи обр. УП-3 за
осигурителен стаж за периода от 17.01.1977г. до 30.09.1977г. от ДСО „Редки
метали“ ГПП, обект „Марица“, гр. Х., тъй като трудовата книжка не била заверена
съгласно чл.6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. На основание чл.1,
ал.5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, в указания срок исканият
документ не бил представен, поради което осигурителният стаж за горецитирания
период не бил зачетен. С горецитираното писмо П. бил уведомен да представи документ
за товароносимостта на управлявания от него автомобил за периода от
18.04.1983г. до 16.10.1984г. към ОВМЦ гр. Х.. На основание чл. 1, ал.5 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в указания срок искания документ не бил
представен, поради което осигурителния стаж бил зачетен в трета категория труд.
С писмо изх. №2113-26-1262-7/08.02.2016г. до „Снежанка М.А.“ гр. Х. била
изискана информация дали П. за периода от 28.06.2007г. до 13.09.2007г. е бил
шофьор на автобус от вътрешноградския транспорт с над 60 места в превозното
средство. Писмото било върнато като неполучено. С писмо изх. №2113-26-1262-16/29.02.2016г.
П. бил уведомен, че следва да представи документи. На основание чл.1, ал.5 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в указания срок искания документ не бил
представен, поради което осигурителния стаж за горецитирания период бил зачетен
в трета категория труд. Посочено било, че съгласно пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО
през 2015г. лицата, които са работили 15 години при условията на втора
категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили възраст 57год. 08м.
при втора категория труд за мъжете и ако имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 100 за мъжете. Съгласно пар.4, ал.l от ПЗР на КСО, на П. не се следвала
пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на втора категория труд, тъй
като нямал 15г., а имал 02г., 06м. и 18 дни, имал навършена възраст 57г., 08м.
и 03 дни, но нямал изискуемия се сбор от осигурителен стаж и възраст 100, а имал
87. Съгласно чл.68, ал.1 КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст през 2015г. лицето следвало да има навършена възраст 63 год. и
08м. и придобит осигурителен стаж 38 год. П. не отговарял на условията, тъй
като нямал изискуемата се възраст от 63 год. 08м., а имал 57г., 08м. и 03 дни и
нямал 38год. придобит осигурителен стаж, а имал 30 год., 02 м. и 24 дни и нямал
право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и на това основание.
Разпореждане №**********/2140-26-262/22.03.2016г. било
получено от П.Ж.П. на 29.03.2016г. срещу подпис.
С вх. №1475/30.03.2016г. в Административен съд –
Хасково, от П.Ж.П. била подадена искова молба, в която е посочено, че се подава
против Разпореждане №**********/2140-26-262 от 22.03.2016г. на ТП на НОИ, гр.
Хасково, както и против ЕСЕО ЕАД гр. Х.; ЕВЕН България Електроразпределение АД,
гр. Х.; ДСО Редки метали обект Марица, Община К., обл. Пловдивска и гр. Б.,
обл. Софийска; ОВМЦ, Ветеринарна лечебница, гр. Х. и Снежанка МА, гр. Х..
С Определение в з. з. на 20.04.2016г. на
Административен съд – Хасково по адм. д. №143 по описа на съда за 2016г. е
оставено без разглеждане оспорване вх. №1475/30.03.2016г. от П.Ж.П. ***, в
частта, в която се обжалва Разпореждане № **********-2140-26-262 от 22.03.2016г. на ТП на НОИ, гр. Хасково;
оставена е без разглеждане пред Административен съд, гр. Хасково, искова молба вх. № 1475/30.03.2015г. от П.Ж.П. ***, в частта, с която се иска да бъде признат за установен трудов
стаж на ищеца от втора категория труд спрямо работодателите му и ТП на НОИ;
прекратява се производството по адм. дело №143 по описа на Административен съд,
гр. Хасково за 2016г. В определението е
указано исковата молба, ведно
с приложенията към нея и допълнителното уточнение, наименувано жалба, да се
изпратят по подсъдност на Районен съд, гр. Хасково, с оглед исковата претенция за признат за установен
трудов стаж на ищеца от втора категория труд спрямо работодателите му и ТП на
НОИ, както и да се изготвят служебни преписи от исковата молба, приложенията към нея и
допълнителното писмено уточнение, наименувано жалба, които да се изпратят
на Ръководителя на ТП на НОИ, гр.
Хасково по компетентност, за произнасяне по обжалването на Разпореждане № **********-2140-26-262 от 22.03.2016г. на ТП на НОИ, гр. Хасково.
С Решение № 1012-26-120-24/29.06.2016г.
Директорът на ТП на НОИ, гр. Хасково отхвърлил жалбата срещу Разпореждане №**********/2140-26-262/22.03.2016г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково.
Решението било изпратено на
адреса на жалбоподателя и получено на 05.07.2016г., видно от представеното по
делото известие за доставяне, а жалбата /наименувана „искова молба“/ срещу него
била подадена 06.07.2016г. директно пред Административен съд - Хасково.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен
акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита
жалбата за неоснователна.
Предмет на оспорване е
решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, постановено по реда и при
условията на чл.117 от КСО, т.е. актът е издаден от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност. Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма,
съдържа фактически и правни основания за издаването си и е надлежно мотивирано.
Съдът преценява като неоснователни
и недоказани са претенциите на жалбоподателя за категоризиране на труда му при
условията на първа и втора категория труд през процесните периоди, поради
следните съображения.
От данните по административната
преписка е видно, че жалбоподателят подава заявление с вх.№
2113-26-1262/23.11.2015г. на ТП на НАИ - Хасково, с искане за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На база представените документи
с Разпореждане Ръководителят на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ
- Хасково е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
на основание чл.68, ал.l, ал.2 от КСО, във връзка с параграф 4, ал.1 от ПЗР на
КСО. Със същото е зачетен осигурителен стаж на жалбоподателя, положен за
периода от 03.10.1977г. до 12.1 0.2015г. с прекъсване: 02г., 06м. и 18 дни от
втора категория труд, 27г., 00м. и 16 дни от трета категория труд, общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО -
30г., 02м. и 24 дни. Сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е
87г., 10м. и 27 дни. П. не отговаря на условията на чл.68, ал.1, ал.2 от КСО,
във връзка с параграф 4, ал.1 от ПЗР на КСО, няма изискуемата се възраст и
осигурителен стаж, съответно няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на горепосочените основания.
За да бъде определена правилно
категоризацията на положения от жалбоподателя труд, административният орган подробно
изследва изпълняваните от същия длъжности за претендираните периоди.
По отношение на първият период,
жалбоподателят претендира да бъде зачетен при условията на втора категория труд,
положеният при осигурителя СМК "Механизация", гр. Х.. Пенсионният
орган правилно е зачел осигурителен стаж, както следва: от 28.11.1988г. -
01.01.1990г. - 01г., 01м. и 03 дни, на длъжност "автомонтьор" като
осигурителен стаж от втора категория труд по т. 66г от Правилник за
категоризиране на труд при пенсиониране ПКТП (отм.) и от 01.01.1990г. -
28.11.1990г. - 10м. и 27 дни, на длъжност "шофьор на автобус" като
осигурителен стаж от трета категория труд. Представените по делото
доказателства обосновават правилен извод, че трудът на жалбоподателя на
длъжността "шофьор на автобус" към осигурителя СМК
"Механизация", гр. Х. е изпълнявана на вътрешноведомствен транспорт,
поради което не може да бъде зачетен като втора категория труд по т.53а от
ПКТП. Съгласно посочената разпоредба, втора категория е труда на водачи на
тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползване, обслужващи
вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и
графици.
Относно вторият претендиран осигурителен
стаж, положен в ДСО "Редки метали", обект "Марица в периода от
17.01.1977г. до 30.09. 1977г.,след извършена проверка, на основание чл.l08,
ал.l от КСО. Видно от Констативен протокол от 02.06.2016г проверката е
извършена в Архивохранилище към ТП на НОИ -Хасково, съхраняващо приетите архиви
на "Геостройкомплект" ЕООД, гр. Х. с ЕИК ************ и установява от
разплащателните ведомости, че осигурителят е развивал дейност в с. С.-С., с. О.
д. – Б., гр. Х., с. К. – П./. Прегледани са всички документи с дългосрочно
справочно значение на „Геоотройвомплект" ЕООд, гр. Х., с начална и крайна
дата на включените в описа дела: 25.02.1963г. - 19.08.2006г., съдържащи
Заповеди, свързани с трудовата дейност, ДСО "Редки метали" ГПП, обект
"Марица"; Заповеди, свързани с трудовата дейност, ДСО "Редки
метали" ГПП, клон "Тракия"; Заповеди, свързани с трудовата
дейност, клон Тракия; Заповеди, свързани с трудовата дейност, клон Западна Тракия;
Книги за лични сметки, обект Б., М.; Лични картони - ГПП Тракия Б., обект Х., Н.,
Н.; Книги за лични сметки Управление Редки метали, обект Бухово, Момино;
Трудови книжки. От проверените дела не били установени съхранени документи за
лицето П.Ж.П., с изключение на Заповед № 32/17.01.1977г., издадена от СО
"Редки метали" ГПП, Обект "Хасково", относно назначаване на
лицето П.Ж.П. на длъжност "шофьор" на товарна кола до 2.5 т ГАЗ-63
при условията на чл.27 буква "В" от КТ до завършване на
геолого-проучвателна дейност на обекта частично или общо, считано от 17.0
1.1977г. Установено е, че за периода от м.0l.1977г. до м.12.1977г. няма
предадени разплащателни ведомости в ТП на НОИ - Хасково за осигурителя
"Геостройкомплект" ЕООД, гр. Хасково, поради което не е извършена
проверка относно мястото на полагане на стажа, съответно не може да бъде
издадено и удостоверение обр. УП - 13. Поради липса на други доказателства
изискани при служебната проверка на административния орган, не се е установил
периода, през който жалбоподателят да е полагал труд към СО "Редки
метали" ГПП, Обект - Хасково. От своя страна жалбоподателят не сочи
допълнителни доказателства в подкрепа на тезата си, поради което правилно не е зачетен осигурителен стаж към
ДСО "Редки метали", обект "Марица'\ адрес: общ. Калековец, обл.
Пловдивска в периода от 17.01. 1977г. до 30.09.1977г.
Третият претендиран период е от
01.05.2000г. до 08.03.2004г., за които жалбоподателят твърди, че е полаган на
длъжности "механик" и "шофьор" на авариен автомобил Шкода "Мадара"
към "НЕК" ЕАД П "МВН" ЕПР- Х.. В административно
производство е извършена проверка при осигурителя и установен положен
осигурителния стаж за периода от 01.05.2000г. до 08.03.2004г. - Зг, 10м. и 07
дни на длъжност "механик" към "НЕК" ЕАД П "МВН"
ЕПР- Х..
Съгласно т.31 от Наредба за
категоризиране на труда при пенсиониране, в сила от 01.01.2000г. от втора
категория е труда на работниците от аварийно-ремонтните групи, обслужващи
електропреносни линии и мрежи.
Проверката извършена от
пенсионния орган в офиса на осигурителя "Мрежови експлоатационен район – Х.",
гр. Х., за периода от 01.05 .2000г. до 31.03.2004 г. по трудово досие на П.Ж.П.,
установява, че считано от 01.05.2000г. мястото на работа на лицето се променя
от НЕК-ЕАД "Електроснабдяване" - клон Х. на НЕК - ЕАД П "Мрежи
ВН"-С., р-н Х. на длъжност "механик" - сектор "Транспорт и
спец. Механизация", категория персонал приложен специалист. За обжалвания
период П.П. има още три допълнителни споразумения към трудов договор, но само
за промяна в основното му месечно трудово възнаграждение. До прекратяване на
трудовото му правоотношение на 08.03.20104г. на лицето е зачислено служебно МПС
Шкода "Мадара" с рег. N ******. Съгласно Заповед от 1l.03.2003r. на н-к ЕПР Х., П.Ж.П. следва
да извозва свежи и отработени масла с товарен автомобил Шкода
"Мадара" с рег.№ *****.Представени са съхранените пътни листове. В
проверената документация не са представени допълнителни споразумения за промяна
на длъжността на П.Ж.П., както и такива за съвместяване на друга длъжност. Разплащателни
документи на осигурителя "Мрежови експлоатационен район – Х.", гр. Х.
установяват, че П.Ж.П. е вписан в разплащателните ведомости за периода от
01.05.2000г. до 07.03.2004г. с длъжност "механник на МПС" в сектор
"Автотранспорт", има начислени и изплатени месечни трудови
възнаграждения за полагания от него труд на длъжност "механик на МПС"
в сектор "Автотранспорт".
Гореизложеното дава основание да
се приеме, че жалбоподателят не попада в хипотезата на разпоредбата на чл.4,
ал.l от Инструкция № 13 от 31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране, съгласно която осигурителният стаж на
лица, работещи по повече от един трудов договор с един или повече работодатели,
се зачита от по-благоприятната категория труд, ако работят не по-малко от
половината от законоустановеното дневно работно време при условията на тази
категория. Размерът на осигурителните вноски в тези случаи се определя спрямо
категорията труд на всяка длъжност поотделно. За проверявания период не са представени
доказателства П.Ж.П. да е съвместявало повече от една длъжност, както и да е
работило не по-малко от половината от законоустановеното дневно работно време
на друга длъжност освен длъжността "механик на МПС". Данните по
пенсионната преписка сочат, че жалбоподателят е изпълнявал единствено
длъжността „механник на МПС" в сектор "Автотранспорт". Недоказана
е останала тезата на П., че съвместявал длъжност "шофьор на авариен
специализиран автомобил за превоз на опасни товари, цистерни с трансформаторни
масла". Следователно трудът на П.Ж.П. за посочения по-горе период не
попада в обхвата на т.31 от Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране.
За П. е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал.40 от Инструкция №13 от
31.10.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране, съгласно която от втора категория е трудът, положен от
работниците от аварийно-ремонтните групи, обслужващи електропреносни линии и
мрежи от състава на предприятие "Мрежи високо напрежение" и
Електроразпределителни дружества (район, подрайон, технически участък, бригада,
звено, група) от системата на НЕК - ЕАД, извършващи работите по авариен ремонт
(в т.ч. поддържане, експлоатация и ремонт) на кабелни и въздушни
електропроводни линии и мрежи: "електромонтьор по поддържане и ремонт на
електропроводни линии и мрежи, възлови станции, трафопостове и улично
осветление"; "електромонтьор по поддържане и ремонт на електропроводи
ВН"; "електромонтьор по откриване и ремонт на повреди по линии и
съоръжения"; машинисти на: автокран, автовишка, автостълба, автобургия;
шофьор на специализиран автомобил за откриване на повреди.
Относно периода от 28.06.2007г. -
13.09.2007г. - 2м. и 16 дни, за който Петров изразява претенции да бъде зачетен
при условията на втора категория труд е за стаж положен на длъжност
"шофьор на автобус" към осигурителя "Снежанка - М.А." ООД. В
административното производство този стаж е изследван като от осигурителя е
изискана информация от осигурителя, от която е установено,че П.Ж.П. е шофирал
автобуси с до 60 пътникоместа. Съгласно чл. 2, т, 24 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране (НКТП) от втора категория при
пенсиониране е трудът на шофьорите на автобуси и тролейбуси от вътрешно
градския транспорт, работещи по график, с над 60 места в превозното средство.
За тях е приложима разпоредбата на чл.9, ал.33 от Инструкция N 13 от 31.1
0.2000г. за прилагане на Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране,
в която се сочи, че чл.2,т.24 от НКТП обхваща шофьори на автобуси и тролейбуси,
техническата характеристика на които, съгласно техническият паспорт от
производителя, допуска общо седящи и стоящи(правостоящи) места за пътници над
60. От цитираната разпоредба и гореизложеното е видно, че правилно
осигурителният стаж на жалбоподателя на длъжност "шофьор на автобус"
за периода от 28.06.2007г. - 13.09.2007г. е зачетен като трета категория труд.
В хода на административното и съдебно производство, жалбоподателят не представя
допълнителни доказателства оборващи приетото в оспорения акт.
Относно претендиран период от
18.09.2008г. до 05.01.2009г. за осигурителния стаж за длъжността
"шофьор", изпълнявана от жалбоподателя към осигурителя "Г. И. -
Рино Ройд" ООД, предоставената информацияустановява, че фирмата "Г.
И.- Рино Ройд" оод никога не е изпълнявала вътрешноградски транспорт и не
е притежавала автобуси с над 60 места. Следователно осигурителният стаж на
жалбоподателя също не попада в обхвата на чл.2, т.24 от Наредбата за
категоризиране на труда при пенсиониране, за да бъде зачетен като втора
категория труд.
П.Ж.П. оспорва и категорията труд
за положеният от него осигурителен стаж в периода от 01.01.1985г. до
30.04.2000г. - 13г., 03м. И 03 дни на длъжност "механик МПС" към
"ЕВИ България Електроразпределение" АД, гр. Пловдив, зачетен съгласно
удостоверение обр. УП-З № 11930/20.05.2011г.., издадено от този
осигурител при условията на трета категория труд. Жалбоподателят е представил
Допълнително споразумение към трудов договор, издадено от
"Електроснабдяване" поделение Хасково, съгласно което е преназначен
от длъжност "механик" на длъжност "механик, шофьор МПС
авариен". След извършена проверка от пенсионния орган по разходите на
държавното обществено осигуряване на "ЕВИ България Електроразпределение“
АД, гр. Пловдив, се установява, че в осигурителя "ЕВИ България
Електророзпределение" ЕАД - Пловдив се съхраняват само разплащателни
ведомости за заплати на работниците и служителите. Няма трудово досие и други
първични документи за положен осигурителен стаж на П.Ж.П.. Осигурителят
"ЕВИ България Електророзпределение "ЕАД - Пловдив представя
удостоверение, че П. в периода от 01.01.1985 Г. до 30.04.2000г. по
разплащателни ведомости е записан на длъжност „механик МПС“. Съвкупната
преценка на доказателствата по преписката, не дава основание на съда да приеме
за безспорно доказано, че жалбоподателят е изпълнявал длъжност различна от
записаната по ведомостите на дружеството осигурител. Изводът е, че длъжността,
която е изпълнявал "механик" не е обхваната от разпоредбите на
т.66г., от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.), която
предвижда при условията на втора категория труд да се зачита труда на
автосервизните работници от специализираните звена в енергетиката и на
шофьорите на коли с повишена проходимост за производствени нужди при преноса на
електроенергия от единната енергийна система и електроизграждането, както и не
попада в обхвата на разпоредбата на т.8г от ПКТП, съгласно която от втора
категория труд е трудът на аварийно-ремонтен персонал, обслужващ кабелни,
въздушни електропроводни линии и трафопостове в единната енергийна система.
Длъжността изпълнявана от жалбоподателя не попада и в приложното поле на т.31
от НКТП, в сила от 01.01.2000г., съгласно която от втора категория е труда на
работниците от аварийно-ремонтните групи обслужващи електропреносни линии и
мрежи.
От изложеното следва, че и
осигурителният стаж за периода от 01.01.1985 г. до 30.04.2000г. не може се
категоризира като втора категория труд.
По изложените съображения съдът намира, че
оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона
форма и при съответствие с действащите материално-правни разпоредби и целта на
закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като
неоснователна.
С оглед изхода на спора, следва да се
уважи искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.
143, ал. 4 от АПК във връзка с чл.
8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като се осъди жалбоподателят да плати такова в
размер на 300 (триста ) лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2, пр. 4 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Ж.П. ***, против Решение №
1012-26-120-24/29.06.2016г. на Директор на Териториално поделение на НОИ -
Хасково, с което е отхвърлена жалба против Разпореждане № **********/2140-26-262/22.03.2016г.
на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА П.Ж.П. ***, да заплати на Национален осигурителен институт юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста )
лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
Административен Съд на Р Б.
СЪДИЯ: