№ 390
гр. Търговище, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, X* СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско
дело № 20253530100183 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени установителни искове за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от
ГПК, във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 92 ,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София(с
предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор
България“ ЕАД), чрез съдебен адресат адв. З. Ц.-САК, твърди в исковата
молба, че между него и ответника Е. Ф. Х. с ЕГН ********** от
гр.Търговище, ул.“****** *“, ***, през годините били сключени договори за
далекосъобщителни услуги и по-конкретно: Договор за мобилни услуги №
********* от 15.01.2016г., Договор за мобилни услуги № *********,
Заявление за смяна на собственост и Заявление за пренасяне на номер/а в
мрежата на Теленор/Йеттел от 24.01.2017г., Договор за мобилни услуги №
********* от 06.09.2018г., Допълнително споразумение № ********* от
31.12.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
31.12.2020г., Договор за лизинг за базови аксесоари № ********* от
31.12.2020г., Допълнително споразумение № ********* от 29.11.2021г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително споразумение №
********* от 29.11.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор
за мобилни услуги № ********* от 11.01.2022г., Допълнително споразумение
№ ********* от 11.01.2022г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 11.01.2022г.Излага, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си да заплаща дължимите суми, като за периода м.юли 2022г. –
1
м. ноември 2022г., са издадени осем бр. фактури на обща стойност 2159,74лв.,
като изискуемостта на сумите по тези фактури настъпва петнадесет дни след
издаването й.Сочи още, че поради липса на действие от страна на длъжника в
изпълнение на договорните му задължения, ищецът се снадил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 666/10.10.2024г. по ч.гр.д.№ 1401/2024г. по
описа на РС Търговище, която заповед е връчена на длъжника в хипотезата на
чл. 47,ал.5 от ГПК, обуславящо правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящите установителни искове за съществуване на посоченото вземане в
размер общо на 2159,74лв., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК-09.10.2024г.; претендира разноските в
заповедното и в настоящото производство.В съдебно заседание ищецът,
редовно призован, не изпраща представител.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от
ответника, действащ чрез адв.А. Р.-ТАК е изразено становище за допустимост
и основателност на исковете, както и изявление за признаване на същите по
основание и размер.В съдебно заседание адв.Р.-ТАК заявява отново, че
признава исковете изцяло, като пледира за постановяване на решение
съобразно признанието и доказателствата по делото.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, че помежду им са били сключени
множество договори в периода 2016г.-2020г., които са както за предоставяне на
мобилни услуги, така и за лизинг на устройства и на базови аксесоари, а
именно: Договор за мобилни услуги № ********* от 15.01.2016г., Договор за
мобилни услуги № *********, Заявление за смяна на собственост и Заявление
за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор/Йеттел от 24.01.2017г., Договор
за мобилни услуги № ********* от 06.09.2018г., Допълнително споразумение
№ ********* от 31.12.2020г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и
Договор за лизинг от 31.12.2020г., Договор за лизинг за базови аксесоари №
********* от 31.12.2020г., Допълнително споразумение № ********* от
29.11.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Допълнително
споразумение № ********* от 29.11.2021г. към договор за
мобилни/фиксирани услуги, Договор за мобилни услуги № ********* от
11.01.2022г., Допълнително споразумение № ********* от 11.01.2022г. към
договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 11.01.2022г.За
ползваните услуги ищецът е издавал фактури, приложени по делото, а
именно-№ **********/15.07.2022г., фактура № **********/15.08.2022г.,
фактура № **********/18.08.2022г., фактура № **********/15.09.2022г.,
фактура №**********/18.09.2022г., фактура №**********/18.10.2022г.,
фактура №**********/15.11.2022г., фактура №**********/18.11.2022г., които
са останали неизплатени от ответника и са на обща стойност 2159,74лв.Видно
от съдържанието на договорите, в същите е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или инициатива
на потребителя, или при нарушение на задълженията му, абонатът дължи
2
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти. От приложеното по делото ч.гр.д. № 1401/2024г. по
описа на РСТ се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 666/10.10.2024г. за сумата от общо
2159,74лв., ведно със законната лихва от 09.10.2024г. до изплащане на
задължението, която е връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47,ал.5 от
ГПК, обуславящо правен интерес у ищеца от предявяване на настоящите
установителни искове.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:Предявени са установителни искове за съществуване на
вземания за предоставени мобилни услуги , като по делото не е спорно, че
между ищеца „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД(с предишно наименование „Космо
България Мобайл“ ЕАД и "Теленор България" ЕАД), ЕИК *********
гр.София и ответника Е. Ф. Х. с ЕГН ********** от гр.Търговище са били
налице дъгогодишни отношения във връзка с предоставяне на мобилни услуги
и лизинг.Не е спорно и обстоятелството ,че по сключените между страните
договори, ответникът не е бил изправна страна и не е заплащал дължимите
суми, които са в общ размер от 2159,74лв., като и самият ответник признава
претенциите на ищеца по основание и размер както в писмения отговор, така
и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител. С оглед на
изложеното, съдът приема, че предявените установителни искове за
съществуване на вземания за сумата от общо 2159,74лв., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 666/10.10.2024г. по ч.гр.д.№
1401/2024г. по описа на РС Търговище, са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени, ведно със законната лихва върху главницата от 09.10.2024г., до
изплащане на задължението, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК, във
вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД, чл. 92 ,ал.1 и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че ответникът
следва да заплати на ищеца разноските в заповедното производство, които са в
размер на 43,19лв. внесена държавна такса и 489,59лв. адв. възнаграждение
или общо 532,78лв., както и разноските в настоящото производство в размер
на 206,86лв. държавна такса и 619,16лв. платено адв. възнаграждение, или
общо 826,02лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София(с предишни
наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор България“ ЕАД),
чрез съдебен адресат адв. З. Ц.-САК, против Е. Ф. Х. с ЕГН ********** от
3
гр.Търговище, ул.“****** *“, ***, за сумата от общо 2159,74лв., дължими по
договори за мобилни услуги, допълнителни споразумения към тях и лизинг, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 666/10.10.2024г.
по ч.гр.д.№ 1401/2024г. по описа на РС Търговище, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК вр. чл. 79,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. Ф. Х. с ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“****** *“,
***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* гр.София(с
предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и „Теленор
България“ ЕАД), чрез съдебен адресат адв. З. Ц.-САК разноските в
заповедното производство в размер общо 532,78лв., както и разноските в
настоящото производство в размер общо на 826,02лв., на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4