№ 6788
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110147412 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е по искова молба, подадена от К. Д. К. с ЕГН **********, адрес .. ..
(ищца) чрез процесуалния представител адвокат Д. Т. от Хасковската адвокатска
колегия. Ищцата твърди, че през 2013 г. срещу нея е бил издаден изпълнителен лист за
парични задължения, свързани с предоставянето на електрическа енергия, въз основа
на който е било образувано изпълнително дело. Понеже вземанията са по чл. 111, ал. 1,
б. „в“ ЗЗД, намира, че е приложима специалната тригодишна давност от влизането в
сила на заповедта за изпълнение. Дори и съдът да приеме, че е приложима
петгодишната давност съобразно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, то намира, че тя също е изтекла,
считано от датата на последното й прекъсване. Позовава се на тълкувателната практика
на ВКС. Иска от съда да признае за установено в отношенията й с ответника, че ищцата
не му дължи сумата в общ размер на 22 721 лева и 57 стотинки по изпълнителния лист,
от които главница в размер на 19 917 лева и 28 стотинки, мораторна лихва в размер на
2 282 лева и 30 стотинки и 521 лева и 99 стотинки разноски по делото. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „..“ АД,
ЕИК .., седалище и адрес на управление ... (ответник), чрез юрисконсулт Станислава
Михайлова. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва твърденията
на ищцата във връзка с издаването на изпълнителния лист през 2013 г. Заявява, че още
с молбата за образуването на изпълнителното дело от 2016 г. е упълномощил съдебния
изпълнител да извършва всички законни изпълнителни действия до пълното събиране
на дълга, с което давността е спряла да тече. След това през същата година изрично е
поискал от съдебния изпълнител и да наложи запор върху трудовото възнаграждение,
съответно върху банковите сметки на ищцата, с което давността е била прекъсната.
После през 2018 г. е поискал и налагането на запори върху всички вземания или други
налични суми по банкови сметки на ищцата. Намира, че според тълкувателната
1
практика, както и според казуалната практика на ВКС, според която дори и след
изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ, защото дължи подчинение на представения
изпълнителен лист. Отрича приложимата погасителна давност да е тригодишна, като се
позовава на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Ищцата е предявила иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Изложените
твърдения в исковата молба за изтичане на погасителна давност след влизането в сила
на заповед за изпълнение обуславят наличието на правен интерес за предявяването му.
Самата искова молба е подписана от надлежно упълномощен процесуален
представител и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. При това
положение исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.
С оглед на конкретните твърдения, направени в исковата молба и в отговора на
исковата молба, в тежест на ищцата е да установи изтичането на погасителната
давност, докато в тежест на ответника е да докаже спирането и прекъсването на
давността чрез предприемането на действия по принудително изпълнение.
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
между тях е имало образувано заповедно производство по чл. 410 ГПК – ч. гр. дело №
18887 по описа на Софийския районен съд, 82-ри състав, за 2011 г. В него била
издадена заповед за изпълнение на парични задължения срещу ищцата по 26 фактури
за потребена електрическа енергия. Според текста на самия изпълнителен лист сумата
за главница възлиза на 19 917 лева и 28 стотинки. Страните по делото не спорят, че
тъкмо това е размерът на присъдените главници по фактури за доставена топлинна
енергия. Освен това според изпълнителния лист ищцата е била осъдена да заплати на
ответника също така и сумата 2 282 лева и 30 стотинки мораторна лихва за периода 21.
08. 2009 г. – 28. 11. 2011 г., както и 521 лева и 99 стотинки разноски в заповедното
производство. От представения по делото заверен препис от изпълнителен лист от 01.
02. 2013 г., издаден от същия съдебен състав по същото заповедно дело, се установява,
че заповедта за изпълнение е била по чл. 410 ГПК, както и че тя е влязла в сила на 03.
01. 2013 г.
След издаването на изпълнителния лист на 15. 04. 2016 г. ответникът подал
молба и било образувано изпълнително дело № 20168380403072 по описа на частния
съдебен изпълнител Милен Бъзински, ареал на действие Софийския градски съд, рег.
номер 838. Със самата молба ответникът поискал от съдебния изпълнител да извърши
опис на движими вещи, както и да наложи запор върху трудовото й възнаграждение,
съответно върху банковите й сметки, а наред с това и му възложил на основание чл.
18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) да определи начина на
изпълнението. Съдебният изпълнител връчил на ищцата лично поканата за доброволно
изпълнение на 07. 06. 2016 г. След това на 23. 04. 2018 г. ответникът поискал от
съдебния изпълнител да наложи запори върху всички вземания или други вземания по
банковата сметка на длъжника. След това на 10. 06. 2021 г. съдебният изпълнител по
искане на ищцата прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни
2
изводи. Както правилно изтъква ищцата, вземанията по изпълнителния лист, издаден
срещу нея, са периодични и се погасяват със специалната тригодишна погасителна
давност (така Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на
ОСГК на ВКС). Настоящият състав обаче споделя възгледа, че с влизането в сила на
заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение в законоустановения
срок, започва да тече нова погасителна давност, която е петгодишна съобразно чл. 117,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това е така, защото след влизането
в сила на заповедта за изпълнение между страните се установява по безспорен начин
съществуването на съответните парични задължения. Между същите страни и за
същите задължения не може да се води отново съдебен спор извън ограничените
хипотези на извънреден извънинстанционен контрол. Такъв контрол предвиждат
например чл. 423 и чл. 424 ГПК и той е сходен с отмяната на влезли в сила съдебни
решения по чл. 303 ГПК. Освен това може да се иска установяването на нищожността
на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 270 ГПК, така както може да се иска и
установяването на нищожността на влязло в сила съдебно решение. След като
процесуалното положение и правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са идентични с тези на влязлото в сила съдебно решение, то следва да се
приеме, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение и за влязлата в сила заповед за
изпълнение. В сходен смисъл е актуалната съдебна практика (решение № 3 от 04. 02.
2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о. на ВКС).
След като определи приложимата погасителна давност, съдът трябва да установи
момента, от който тя е започнала да тече. Според възприетото тълкуване на чл. 117, ал.
2 ЗЗД, началният момент на погасителната давност е влизането в сила на заповедта за
изпълнение, който в случая е 03. 01. 2013 г. Изпълнителното производство обаче е
било образувано по-късно през 2016 г. Понеже изпълнителното производство е било
образувано след постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по
тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, то в разглеждания случай не стои
въпросът за действието във времето на Тълкувателно решение № 2 от 26. 06. 2015 г. по
тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС и на Тълкувателно решение № 3 от 2023 г.,
постановено по тълк. дело № 3 от 2020 г. ОСГТК на ВКС. Давността не е била спряна
със самото образуване на изпълнителното дело.
Течението на погасителната давност може да бъде прекъсвано с предприемането
на действия по принудително изпълнение (чл. 116, б. „в“ ЗЗД). В разглеждания случай
с молбата за образуването на изпълнителното производство ответникът е поискал
предприемането на изпълнителни действия, поради което давността е била прекъсната
на 29. 11. 2016 г. и оттогава е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност
съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Действително, със същата молба взискателят е възложил на
съдебния изпълнител осъществяването на изпълнителни действия съобразно чл. 18, ал.
1 ЗЧСИ. Предприемането на подобни изпълнителни действия по инициатива на
съдебния изпълнител, щом по волята на кредитора са били възложени на съдебния
изпълнител, би могло да прекъсне давността (в този смисъл т. 10 от Тълкувателно
решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС). В дадения
случай обаче съдебният изпълнител не е предприемал изпълнителни действия по
възлагане, а само е проучвал имуществото на ищцата.
Течението на погасителната давност, както и течението на двугодишния
„перемпционен“ срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, могат да бъдат прекъснати от един и
същ юридически факт – ако кредиторът-взискател поиска предприемането на
изпълнителни действия. Настоящият съдебен състав обаче споделя актуалната съдебна
3
практика, според която правните последици на изтичането на всеки един от двата
срока са различни. Така изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
води до прекратяването на изпълнителното производство по право и до процесуалната
незаконосъобразност на последващи изпълнителни действия по него. От друга страна,
изтичането на петгодишната погасителна давност води до погасяване на правото на
взискателя да изпълни принудително вземането си и обуславя материалната
незаконосъобразност на изпълнително производство и изпълнителни способи, които са
предприети въпреки изтичането й. Ако взискателят поиска предприемането на
действия по принудително изпълнение след перимирането на изпълнителното
производство, но преди изтичането на погасителната давност, то погасителната
давност все пак се прекъсва на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД (в сходен смисъл решение
№ 37 от 24. 02. 2021 г. на ВКС по гр. дело № 1747/2020 г., IV г. о.; решение № 3 от 04.
02. 2022 г. на ВКС по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.; в различен смисъл са цитираните
съдебни актове в определение № 50035 от 27. 02. 2023 г. по гр. дело № 1836 от 2022 г.
на ВКС, IV г. о., с което се предлага постановяване на тълкувателно решение). В
разглеждания случай двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл на 16. 04.
2018 г. и от този момент изпълнителното производство се е прекратило автоматично по
силата на закона (без да е необходим нарочен акт на съдебния изпълнител). Това обаче
само по себе си не означава, че петгодишната погасителна давност също е изтекла и че
ответникът не може да иска принудително изпълнение въз основа на изпълнителния
лист.
В дадения случай на 23. 04. 2018 г., след изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, но преди изтичането на петгодишната давност ответникът е поискал
прилагането на изпълнителни действия, с което според застъпеното от настоящия
състав виждане успешно е прекъснал течението на давността. От този момент насетне
е започнала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на
приключването на устните състезания пред първостепенния съд. По тези съображения
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Разноски. При този изход на делото в полза на ответника следва да бъдат
присъдени сторените разноски. Те се свеждат до юрисконсултското възнаграждение,
което предвид липсата на фактическа и правна сложност съдът определя на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 от Гражданския процесуален
кодекс на ищцата К. Д. К. с ЕГН **********, адрес .. .., не дължи на ответника „..“ АД,
ЕИК .., седалище и адрес на управление ..., сумата в размер на общо 22 721 лева и 57
стотинки, която сума включва главница в размер на 19 917 лева и 28 стотинки,
мораторна лихва в размер на 2 282 лева и 30 стотинки и 521 лева и 99 стотинки
разноски по делото, и за която сума е издаден изпълнителен лист от 01. 02. 2013 г. по
ч. гр. дело № 18887 по описа на Софийския районен съд, 82-ри състав, за 2011 г., и за
която сума е било образувано изпълнително дело № 20168380403072 по описа на
частния съдебен изпълнител Милен Бъзински, ареал на действие Софийския градски
съд, рег. номер 838.
4
ОСЪЖДА ищцата К. Д. К. с ЕГН ********** да заплати в полза на ответника
„..“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление ..., сумата в размер на 50 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5