№ ……….….../………….2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРЕНА ПЕТКОВА
МЛ. С. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдия Петкова
въззивно гражданско дело № 1831 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 от ГПК.
Образувано е по
постъпили молби за поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и
изменение в частта за разноските на Решение № 706/19.04.2018 г. по настоящото
дело, както следва:
1) Молба с вх. №
13556/09.05.2018 г., подадена от Н.С.К. и К.Б.К., чрез адв.
Д.А., за изменение на решението в частта за разноските, като бъдат редуцирани
присъдените в полза на насрещната страна разноски до минималните размери,
предвидени в Наредба № 1.
2) Молба с вх. №
13557/09.05.2018 г., подадена от Н.С.К. и К.Б.К., чрез адв.
Д.А., за допълване на въззивното решение, посредством произнасяне по направено
от страната възражение за придобиване по давност на процесните
реални част от недвижим имот.
3) Молба с вх. №
16464/04.06.2018 г., подадена от В.С.С., чрез адв. П.С., за поправка на очевидна фактическа грешка и
допълване на решението. В молбата се излага становище, че съдът е посочил
реалните части като 29 кв. м. от УПИ № XXXVIII-40 и 30 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450, а същите
следва да бъдат посочени 30 кв. м. от УПИ № XXXVIII-40 и 29 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450. Отправено е
също искане да бъде посочено в диспозитива на съдебното решение наличието на погрешно
отразяване на регулационната и кадастралната граница между имотите на страните.
4) Молба с вх. № 17092/07.06.2018
г., подадена от Н.С.К. и К.Б.К., чрез адв. Д.А., за
поправка на очевидна фактическа грешка в решението, като реалните части бъдат
посочени съответно като 30 кв. м. от УПИ № XXXVIII-40 и 29 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450.
Всяка от страните
изразява становище за основателност на молбата за поправка на очевидна
фактическа грешка и за неоснователност на молбите за допълване и изменение в
частта за разноските на решението.
За да се произнесе, съставът
на ВОС съобрази:
Молбите по чл. 247 от ГПК са подадени от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са основателни по следните съображения:
Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко
несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразената в
постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в
постановения от съда диспозитив – актът, който се ползва със сила на присъдено
нещо.
В настоящото производство, Варненският окържен съд е формирал воля да уважи
предявения иск за реална част с площ от 59 кв.м., от които 30 кв.м. от УПИ № XXXVIII-40, целият с
площ от 920кв.м., а по скица 1010 кв.м., находящ се в с. Долище, община
Аксаково, в кв.З по плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г.,
последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково,
при граници на частта: УПИ XXXVII- 427, 450, улица, останалата част от УПИ
XXXVIII- 40 и при граници на целия имот УПИ VII-39, УПИ XIV - 41 и XI11—40, УПИ
XXXVII- 427, 450 и улица, защрихована със зелен цвят на скица 6 от заключението на
в.л. по СТЕ на лист 107 от делото, приподписана от
съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение и 29 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450 целият с
площ от 1490кв.м., находящ се в с. Долище, община Аксаково, в кв.З по плана на
селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г., последно изменен със заповед №
274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково, при граници на частта: УПИ
XXXVIII- 40, улица, останалата част от УПИ XXXVII-427, 450 и при граници на
целия имот УПИ XIV - 41 и XVI - 41, XXXV- 42 и XXXVI- 42, УПИ XXXVIII- 40 и
улица, защрихована с червен цвят на скица 6 от заключението на в.л. по СТЕ.
При отразяването на волята си в диспозитива на решението, съдът е изписал
реалната част с площ от 59 кв.м., от които 29 кв.м.
от УПИ № XXXVIII-40, целият с площ от 920 кв.м., а по скица 1010 кв.м.,
находящ се в с. Долище, община Аксаково, в кв.З по плана на селото одобрен със
заповед № 6327/17.11.1977г., последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на
Кмета на Община Аксаково, при граници на частта: УПИ XXXVII- 427, 450, улица,
останалата част от УПИ XXXVIII- 40 и при граници на целия имот УПИ VII-39, УПИ
XIV - 41 и XIII-40, УПИ XXXVII- 427, 450 и улица, защрихована с червен
цвят на скица 6 от
заключението на в.л. по СТЕ на лист 107 от делото, и 30 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450, целият с
площ от 1490кв.м., находящ се в с. Долище, община Аксаково, в кв.З по плана на
селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г., последно изменен със заповед №
274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково, при граници на частта: УПИ
XXXVIII- 40, улица, останалата част от УПИ XXXVII-427, 450 и при граници на
целия имот УПИ XIV - 41 и XVI - 41, XXXV- 42 и XXXVI- 42, УПИ XXXVIII- 40 и
улица, защрихована
със зелен цвят на скица 6 от заключението на в.л. по СТЕ на лист 107 от делото.
Налице е допусната
очевидна фактическа грешка в решението, която следва да бъде отстранена по реда
на чл. 247 от ГПК, като не е необходимо провеждане на открито съдебно
заседание.
Молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните
съображения:
При определяне размера на дължимите
разноски в полза на ответната страна,
съдът е съобразил представените списъци по чл. 80 от ГПК, доказателствата за извършване на разноските, направеното възражение за
прекомерност от насрещната страна по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Преценявайки фактическата и правна сложност на
спора, продължителността на производството и обема на извършените процесуални
действия от страните, съдът е присъдил разноски в полза на В.С.С. в размер на 2987
лв., като е приел за неоснователно направеното възражение за
прекомерност.
Не са налице
предпоставки за изменение на решението в частта за разноските, поради което
молбата следва да се остави без уважение.
Молбите по чл. 250 от ГПК са подадени в законоустановения срок от легитимирани страни, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни поради следното:
В настоящото
производство, Варненският окръжен съд е бил сезиран с въззивни
жалби на В.С.С., срещу Решение № 1052/15.03.2017 г.,
поправено с Решене № 2542/22.06.2017 г., постановени по гр.д. № 4353/2016 по
описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от В.С.С.
срещу Н.С.К. и К.Б.К. искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 537, ал. 2
от ГПК.
С решението си
въззивният съд се е произнесъл, като отменил обжалваното първоинстанционно
решение и е уважил изцяло предявените искове.
Производството по чл. 250 от ГПК има за цел да бъде преодоляна непълнота в
постановеното съдебно решение, когато липсва формирана воля на съда по част от
спорния предмет по делото. Предявеният иск е по чл. 108 от ЗС. При
произнасянето си съдът установява принадлежността на правото на собственост
върху процесния имот, но не установява факта за
допуснати грешки при отразяването на регулационната и кадастралната граница
между имотите. Такова произнасяне би се дължало по иск с правно основание чл. 54
от ЗКИР, какъвто не е предявяван в настоящото производство. По тази причина не
намира приложение Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г.
на ОСГК на ВКС.
Въззивният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, въведен с въззивната
жалба и по материалноправния спор
между страните. Не е налице сезиране с искане, по което да не се съдържа
произнасяне в постановеното решението, поради което
молбите за допълване на решението следва да се оставят без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА, на основание чл. 247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 706/19.04.2018
г., постановено по в. гр. дело № 1831/2017 г. по описа на ВОС, като в диспозитива на същото описанието на имота ДА СЕ ЧЕТЕ:
“... реална част с площ от 59 кв.м., от които 30 кв.м. от УПИ № XXXVIII-40, целият с
площ от 920 кв.м., а по скица 1010 кв.м., находящ се в с. Долище, община
Аксаково, в кв. З по плана на селото, одобрен със заповед № 6327/17.11.1977 г.,
последно изменен със заповед № 274/07.05.2014 г. на Кмета на Община Аксаково,
при граници на частта: УПИ XXXVII- 427, 450, улица, останалата част от УПИ
XXXVIII- 40 и при граници на целия имот УПИ VII-39, УПИ XIV-41 и XIII-40, УПИ
XXXVII- 427, 450 и улица, защрихована със зелен цвят на скица 6 от заключението на
в.л. по СТЕ на лист 107 от делото, приподписана от
съда и съставляваща неразделна част от настоящото решение и 29 кв.м. от УПИ № XXXVII-427, 450 целият с
площ от 1490 кв.м., находящ се в с. Долище, община Аксаково, в кв. З по плана
на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977 г., последно изменен със
заповед № 274/07.05.2014 г. на Кмета на Община Аксаково, при граници на частта:
УПИ XXXVIII-40, улица, останалата част от УПИ XXXVII-427, 450 и при граници на
целия имот УПИ XIV-41 и XVI-41, XXXV-42 и XXXVI-42, УПИ XXXVIII-40 и улица,
защрихована с червен
цвят на скица 6
от заключението на в.л. по СТЕ, приподписана от съда
и съставляваща неразделна част от настоящото решение.“,
ВМЕСТО ИЗПИСАНОТО:
„… реалната част с площ от 59 кв.м., от които 29 кв.м. от УПИ № XXXVIII-40, целият с
площ от 920 кв.м., а по скица 1010 кв.м., находящ се в с. Долище, община
Аксаково, в кв.З по плана на селото одобрен със заповед № 6327/17.11.1977г.,
последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на Община Аксаково,
при граници на частта: УПИ XXXVII- 427, 450, улица, останалата част от УПИ
XXXVIII- 40 и при граници на целия имот УПИ VII-39, УПИ XIV - 41 и XIII-40, УПИ
XXXVII- 427, 450 и улица, защрихована с червен цвят на скица 6 от
заключението на в.л. по СТЕ на лист 107 от делото, и 30 кв.м. от УПИ № XXXVII-427,
450, целият с площ от 1490кв.м., находящ се в с. Долище,
община Аксаково, в кв.З по плана на селото одобрен със заповед №
6327/17.11.1977г., последно изменен със заповед № 274/07.05.2014г. на Кмета на
Община Аксаково, при граници на частта: УПИ XXXVIII- 40, улица, останалата част
от УПИ XXXVII-427, 450 и при граници на целия имот УПИ XIV - 41 и XVI - 41,
XXXV- 42 и XXXVI- 42, УПИ XXXVIII- 40 и улица, защрихована със зелен цвят на
скица 6 от заключението на в.л. по СТЕ на лист 107 от
делото.“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13556/09.05.2018 г., подадена от Н.С.К. и К.Б.К., чрез адв. Д.А., по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта
за разноските на Решение № 706/19.04.2018 г., постановено по гр. дело № 1831/2017
г. по описа на ВОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13557/09.05.2018 г., подадена от Н.С.К. и К.Б.К., чрез адв. Д.А., по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на Решение
№ 706/19.04.2018 г., постановено по гр. дело № 1831/2017 г. по описа на ВОС,
посредством произнасяне на съда по направено от молителите възражение за
придобиване по давност на процесната реална част от
недвижим имот.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 16464/04.06.2018 г., подадена от В.С.С.,
чрез адв. П.С., в частта, в която е отправено искане по
реда на чл. 250 от ГПК, за допълване на Решение № 706/19.04.2018 г.,
постановено по гр. дело № 1831/2017 г. по описа на ВОС, посредством посочване в
диспозитива на съдебното решение наличието на допусната грешка при отразяването
на имотите на страните в регулационния и кадастралния план.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен
съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.