№ 3213
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110204668 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на М. П. В. срещу наказателно постановление
/НП/ № 8062 от 28.02.2023 г. на началник-отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на същия е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв., на основание чл.53,
ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и ал.2, и чл.37, ал.1, т.1,
пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се акцентира върху неправилност и незаконосъобразност на
процесното наказателно постановление /НП/. Набляга се на липсата на
правомощия на издалия наказателното постановление, в тази посока. По
същество се иска отмяна на НП № 8062 от 28.02.2023 г. на началник-отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, като
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
процесуалните права. Алтернативно се моли за намаляване на размера на
наказанието.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява от процесуален представител. Не ангажира писмено доводи в
подкрепа на жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се
представлява. В писмен отговор ведно с приложения оспорва жалбата и
1
изтъква съображения по същество, предвид искане за потвърждаване на НП.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателно-
процесуален кодекс, съобразно вътрешното си убеждение, намери за
установено следното от фактическа страна:
На 27.01.2023 г. в 12:38 ч. от служители на отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София е извършена
проверка на жалбоподателя, в качеството му на водач на ППС. Същата
завършила с констатация за това, че на път II-18, км.35 в посока с.Лозен –
с.Казичене той управлява и извършва превоз на товари с МПС четири оси с
две управляеми оси марка „М.“ модел „*********“ с рег. № ********* -
превоз на земя – без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1-2
от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС /Наредбата./ Извършено е измерване с техническо средство
електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
„CAPTELS ORA-10“ № 785, № 4542 в Регистъра на одобрените типове
средства за измерване /Заявление за метрологична проверка № 000029-21847/
21.04.2022 г./ и ролетка № 1303/18/5 м., като е установено при измерено
разстояние между осите 1.38 м.на двойната задвижваща ос, сума от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС - 27.060 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал., т.5
б.“в“ от Наредбата, с констатирано превишаване с 8.06 т.
Във връзка с горното, на 27.01.2023 г. св. Г. Б. Б., на длъжност
„инспектор“ дирекция „АРОК-АПИ“, съставил акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 0009295, връчен на жалбоподателя
на същата дата и подписан от него, с отразено писмено обяснение в
графа“обяснения и възражения“. Допълнително такива не са постъпили в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение е издадено процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата, за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и ал.2, и чл.37,
ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателстени средства, както следва: гласни – показанията на свидетеля Г.
Б. Б. и писмените, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: АУАН, копие от
турдов договор, разписка, контролен билет, копие от свидетелство за
регистрация, копие от пътен лист, копие от лична карта, копие от заповед на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, копие от заявление
за последваща периодична проверка на средства за измерване, заповеди за
компетентност, както и от останалите материали по делото. Разпитан пред
2
съда, св.Б. потвърждава фактическата обстановка, изложена в съставения от
него АУАН. Съдът цени показанията на свидетеля, излагащ въприетото от
него на инкриминираната дата, като последователно и логично. Съдът
кредитира писмените доказателства по делото, събрани и приобщени по
предвидения в закона ред, като относими.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН
и компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното
наказателно постановление, следват по силата на заеманите длъжностни
качества и правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
При така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице имащо
интерес от обжалването, срещу акт подлежащ на обжалване, предвид което
същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Следователно съдът трябва да
провери закоността на оспорвания акт, тоест дали правилно са приложени
както материалният, така и процесуалният закон, независимо от основанията
посочени от жалбоподателя в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл.
84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение)
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентния за
това административен орган, в предвидените в чл. 34 от ЗАНН преклузивни и
давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила. Следва да се
отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от
материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл
актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят
нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП предвижда, че се забранява
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на
пътя и ограничителната строителна линия без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/.По делото се установява, управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство с четири оси с две управляеми
оси, марка „М.“ модел „*********“ с рег. № ********* да покрива
критериите по чл. 5 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, и в този начин то е извънгабаритно ППС,
съгласно разпоредбата на чл. 2 от същата Наредба, предвиждаща специален
разрешителен режим за движението на ППС попътищата от Републиканската
мрежа. Така също, от извършено измерване е видно, че е измерено разстояние
3
между осите 1.38 м.на двойната задвижваща ос, сума от натоварването на ос
на двойната задвижваща ос на МПС - 27.060 тона, при максимално допустимо
натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал., т.5 б.“в“ от Наредбата, с
констатирано превишаване с 8.06 т., като измерването е направено с
техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово
натоварване на ППС, модел „CAPTELS ORA-10“ № 785, № 4542 в Регистъра
на одобрените типове средства за измерване /Заявление за метрологична
проверка № 000029-21847/ 21.04.2022 г./, отговарящи на техническите
характеристики и сертифицирани за извършването на контролни замервания
от органите на Агенция "Пътна инфраструктура".
Горното се субсидира под нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП,
съобразно изискване за разрешително от администрацията, управляваща пътя,
за движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата
на пътя и ограничителната строителна линия.
Нарушението е извършено, доколкото на 27.01.2023 г. в 12:38 ч.
жалбоподателят на път II-18, км.35 в посока с.Лозен – с.Казичене управлявал
и извършвал превоз на товари с МПС четири оси с две управляеми оси марка
„М.“ модел „*********“ с рег. № *********, - превоз на земя – без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
/Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1-2 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
/Наредбата/, без да представи такова разрешение.
В жалбата е наведен довод за липса на правомощие по издаване на
наказателно постановление, който не може да бъде споделен от съда, предвид
приложени по делото заповеди за компетентност, извеждащи по несъмнен
начин правото на началник-отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, гр. София да издава НП в период, обхващащ
инкриминираната дата.
Възражението за неяснота по отношение на обща маса на ППС съдът
възприе като несъстоятелно, имайки предвид, че установеното превишаване
на натоварването на осите надвишава максимално предвиденото такова в чл.
7, ал. 1, т. 3, б. "б" и чл. 7, ал. 1, т. 4, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г., и
това обстоятелство го характеризира като тежко, съгласно изричното
предписание на чл. 3, т. 2 от сочения подзаконов нормативен акт.
Що се отнася до несъгласието в определения размер на
4
административното наказание, съдът намира за необходимо да отбележи
следното: във връзка с констатираното административно нарушение на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3 000 лв. Доколкото законодателят за това нарушение е предвидил, че
субектите на същото подлежат на „глоба“ от 1 000 лв. до 5 000 лв.,
наказанието е в размер, ориентиран към средния. Съдът намира, е
административнонаказващият орган, при определяне на следващата се
санкция, не е взел предвид всички обуславящи отговорността обстоятелства,
като не е съобразил това, че не са налице други нарушения на ЗП и
подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, установени с
влязъл в сила административен акт. Съпоставено със завишената обществена
опасност на деянието, предмет на настоящото производство, изводима от
тежестта на административното деяние, естеството на същото и кръга
обществени отношения, които се засягат, свързани с живота и здравето на
участниците в пътното движение, съдът намира, че глобата следва да бъде
индивидуализирана над законоустановения минимум, но под средния й
размер, а именно: 2 000, 00 /две хиляди/ лв., доколкото, редуцирана по този
начин, тя се явява пропорционална и като такава ще способства за
изпълнение на целите, заложени в разпоредбата на чл. 12 от Закона за
административните нарушения и наказания / ЗАНН/. Затова НП следва да
бъде изменено в санкционната му част и потвърдено – в останалата част.
Само за пълнота на изложението, не се наблюдават предпоставки за
приложение на института на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като в случая не
се установява липса или незначителност на вредни последици /нарушението е
формално, на просто извършване, и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат/, както и не се
констатират други смекчаващи вината обстоятелства, които да определят
степента на обществена вредност на деянието съпоставима с нарушенията от
същия вид. Тук има място значително превишаване на максимално
допустимото натоварване на осите на процесното МПС, предпоставящо
създаване на неблагоприятни условия за потенциално причиняване на
имуществени и неимуществени вреди на другите участници в пътното
движение.
5
С оглед претенцията на Агенция "Пътна инфраструктура" за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че такива са дължими, като на основание чл. 63д от
ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за
правна помощ, жалбоподателят следва да заплати разноски по делото в
размер на 80.00 лв. – по делото е проведено едно съдебно заседание, разпитан
е един свидетел и същото не се отличава с фактическа и правна слъжност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 8062 от 28.02.2023 г. на началник-
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.
София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3 000 лв., на основание чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за
пътищата /ЗП/, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП, вр. чл.7,
ал.1, т.5, б.“в“, чл.8, ал.1 и ал.2, и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание „глоба“ и го
определя в размер на 2 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата част.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура" сумата от 80.00 лв., представляващиа разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6