Решение по дело №459/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на В.Т.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1729-000008/23.01.2023 г. издадена от началника на РУ Шумен при ОД на МВР - Шумен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б “а“ ЗДвП - прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 /шест/ месеца и са отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели ***.

В жалбата се навеждат доводи, че атакуваната заповед е неправилна и незаконосъобразна. Подчертава се, че автомобилът на жалбоподателката не е бил предоставян на Х.С.Х. за управление по републиканската пътна мрежа. Колата се била развалила на пътя и била репатрирана до сервиза на Х.за отремонтиране.

В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки оспорващият, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Сочи, че автомобилът е бил предоставен за ремонт, а не за управление на лицето. Същото действително след ремонта го е управлявало, но това не било станало по волята на жалбоподателката. Моли за присъждане на сторените разноски, съгласно приложен списък.

Ответникът по жалбата – Началника на РУ – Шумен към ОД МВР – Шумен, чрез процесуалния си представител - гл. юриск. И.С., оспорват жалбата като неоснователна в представено писмено становище. Моли за нейното оставяне без уважение по подробно изложени съображения за липса на основанията по чл.146 АПК. Подчертава, че органът в разглежданата хипотеза е действал в условията на обвързана компетентност и наложената ПАМ няма санкционен характер. Претендира присъждане на деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в Административен съд – Шумен на 10.02.2023г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 01.02.2023 г., удостоверено на гърба на самата заповед.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Х.С.Х. бил неправоспособен водач – не притежавал СУМПС. Въпреки това, на 07.12.2022г., около 08:30 ч., в гр.Шумен, по бул.“Ришки проход“, до бензиностанция „Ромпетрол“, в посока с.Дибич, същият управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателката В.Т.А.. Поведението на Х.било възприето от С.С. – мл. разузнавач в РУ Шумен при ОД на МВР – Шумен, който изготвил докладна рег.№ 1729р-37771/14.12.2022г. Въз основа на отразените в нея обстоятелства и извършена допълнителна проверка, бил съставен АУАН № 65/20.01.2023г., бл.№ 099408, респективно – била издадена процесната ЗППАМ № 23-1729-000008/23.01.2023г., с която на В.Т.А. била наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б “а“ ЗДвП - прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, и били отнети СРМПС № ********* и 2 броя рег. табели ***.

Било установено, че Х.управлявал лекия автомобил марка „***“ с рег. № ***, без да притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 20-0324-000160/01.04.2022г., влязло в сила на 14.04.2022г. Предвид установени данни за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК, с Резолюция № 23-1729-М000002/24.01.2023г., Н-к РУ Шумен при ОДМВР-Шумен, на основание чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия AД № 99406/20.01.2023г.

В хода на производството бил приобщен технически носител – ДВД диск, съдържащ видеозаписи от охранителни камери на бензиностанция „Ромпетрол“. В хода на проведеното съдебно заседание, бил възпроизведен видеоклип № CH 13-20221207083101-001.mp4, на който се вижда управление на лек автомобил марка „***“ с рег. № ***от лице от мъжки пол, като записът бил предявен на процесуалния представител на жалбоподателката и на разпитания в заседанието свидетел - Т.А.Т., неин баща. Последният потвърдил, че на записа се вижда Х.С.Х., респективно – процесуалният представител на жалбоподателката заявил, че не оспорва, че действително той е управлявал автомобила, както е прието от фактическа страна в оспорвания акт.

Като взе предвид направените от оспорващия възражения, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема от правна страна следното:

По отношение компетентността на издателя на акта:

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2А се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., на основание чл. 165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със Заповед № 372з-4057/31.12.2021г. Директорът на ОД на МВР - град Шумен, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, е овластил Началника на РУ Шумен при ОД на МВР – гр. Шумен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. По делото е приложено Удостоверение рег. № 372000-5981/13.03.2023 г. на Началник Сектор „КАПОЧР“ при ОД на МВР-Шумен, съгласно което гл. инспектор И.С.Н. заема длъжността началник на РУ при ОД на МВР-Шумен, считано от 29.06.2015 г. до настоящия момент, и към 23.01.2023г. не е бил в платен годишен отпуск и отпуск поради временна нетрудоспособност.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта са посочени правните основания за издаване на акта - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН серия АД бл. № 099408/20.01.2023г., фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението в АУАН ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Процесният акт е издаден при спазване на приложимите административнопроизводствени правила, с оглед спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорената заповед за прилагане на ПАМ е издадена след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорения акт.

По отношение преценката налице ли е или не противоречие с материалноправните норми, съдът съобрази следното:

Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2А от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а б. А от ЗДвП, цитирана като правно основание за издаване на заповедта, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство» на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно тази вид ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице, за което са налице горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Не е спорно, че адресатът на процесната ПАМ, приложена с оспорената заповед – В.Т.А., е собственик на процесното ППС. Релевантното за фактическия състав обстоятелство се установява и от приложената в административната преписка справка от 13.02.2023г., изготвена от мл.инсп. Р. Р.. С оглед съответното изявление на процесуалния представител на жалбоподателката в откритото съдебно заседание, не е спорно и обстоятелството, че на посочената в заповедта дата и място процесният автомобил е бил управляван от Х.С.Х.. Посоченото обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени, веществени и гласни доказателства. По категоричен начин се установява и липсата на водаческа правоспособност по отношение на Х., като видно от приложените Справки нарушител/водач и приложените допълнителни писмени доказателства, на същия не е било издавано СУМПС, и той не притежава такова, включително към визирания в обжалваната ЗППАМ момент.

При гореизложените обстоятелства, субсумирани в хипотезата на посочените разпоредби, органът действа при условията на обвързана компетентност, като императивно следва да наложи процесната мярка, без да има дискреция нито дали да я наложи, нито коя измежду няколко ПАМ да наложи. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т.2а, б. "а" от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от лице, което не притежава СУМПС. Във връзка с релевираните от жалбоподателката доводи за липса на воля или съгласие за предоставяне на процесното МПС на установения неправоспособен водач, следва да се отбележи, че приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което е без правно значение субективното отношение на собственика към установеното управление на неговия автомобил – ирелевантно е дали жалбоподателят е предоставил управлението на собственото си МПС волево, допускал е такова управление, дали това е направено от друго лице и дали изобщо е знаел за това. Законът допуска засягане на правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Т.е., възприетата от административния орган и установена по делото фактическа обстановка, съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ. В този смисъл, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му смисъл, както и с неговата цел - осигуряване безопасността на движението по пътищата.. Наложената принудителна административна мярка е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В случая, административният орган е наложил мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което заповедта съответства и на целта на закона.

Предвид така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора насрещната страна не дължи направените от жалбоподателя разноски в производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

С оглед изхода на спора, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, съгласно чл.143, ал.3 АПК. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 ЗПП вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника следва да се присъди сумата от 100 лв., платима от жалбоподателя.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Варна, ІХ състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на В.Т.А., ЕГН **********,***, чрез адв. Ж.Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1729-000008/23.01.2023 г. издадена от началника на РУ Шумен при ОД на МВР - Шумен.

ОСЪЖДА В.Т.А., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Шумен сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: