№ 1558
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20221000502225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С Решение № 260711/25.02.2022 г. по гр.д. № 8162/2020 г. на СГС, I-23 състав,
поправено с решение № 261709/23.05.2022 г. и с решение № 261918/08.06.2022 г. е
осъдено ЗАД „Алианц България“ АД да заплати на А. С. Н., по иск с правно основание
чл. 432 КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 20 000 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума от 11.11.2019 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над 20 000 лева до пълния предявен
размер 50 100 лева.
С определение от 28.04.2022 г. е оставена без уважение молба от 23.03.2022 г. на
ответника ЗАД „Алианц България“ АД, с която е поискал да бъде изменено
постановеното решение от 25.02.2022 г. относно присъдените разноски.
Ищцата А. С. Н. е депозирала въззивна жалба против решението на СГС в
отхвърлителната му част. Сочи се, че първоинстанционният съд не допуснал свидетели
на ищцата, които щели да установят психическото и емоционалното й състояние, а
след това в решението присъдил обезщетение само за физическите страдания, но не и
за емоционалните и психически такива. Излагат се и доводи, че присъденият размер на
обезщетението е силно занижен и не съответствал на принципа на справедливост по
чл. 52 ЗЗД. При определяне на размера му не били взети предвид всички относими
факти и обстоятелства. Прави се искане обжалваното решение в съответната част да
бъде отменено и искът да бъде уважен в пълен размер.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ЗАД „Алианц България“ АД, в който се изразява становище за нейната
неоснователност.
ЗАД „Алианц България“ АД е депозирало частна жалба против определението
1
по чл. 248 ГПК, в която излага доводи за неправилно изчислен размер на
възнаграждението на процесуалния представител на ищцата, като поддържа, че
правилният размер съобразно уважената част от иска е 811.58 лева и иска обжалваното
определение да бъде отменено, а разноските на ищцата намалени до посочения размер.
Ищцата е депозирала писмен отговор на частната жалба, в който се изразява
становище за нейната неоснователност.
По въззивната жалба
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата А. Н. е твърдяла в исковата си молба, че на 03.04.2019г., в гр. София, на
бул. „Пенчо Славейков“, в района на номер 33, докато управлява моторно превозно
средство марка „Волво“, модел „ХЦ 60“, с рег. № ********, водачът А. П. С. е
предприел маневра движение на заден ход, без да провери дали пътят зад него е
свободен, вследствие на което ударил ищцата със задната част на автомобила си,
докато тя пресича пътното платно. Посочила е, че в резултат от описаното ПТП са й
причинени следните травматични увреждания: закрито счупване на левия горен
крайник в областта на лявата лакътна става със счупване на ставния израстък; закрито
счупване на глезена на левия долен крайник; счупване на седмо ребро по
средната мишнична линия, рана на носа; хематом на теменната област; хематоми на
двете колена. Сочи, че след ПТП е приета по спешност във УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“
ЕАД, Втора клиника по ортопедия и травматология, където били извършени
оперативни процедури при множество счупвания и/или луксации на таза, горни и
долни крайници. Диагностицирано било счупване на горния край на лакътната кост,
фрактура олекранийй синистра, счупвания на други части на подбедрицата,
фрактура бимелаеларис АТС синистра (от рентгенови снимки), фрактура на седмо ляво
ребро по средната мишнична линия. След констатиране на уврежданията било
проведено оперативно лечение на 04.04.2019 г., като двуглезенното счупване било
фиксирано през кожата с два АО винта, а счупената лява лакътна става с открито
наместване с вътрешна фиксация. При проведените профилактични прегледи от
05.05.2019 г. и 21.05.2019 г. били констатирани болка и оток. Посочила е,
че болковият синдром и двигателният дефицит на левия горен и долен
крайник предпоставяли нуждата от рехабилитация в специализирано болнично
заведение. През периода 10.05.2019 г. - 17.05.2019 г. била приета в Специализирана
болница за рехабилитация „ОРФЕЙ“ ЕООД, гр. Девин. Налице бил персистиращ оток
и болки на лявото коляно, стъпало и глезен. Затруднени били обичайните обслужващи
дейности, а ходът й се осъществявал само с помощни уреди. Изпълнявала ежедневните
си нужди със затруднение. Снижена била мускулната сила и тонус на крака. На
18.05.2019 г. била приета във Военномедицинска академия - МБАЛ София в Катедра
по образна диагностика при Спешно рентгеново отделение. След извършена графия на
гръдния кош се установила и фрактура на седмо ребро.
2
Телесните повреди водели до трайно затрудняване движенията й. Освен това била налице пигментация на кожата в местата на хематоми, която ще съще
Конкретно болките в областите на ставите били с голям интензитет.
Причинените увреждания й попречили да води нормален и пълноценен начин на
живот за дълъг период от време. В продължение на седмици била в състояние на
невъзможност да се изправи самостоятелно, а така също и да задоволява ежедневни си
потребности. От силните и интензивни болки преживява изключителен стрес, който
води до смущение дори по време на сън - често се будела посред нощ, а когато си
спомняла за инцидента внезапно я избивала пот и получава сърцебиене. Тъй като е
била обездвижена през първите няколко седмици от възстановяването си, грижи за нея
полагал синът й, което допълнително я натоварвало психически. Обземало я чувство за
малоценност и убеждение, че е в тежест на домакинството. Изпитвала огромна вина, че
близките й ангажират извънредно внимание за елементарни нейни нужди като
преобличане и поддържане на хигиената. Сочила е, че и към настоящия момент
продължава да изпитва болки и се придвижва трудно. Въпреки проведените
рехабилитации има затруднения при опит да раздвижва наранените си крайници. Често
чувства изтръпване по цялото протежение на крака и ръката и тогава се оплаква от
слаба чувствителност при допир. При други случаи на палпация изпитва интензивни
болки. Не може да стои изправена повече от няколко минути, а кракът и постоянно
отича. Когато се налага да посети лечебно заведение, се страхува да пресича улиците,
връщайки се мислено към инцидента.
Ищцата е твърдяла, че към момента на настъпване на процесното ПТП за
увреждащия лек автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска
„Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно дружество „Алианц
България“ АД. Предвид това поискала от същото да й определи и изплати обезщетение
за претърпените вреди, но това не било направено. С оглед това намира, че й се дължи
обезщетение в размер на 70 000 лв., от което частично предявява иска за сумата от 50
100 лв., ведно със законната лихва върху предявената част от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендирала е и обезщетение
за имуществени вреди, съставляващи разходи за лечението в общ размер на 1493.90 лв.
Ответникът застрахователно дружество „Алианц България“ АД не е оспорвал
наличието на валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване на
ПТП за увреждащия автомобил. Оспорвал е обаче иска по основание и размер.
Оспорвал е твърдения механизъм на настъпване на ПТП, наличието
на противоправно и виновно поведение на застрахования при него водач, както и
твърдените вреди и наличието на пряка причинно-следствена връзка между тях и ПТП.
Оспорвал е претенцията като прекомерна. Оспорвал и претенцията за законна лихва.
Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
която нарушила нормите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на
делинквента по чл. 43 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна
трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника
в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на
застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от
сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл .45, ал.1 от ЗЗД -
извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в
причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения
размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45,
ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в
който отговаря застрахования водач.
Настъпването на ПТП, противоправното поведение на А. П. С., наличието на
3
негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към
датата на ПТП, травмите на А. Н. и причинната им връзка с ПТП, са установени пред
първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е само въпросът за размера
на справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
За установяване претърпените неимуществени вреди на ищцата, по делото са
събрани писмени доказателства, изслушана е комплексна медицинска и
автотехническа експертиза, пред въззивната инстанция е разпитан свидетел.
От заключението на комплексната СМЕ и АТЕ, част медицинска, изготвена от
вещото лице д-р Т. Д. - С. въз основа на събраните по делото писмени доказателства –
медицински документи на ищцата, което заключение не е оспорено от страните, се
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата А. Н. е получила следните
травматични увреждания: закрито счупване на горния край на лявата лакътна кост;
закрито счупване на двата глезена на лявата подбедрица; кръвонасядане на главата -
теменно в ляво; кръвонасядания на двете коленни области; счупване
на VII-мо ляво ребро. Ищцата е претърпяла болки с много голям интензитет
непосредствено след ПТП за 4-5 дни, болки с голям интензитет за 20-30 дни, болки с
умерен интензитет за 3-4 месеца, след което интензитетът на болките е намалявал до
около 6 месеца след ПТП. Възстановителният период от получените увреждания е
около 5-6 месеца.
Ищцата е провелd следното лечение за получените от процесното ПТП травми:
болнично - от 03.04. 2019 г. до 09.04. 2019 г. - 6 дни и от 10.05.2019 г. до 16.05.2019 г. -
6 дни и от 14.11.2019 г. до 18.11.2019 г.-
4 дни или общо 16 дни; домашно - амбулаторно - от 09.04.2019 г. до 09. 05. 2019 г. -
1 месец и от 16. 05. 2019 г. до 13.11.2019 г. - 6 месеца и от 18.11.2019 г.
за 1 месец. По време на болничното лечение е оперирана както следва: на 04.04. 2019 г.
открито наместване и фиксация на лявата лакътна кост и открито наместване
и фиксация на двата малеола на левия глезен; на 15.11.2019 г. изваждане на
метал ните импланти от левия глезен. В периода от 10.05.2019 г. до 16.05.2019 г. е
провела болнично лечение с физиотерапия и рехабилитация.
Разпитаният свидетел С. Р. Г., син на ищцата е посочил, че след инцидента
майка му се обадила и той отишъл в Пирогов заедно с баща си. Там тя била на
инвалиден стол и била в шок. След катастрофата я оперирали, имала два пирона в
глезена и един в лакътя. След изписването й от Пирогов имала дискомфорт при
дишането, заради пукнатото ребро. Свидетелят изцяло с егрижел за майка си след
изписването й. Цял месец не й било възможно да се движи, била в гипс. Всичко,
свързано с тоалета й, до елементарни нужди като преобличане или измиване, за това
помагал свидетеля и на нея не й било удобно. Чувствала срам, че синът й се грижи за
хигиената й и я води до тоалетна. Изпаднала в депресивно състояние. Тя била
изпаднала в такова и по-рано, след смъртта на дъщеря си, тъкмо започвала да се
възстановява от това и се случило ПТП, което задълбочило депресивното й състояние.
Казвала, че иска вече да се маха, да не товари близките си, да отиде при дъщеря си.
Преди катастрофата активно спортувала, ходела да плува. Движела се с градски
транспорт или карала колело. Сега вече изпитвала страх, не ходела и да плува. Към
момента не може да стои изправена за дълъг период, все иска да сяда. При смяна на
времето изпитва болки. Инцидентът се отразил трайно на психическото й състояние.
Не е вече същия човек.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира
следното от правна страна:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост - чл.52 ЗЗД. Според приетото в Постановление № 4/23.12.1968г. на
4
Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът, броят и начинът на
увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително
влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна в константната съдебна
практика на ВКС (обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК –
напр. решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г.
по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др.) се приема, че при определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във
всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В мотивите
на решението си, съдът следва конкретно да посочи същите обстоятелства и да
обоснове значението им за размера на неимуществените вреди.
Като съобразят установените увреждания и последиците от тях, и свързаните с
тях физически и психически болки и страдания на ищцата, техния вид, интензитет и
продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на
ищцата при ПТП – 67 г. – възраст, която се характеризира с все още динамичен начин
на живот, а и в случая се установява, че ищцата е била доста активна и дори е
спортувала, като е ходела да плува; обстоятелството, че въпреки това ежедневието на
ищцата е било рязко променено – получила счупване на ляв глезен, лява лакътна кост и
на едно ребро, които счупвания са наложили общо три операции; ищцата е била на
постелен режим поне месец, като през цялото това време е зависела от помощта от
сина си дори за елементарни хигиенни нужди, което я е карало да се чувства засрамена
и в тежест на семейството си; първата седмица е имала много интензивни болки, които
с времето са намалявали, но дори и сега се проявяват при смяна на времето;
провеждала е неколкократно рехабилитация; основният възстановителен период е
приключил за около шест месеца, през които ищцата е търпяла сериозно ограничение в
ежедневието си като и сега ищцата не може да стои дълго време права, не ходи вече да
плува; инцидентът се отразил сериозно на психическото състояние на ищцата, като е
възвърнал депресивното й състояние, получено по-рано от смъртта на дъщеря й и е
предизвикал у нея чувство за вина пред близките й заради проблемите, които им
създава; като се съобразят лимитите на застрахователните обезщетения и
икономическите условия в страната към 2019 г. и като се съобрази принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че размера на
адекватната обезвреда на претърпените от ищцата неимуществени вреди от ПТП не е
по-малък от претендираните 50 100 лева. Ето защо е основателно оплакването на
ищцата, че първата инстанция е определила силно занижено обезщетение в разрез с
принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Поради достигане от въззивната инстанция до извод, различен до този, който е
направила първата инстанция, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която искът е отхвърлен за сума над 20 000 лева до претендираните
частично 50 100 лева и на ищцата следва да бъдат присъдено ще 30 100 лева, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 11.11.2019 г.
По частната жалба
5
Частната жалба е депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок и
срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, предвид следното:
Застрахователят се оплаква, че първата инстанция неправилно определила
размера на дължимото се на адвоката на ищцата адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 ЗА на 1130 лева при дължими само 811.58 лева. По този въпрос настоящата
инстанция намира следното:
При претенция в размер на 51 100 лева (първата инстанция не е разгледала иска
за имуществени вреди), дължимото се адвокатско възнаграждение съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение е 2033 лева.
Искът е уважен от СГС за 20 000 лева или за 39.92%. Или, при този изход на спора
пред първата инстанция дължат се 811.57 лева. При това положение частната жалба е
основателна. Обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, в която на
адв. Н. А. В. е присъдено адвокатско възнаграждение над 811.57 лева.
По разноските: При този изход от спора право на разноски пред САС има
жалбоподателката. Тя не е сторила такива, но е била защитавана безплатно от адвокат,
на когото следва да бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА. При
защитен интерес от 30 100 лева, дължимото се минимално адвокатско възнаграждение
към датата на сключване на договора за правна помощ с адв. Н. В. е в размер на 1433
лева.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта на разноските
и същите да бъдат определени съобразно изхода от настоящото производство.
За първата инстанция на адв. В. се дължат общо 2303 лева.
На А. Н. се дължат разноски пред СГС в размер на 250 лева.
Застрахователят дължи да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна
такса по сметка на СГС в размер на 2004 лева и по сметка на САС – 602 лева.
Воден от изложеното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 28.04.2022 г. по гр.д. № 8162/2020 г. на СГС, I-23
състав и вместо него постановява: ИЗМЕНЯ Решение № 260711/25.02.2022 г. по гр.д.
№ 8162/2020 г. на СГС, I-23 състав в частта за разноските, присъдени на адв. Н. В.,
като и определя адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на
811.57 лева.
ОТМЕНЯ Решение № 260711/25.02.2022 г. по гр.д. № 8162/2020 г. на СГС, I-23
състав, поправено с решение № 261709/23.05.2022 г. и с решение № 261918/08.06.2022
г. и изменено в частта за разноските с настоящото решение, в частта, в която е
отхвърлен иска по чл. 432 КЗ, на А. С. Н. против ЗАД „Алианц България“ АД за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.04.2019 г.
за сума над 20 000 лева до претендираните 50 100 лева, както и в частта за
разноските и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59 да заплати на А. С. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 42 допълнително
сумата 30 100 лева - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
03.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 11.11.2019 г. до
6
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59 да заплати на А. С. Н., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. София, ул. „Г. С. Раковски“ № 42 сумата 250 лева –
разноски пред СГС.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59 да заплати на адв. Н. А. В., ЕГН
********** адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в
размер на 1433 лева – пред САС и в размер на 2303 лева – пред САС.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Княз Дондуков“ № 59 да заплати в бюджета на
съдебната власт държавна такса по сметка на СГС в размер на 2 004 лева, а по
сметка на САС в размер на 602 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7