№ 2166
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20221110139321 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на четиринадесети февруари 2023 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
39321/2022 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 411 от КЗ и с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
Ищецът „, твърди, че на 26.10.2020 г. е реализирано ПТП с участието на МПС с рег. № В
3375 НА, управлявано от съответния водач и МПС марка „хюндай санта фе см” с рег. № ТХ
5222 ХА, управлявано от съответния водач. Твърди, че причинител на ПТП е водачът на
МПС с рег. № В 3375 НА. Твърди, че МПС марка „хюндай санта фе см” с рег. № ТХ 5222
ХА е бил застрахован имуществено при ищеца със застрахователна полица, валидна към
момента на ПТП. Твърди, че при ищеца е образувана, във връзка с ПТП, преписка по щета
по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане на сумата от 942,02 лв. на увреденото
лице. Твърди, че за причинителя на ПТП имало договор срещу гражданска отговорност със
застраховател ответника ЗЕАД „, валиден към момента на ПТП. Твърди, че е поканил
ответника на 25.01.2021 г. , и на основание чл. 411от КЗ, да плати изплатената от ищеца
сума в размер на 942,02 лв. , увеличена с 15 лв. ликвидационни разноски – общо 957,02 лв. ,
но плащане не последвало. Ето защо, моли присъждането на сумата от 957,02 лв. , в едно
със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане на сумата.
Моли присъждане и на мораторна лихва в размер на 135,84 лв. – обезщетение за забавено
плащане на претендираната сума от 957,02 лв. , периода 25.02.2021 г. – 20.07.2022 г. Моли
присъждане и на деловодни разноски.
Ответникът, оспорва изцяло предявените искове по съображения изложени в отговора на
исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да му се присъдят деловодни
разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
На 26.10.2020 г. е реализирано ПТП с участието на МПС с рег. № В 3375 НА, управлявано
от съответния водач и МПС марка „хюндай санта фе см” с рег. № ТХ 5222 ХА, управлявано
от съответния водач. Причинител на ПТП е водачът на МПС с рег. № В 3375 НА. МПС
марка „хюндай санта фе см” с рег. № ТХ 5222 ХА е бил застрахован имуществено при
ищеца със застрахователна полица, валидна към момента на ПТП. При ищеца е образувана,
във връзка с ПТП, преписка по щета по която са репарирани вредите от ПТП, чрез плащане
на сумата от 942,02 лв. на увреденото лице. За причинителя на ПТП е имало договор срещу
гражданска отговорност със застраховател ответника, валиден към момента на ПТП.
Ищецът е поканил ответника на 25.01.2021 г. , и на основание чл. 411от КЗ, да плати
изплатената от ищеца сума в размер на 942,02 лв. , увеличена с 15 лв. ликвидационни
разноски – общо 957,02 лв. , но плащане не е последвало.
За да приеме горепосочената фактическа обстановка, като доказана по делото, освен
приетата по делото САЕ /л.л. №№ 87-94/ и показанията на свидетеля Н., разпитан по
делегация от РС Добрич /л.л. №№ 101-104/, съдът обсъди и доказателствата, приложени под
л.л. №№ 9-49 от делото.
Видно от приетата по делото САЕ /л.л. №№ 87-94/, която съдът кредитира, като неоспорена
от насрещни доказателства, размерът на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП
2
възлиза на 966 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 411 от КЗ:
Разпоредбата на чл. 411 от КЗ дава право на репариралия вредите застраховател да
възстанови платеното от делинквента или от застрахователя по договор срещу гражданска
отговорност, встъпвайки в правата на увредения – фигурата на суброгационната претенция.
Предпоставките за основателност на тази претенция са: наличието на валидно имуществено
застраховотелно правоотношение между застрахователя и увредения, настъпването на
застрахователното събитие – увреждане на осигуреното имущество, възстановяване на
вредите от застрахователя. В конкретния случай, както се изложи в обстоятелствената част,
тези предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „хюндай санта фе см”
с рег. № ТХ 5222 ХА е бил застрахован имуществено от ищеца, че е увреден от делинквент,
чиято гражданска отговорност е била осигурена от ответника по договор за застраховка ГО,
както и че ищеца е изплатил на увреденото лице сумата от 942,02 лв. и че ответника не е
изплатил нищо по суброгационната претенция на ищеца. Следователно, искът за
присъждане на сумата от 957,02 лв. следва да се уважи изцяло, тъй като тази сума е сбор на
платените извънсъдебно от ищеца 942,02 лв. със сумата от 15 лв. – ликвидационните
разноски, за които ищецът има също право да се суброгира по правилата на чл. 411 от КЗ,
като се взима предвид, че платеното обезщетение от ищеца е по-малко от сумата от 966 лв.
– приетия по делото размер на вредите на застрахованото от ищеца МПС от ПТП. Или,
ищецът може да се суброгира изцяло до размера на платеното обезщетение и
ликвидационните разноски, които определят границата на суброгацията, доколкото е
заплатил по-малко обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
какъвто е настоящият случай, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД забавата е от поканата. В
случая се установи, че поканата е от 25.01.2021 г. , от която дата е и забавата и която дата
предхожда процесната дата от 25.02.2021 г. Следователно, искът е установен по
основанието си, но по делото липсват достатъчно данни за размера му. Ето защо, и на
основание чл. 162 от ГПК, съдът приема, че искът следва да се уважи изцяло за
претендираната сума от 135,84 лв. За да приеме това, съдът взема предвид, както
присъжданата главница, така и периода за който се претендира лихвата.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца сумата 495 лв. – деловодни разноски.
3
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника , да заплати на ищеца „,, на осн. чл. 411 от КЗ, сумата от 957,02 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.07.2022 год.
, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника , да заплати на ищеца „,, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 135,84 лв.
– лихва за забава на главницата от 957,02 лв. , за периода 25.02.2021 г. – 20.07.2022 г.
ОСЪЖДА ответника , да заплати на ищеца „,, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 495 лв.
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните, пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4