Р Е Ш Е Н И Е № 179
град Силистра, 11.06.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - СИЛИСТРА, наказателна колегия, в съдебно
заседание при закрити врата на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА
при
секретаря П. Т. в присъствието на зам. районния прокурор Константин Йовев при
Районна прокуратура - Силистра, разгледа докладваното от председателя АНД № 198 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 375 и
следващите от Наказателно-процесуалния кодекс.
Съдебното производство
по делото е образувано във връзка с Постановление на Районна прокуратура –
Силистра, с което се предлага обвиняемата
В.И.Х. с ЕГН-**********,
родена на *** ***, … да бъде освободена от наказателна отговорност на основание
чл. 78а от НК като ѝ се наложи административно наказание във връзка с
разследването по Досъдебно производство № 6518 ЗМ-136/2019 г. по описа на ОДМВР
– С., вх. № 1603/2019 г. на Районна прокуратура – Силистра за това, че на 30.04.2017
г. в гр. С. в качеството си на собственик и управител на „Д. Г.“ ЕООД с ЕИК …,
със седалище и адрес ***, в 30-дневен срок от спиране на плащанията (считано от
29.03.2017 г. до 29.04.2017 г.) по изискуемо публично парично задължение по ИД
№ *********/2016 г. на ТД НАП – В., офис – С., не е поискала от Окръжен съд -
Силистра да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б,
ал. 1 от Наказателния кодекс.
Държавният обвинител поддържа постановлението.
Счита, че събраните доказателства сочат на извършено от обвиняемата престъпление
по чл. 227б, ал. 1 от Наказателния кодекс. Изтъква, че са налице всички
предпоставки за приложението на чл. 78а от НК с оглед определеното наказание в
закона и чистото съдебно минало на обвиняемата. Моли съдът, вземайки предвид
събраните доказателства, да признае обвиняемата за виновна, да я освободи от
наказателна отговорност и да ѝ наложи глоба в минимален или около минималния
размер.
Защитникът на обвиняемата се
солидаризира със становището на държавното обвинение. Моли съдът да освободи
подзащитната му от наказателна отговорност и да ѝ наложи административно
наказание глоба в минимален размер. Посочва, че обвиняемата е с добри
характеристични данни и е съдействала на органите на ДП за разкриване на
обективната истина. Счита, че целите на наказанието ще бъдат изпълнени и с
налагането на минималното административно наказание.
В осигуреното ѝ право на
последна дума обв. Х. се признава за виновна и изразява съжаление за
извършеното. Посочва, че не е знаела, че следва да подаде в срок молба за
откриване на производство по несъстоятелност. Подчертава, че вината е нейна.
За да се произнесе по направеното от
прокурора предложение с постановлението, съдът въз основа на събраните
доказателства в хода на досъдебното и съдебното производство, прие следната
фактическа обстановка:
Обвиняемата В.И.Х. с ЕГН-**********
е родена на *** ***. Тя е … Обвиняемата посочва, че работи в магазина,
стопанисван от „Д. Г. …“ ЕООД – гр. Т., където продава стоки. Твърди, че не
притежава недвижими имоти или МПС. Живеят със съпруга си в наследен от него
недвижим имот. Пред съда същата твърди, че месечния ѝ доход е в размер около
1 000 – 1200 лева.
С учредителен акт от 23.06.2011 г. било
учредено „Д. Г.“ ЕООД със собственик на капитала и представляващ обв. В.И.Х..
Предметът на дейност на дружеството е търговия на дребно с хранителни,
нехранителни и промишлени стоки, тютюневи изделия, алкохолни напитки, захарни
изделия; извършване на транспортни услуги; търговия с недвижими имоти; търговия
със селскостопанска продукция; туристически услуги; авторемонтна дейност;
строителна и строително-ремонтна дейност и други дейности, незабранени със
закон, указ или друг нормативен акт. Дружеството е вписано в ТР на 03.07.2011
г.
Дружеството стопанисвало магазин,
който се намирал в гр. Т. на ул. „И.“ № …. На 20.08.2012 г. дружеството било
регистрирано по ЗДДС.
В ТР са обявени ГФО на дружеството за
периода от 2012 до 2015 г.
Водилият счетоводството на
дружеството счетоводител свид. Д. уведомявала редовно управителя за
задълженията, на което винаги получавала отговор, че ще бъдат заплатени. Тя
предала всички документи на управителя през 2018 г., когато обвиняемата ѝ
казала, че не иска да пътува до гр. С. и ще търси счетоводител в гр. Т..
Подадени били годишни данъчни
декларации за отчетните 2011 г. - 2017 г.
Още през 2016 г. срещу „Д. Г.“ ЕООД било
образувано изпълнително дело № ********** за публични задължения, възлизащи към
03.09.2019 год. на 116 062,66 лв. В хода на изпълнителното дело били изпращани
съобщения за доброволно изпълнение и разпореждания, връчени надлежно на обв. Х..
През следващите години до 2018 г. били предприети действия за обезпечаване и
реализация на имущество на задълженото лице, като били изпращани и връчвани
надлежно покани за доброволно изпълнение, съобщения за доброволно изпълнение,
постановление за обезпечаване, разпореждания, актове и др. От проведеното
цялостно проучване било установено, че дружеството няма активи, а последното
плащане било извършено на 29.03.2017 г. за погасяване на задължения към НАП. В
хода на изпълнителното производство било установено, че „Д. Г.“ ЕООД няма
открити партиди и не притежава недвижимо имущество. Дружеството не разполага
със собствени земи, сгради, техника и МПС-та.
На 20.02.2018 г. била възложена
ревизия за проверка във връзка със задълженията на дружеството за дължими
корпоративен данък и данък върху добавената стойност.
На 10.07.2018 г. бил издаден
Ревизионен акт № Р-03001918000963-091-001. От съдържанието му е видно, че към 10.07.2018
г. задълженията на дружеството за довнасяне са общо в размер на 45440,29 лева,
формирани от задължения за корпоративен данък и данък върху добавената
стойност, както и лихви за просрочие в размер на 14228,17 лева. Ревизионният
акт бил изпратен на имейл prima_********@***.**,
който бил изтеглен. Свид. Н. Ж. —
счетоводител на „Д. Г.“ ЕООД ползвала имейла, който е посочен и в справката от
търговския регистър на „П.“ ООД със съсобственик Н. Ж.. След като разпечатала
на хартиен носител ревизионния акт тя го предала на обв. В.Х.. Същото се потвърждава
от проведения разпит на обвиняемата в хода на ДП и в хода на съдебното
производство.
На 29.03.2018 г. „Д. Г.“ ЕООД било
дерегистрирано по ЗДДС по инициатива на органа по приходите при ТД НАП – В.,
офис – С..
Според заключението по назначената в
хода на ДП съдебно счетоводна експертиза последното плащане на дружеството е
извършено на 29.03.2017 г. От тази дата дружеството е в невъзможност да изплаща
изискуемите и установени по размер задължения. Според заключението финансовите
затруднения имат траен и необратим характер и дружеството има публичноправни
задължения в размер към 14.11.2019 г. общо на 117 819,08 лева. Дейността
на дружеството е спряла и същото не реализира доходи, поради това не е в
състояние да покрива задълженията си към бюджета.
Същото се потвърждава и от разпита на
обв. Х. в хода на съдебното производство, която посочва, че е едноличен
собственик на капитала на друго дружество - „Д. Г. …“ ЕООД, което в момента
стопанисва магазин на същия адрес:***. Обвиняемата посочва, че е знаела за
задълженията на „Д. Г.“ ЕООД, но не е ѝ било известно, че следва да заяви
в 30-дневен срок пред съда, че дружеството е спряло плащанията.
Горната фактическа обстановка се
установява с оглед обясненията на обвиняемата, показанията на свидетелите,
назначената експертиза и останалите писмени доказателства, приложени по делото.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Непосредствен обект на престъпленията
против кредиторите са обществените отношения, които са свързани със сигурността
при осъществяване на стопанския оборот и защитават интересите на различните
кредитори в хода на извършваната от тях стопанска дейност. Субект може да бъде и
този, който управлява или представлява търговското дружество, видно от Тълкувателно
решение № 5 от 22.12.2014 г. на ОСНК на ВКС по т. д. № 5/2014 г. Изпълнителното деяние се изразява в спиране
на плащанията при изпадане в търговска несъстоятелност. Съгласно чл. 607а от
Търговския закон производство по несъстоятелност се открива по отношение на
търговец, който е изпаднал в неплатежоспособност. Това понятие има легална
дефиниция чрез текста на чл. 608 от ТЗ. Неплатежоспособен търговец е този,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособен
е и този търговец, който е в състояние да плати частично или изцяло само
вземанията на отделните кредитори. Неплатежоспособността е налице всякога при
спиране на плащанията и се предполага, когато търговецът не е изпълнил в
60-дневен срок от падежа парично задължение по търговска сделка. Търговец,
който е изпаднал в тази ситуация, има задължение в 30-дневен срок от спиране на
плащанията да заяви това обстоятелство пред съда по несъстоятелност, като
неизпълнението му представлява осъществяване на изпълнителното деяние. Предвид
естеството на изпълнителното деяние то може да се осъществи единствено чрез
бездействие, като неговото начало поставя момента, когато е трябвало да бъде
осъществено плащане във връзка със съществуващо задължение (с търговски
характер) и неизпълнението му. Престъплението е типично продължено и завършва
след като деецът преустанови бездействието – обичайно изпълни задължението си
за уведомяване на съда или съдът бъде сезиран от трето лице по чл. 625 от ТЗ и
бъде образувано производство по несъстоятелност. Практиката на ВКС по отношение на чл. 227б от НК сочи, че от обективната страна следва да са
налице кумулативно релевантни два вида бездействия от страна на дееца: едното е
спиране на плащанията по търговската сделка или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
задължение по частно държавно вземане, а второто е необявяването на тази
неплатежоспособност пред съда. За съставомерността на деянието,
представляващо бездействието на търговеца изпаднал в неплатежоспособност, няма
значение дали неплатежоспособността на дееца е само фактическа или е обявена от
съда. Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не зависи
от волята му и се изразява в липса на налични парични средства, с които да
изпълни паричния си дълг. Неплатежоспособността
не се идентифицира с липса на имущество. Длъжникът може да разполага с такова и
въпреки това да е неплатежоспособен. Елемент от фактическия състав на чл. 608,
ал. 2 от ТЗ е паричното задължение да е изискуемо и безспорно. Спирането на
плащанията е външна проява на неплатежоспособността. То е свързано с особено
състояние на длъжниковото имущество, при което е налице обективна невъзможност
на длъжника да заплаща дълговете си по търговски сделки, публичноправните и
частните държавни задължения. В случая писмените доказателства еднозначно
сочат, че е налице обективното състояние на неплатежоспособността: налице са
публичноправни парични задължения към НАП, свързани с търговската дейност на
дружеството. Съдът напомня, че установяването им по основание и размер е във
връзка с посоченото в тях по подадените декларации от ТД, а не въз основа на
ревизионния акт. Данъчното задължение възниква по силата на закона и става
изискуемо с настъпването на определения в закона срок. Изпълнителното дело е
било образувано още през 2016 г. и ревизионния акт единствено установява факта,
че дружеството не е изпълнявало задълженията си за внасяне на дължимото.
Престъплението е формално
и за съставомерността му е без значение дали неплатежоспособността е само
фактическа или обявена от съд по надлежния ред. Няма изискване да са настъпили
съставомерни последици от деянието и да е настъпило реално увреждане или
поставяне на опасност за кредиторите.
В съдебната практика
съществува спор за момента на осъществяване на изпълнителното деяние и
довършване на престъплението. Виждането,
че престъплението е довършено и давностния срок започва да тече от изтичане на
срока по чл. 227б, ал. 1 от НК е преодоляно в съдебната практика. Но този спор в
съдебната практика няма отношение към настоящото наказателно производство, тъй
като сроковете, посочени в чл. 80 и чл. 81 от НК не са изтекли независимо с кое
становище е съгласен настоящият съдебен състав. Във всички случаи към момента
не са изтекли сроковете, посочени в чл. 80 и чл. 81 от НК.
Престъплението по чл. 227б от НК може
да бъде осъществено при форма на вина пряк умисъл, като умисълът трябва да е
налице само по отношение на извършеното изпълнително деяние – несъобщаването за
настъпилата неплатежоспособност. Умисълът не е необходимо да обхваща причините,
довели до настъпването на неплатежоспособност, като те не се изследват с оглед
съставомерността на деянието, но следва да се отчитат при индивидуализацията на
наказанието. В случая с оглед обясненията на обвиняемата същата като управител
е съзнавала, че „Д. Г.“ ЕООД е изпаднало
в неплатежоспособност, но въпреки това не е изпълнила задължението си да
уведоми в 30-дневен срок за това обстоятелство съда. Обвиняемата Х., освен
управител на „Д. Г.“ ЕООД, е и едноличен собственик на капитала на дружеството
и като такава именно в нейната компетентност е вземането на решение, с което да
депозира в съда молба за откриване на производството по несъстоятелност. В
случая се установява по безспорен и категоричен начин, че макар дружеството да е имало
задължения е спряло да ги плаща. Обвиняемата като управител на „Д. Г.“ ЕООД е
следвало да поиска от съда по регистрация на дружеството, а именно Окръжен съд
- Силистра да бъде открито производство по несъстоятелност в предвидения от
закона срок, което на практика не е реализирано и до момента, видно от Търговския
регистър. Обв. Х. посочва, че не е знаела, че е следвало да съобщи пред Окръжен
съд - Силистра за настъпилата
неплатежоспособност. Незнанието за съществуването на
това правно задължение не е извинително и важи общото правило, че незнанието на
закона не е оправдание. Още повече, че
всеки може да твърди така. Незнанието на закона в случая не е извинително.
- Съставлява ли деянието престъпление
и правната му квалификация:
С оглед изложеното, съдът намира, че обвиняемата
В.И.Х. е осъществила от обективна и
субективна страна престъпление по чл. 227б, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
Наказателния кодекс, тъй като на 30.04.2017 г. в гр. С. в качеството си на
управител и собственик на капитала на „Д. Г.“ ЕООД с ЕИК …, със седалище и
адрес ***, в 30-дневен срок от спиране на плащанията (считано от 29.03.2017 г.
до 29.04.2017 г.) по изискуеми публичноправни парични задължения към
Националната агенция по приходите, свързани с търговската дейност на
дружеството, не е поискала от Окръжен съд - Силистра да открие производство по
несъстоятелност. Съдът прецени ще не е проблем да преквалифицира посоченото от
прокурора деяние по ал. 2 във вр. с ал. 1 от чл. 227б, тъй като е важно
посоченото словом, а то е отразеното в постановлението. При преквалификацията съдът
съобрази посоченото в Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ОСНК на ВКС
по т. д. № 5/2014 г.
- Налице са основания за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК:
Според чл. 78а, ал. 1 от НК
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага наказание глоба от 1 000 до 5 000 лева, когато за престъплението се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко
наказание, когато е умишлено, ако дееца не е осъждан за престъпление от общ
характер. За престъплението по чл. 227б, ал. 2 от Наказателния кодекс към
момента на извършването му от обвиняемата законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
По делото е установено, че обвиняемата
е неосъждана.
Според съда преценката на държавното
обвинение е правилна и са налице всички основания обвиняемата да бъде освободена
от наказателна отговорност като ѝ се наложи
административно наказание – глоба на основание чл. 78а, ал. 1 от Наказателния
кодекс.
С оглед размера на административното
наказание:
По делото са събрани
доказателства за материалното и имуществено състояние на обвиняемата единствено
чрез подписаната от нея
декларация и заявеното от нея пред съда. Обвинението не сочи отегчаващо
отговорността обстоятелство, а и съдът не установи такова. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема самопризнанието на обвиняемата и
съдействието ѝ в хода на ДП за установяване на фактите по делото. С оглед
установените смекчаващи отговорността обстоятелства и преценявайки семейното,
материално и имуществено състояние на обвиняемата Х., съдът прецени, че следва
да ѝ наложи наказание към минимума, а именно глоба
в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
На обвиняемата е взета мярка за
неотклонение “Подписка”, която предвид разпоредбата на чл. 309, ал. 4 от НПК
съдът следва да отмени.
В хода на ДП са направени разноски.
Предвид осъдителното решение съдът на основание общата разпоредба на чл. 189,
ал. 3 от НПК прецени, че следва да осъди обвиняемата да заплати в полза на
републиканския бюджет по сметка на ОД на МВР - Силистра направените разноски в
хода на досъдебното производство в размер на 604,80 лв. (шестстотин и четири
лева и 80 стотинки).
Воден от горното и на основание чл.
378, ал. 4, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемата
В.И.Х. с ЕГН-**********, родена на *** ***, … за ВИНОВНА в
това, че на 30.04.2017 г. в гр. С. в качеството си на управител и собственик на
капитала на „Д. Г.“ ЕООД с ЕИК …, със седалище и адрес ***, в 30-дневен срок от
спиране на плащанията (считано от 29.03.2017 г. до 29.04.2017 г.) по изискуеми
публичноправни парични задължения към Националната агенция по приходите,
свързани с търговската дейност на дружеството, не е поискала от Окръжен съд -
Силистра да открие производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227б,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс и на основание чл. 78а, ал. 1 от
Наказателния кодекс я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление като му налага административно наказание ГЛОБА
в размер на 1 500,00 (ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН) ЛЕВА, вносими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Силистра.
ОСЪЖДА обвиняемата
В.И.Х. с ЕГН-********** да заплати в полза на републиканския
бюджет по сметка на ОД на МВР – С. направените по делото разноски в размер на 604,80
лв. (шестстотин и четири лева и 80 стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест
пред Окръжен съд – Силистра по реда на Глава ХХІ от Наказателно-процесуалния
кодекс в 15-дневен срок, считано от днес за страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева