Р Е Ш Е
Н И Е
№ 599
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 30.10.2019 година
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Милена Левашка,
като разгледа докладваното от съдията т. д. №
6 1 3 по описа за 2 0 1 8 г., намери за установено
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена на 08.08.2018 год. от „София
Коннект“ ЕАД против „Глобъл Комюникейшън нет“ АД. С нея са предявени осъдителни
искове за присъждане на парични вземания на договорно основание.
Исковата
молба се основава на следните фактически
обстоятелства:
Ищецът
„София Коннект“ ЕАД твърди, че е дружество, възникнало чрез преобразуване на
„София Коннект“ ЕООД и е негов правоприемник. Преди преобразуването, между
„София Коннект“ ЕООД и ответното дружество „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД бил
сключен договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги № 419 от 31.08.2012 г., по силата на който страните
се съгласили взаимно да си предоставят услуги.
Между страните бил сключен и договор за колокиране № 189 от
01.10.2016 г., по силата на който ищецът е предоставял на ответното дружество
услуги по колокиране.
Твърди се, че и по двата договора било
налице неизпълнение от страна на ответника на паричните му задължения. На
15.12.2017 г. страните подписали протокол
за прихващане на задължения, при което прихващане ответникът останал
задължен към ищцовото дружество за сумата от 99 239,67 лв., която била дължима
и изискуема още към момента на подписването на протокола, но не била заплатена.
Същата била формирана като сбор от сумите по девет фактури, издадени в периода
от 20.04.2017 год. до 12.12.2017 год., за предоставени от ищеца услуги и по
двата сключени между страните договора, като размерът на задължението по всяка
от тези фактури е описано в таблица на стр. 2 от уточняваща молба от 10.08.2018
год.
Ищецът счита, че с протокола за
прихващане вземането му е установено по размер и признато от ответника. За посоченото задължение „София Коннект“ ЕАД
изпратил до ответника нотариална покана от 18.01.2018 г. чрез нотариус
Светлозар Йорданов, рег. № 470 на НК, която била връчена на 22.01.2018 г. на
адреса на управление на ответното дружество и с нея последното било поканено да
изпълни задълженията си в седмодневен срок. Изпълнение от ответника не
последвало до момента на подаване на исковата молба.
Отделно
от изложеното, ответникът имал непогасени задължения в общ размер на 3 565,03
лв. по седем броя фактури, издадени в периода 05.01.2018 г. - 04.07.2018 г. за
услугите, предоставени по договора за колокиране с № 189 от 01.10.2016 г.,
описани в исковата молба като номер, дата на издаване, падеж и размер на
задължението по всяка от фактурите. Всички тези фактури били надлежно
осчетоводени при ответника, но задълженията по тях са останали неплатени,
въпреки многократно отправените от ищеца покани за плащане.
Поради
забавата в изплащане на задълженията за предоставените телекомуникационни
услуги ответникът дължал неустойка,
уговорена в чл. 4, ал. 7 от договора от 2012 год., по фактури, включени в
протокола за прихващане от 15.12.2017 г., като общият размер на неустойката за
неплатените задължения по тези фактури възлизал на сумата 30 330,05 лв.
Според постигнатото в договор № 419 съгласие неустойката се начислявала в
размер на 0,1% на ден забава от дължимото плащане, но не повече от 30%. В
уточняващата молба от 10.08.2018 г. ищецът описва в табличен вид периода, за
който претендира неустойка по всяка една от описаните от него фактури, както и
претендирания размер на неустойката по всяка фактура съгласно договорения
максимален размер на същата.
Ищецът
излага и твърдение, че от ответника е дължима и законна лихва съгласно чл. 11, ал. 1 от договора за колокиране по
всички фактури, включени в протокола за прихващане от 15.12.2017 г., както и за
издадените фактури след тази дата. Общият размер на законната лихва върху
неплатените главници по описаните фактури по договор за колокиране възлизал на
сумата 528,74 лв. за съответно посочения период на забава. Тази лихва, съгласно
уговорката по чл. 11, ал. 1 от договора за колокиране, била дължима считано от
първия ден след изтичане на календарния месец, за която се отнася съответната
сума.
Въз
основа на така изложените фактически твърдения ищецът формулира петитум за осъждане на ответното
дружество да му заплати следните суми:
- сумата от 99 239,68 лв. -
остатък от дължима главница съгласно
протокол за прихващане от 15.12.2017 г., договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги № 419 от 31.08.2012 г. и договор за колокиране № 189
от 01.10.2016 г.;
- сумата от 3 565,03 лв. главница по издадени фактури за
предоставени услуги по договор за колокиране № 189/01.10.2016 г. за периода
януари-юли 2018 г.;
- сумата от 30 330,05 лв. -
договорна неустойка по договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012 г.;
- сумата от 528,74 лв. - законна лихва за забава, изчислена до
06.08.2018 г. по договор за колокиране № 189 от 01.10.2016 г. за периода и
върху главниците по фактурите, описани в уточняващата молба от 10.08.2018 г.
Претендират се направените разноски,
както и законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното погасяване на задълженията.
Ответникът
е подал в законния срок отговор на
исковата молба, с който е оспорил исковете както по основание, така и по
размер.
В отговора си ответникът е заявил възражение за прихващане за сумата от 36 362,10
лв., представляваща:
- 33
825,10 лв. с вкл. ДДС - дължими месечни
такси за услуги, предоставени на ищеца от ответника по договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012 г., за които са
издадени 10 фактури в периода от 05.01.2018 год. до 01.08.2018 год. /описани по
номера в справка по чл. 366 ГПК, съдържаща се в отговора/ и
- първоначално заявена претенция за
сумата 1 599,50 лв. дължима неустойка
за просрочие на главниците, от които е формирана сумата по предходния пункт,
описани подробно в таблица от отговора на исковата молба, която неустойка била
дължима на основание чл. 4, ал. 7 от договор за предоставяне на
телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012 г.; В първото по делото съдебно
заседание е допуснато изменение на размера на възражението за прихващане с
насрещното вземане на ответника от ищеца за неустойка, като претенцията е
увеличена до размер на сумата 2 537 лв.
В допълнителната
искова молба ищецът, анализирайки отговора на исковата молба и изложените в
него възражения, счита, че ответникът не е оспорил договорите, на които са
основани исковете, не е оспорил фактурите, на които са основани исковите
претенции и протокола за прихващане.
Заявеното от ответника възражение за
прихващане ищецът счита за неоснователно, като твърди, че няма непогасени парични
задължения към ответното дружество. Изложеното е твърдение, че ищецът е
заплатил изцяло вземанията на същото дружество по посочените в отговора на
исковата молба фактури /с изключение на последната от 01.08.2018 год./.
Позовава се на четири спогодби от 03.09., 04.09., 05.09. и 07.09.2018 год.,
които представя, и разписки към тях за извършени плащания, с които вземанията
на ответника за периода от 05.01.2018 г. до 02.07.2018 г., възлизащи в общ
размер на 31 432,20 лв. били изцяло погасени. А последната фактура с №
13793/01.08.2018 год., на която се основава възражението за прихващане, била
върната от ищеца на ответника и не била осчетоводена от него, тъй като без да е
налице каквато и да е причина, на 03.08.2018 г. ответникът преустановил
предоставянето на услуги по сключения договор. Поради това ищецът е поискал да
се оставят без уважение направените от ответника възражения за прихващане.
В отговора
на допълнителната искова молба ответникът изрично подчертава, че е оспорил
исковете по основание и размер и поддържа това оспорване.
Поддържа направеното възражение за
прихващане в пълния му размер. Твърди, че представените от ищеца документи,
установяващи погасяване на претендираните от ответното дружество вземания чрез
прихващане между двете дружества - страни в настоящия процес и лицето С.Д.,
участвало при сключването на спогодбите, са симулативни, антидатирани,
подписани от лице без представителна власт. Алтернативно ответникът твърди, че С.Д.,
действал като пълномощник на ответника, е действал извън предоставената му
представителна власт, при условия на договаряне сам със себе си, без съгласието
на упълномощителя и във вреда на представлявания - хипотезите на чл. 38, ал.1 и
ал. 40 от ЗЗД. Относно представените с допълнителната искова молба спогодби
ответникът поддържа, че те са подписани от С.Д. без последният да има право да
ги подпише и същите не обвързват „Глобъл Комюникейшън нет“ АД. Дори посоченото
лице да е разполагало с пълномощно отпреди, то неговите права да представлява
дружеството-ответник са били оттеглени на 27.08.2018 г., когато му е била
връчена поканата да даде писмени обяснения във връзка с процедурата по налагане
на дисциплинарно наказание.
Оспорва се достоверността на датите на
спогодбите. Развива и подробни доводи за подписването на представените спогодби
от посоченото лице в противоречие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. Позовава
се на договаряне сам със себе си, без изричното съгласие на представлявания и в
тази връзка заявява на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, че не потвърждава
представените спогодби, съответно счита, че те не произвеждат действие по
отношение на дружеството и нямат погасителен ефект досежно предявените вземания
чрез възражението за прихващане. Счита, че представените спогодби не обвързват
ответното дружество и на основание чл. 40 от ЗЗД. Посочва и допълнителни факти
и аргументи по повод на заявеното оспорване на достоверността на датите на
представените от ищеца четири броя спогодби. Заявява, че всички тези факти,
макар и косвени, установяват, че документите са съставени с оглед предявените
от ответника възражения и с цел увреждането му; единствената достоверна дата,
която същите могат да имат според ответника е датата на подаване на
допълнителната искова молба и приложенията й в съда - 21.09.2018 г.
Затова ответникът заявява, че
вземанията му спрямо ищеца не са погасени, същите са дължими и напълно годни да
бъдат прихванати при евентуално пълно
или частично уважаване на исковата претенция по делото.
„Глобъл Комюникейшън нет“ АД уточнява,
че поддържа изцяло възражението си за прихващане, в т.ч. със сумата по фактура
№ 10000013793 от 01.08.2018 г. и заявява, че твърдението на ищеца, че услугата
е прекратена без основание, не е подкрепено с доказателства и не отговаря на
истината. Разяснява, че във фактурата на различни редове са описани различни
услуги, като само услугата, описана на ред първи, на стойност 938,80 лв. с ДДС,
е действително прекратена, за което е издадено кредитно известие. Останалите
услуги продължавали да се предоставят от ответника, като междувременно, след
подаването на отговора на исковата молба били фактурирани и услугите за м. 09 и
10.2018 год. на обща стойност 2 908,18 лв. с ДДС. Направено е изявление, че
ответникът желае вземанията за тази сума да
се присъединят към вече направеното възражение за прихващане, с довод, че
са налице условията на чл. 371 ГПК.
След приключването на процедурата по
двустранна размяна на книжа, от ищцовата страна е постъпило писмено становище от 28.11.2018 год., в
което се изразява противопоставяне срещу приемането за съвместно разглеждане на
заявеното с допълнителния отговор възражение за прихващане, основаващо се на
две новопредставени фактури, издадени на 24.10.2018 год., с доводи от една
страна, че новозаявените вземания са възникнали след датата на подаването на
исковата молба, а след този момент са налице нововъзникнали вземания и за
ищеца, а от друга, че вземанията са неизискуеми. За първи път се излага
оспорване възникването на вземането на ответника по фактура № 13566/21.06.2018
год., издадена по отношение на услугата междуселищен пренос София-Балчик, с
твърдение, че предоставянето на тази услуга е преустановено от ответника на
06.08.2018 год. Поради това от стойността на фактурата /издадена за 14 081,98
лв./ следвало да се приспадне сумата 11 927,67 лв., като се издаде кредитно
известие, тъй като със същата е фактурирана услуга за период до 01.07.2019
год., а услугата не е предоставяна след 06.08.2018 год. Въпреки това се
поддържа вече изложеното твърдение, че стойността ѝ е заплатена изцяло от
ищеца и връщането на недължимо платеното следва да бъде допълнително уредено
между страните. Представя издадените от ищеца фактури за услуги, издадени след
исковия период.
С доклада по делото съдът е приел за
преклудирано фактическото твърдение на ищеца за преустановено предоставяне на
услугата междуселищен пренос София-Балчик по фактура № 13566/21.06.2018 год.
Твърдяното преустановяване се свързва с датата 06.08.2018 год. и е следвало да
бъде изложено като фактическо твърдение с правоизключващи последици към момента
на подаването на допълнителната искова молба – 21.09.2018 год., към който
момент този факт вече е бил настъпил. В този срок обаче ищецът е изложил
твърдение единствено за преустановяване от страна на ответника на
предоставянето на услугата, за която последният е издал фактура № 13793 /
01.08.2018 год. Фактически твърдения срещу дължимостта на сумата по фактурата
от м. 06.2018 год., освен нейното погасяване чрез плащане, не са били изложени
в допълнителната искова молба, на която е даден отговор на възраженията за
прихващане. Ето защо, като преклудирано, фактическото твърдение на ищеца, че
ответникът е преустановил на 06.08.2018 год. предоставянето на услугата, за
която е издал фактурата от м. 06.2018 год., не е включено в предмета на спора и
предмета на доказване.
Предявените от ищеца искове са с
правна квалификация по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286 от ТЗ; акцесорните
претенции за неустойка са с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът приема същите за предявени с редовна искова молба, след уточняването
ѝ по реда на чл. 129 ГПК.
Същата е квалификацията и на
претенциите по заявените от ответника с първоначалния отговор на исковата молба
възражения за прихващане с насрещните
му вземания, произтичащи от договор № 419 / 31.08.2012 год., в размер на 36 362,10
лв. - по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 286 от ТЗ и по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Първоначално заявеното с отговора на
исковата молба възражение за прихващане е намерено от съда за своевременно
заявено и редовно формулирано, поради което е прието за съвместно разглеждане в
настоящото производство.
Допълнително предявените в отговора на
допълнителната искова молба възражения за прихващане с нововъзникнали вземания
за сумата 2 908,18 лв. с ДДС по фактури № 14017 и № 14018, издадени на
24.10.2018 год. по изложените в определение 1033/10.05.2019 год. съображения,
не са приети за съвместно разглеждане.
По повдигнатите от ответника
възражения за неподведомственост на
спора пред общите съдилища и неподсъдността
му пред ОС – Пловдив е произнесено определение № 435 / 27.02.2019 год., което е
влязло в сила.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка
на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и
обсъждане на доводите и възраженията на страните, намери за установено
следното:
По предявените осъдителни искове
С доклада по делото като безспорни
между страните са приети обстоятелствата, свързани със сключването на
процесните два договора – договор № 419 / 31.08.2012 год. за предоставяне на
телекомуникационни услуги и № 189 / 01.10.2016 год. за колокиране.
Страна по договора за предоставяне на телекомуникационни услуги № 419 /
31.08.2012 год. е еднолично дружество с ограничена отговорност „София
Коннект“, ЕИК *********, което видно от вписванията в Търговския регистър е
заличен търговец, преобразувал се чрез промяна на правната форма в „София
Коннект“ ЕАД, ЕИК ********* – ищец по делото. По този начин се установява
верността на твърдението, изложено в исковата молба, че ищцовата ЕАД е страна
по договора от 2012 год.
Според договора всяка от страните по
него е доставчик на услуги на другата страна, т.е. постигнато е съгласие
страните взаимно да си предоставят услуги, описани в приложение към договора.
Договорът е сключен за срок от 12 месеца, но е предвидено, че действието му
продължава за още 12 месеца ако нито една от страните не отправи 30 дневно
писмено предизвестие до другата страна за неговото прекратяване, като това
условие може да се прилага многократно. Нито една от страните в процеса не
твърди и не представя доказателства за това договорът да е прекратен, поради
което е еднозначен изводът, че действието му е продължавано автоматично
ежегодно и той е обвързвал страните към момента на развитието на процесните
правоотношения – 2017, 2018 год.
Предоставените от всяка от страните
на насрещната страна услуги са на стойност, посочена в приложение към договора.
Същото не е представено по делото, но страните не спорят около остойностяването
на услугите и наличието на несъответствие на цените по приложението и тези, отразени
в издадените фактури. Услугите заплащат се срещу данъчна фактура за дължимата
сума, издадена до пето число на текущия месец и платима по банков път. Изрично
е предвидено, че насрещните задължения се
прихващат въз основа на двустранен
протокол до размера на по-малката сума, а разликата, ако има такава, се
заплаща по реда, посочен в договора.
На 01.10.2016 год. между страните по
делото е сключен и договор за колокиране
№ 189 / 01.10.2016 год. По силата на договора „София Коннект“ ЕООД, е
приело да предоставя на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД услуга колокиране и
свързаните с това допълнителни услуги, описани в приложение към договора
/непредставено/. Според изложените вече констатации, след сключването на този
договор ищецът се е преобразувал от ЕООД в ЕАД. Договорът от 2016 год. също е
сключен за срок от една година с опция за автоматично продължаване на срока му,
като не се спори, че не е прекратен по изрично изявление на някоя от страните
през 2017 год. и е действащ към процесния период.
Клиентът плаща на доставчика на
услугата шестмесечни такси, която се състои от такса за място на колокиране и
такса за електрическа енергия и климатизация, както и такси за допълнителни
услуги, на месечна база.
Шестмесечните такси се включват в шестмесечни фактури, издавани от „София
Коннект“ ЕООД до пето число на началото на съответното шестмесечие и изпращани
на клиента.
За дължимите се такси страните са
издавали данъчни фактури. От разясненията на вещото лице се установява, че в
месечните фактури, издавани от ищеца, са начислявани таксите по двата договора.
Но от разбивките по редове е видно коя такса от кой договор произтича.
На 15.12.2017 год. между страните по
делото е подписано споразумение-протокол
за прихващане на насрещни вземания. В пункт първи е посочено, че „Глобъл
Комюникейшън нет“ АД дължи на „София Коннект“ ЕАД сумата 104 052,44 лв. Тя
е формирана от 101 566,87 лв. остатък по предходен протокол за прихващане
от 31.10.2017 год. и сумите по две издадени междувременно фактура: 1 229,29 лв.
по фактура № 3028/16.11.2017 год. и 1 229,29 лв. по фактура № 3089 / 12.12.2017
год. Приет по делото е цитирания предходен протокол за прихващане от 31.10.2017
год., по който дългът на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД към м. 10.2017 год. е бил
в размер на 124 142,88 лв. и след прихващането е бил редуциран до
101 566,87 лв. Представени са и предходни протоколи за прихващане, първият
по време от които датира от 20.02.2017 год.
Съответно, в п. втори от протокола са
посочи насрещните задължения на „София Коннект“ ЕАД към „Глобъл Комюникейшън нет“
АД, които произтичат от две фактури, издадени съответно на 06.11.2017 год. и на
06.12.2017 год., формиращи общо парично задължение от 4 785,76 лв. След
извършеното прихващане на насрещни вземания, задълженията на „София „Коннект“
ЕАД, които са в по-малък размер, са погасени изцяло, а задълженията на „Глобъл Комюникейшън
нет“ АД се останали в размер на 99 239,68 лв.
Не се твърди от ответника и не се
ангажират доказателства той да е извършил пълно или частично плащане на сумата
по протокола за прихващане от 15.12.2017 год.
Според констативната част от
заключението по допусната съдебно-счетоводна експертиза, в частта, касаеща
сумите по протокола за прихващане, протоколите за прихващане не са били
осчетоводявани при ищеца текущо през месеците от 2017 год., но в края на тази календарна
година, за целите на съставяния ГФО, са взети счетоводни записи като корекции
на сумите за вземания и задължение от и към „Глобъл Комюникейшън нет“ АД, за да
кореспондира счетоводната информация с отразената в протокола за прихващане.
След тази корекция „София Коннект“ ЕАД няма задължения към доставчик „Глобъл
Комюникейшън нет“ АД към края на 2017 год., а вземанията на „София Коннект“ ЕАД
от „Глобъл Комюникейшън нет“ АД са в посочения в двустранния протокол размер от
99 239,68 лв. Установено от експерта е, че ответното дружество е включило
спорните фактури по протокола за прихващане, които са издадени в периода от м.
04.2017 год. до м. 12.2017 год., в дневниците си за покупки. Посочено е, че
счетоводно задълженията не могат да се обособят по договори, тъй като те се водят
общо по партидата на длъжника „Глобъл Комюникейшън нет“ АД.
Плащания на сумата по протокола за
прихващане от м. 12.2017 год. не са установени от вещото лице. Такива не се и
твърдят от ответника.
Вещото лице е отразило констатациите
си за осчетоводяване при ищеца /не и при ответника/ на протокол за прихващане
от 27.11.2018 год. /приложен на л. 243/, но видно и от протокола и от
разясненията на в.л., протоколът не е двустранно подписан, а само от представител
на „София Коннект“ ЕАД. Едностранното изявление за прихващане от м. 11.2018
год. не е породило правно действие и погасителен ефект, тъй като прихващането
има за предмет спорни вземания, предмет на настоящото дело и датира след
завеждането на делото /08.08.2018 год./, а прихващането по реда на ЗЗД е
допустимо само по отношение на ликвидни /безспорни/ вземания.
Така събраните писмени доказателства
и приетата без оспорвания от страните съдебно-счетоводна експертиза налага у
съда извода, че към 15.12.2017 год., когато е подписан протокола за прихващане
от двете страни, в тежест на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД е съществувало
парично задължение към „София Коннект“ ЕАД в размер на 99 239,68 лв. То
произтича от двата коментирани по-горе договори между страните, чиято валидност
не се оспорва и съставлява възнаграждение за предоставени от ищеца на ответника
услуги. Задължението е признато от ответника в протокола за прихващане,
осчетоводено е в счетоводството му, което се установява от вещото лице. При
липса на доказателства за погасяването му чрез плащане или друг предвиден в
закона способ, се приема за съществуващо към момента на приключването на
устните състезания.
Във връзка с втората искова
претенция за главница в размер на 3 565,03 лв. се установява следното:
Претендираното вземане се основава
на седем броя фактури, издадени от „София Коннект“ ЕАД с получател на
доставката на услуги – „Глобъл Комюникейшън нет“ АД в периода от м. 01. до м.
07.2018 год. Фактурите са представени и приети по делото. В тях изрично е
посочено, че касаят стойността на услуги по договора за колокация № 189 /
01.10.2016 год. По всяка от седемте фактури е начислена сумата 509,29 лв. с
ДДС. Те са на обща стойност 3 565,03 лв. Фактурите са електронни. Те не носят
подпис на страните по сделката. От заключението на вещото лице се установява,
че тези седем фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни, в
т.ч. и в счетоводството на ответника.
Както се акцентира от ответника в п.
1 от писмената защита, вещото лице не е изследвало и съответно не е установило
дали тези седем фактури, издадени от ищеца през 2018 год., са включени в
дневниците за продажби по ЗДДС на ищеца /този въпрос, съобразно поставените
задачи, е изследван само досежно фактурите, включени в протокола за прихващане
от м. 12.2017 год./. Съдът приема, че въз основа на приетите доказателства се
установява възникването на вземането на ищеца по процесните седем фактури на
обща стойност 3 565,03 лв. Фактурите са получени от ответника и са осчетоводени
в неговото счетоводство, което съставлява достатъчно доказателство за това, че услугите
са доставени и приети. Липсата на доказателства дали тези фактури са включени в
дневниците за продажби на ищеца, в дневниците за покупки на ответника и в
регистрите по ЗДДС не разколебава извода, че услугите са приети от ответника,
тъй като осчетоводяването им в собственото му счетоводство сочи именно на този
извод. Между страните е налице валиден договор за колокиране от 2016 год.,
който предвижда парични задължения за ответника. В протокола за прихващане от
м. 12.2017 год. от страна на ответника са признати вземания по фактури от 2017
год., при формирането на стойността на които участват услугите по договора за
колокация от 2016 год. в размер на 424,41 лв. без ДДС, респ. 509,29 лв. с ДДС. Във
фактурите от 2018 год. е начислявана същата стойност на услугата по договора за
колокация – 509,29 лв. с ДДС на месец. Заявките за предоставянето на услугите
от страна на ответника не са представени по делото, но и правоизключващи възражения
на тази основа не са били въведени своевременно от ответника.
Според трайната практика на ВКС,
формирана по реда на чл. 290 ГПК, при неподписана от купувача/получателя на
доставката на услуга фактура, издадената от продавача/доставчика фактура може
да послужи като доказателство за сключването на договора, за неговия предмет и за възникването на отразените във фактурата
задължения, ако съдържа реквизити за съществените елементи на конкретната
сделка, а отразяването на фактурата в счетоводните регистри на двете страни
съставлява признание за възникването и
размера на задълженията, обективирани във фактурата. В случая счетоводното
отразяване на фактурите от 2018 год. по договора за колокация в счетоводствата
и на двете страни съставлява достатъчно доказателство за предоставянето на
услугата, респ. нейното приемане от ответника и за нейната стойност.
Акцентира се от
ответната страна, че според договора за колокиране фактурите за дължимата
стойност на услугите се издават на шестмесечие, а в случая са издавани от ищеца
ежемесечно. Съдът приема, че това отклонение от клаузата на чл. 7 от договора е
несъществено, тъй като в ал. 1 на тази разпоредба изрично е посочено, че
дължимата такса се определя на месечна база, като същевременно е предвидено, че
шестмесечните фактури се издават до пето число от началото на всяко
шестмесечие, т.е. таксите се начисляват и дължат авансово за шестмесечието, още
през първия месец от полугодието, за което се отнасят. Поради това и издаването
на ежемесечни фактури от ищеца за дължимите по договора такси не поставя
получателя в по-неблагоприятно положение, отколкото положението, което би имал
при стриктно съблюдаване на шестмесечния период, в който е предвидено да се
издават фактурите.
Ето защо, при липсата
на конкретни възражения в отговора на исковата молба, срещу процесните
вземания, произтичащи от договора за колокиране, в това число конкретни
правоизключващи възражения /като незаявяване на услугата през конкретните
месеци на 2018 год. или непредоставянето й от ищеца/ или правопогасяващи
възражения, съдът намира възраженията на ответника срещу доказаността на тази
искова претенция, развити в писмената защита, за неоснователни. Приема се, че в
полза на ищеца е възникнало вземане по процесните седем фактури, издадени в
периода от м. 01. до м. 07.2018 год., в общ размер на 3 565,03 лв., което не се
установи да е погасено чрез плащане.
По акцесорните
претенции за неустойка за забава в
плащането на задълженията, произтичащи от договор № 419/2012 год.
Според чл. 4, ал. 5 от договор № 419
/ 2012 год. цените на всяка услуга се плащат срещу данъчни фактура за дължимата
сума, която доставчикът издава и изпраща до пето число на текущия месец за
текущия месец на ползваната услуга, като сумата е платима по банков път в
30-дневен срок от датата на издаването на фактурата. В чл. 4, ал. 7 е
предвидена отговорност за забава – върху неплатените в срок парични задължения
неизправната страна дължи на изправната неустойка в размер на 0,1% на ден, но
не повече от 30% от стойността на забавеното плащане.
В този договор падежът
на задължението е обвързан с изтичането на 30-дневен срок от издаването на
фактурата и не се придава значение на момента на получаването й от длъжника.
Следва да се отчете, че с подписаните протоколи за прихващане на насрещни
задължения не е постигано съгласие за отлагане на срока за изпълнение и не са
опрощавани натрупани задължения за неустойки. А и според чл. 4, ал. 3, изр.
второ разликата по протокола за прихващане се заплаща по общия ред на чл. 4.
Сред поставените на
вещото лице задачи е била задачата да изчисли размера на неустойката за забава
и в п. 5 от експертизата е даден отговор на така поставената задача. Падежите
на задълженията по фактурите, в частта от тях, с която са фактурирани услуги
именно по договора от 2012 год., са определени от вещото лице при отчитане на
уговорката падежът да настъпва 30 дни след датата на издаването на фактурата. Неустойките са изчислени на база 0,1% на ден
забава, но не повече от 30%, до 06.08.2018 год. Неустойките са изчислени в
размер на 30 205,20 лв. До този размер искът за по-голямата сума от 30 330,05
лв. е доказан по основание и размер и са налице основанията за неговото
уважаване, респ. за отхвърлянето му за разликата до пълния претендиран размер.
По акцесорната
претенция за обезщетение за забавеното плащане
в размер на законната лихва върху просрочените вземания по договор за колокация
от 2016 год.
Според чл. 7, ал. 2
от договора сумите по фактурите се заплащат в срок до 20 дни след получаването
на фактурата. Действително, както се акцентира от ответника, по делото липсват
доказателства за моментите, в които издадените от ищеца фактури са получавани
от ответника. Същевременно, според чл.
11, ал. 1 от договора в случай на допусната забава в плащането, клиентът
дължи обезщетение в размер на законната лихва, която се начислява от деня след изтичането на календарния
месец, за който се отнася съответната сума.
Двете цитирани норми
– на чл. 7, ал. 2 и чл. 11, ал. 1 следва да бъдат тълкувани съвместно, във
връзката им една с друга и да се схващат в смисъла, който произтича от целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността, в съответствие с правилата
на чл. 20 ЗЗД.
При този анализ се
налага изводът, че падежът на задължението настъпва 20 дни след получаването на
фактурата – така, ако при стриктно спазване на ал. 3 на чл. 7 фактурата се
издаде на пето число на месеца, падежът би настъпил на 25 число от същия месец.
Но независимо от получаването на фактурата от клиента, падежът неизменно се
приема от страните за настъпил към първо число на месеца, следващ този, за
който се отнася съответната такса за услуга - поради това именно дължимостта на
законна лихва не е обвързано с получаването на фактурата. Този извод е в
синхрон и с нормата на чл. 294 ТЗ, според която лихви между търговци се дължат
и когато не са уговорени, и с нормата на чл. 309а, ал. 1 ТЗ, според която
когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за
плащане, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Поради това не може да се възприеме довода, че при липса на
доказателства за момента на получаването на фактурите при ответника, той не е
изпаднал в забава.
Вещото лице е
изчислило законната лихва върху задълженията, произтичащи от договора за
колокация, приемайки за падеж първо число на месеца, следващ месеца на издаването
на фактурата, респ. месеца на предоставянето на услугата. Този подход е в
синхрон с волята на страните, извлечена от съвместното тълкуване на чл. 7, ал.
2 и чл. 11, ал. 1 от договора, направено по-горе. Според изчисленията на вещото
лице законната лихва за периода от така възприетия падеж до 06.08.2019 год. е в
размер на 530 лв. Поради това искът за по-малката сума – 528,74 лв. се явява
доказан по основание и размер и са налице основанията за пълното му уважаване.
По възраженията за прихващане.
Както се спомена, договор № 419/2012
год. предвижда взаимно предоставяне на услуги. По силата на този договор услуги
са предоставяни не само от ищеца на ответника, но и от ответника на ищеца.
За предоставените от „Глобъл Комюникейшън
нет“ АД услуги на „София Коннект“ ЕАД ответникът е издавал фактури, представени
с отговора на исковата молба. Фактурите са 10 на брой и са издавани в периода
от 05.01.2018 год. до 01.08.2018 год. Фактурите са на обща стойност 33 825,10 лв.,
за която сума е заявено възражението.
Следва да се отчете, че с последната
по времеиздаване фактура - фактурата от 01.08.2018 год., са фактурирани услуги
на обща стойност 2 392,90 лв. и се претендира пълната и стойност. Но при
формирането на сумата участва и сумата 782,33 лв. без ДДС или 938,80 лв. с ДДС стойност
на услугата „пренос на данни междуселищен София-Русе“. С писмо на ищеца с изх.
№ от 13.09.2018 год. /л. 171/ на „София Коннект“ ЕАД до „Глобъл Комюникейшън нет“
АД е поискана промяна на стойността на фактурата от 01.08.2018 год. предвид
преустановяването, считано от 03.08.2018 год., на предоставянето на услугата,
описана под номер едно. В отговор на това искане ответникът е издал кредитно
известие. В процедурата по размяна на книжа, в допълнителния отговор, се
признава от ответника, че към м. 08.2018 год. предоставянето на тази услуга е
преустановено, поради което на 18.09.2018 год. ответникът е издал кредитно
известие № 13907 /л. 181 от делото/, с което задължението по фактурата е
намалено с 938,80 лв. и така е редуцирано до 1 454,10 лв. с ДДС. Оттегляне на
възражението за прихващане с размера на сумата по кредитното известие не е
заявено.
Като издадени през 2018 год., фактурите,
издадени от ответника не са предмет на споразумението за прихващане от 15.12.2017
год. и по отношение на тях не е приложено материално изявление за прихващане.
Според счетоводната експертиза
всички 10 фактури, издадени от ответника в периода от м. 01. до м. 08.2018
год., на обща стойност 33 825,10 лв. са осчетоводени в неговото счетоводство.
Осчетоводено е и кредитното известие от 18.09.2018 год., с което задължението
на „София Коннект“ ЕАД е намалено с 938,80 лв. Така салдото остава
32 886,30 лв.
Несъмнено е, че тези 10 фактури са
били осчетоводени и при ищеца, за което се съди по обстоятелството, че при
„София Коннект“ ЕАД са осчетоводени и последващи плащания по тях въз основа на
тристранните спогодби. Фактурата от 01.08.2018 год. е осчетоводена с пълната си
стойност – 2 392,90 лв., и не е редуцирана със сумата по кредитното известие. В
счетоводството на ищеца фактурата от 01.08.2018 год. се води неплатена изцяло. Следва
да се подчертае също, че самият ищец в съставения и подписан от него протокол
за прихващане от 28.11.2018 год. /л. 243/ е признал, че „София Коннект“ ЕАД дължи
на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД сумата по фактурата от 01.08.2018 год.,
намалена със стойността на кредитното известие, а именно 1 454,09 лв.
Едностранно подписаният протокол за прихващане, поради неподписването му от
ответника не може да му се противопостави, но и едностранно подписан, той има
правното значение признание за неблагоприятни за издателя му факти, а именно,
че дължи сумата по фактурата от 01.08.2018 год. и като такова изявление същото
има правна стойност. Дори според данните от експертизата ищецът е осчетоводил
протокола за прихващане от м. 11.2018 год., като е отразил неизплатен остатък
от фактурата от 01.08.2018 год. Протоколът за прихващане и счетоводното му
отразяване съставлява допълнително и неоспоримо признаване на дълга на „София Коннект“
ЕАД към „Глобъл Комюникейшън нет“ АД, произтичащ от фактурата от 01.08.2018
год.
Доколкото ищецът е осчетоводил
фактурите в собственото си счетоводство, съдът приема същото за достатъчно
признание на факта на получаването на услугите на стойност 32 886,30 лв.
Поради това възражението на ищеца, че предоставянето на всички услуги по
фактурата от м. 08.2018 год. е преустановено от 03.08.2018 год. не се възприема.
Установено по безспорен начин е единствено преустановяването на услугата,
описана в ред първи от фактурата, със стойността на която задължението е
редуцирано. А както е посочено и в доклада по делото, фактическите възражения
на ищеца за преустановено предоставяне на услугата междуселищен пренос София-Балчик по фактура №
13566 / 21.06.2018 год. е преклудирано и не подлежи на разглеждане.
Ето защо, за доказано по делото
съдът приема възникването на вземане на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД от „София
Коннект“ ЕАД за периода от м. 01. до м. 08.2018 год. в размер на 32 886,30 лв.
Същественият проблем по делото се
концентрира около твърдението на ищеца, че това негово задължение към „Глобъл
Комюникейшън нет“ АД е погасено чрез плащане.
В тази връзка с допълнителната
искова молба са представени четири тристранни спогодби, сключени в периода от
03.09.2018 год. до 07.09.2018 год.
Страни по спогодбите са страните по настоящото дело – „София Коннект“
ЕАД, представлявано от **** Ю.Н. и „Глобъл Комюникейшън нет“ АД, представлявано
от пълномощник на **** – С.К.Д., легитимиращ се като пълномощник с пълномощно
рег. № 3190 / 24.07.2014 год., с нотариална заверка на подписа от нотариус рег.
№ 432 Елена Запрянова.
Пълномощното с посочения
регистрационен номер е представено от ищеца в заверен от него препис /л. 229 –
230/. Истинността му като документ по реда на чл. 193 ГПК не е оспорена от
ответната страна. Въпреки настояванията на ответника, по изложените в доклада
съображения, съдът не е задължил ищцовата страна да представи оригинала на
документа и същият не е изключен от доказателствата по делото по реда на чл.
183 ГПК, поради което е надлежна част от доказателствения материал и пълно
доказателство за обема на представителната власт на упълномощеното лице. Според
представеното пълномощно, на Д. е предоставена представителна власт да действа
от името и за сметка на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД пред описаните в 10 пункта
лица с право да преупълномощава други лица. Посочено е, че не е ограничено със
срок, като описаните в пълномощното правни и фактически действия са свързани с
управлението на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД и обичайната му търговска дейност,
когато материалният интерес по съответната сделка е на стойност до 50 000
лв.
Трета страна по четирите
споразумения е физическото лице С.К.Д., действащ в двойно качество /като
пълномощник „Глобъл Комюникейшън нет“ АД и в лично качество/. Не се спори между
страните по делото, че С.К.Д. е бил в трудово правоотношение с „Глобъл
Комюникейшън нет“ АД, считано от 2006 година, което е прекратено през лятото на
2018 год., като страните продължават да спорят досежно основанието за
прекратяване – дали по инициатива на работника по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ или
поради дисциплинарно уволнение. С.К.Д. продължава да е член на Съвета на
директорите на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД от 2009 год. и понастоящем.
Спогодбата от 03.09.2018 год.
съдържа констативна част за задълженията на страните една към друга. „Глобъл
Комюникейшън нет“ АД дължи на служителя си С.К.Д. сумата 89 008,68 лв.
незаплатени трудови възнаграждения за месеците от февруари 2017 год. до август
2018 год.; сумата 3286 лв. обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ; сумата 3 136,64
лв. обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и сумата 7 919,45 лв. законна лихва за
забава, които вземания, ведно с разноските по делото от 9 900 лв. за адвокатско
възнаграждение, в общ размер на 113 250,77 лв., са предмет на гр.д. №
14280/2018 год. по описа на РС – Пловдив. Същевременно е посочено, че „София
Коннект“ ЕАД дължи на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД сумата 9 571,52 лв. по четири
от процесните фактури /предмет на възражението за прихващане/, както следва:
фактурата от 05.01.2018 год.; фактура от 07.02.2018 год.; фактура от 16.03.3018
год. и фактури от 13.04.2018 год. След констативната част, „Глобъл Комюникейшън
нет“ АД е наредило на „София Коннект“ ЕАД да заплати сумата 9 571,52 лв. в брой
на С.К.Д., с което да се погасят дължимите на Д. суми по трудовото му
правоотношение, както следва: 7 919,45 лв. законна лихва и сумата 1 652,07 лв.
част от обезщетението по чл. 224 КТ. С плащането на сумите към К.Д., „София Коннект“
ЕАД се освобождава от задължението си към „Глобъл Комюникейшън нет“ АД.
В спогодбата от 04.09.2018 год. е
посочено, че „София Коннект“ ЕАД дължи на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД сумата 7
778,70 лв. по 4 от процесните фактури, съответно издадени на 02.05.2018 год.;
на 01.06.2018 год.; на 02.07.2018 год. и на 31.01.2018 год. Отразено е съгласие
сумата 7 778,70 лв. вместо на кредитора „Глобъл Комюникейшън нет“ АД да бъде
заплатена от длъжника „София Коннект“ ЕАД на С.К.Д. в брой, с което ще бъдат
погасени вземанията на Д. от работодателя му „Глобъл Комюникейшън нет“ АД за
пълния размер на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ; обезщетението по чл. 221,
ал. 1 КТ в размер на 3 286 лв., както и част от трудово възнаграждение за м.
02.2017 год. в размер на 3 008,13 лв. С плащането на сумите към К. Д., „София
Коннект“ ЕАД се освобождава от задължението си към „Глобъл Комюникейшън нет“ АД.
В спогодбата от 05.09.2018 год. е
посочено, че „София Коннект“ ЕАД дължи на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД сумата
7040,99 лв. по една от процесните фактури, а именно фактура № 13566 /
21.06.2018 год. /същата е с пълна стойност 14081,98 лв./. Отразено е съгласие
сумата 7040,99 лв. вместо на кредитора „Глобъл Комюникейшън нет“ АД да бъде
заплатена от длъжника „София Коннект“ ЕАД на С.К.Д. в брой, с което ще бъдат
погасени вземанията на Д. от работодателя му „Глобъл Комюникейшън нет“ АД за: незаплатени
трудови възнаграждения от м. 02.2017 год. и част от март 2017 год. С плащането
на сумите към К. Д., „София Коннект“ ЕАД се освобождава от задължението си към
„Глобъл Комюникейшън нет“ АД.
В последната спогодба от 07.09.2018
год. е посочено, че „София Коннект“ ЕАД дължи на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД
сумата 7 040,99 лв. по фактура № 13566 / 21.06.2018 год. /несъмнено разликата
над 7 040,99 по спогодбата от 05.09.2018 год. до пълната стойност, за която е
издадена фактурата от 14 081,98 лв./. Отразено е съгласие сумата 7 040,99
лв. вместо на кредитора „Глобъл Комюникейшън нет“ АД да бъде заплатена от
длъжника „София Коннект“ ЕАД на С.К.Д. в брой, с което ще бъдат погасени
вземанията на Д. от работодателя му „Глобъл Комюникейшън нет“ АД за:
незаплатени трудови възнаграждения за м. 03.2017 год. и част от април 2017 год.
С плащането на сумите към К. Д. „София Коннект“ АД се освобождава от
задължението си към „Глобъл Комюникейшън нет“ АД. Посочено е в обобщение, че
след извършване на договореното плащане, „Глобъл Комюникейшън нет“ АД ще
продължи да дължи на С.К.Д. сумата 71 918,57 лв. трудови възнаграждения за
периода от април 2017 год. до август 2018 год.
Ведно със спогодбите са представени
и четири разписки, съставени на 10, 11, 12 и 13.09.2018 год., с които С.Д. с
подписа си е удостоверил, че е получил от „София Коннект“ ЕАД пълния размер на
сумите по спогодбите, които обобщено формират сумата 31 432,20 лв.
Съществен е въпросът дали С.К.Д.,
легитимирал се пред „София Коннект“ ЕАД с пълномощното от 2014 год., е
разполагал с надлежна представителна власт при сключването на спогодбите да
действа от името и за сметка на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД.
Писменото пълномощно с нотариална заверка
на подписа на изпълнителния директор дава широк кръг от правомощия на С.К.Д. да
извършва фактически и правни действия от името на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД.
Той разполага с представителни права да действа от името на дружеството пред
административни, финансови, данъчни служби, пред български и чуждестранни
физически и юридически лица, да сключва сделки, споразумения и договори,
свързани с дейността на дружеството, като свободно определя условията по тях;
да сключва всякакви извънсъдебни спогодби, договори и споразумения с цел
избягване на съдебни спорове.
Но въпреки широкия кръг от
предоставени правомощия, липсва изрично упълномощаване на С.К.Д. да действа от
името на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД, като договаря съм със себе си.
Според нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД
представителят не може да договаря от името на представлявания нито лично със
себе си, нито с друго лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си за това. С.К.Д. не е
изрично упълномощен от изпълнителния директор на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД
да договаря сам със себе си, а при подписването на процесните тристранни
споразумения, той е сторил именно това – договарял е като пълномощник на
„Глобъл Комюникейшън нет“ АД сам със себе си като физическо лице.
Сключените от името на „Глобъл
комюникейшън нет“ АД спогодби са подписани без представителна власт и не са
породили действие за мнимо представлявания. Като сделка, сключена без
представителна власт, те не са породили незабавно действие. Същите са в
състояние на висяща недействителност до момента на узнаването им от „Глобъл
Комюникейшън нет“ АД, който е имал възможността да ги потвърди или да им се
противопостави.
Съдът приема, че мнимо
представляваното дружество е узнало за извършените действия от негово име с
връчването на препис от спогодбите, ведно с допълнителната искова молба и
веднага им се е протовопоставило с допълнителния отговор. Не са налице
доказателства узнаването да е в по-ранен момент - според експертизата
спогодбите са осчетоводени единствено в счетоводството на „София Коннект“ ЕАД,
но не и в счетоводството на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД. След
противопоставянето на мнимо представлявания на извършеното от негово име
действие без представителна власт, правното действие на спогодбите е изцяло
отречено. Те не обвързват лицето, от името на което С.К.Д. е договарял, без да
е изрично упълномощен да договоря сам със себе си.
Предвид извода, че С.К.Д. е действал
извън рамките на представителната власт, предоставена му с нотариално
завереното пълномощно от 2014 год., без каквото и да е правно значение по
делото се явяват както доводите на страните, така и ангажираните във връзка с
тях доказателства /в това число свидетелските показания на С.К.Д. и С.П.И./ за момента на оттеглянето на
пълномощното – дали това е станало устно, в присъствието на Д. или писмено,
чрез вписването в регистъра при Нотариалната камара на изявлението на **** Д.А.
за оттегляне на пълномощното, датиращо от 13.09.2018 год., след датата на
спогодбите.
Плащането от „София Коннект“ ЕАД на С.К.Д.
е плащане по недействителни договори, които не легитимират Д. като кредитор на
„София Коннект“ ЕАД. При това положение очевиден би бил изводът, че плащането
по разписките е ненадлежно, плащане на некредитор, което принципно не би могло
да освободи платеца „София Коннект“ ЕАД от задълженията му към действителния
кредитор „Глобъл Комюникейшън нет“ АД. Плащането на С.К.Д. следва да се приеме
като дадено при начална липса на основание и като такова - подлежащо на
връщане.
Но съдът е длъжен да обсъди
представеното от ищеца съдебно решение № 2653 / 25.06.2019 год., постановено по
гр.д. № 14280 / 2018 год. по описа на РС – Пловдив. Същото е постановено по
трудов спор между ищеца по това дело С.К.Д. и ответника „Глобъл Комюникейшън
нет“ АД. Предмет на делото са били искове за трудови възнаграждения, за
обезщетения по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ, както и иск за обезщетение
за забавеното плащане на трудовите възнаграждения по чл. 86 ЗЗД. В представения
от ищеца препис от решение липсва отбелязване за влизането му в сила, но от
факта, че на ищцовата страна е издаден изпълнителен лист и за присъдените в
негова полза разноски, се налага извода, че към 07.08.2019 год., когато този
лист е издаден, решението по трудовото дело е влязло в законна сила. Признава се
от ищцовата страна, че към момента на приключването на съдебното дирене е
изцяло изпълнено.
Следва да се отчете, че „София
Коннект“ ЕАД не е страна по трудовото дело, поради което субективните предели
на решението не се разпростират върху него. Но „Глобъл Комюникейшън нет“ АД е
страна по делото, която е обвързана от решението, а съдът на основание чл. 297 ГПК е длъжен да го зачете, когато то се противопоставя на обвързана от
решението страна.
С влязлото в
сила решение ответникът по делото „Глобъл Комюникейшън нет”
АД е осъден да заплати на заплати на С.К.Д. сумата от 68 845,97
лева, представляваща сбора от неплатени трудови възнаграждения за периода м.
април 2017 г. до август 2018 г., както и част от трудово възнаграждение за м.
март 2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.08.2018 год. до окончателното й
изплащане, както и разноски от 7 000 лева платено адвокатско възнаграждение
/след редуцирането на направените разноски до този размер по реда на чл. 78,
ал. ал. 5 ГПК/.
По-същественото е, че със същото решение са отхвърлени предявените
искове за заплащане на трудови възнаграждения над уважения размер от
68 845,97 лева до пълния предявен размер от 89 008,68 лева; за
заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 3 286 лева; за
заплащане на обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 3 136,64 лева; за
заплащане на сумата от 7 919,45 лева представляваща обезщетение за забава върху
дължимите трудови възнаграждения от падежите на всяко едно от тях до датата на
подаване на исковата молба в съда, поради погасяването
им чрез плащане в хода на делото. За да отхвърли исковете трудовият съд е
отчел заявеното от ищеца признание,
че след образуването на исковото производство са били погасени чрез плащане по
тристранните спогодби обезщетенията по чл. 221, ал. 1, по чл. 224, ал. 1 КТ,
както и възнагражденията за м. 02.2017 год. и част от м. март 2017 год., както
и обезщетението за забавено плащане от падежите на всяко задължение до
образуването на делото.
От развоя на гражданското дело е
видно, че макар плащането от „София Коннект“ ЕАД на С.К.Д. по четирите спогодби
и разписките към тях да не е било по договор, който обвързва кредитора „Глобъл
Комюникейшън нет“ АД, то в крайна сметка, фактически е било в полза на „Глобъл
Комюникейшън нет“ АД, тъй като е мотивирало С.К.Д., при добросъвестно
упражняване на процесуалните му права по трудовото дело, да признае погасяване
на вземанията му в хода на делото. Това признание е освободило от отговорност
„Глобъл Комюникейшън нет“ АД пред С.К.Д. за заплащане на възнаграждения за м.
02.2017 и за част от м. март 2017 год.; за обезщетения за труд по чл. 221, ал.
1 и чл. 224, ал. 1 КТ и за обезщетение за забавено плащане в размер на 7919,45
лв., каквито в мотивите на решението са приети за дължими. Тези искове са
отхвърлени с влязло в сила решение.
При тази ситуация, ако възражението
за прихващане на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД по настоящото дело бъде уважено,
тъй като вземанията му спрямо „София Коннект“ ЕАД все още съществуват и не са
погасени чрез плащането по процесните тристранни спогодби, това би дало
основание на „София Коннект“ ЕАД да търси от С.К.Д. връщане на платената по
спогодбите суми в размер на 31 432,20 лв., като дадена при начална липса на основание.
Това от своя страна би повлякло основание работникът да търси неплатените му
възнаграждения и обезщетения от работодателя „Глобъл Комюникейшън нет“ АД. Но
тази възможност за него вече не е открита, тъй като влязлото в сила решение, с
което исковете му са отхвърлени поради признанието за плащане, е препятствие за
повторното предявяване на същите искове спрямо работодателя. А това от своя
страна би обогатило „Глобъл Комюникейшън нет“ АД, който без основание си е
спестил дължими възнаграждения и обезщетения, без възможност за противодействие
по исков ред на това неоснователно обогатяване, с оглед влязлото в сила
отхвърлително решение по трудовото дело.
Извън горните разсъждения, които са
по-скоро от прагматичен порядък, същественото от правна страна е, че според чл.
75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението следва да бъде направено на
кредитора; в противен случай то е действително
само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползвал
от него. Следователно законът предвижда възможност плащането на некредитор
да освободи длъжника от задължението му ако кредиторът се е възползвал от това
плащане.
В случая изпълнението от „София
коннект“ ЕАД не е направено на действителния кредитор - „Глобъл Комюникейшън
нет“ АД. Кредиторът „Глобъл Комюникейшън нет“ АД не е потвърдил валидността на
плащането в полза на С.К.Д., напротив противопоставил се на същото
непосредствено след узнаването. Но с оглед развитието и начинът, по който е
приключило трудовото дело пред РС – Пловдив, съдът приема за установено, че
„Глобъл Комюникейшън нет“ АД се е възползвал от плащането от
страна на „София Коннект“ ЕАД на некредитора С.Д. по смисъла на чл. 75, ал. 1,
предл. последно ЗЗД, тъй като това плащане в крайна сметка е довело до
отхвърляне на насочените спрямо „Глобъл Комюникейшън нет“ АД искове, които принципно
са били приети от съда за доказани по основание и размер, което пък се е
отразило благоприятно на имуществото на работодателя.
По изложените съображения съдът
приема, че плащането от „София Коннект“ ЕАД в полза на С.К.Д. по четирите
тристранни спогодби в общ размер на 31 432,20 лв. следва да се зачете, макар и
извършено на некредитор, тъй като от него действителният
кредитор „Глобъл Комюникейшън нет“ АД
се е възползвал по смисъла на чл. 75,
ал. 1, предл. последно ЗЗД. Това плащане е освободило „София Коннект“ ЕАД от
задълженията му към „Глобъл Комюникейшън нет“ АД.
С плащането по спогодбите в размер
на 31 432,20 лв. са погасени изцяло задълженията на „София Коннект“ ЕАД по
фактурите, издадени от „Глобъл Комюникейшън нет“ АД в периода от 05.01.2018
год. до 02.07.2018 год. Поради това възражението за прихващане за сумите по
тези фактури ще се отхвърли. С погасяването на главния дълг още към началото на
м. 09.2018 год. не са възникнали и акцесорните вземания за законна лихва.
За основателно се приема единствено
възражението за прихващане с вземането по последната фактура от 01.08.2018 год.
с остатъчна стойност след отчитане на кредитното известие от 1 454,10 лв. По
изложените по-горе съображения, съдът приема за недоказани възраженията на
ответника за преустановяване предоставянето на услугите по фактурата към
релевантния период. Вземането на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД е признато от
„София Коннект“ ЕАД с включването му в счетоводните регистри и в изготвения от
него протокол за прихващане от м. 11.2018 год.
Според коментираната разпоредба на
чл. 4, ал. 7 от договор № 419 / 31.08.2012 год. за предоставяне на
телекомуникационни услуги върху неплатените в срок парични задължения
неизправната страна дължи на изправната неустойка. Но неустойка върху вземането
по последната фактура не се претендира, тъй като към момента на предявяването
на възражението за прихващане, едновременно с отговора на исковата молба - 30.08.2018
год. падежът на задължението по тази фактура не е настъпил и съответно
задължението не е било просрочено.
В обобщение:
Исковете на „София Коннект“ ЕАД
срещу „Глобъл Комюникейшън нет“ АД са доказани изцяло по основание и частично
по размер, както следва:
- изцяло за сумата от 99 239,68
лв. - остатък от дължима главница
съгласно протокол за прихващане от 15.12.2017 г., договор за предоставяне
на телекомуникационни услуги № 419 от 31.08.2012 г. и договор за колокиране №
189 от 01.10.2016 г.;
- изцяло за сумата от 3 565,03 лв. главница по издадени фактури за
предоставени услуги по договор за колокиране № 189/01.10.2016 г. за периода
януари-юли 2018 г.;
- частично до размер на сумата 30
205,20 лв. - договорна неустойка по
договор за предоставяне на телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012 г., като
за разликата над този размер до предявения за сумата от 30 330,05 лв.
искът за неустойка следва да се отхвърли;
- изцяло за сумата от 528,74 лв. - законна лихва за забава, изчислена до
06.08.2018 г. по договор за колокиране № 189 от 01.10.2016 г. за периода и
върху главниците по фактурите, описани в уточняващата молба от 10.08.2018 г.
Възражението на „Глобъл Комюникейшън нет“ АД за
прихващане с насрещните му вземания за:
- сумата 33 825,10 лв. с вкл. ДДС - дължими месечни такси за услуги, предоставени на
ищеца от ответника по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №
419/31.08.2012 г., за които са издадени 10 фактури в периода от 05.01.2018 год.
до 01.08.2018 год./ и
- сумата 2 537 лв. дължима неустойка за просрочие на главниците, от които е формирана сумата
по предходния пункт, описани подробно в таблица от отговора на исковата молба,
която неустойка била дължима на основание чл. 4, ал. 7 от договор за
предоставяне на телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012 г.,
е основателно единствено за сумата 1
454,10 лв., по фактура № 13793/01.08.2018 год., след редуциране на стойността
по тази фактура с кредитно известие 13907/18.09.2018 год. С тази сума поради
съдебно прихващане ще се намали най-старото задължение – това по протокола за
прихващане от 15.12.2017 год., като сумата от 99 239,68 лв. ще се намали поради
прихващането на 97 785,58 лв. За разликата над 1 454,10 лв. до пълния
претендиран размер на главницата от 33 825,10 лв., както и за неустойка в
размер на 2 537 лв., възраженията за прихващане ще се отхвърлят, като
неоснователни. Произнасянето на съда ще е в самия диспозитив на решението,
доколкото според чл. 298, ал. 4 ГПК решението влиза в сила и по отношение на
разрешените с него възражения за прихващане.
По въпроса за разноските:
Предвид
уважаването на исковете, на ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, пропорционално на уважената част. За сторените разноски ищецът представя
списък по чл. 80 ГПК. Разноските са в размер на 19779,51 лв., от които държавна
такса в размер на 5 741,82 лв.; депозит за счетоводна експертиза в размер на
200 лв.; държавна такса за издаване на европейска заповед за запор на банкови
сметки – 50 лв. и разноски в обезпечителното производство – 376,80 лв. Тези
разноски са реално сторени, като по делото са налични платежните документи за
тях. Разноските в обезпечителното производство са доказани по основание и
размер. По делото е допуснато обезпечение и във връзка с налагането му са
направени разноски. В съответствие с разрешенията, дадени в Тълкувателно
решение № 6 / 06.11.2013 год., т. 5 на ОСГТК на ВКС, направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно
решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. Доколкото искът се
уважава в голямата му част, в полза на ищеца следва да се присъдят разноските
по обезпечаването на исковете.
В
списъка с разноските е посочено и договореното адвокатско възнаграждение – 13
680,89 лв. Същото е посочено в представения с исковата молба договор за правна
помощ. Възнаграждението е изплатено по банков път, видно от представеното
поделото преводно нареждане. Ответната страна прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Във връзка с възражението
съдът отчете следното: За предявения за защита материален интерес минималният
размер на адвокатското възнаграждение, определен в съответствие с чл. 7, ал. 2,
т. 5 от Наредба № 1 МРАВ, е 4 265,91 лв. Съдът приема, че изплатеното
адвокатско възнаграждение, което надвишава трикратния размер на минимума по
Наредба № 1, действително е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност
на делото, поради което същото не следва да бъде възлагано изцяло върху
ответника. Следва да се има предвид, че възнаграждението е уговорено още при
подаването на първоначалната искова молба и изплатено в този момент, а към
момента на исковата молба делото не се е очертавало с особена фактическа и
правна сложност. Неговата сложност е повишена с оглед приетото за съвместно
разглеждане възражение за прихващане и доводите на ищеца срещу неговата
основателност, което не е наложило определянето на допълнително възнаграждение.
С оглед конкретната фактическата и правна сложност на делото разноските,
направени от ищеца за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК
следва да се възложат върху насрещната страна до размер на двукратния размер на
минимума по Наредбата, а именно 8 531,82 лв.
Така,
разноските, сторени от ищеца, които принципно подлежат на възлагане върху
ответника, се равняват на 14 630,44 лв. А от тях ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата 14 126,60 лв., пропорционално на уважената част от исковете.
Ответната
страна не заявява претенция за разноски, поради което такива не се присъждат
върху отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А „ГЛОБЪЛ КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ“ АД, ЕИК 175 156
765, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул.
„С. Веркович“ № 3, ет. 4, офис 5, представлявано от Д.Б.А., да заплати на
„СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД, ЕИК 204 636 154, със седалище и адрес на управление гр.
София 1345, община Столична, район Илинден, ул. „Кукуш“ № 2, ет. 2, офис
215-216, представлявано от Ю.Л.Н., следните суми:
- сумата
97 785,58 лева - остатък от
дължима главница съгласно протокол за
прихващане от 15.12.2017 г., договор за предоставяне на телекомуникационни
услуги № 419 от 31.08.2012 г. и договор за колокиране № 189 от 01.10.2016 г.,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над присъдения размер от
97 785,58 лева до пълния претендиран размер от 99 239,68 лева,
предвид извършването на СЪДЕБНО
ПРИХВАЩАНЕ с насрещното вземане на „Глобъл Комюникейшън Нет“ АД в размер на
1 454,10
лева по фактура № 13793/01.08.2018 год., стойността по която е намалена с
кредитно известие № 13907/18.09.2018 год.;
- сумата
3 565,03 лева главница по
издадени от „София Коннект“ ЕАД фактури за предоставени услуги по договор за
колокиране № 189/01.10.2016 г. за периода януари-юли 2018 г.;
- законната
лихва върху присъдените две главници, начиная датата на постъпването на
исковата молба в съда – 08.08.2018 год. до окончателното плащане;
- сумата
30 205,20 лева - договорна неустойка
за забавено плащане по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №
419/31.08.2012 г.,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за договорна
неустойка за разликата над уважения размер от 30 205,20 лв. до пълния предявен
размер от 30 330,05 лева;
- сумата
от 528,74 лева - законна лихва за
забава, изчислена до 06.08.2018 г. по договор за колокиране № 189 от 01.10.2016
г. за периода от първо число на месеца, следващ месеца на издаване на всяка
фактура до подаването на исковата молба - 06.08.2018 год.
ОТХВЪРЛЯ приетите за съвместно разглеждане в
настоящото производство ВЪЗРАЖЕНИЯ ЗА
ПРИХВАЩАНЕ на исковите суми с насрещните вземания на „Глобъл Комюникейшън
нет“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „С.
Веркович“ № 3, ет. 4, офис 5, представлявано от Д.Б.А., спрямо „София Коннект“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1345, община Столична, район Илинден,
ул. „Кукуш“ № 2, ет. 2, офис 215-216, представлявано от Ю.Л.Н., както следва:
за разликата над 1 454,10 лева, с която е извършено
прихващане според предходния диспозитив, до пълния размер на възражението за
главница от 33825,10 лв., представляваща дължими месечни такси за услуги, предоставени на
ищеца от ответника по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги №
419/31.08.2012 г., за които са издадени 10 фактури в периода от 05.01.2018 год.
до 01.08.2018 год. и
за сумата 2 537 лв. дължима на „Глобъл
Комюникейшън нет“ АД неустойка за
просрочие на главниците, от които е формирана сумата на претендираната главница,
която неустойка е дължима на основание чл. 4, ал. 7 от договор за предоставяне
на телекомуникационни услуги № 419/31.08.2012 г.
О С Ъ Ж
Д А „ГЛОБЪЛ
КОМЮНИКЕЙШЪН НЕТ“ АД, ЕИК 175 156 765, със седалище и адрес на управление
гр. Пловдив 4000, район Централен, ул. „С. Веркович“ № 3, ет. 4, офис 5,
представлявано от Д.Б.А., да заплати на „СОФИЯ КОННЕКТ“ ЕАД, ЕИК 204 636 154,
със седалище и адрес на управление гр. София 1345, община Столична, район
Илинден, ул. „Кукуш“ № 2, ет. 2, офис 215-216, представлявано от Ю.Л.Н., сумата 14 126,60 лева разноски по делото, пропорционално на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:………………………………………