Решение по дело №73/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на В.К. ***, действащ чрез пълномощника адв. И.И. ***, съдебен адрес:***, против заповед № 1/07.02.2020 г. на кмет на община Белоградчик, с която на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя, поради съкращаване на длъжността, считано от 09.02.2020 г., като е постановено на лицето да се изплатят дължимите обезщетения за неизползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 г. в размер общо на 23 дни.

Жалбоподателят излага доводи, че няма реално съкращаване на заеманата от него длъжност „началник отдел” в отдел „Управление на заетост по програми и проекти” към дирекция „Устройство на територията и стопански дейности” при община Белоградчик и не е отпаднала необходимостта в общината от извършване на посочените в длъжностната характеристика за тази длъжност задължения. Моли за отмяна на заповедта. В съдебно заседание лично и с процесуалния си представител поддържа жалбата и моли съда да я уважи, като претендира разноски.

Административният орган кмет на община Белоградчик, чрез процесуалния си представител адв. Р.Д. оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди становищата и възраженията на страните, и като извърши преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното: видно от самата заповед, същата е връчена на адресата на 07.02.2020 г., а жалбата е подадена по пощата, видно от приложените писмени доказателства от процесуалния представител на оспорващия, на 21.02.2020 г., в рамките на преклузивния срок за обжалване, от лице с правен интерес от оспорването, поради което е допустима.

Въз основа на приобщените по делото доказателства съдът установи следното: оспорващият е назначен като държавен служител на длъжност „Началник отдел „Управление на заетост по програми и проекти” към Дирекция „Устройство на територията и стопански дейност”” в община Белоградчик, със заповед № 2/10.11.2016 г. на кмета на общината, считано от същата дата.

Видно от приложеното по делото заверено копие от длъжностно разписание, ведно с утвърдена структура на общинска администрация при община Белоградчик за 2019 и за 2020 г., към 01.02.2019 г. е предвидена 1 щатна бройка за длъжността началник отдел в отдел „Управление на заетост по програми и проекти” към Дирекция „Устройство на територията и стопански дейности”. По силата на утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 01.01.2020 г., в Община Белоградчик е закрит отдел „Управление на заетост по програми и проекти”. Числеността на персонала в отдели „Програми, проекти и обществени поръчки” и „Управление и стопанисване на общински гори” е увеличен с по една щатна бройка, а в отдел „Териториално и селищно устройство” числеността на персонала е увеличена с 3 щатни бройки. С една бройка е увеличена числеността и в Дирекция „ФСД и АПОН”. Описаното изменение е в резултат на решение № 17, прието с протокол № 3/02.12.2019 г. на Общински съвет Белоградчик, за което няма данни да е оспорвано.

С оспорената в настоящото производство заповед кметът на община Белоградчик е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя, считано от 09.02.2020 г., на основание  чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл и писмено предизвестие № 1/08.01.2020 г., връчено на жалбоподателя на 09.01.2020 г. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено промяна в структурата на общинска администрация Белоградчик и съкращаване на длъжността.

По делото, въпреки дадените указания с определение от 13.03.2020 г., да установи фактическите основания, описани в атакуваната заповед, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването й, ответникът не е представил длъжностните характеристики на заетите в Община Белоградчик щатни длъжности по длъжностното разписание, действащо към момента на издаване на оспорената заповед – 07.02.2020 г., от които да се установи дали в областта на дейност и преките задължения за всяка от тези длъжности се различават от областта на дейност и преките задължения за длъжността, която е заемал оспорващия преди съкращението. Не е ангажирана и експертиза, която да установи функциите и задълженията, които е изпълнявал оспорващия на длъжност началник отдел в отдел „УЗПП” и дали те са преминали към друга длъжност с ново наименование.

В последното съдебно заседание по делото, проведено на 22.07.2020 г. процесуалният представител на оспорващия е направил искане за присъждане на обезщетение в размер на трудовото възнаграждение на жалбоподателя за периода от 6 месеца „назад” (вероятно се има предвид момента на прекратяване на служебното правоотношение), заедно със законната лихва до този момент. Съдът намира, че искането за присъждане на обезщетение и лихва за забава е несвоевременно, тъй като такива претенции липсват в жалбата, а са направени едва в устните състезания между страните след като е даден ход на делото по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът направи следните правни изводи: заповедта е издадена от компетентния съгласно чл.108, ал.1 от ЗДСл орган. Актът е в писмена форма, съдържа правното основание за прекратяване, придобития на държавна служба ранг, както и дължимите обезщетения, които в случая следва да се изплатят на основание чл.61 от ЗДСл. Заповедта е надлежно връчена на жалбоподателя на 07.02.2020 г., видно от нейното съдържание.

Относно самото съкращаване на щата, същото е свързано с утвърждаването на ново длъжностно разписание, считано от 01.01.2020 г., в изпълнение на решение № 17, прието с протокол № 3/02.12.2019 г. на Общински съвет Белоградчик. Действително се установява, че целият отдел „УЗПП” към Дирекция „УТСД” в община Белоградчик е закрит, в това число и заеманата от жалбоподателя длъжност началник отдел.

Не се доказа от ответника настъпването на всички фактически основания, описани в атакуваната заповед, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването й. По делото, въпреки дадените указания, не се представиха длъжностните характеристики на заеманата от оспорващия длъжност по длъжностното разписание от 2019 г., както и тези на длъжностите по щатното разписание, в сила от 01.01.2020 г., за да се установи дали е налице съвпадение между някои или всички функции и задължения на заеманата от жалбоподателя длъжност и новосъздадените такива в общинската администрация.

Разпоредбата на  чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, не съществува или, ако длъжността е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност.

Във всяка от двете хипотези би било налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на  чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. По делото не се установи наличието на някоя от тези хипотези. Действително е съкратена длъжността, която е заемал жалбоподателя, но не се изясни дали част или всички нейни функции и задължения не са преминали евентуално към други длъжности в Общинска администрация Белоградчик.

Безспорно органът по назначаване има право да извърши преценка дали да се намали обемът на дейността, чрез премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки, като извърши промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите.

Въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл.2, ал.3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол.

Правно релевантното обстоятелство в настоящия казус е наличието или липсата на конкретна длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

В конкретния случай, макар че безспорно длъжността на жалбоподателя е закрита като щатна бройка, не беше изяснено и доказано дали някои от останалите заети по служебно правоотношение в Община Белоградчик лица имат идентични като обем и функции задължения, като тези, които е изпълнявал оспорващия, респективно дали длъжността началник отдел в отдел „УЗПП” към Дирекция „УТСД” в община Белоградчик, като система от функции, задължения и изисквания е престанала да съществува, а не е преминала към други длъжности, което би довело до извода, че конкретната длъжност е съкратена не само като нормативно определена позиция, но и като система от функции, задължения и изисквания.

По смисъла на чл.2 от ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт заема платена щатна длъжност в държавната администрация. Дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" е дадена в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията, според която длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: нормативно определена позиция, свързана с конкретния вид дейност на лицето и изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Предвид това, за да е законосъобразен актът за прекратяване на служебното правоотношение поради съкращаване на длъжността, следва да са налице и двете кумулативни изисквания – длъжността да не съществува като нормативно определена позиция, свързана с конкретния вид дейност на лицето и действително да е преустановена изпълняваната по тази длъжност дейност, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения. В настоящия случай заеманата от жалбоподателя преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност е съкратена и след одобряване и влизане в сила на 01.01.2020 г. на новата структура на Община Белоградчик, цитираната длъжност не съществува като нормативно определена позиция.

В случая обаче не се доказа от ответника наличието на второто кумулативно изискване, за да се приеме, че е налице съкращаване в щата, а именно, че действително е преустановена изпълняваната по тази длъжност дейност, като система от функции, задачи и задължения.

От изложеното следва извода, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Жалбата е основателна и ще следва да бъде уважена.

Претенцията за присъждане на разноски, направена в жалбата, съдът намира за основателна. По делото е представен договор за правна защита и съдействие от 13.02.2020 г., сключен между оспорващия В.К.Г. и адв. И.В.И., в т.III от който е договорено възнаграждение в размер на 650.00 лева, платено в брой, в който случай самият договор за правна помощ има характера на разписка за получаването му. При това положение искането за присъждане на разноски се явява основателно и доказано, и следва да бъде уважено, като община Белоградчик следва да бъде осъден да заплати от бюджета си на оспорващия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед № 1/07.02.2020 г. на кмет на община Белоградчик.

ОСЪЖДА община Белоградчик да заплати на В.К. ***, направените по делото разноски в размер на 650. 00 (шестстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от получаване на препис от страните.

 

Административен съдия: