Р Е Ш Е Н И Е

№77

гр.Силистра,19.10.2009г.

 

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

           Административният съд гр.Силистра,в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова

          ЧЛЕНОВЕ: Величка Маринова

         Валери Раданов

при секретаря Индира Занова, с участието на Прокурор при ОП гр.Силистра Свилен Тодоров, като разгледа докладваното от съдия МаргаритаСлавова КАНД №85 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

               С Решение от 22.07.2009г.,постановено по АНД №216/09г. Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление №859/12.02.2009г., издадено от началник Отдел “Контрол” при ТД на НАП гр.Силистра, с което на “***”ООД гр.*** е била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл.183 ал.І от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/.

         Производството е образувано по касационна жалба на “***”ООД гр.***, с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС, както и потвърденото с него Наказателно постановление №859/12.02.09г. на компетентния орган по приходите.

Ответникът по касация – Териториална дирекция на НАП гр.Силистра, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита, че обжалваното решение на СРС е законосъобразно и дава заключение за отхвърляне на касационната жалба.

            Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208 и следващите/ от АПК във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН.

            Силистренският административен съд, след обсъждане на доводите в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, прие за установено:

            Касационните основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция, са за неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени процесуални нарушения /чл.63 ал.І ЗАНН, във връзка с чл.348 ал.І т.1 и т.2 НПК/. Развиват се доводи, че СРС грешно е тълкувал и неправилно не е приложил към установените факти по делото нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието представлявало „маловажен случай”, а тази преценка е винаги въпрос на приложение на материалния закон. Поддържа се и оплакване, че документът по чл.113 ЗДДС не е бил годен да ангажира изобщо правната сфера на дружеството – касатор, защото не е издаден от лице, попадащо в кръга на посочените в нормата на чл.113 ал.VІІ ЗДДС, поради което и щом основата на административно-наказателното обвинение липсва, то и деянието е следвало да бъде преценено като несъставомерно, което обосновавало друг изход на процеса пред СРС. Предмет на касационния контрол са сочените пороци в съдебното решение, както и неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, за които АС следи служебно /чл.218 АПК/.

            Административно-наказателният спор пред първата съдебна инстанция е бил съсредоточен върху приложението на материалноправните норми на чл.113 ал.ІХ и чл.183 ал.І от ЗДДС, както и на чл.28 ЗАНН. Осъществявайки дейността по установяване на правно значимите факти, съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и е изградил решаващи изводи, съответни на доказателствата и закона.  Приел е, че дружеството – касационен жалбоподател е издало фактура №**/07.12.2008г., в която е отбелязан данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 11.13 лева, без да е било регистрирано по ЗДДС. Заявлението за регистрация, по инициатива на данъчния субект, е подадено с вх.№*** от 08.12.2008г., а регистрацията е извършена от ТД на НАП гр.*** на 17.12.2008г. /л.11 от делото на СРС/. Следователно, към датата на издаване на процесната фактура, дружеството не е било регистрирано по ЗДДС, който факт е съставомерен по чл.113 ал.ІХ от ЗДДС и правилно е установен от районния съд.

            Оплакването за неправилно приложение на закона с приемането от СРС, че въпросната фактура е била годен документ да ангажира правната сфера на дружеството, респ. неговата отговорност по чл.183 ал.І ЗДДС, тъй като била издадена от лице без законна или предоставена му представителна власт от търговеца, е неоснователно. Дружеството би могло да остане необвързано от процесния документ само при хипотезата на чл.301 от Търговския закон, която в случая не е налице. Касаторът не се е противопоставил веднага след узнаването за нейното издаване, което изключва приложението на тази норма.Следователно, правните последици от издаването на фактурата са обвързали дружеството и този главен доказателствен факт е намерил своето място в установителната част на обжалваното решение, като изводите на СРС се споделят изцяло от настоящия съдебен състав.

Касационният довод за неприлагане на материалната правна норма на чл.28 ЗАНН, след като са били налице условията за това, не издържа критиката на установените факти по делото и закона. Случаят не е „маловажен”, тъй като е засегнал особено важна сфера от обществените отношения, регулирани с данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет, поради което при преценката на зададените предпоставки в нормата на чл.93 т.9 от НК, не може да се изведе извод за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените случаи на нарушенията по чл.183 ал.І, във връзка с чл.113 ал.ІХ от ЗДДС. Не може да бъде единствен и водещ критерий - ниската стойност на недопустимо посочения данък в процесната фактура, щом като самото нарушение накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията между данъчните субекти от една страна, и между тях и данъчните органи – от друга.Както правилно е приел СРС фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения. Ето защо и конкретното правонарушение– предмет на въззивното производство, не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. Като не е приложил разпоредбата на чл.28 ЗАНН, СРС не е допуснал нарушение на материалния закон, тъй като не са били налице предпоставките за субсумирането на установените факти под нейната диспозиция.

В настоящата касационна жалба се повтарят твърденията за нарушаване на материални правни норми, поддържани и пред районния съд, на които последният е дал законосъобразен отговор с обжалваното решение.

        Обобщавайки изложеното, Административният съд гр.Силистра, действащ като касационна инстанция по спора, намира за неоснователна жалбата на “***”ООД гр.***, а обжалваното решение на СРС за съответно на закона и фактите по делото, поради което и на основание чл.221 ал.ІІ пр.”първо” от АПК, във връзка с чл.63 ал.І ЗАНН, следва да бъде потвърдено. Воден от тези съображения Административният съд гр.Силистра

 

Р Е Ш И :

           

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 22.07.2009г., постановено по АНД №216 по описа за 2009 година на Силистренския районен съд.

                                    Решението е окончателно.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                       

                      2.