№ 1694
гр. Варна, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100501865 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на В. Щ. В. ЕГН
********** от гр. Търговище, ул. „Мальовица“, № 15А, чрез адв. Цв.Николов, против
решение № 261536/07.05.2021г. по гр.д. № 18074/2019г. на Х състав на ВРС, в частта, с
която е дадено разрешение, заместващо съгласието му, детето Галя В.а Щерева, ЕГН
********** да пътува, придружавано от своята майка – АН. В. СТ., ЕГН **********, или
друго упълномощено от нея пълнолетно лице, до страни от Европейския съюз,
Великобритания, Северна Ирландия, Македония, Сърбия и Турция, за срок от пет години,
считано от влизане на решението в сила, на основание чл.127а СК.
Счита първоинстанционното решение в обжалваната част за постановено в
противоречие със закона и събраните доказателства, както и при съществени процесуални
нарушения. Съдът е заместил съгласието му, детето да пътува в държави, където са въведени
противоепидемични мерки, поради наличието на пандемична обстановка. В Германия,
където се твърди, че ще живее детето е въведен пълен локдаун, включително и вечерен час.
За част от държавите е спорно и спазването на гражданските права.
Моли се да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част, като тази
искова прентенция бъдат отхвърлена.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от АН. В. СТ., ЕГН **********
1
от с. Попович, Община Бяла, Варненска област, чрез адв. М.Ж., с който оспорва подадената
въззивна жалба, като неоснователна. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно и
се моли да бъде потвърдено в обжалваната част. Отмяната би навредила на интереса на
детето. Представя статия на електронното издание на „Дойче веле“ от 16.04.2020г. и
класация за най-сигурните срещу „Ковид-19“ страни от 28.06.2021г.
ДСП-Долни чифлик не взема становище по въззивната жалба.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба ищцата АН. В. СТ., ЕГН ********* от с. Попович, Община Бяла,
Варненска област излага, че с ответника В. Щ. В. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул.
„Мальовица“, № 15А живели на съпружески начала, като се родило детето им Галя В.а
Щерева ЕГН **********. Основно тя полагала грижи за детето и общото домакинство. По
отношение на детето ответникът никога не е полагал пълноценни грижи, не е проявявал
адекватно бащинско отношение. От няколко години заживяли разделени. От няколко
години заживяла със Сотир Стоянов ,който се грижел за нея и детето Галя. През м.март
2019г. сключили брак. От раздялата с бащата на Галя, до момента грижи за детето полагала
единствено тя и настоящия й съпруг. Ответникът не е осъществявал лични отношения, дори
и по телефон или интернет. Не е предоставял издръжка. Не откликвал на срещите,
инициирани от нея. Насъйрчавала общуването им и проявите на привързаност към бащата,
но връзката между баща и дъщеря била прекъсната.
Иска да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Галя; да бъде определено местоживеенето на детето при нея; да бъде определен
режим на лични отношения на бащата В. Щ. В. с детето Галя всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 9.00ч. до 17.0-0ч. без преспиване; бащата В. Щ. В. да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка в полза на детето Галя в размер на 400.00лв., платими до 5-то
число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на постановяване на
решението с лихва за всяка закъсняла вноска до навършване на пълнолетие от детето; да се
даде разрешение, заместващо съгласието на бащата, детето да пътува многократно извън
пределите на Република България-в държавите –членки на ЕС, Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия, както и държавите, непосредствено граничещи с
Република България-Сърбия, Северна Македония и Турция ,придружавано от майка си , във
времето извън определения режим на лични отношения с бащата, за срок от пет години,
както и да бъде издаден паспорт на детето Галя, на осн. чл. 127а от СК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът В. Щ. В. ЕГЖН ********** от гр. Търговище
,ул. „Мальовица“, № 15, чрез адв. Р.Донев оспорва исковите претенции, като неоснователни.
. Неверни са твърденията в исковата молба До раздялата с Анета, само той издържал
семейството и се грижел за отглеждането и прехраната на детето и майка му. Тя започнала
връзка с друг мъж и той бил изгонен от братята й. Тогава Анета била бременна с второто им
дете, според него в осмия месец. Многократно след раздялата правел опити да се види с
детето и да се сдобри с майката, като ги посещавал и искал срещи с нея и детето, но му
било отказвано. Тя не давала нито да види, нито да говори с детето, дори и по телефона. Не
2
му обяснила какво се случило с детето, с което била бременна при раздялата им.
Понастоящем детето не се отглежда от майката, а от нейната баба по майчина линия Ресмие,
а майката живее през повечето време със съпруга си в чужбина. Не оспорва ,че е отказал да
даде разрешение детето Галя да пътува в чужбина, защото се опасява ,че може да бъде
продадено, да бъде използвано за получаване на социални помощи или с него да бъде
злоупотребено и използвано за незаконни или неморални цели. Моли се да бъдат
отхвърлени исковете детето да живее при майката, за лични контакти с него и за това да
бъде осъден да плаща издръжка, както и за даване разрешение, заместващо съгласието му,
детето Галя да пътува в чужбина.
Иска да му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на детето Галя, като бъде постановено да живее с него, на майката да бъде определен
обичайния режим на лични отношения с детето-всяка първа и трета или втора и четвърта
събота и неделя от месеца, както и 20 дни през лятото, когато не е в платен годишен отпуск,
както и майката да бъде осъдена да заплаща минималната издръжка за детето Галя.
Изготвилият писмен социален доклад социален работник от ДСП-Долни чифлик
излага, че детето Галя живее с майка си и по-малката си сестричка Рая, родена от брака на
майката А.С. със Сотир Стоянов в жилище под наем при бабата на Анета в с. Попович,
Община Бяла, състоящо се от две стаи, коридор и външна тоалетна, обзаведено с мебели и
уреди за нормално функциониране на домакинството. Санитарно-битовите условия са
добри. Съпругът Сотир Стоянов работи като арматурист в строителството в Германия и
праща средства за издръжката на семейството. Детето Галя посещава детска градина в с.
Попович. Майката и детето имат изграден приятелски кръг сред съседи в селото. Поддържат
добри взаимоотношения с тях и роднините. Връзката между детето Галя и бащата е
прекъсната, не контактува с детето и не дава издръжка. Майката според социалния работник
е заинтересована от развитието на своето дете и изразява желание и има възможности да се
грижи за него. Иска да му осигури добра и спокойна среда. Социалното проучване е
установило ,че детето Галя е под преките грижи на своята майка. Тя има подкрепата на
близките си и съпруга си Сотир Стоянов. Иска да отглежда детето си в Германия, където ще
може да работи и осигури сигурна среда за развитието му.
За да се произнесе съдът, взема предвид за установено следното от фактическа
страна:
Няма спор и се установява от приложените по първоинстанционното дело
удостоверения за раждане, че страните по делото-АН. В. СТ. и В. Щ. В. са родители на
детето Галя В.а Щерева, р. 18.09.2014г.
Няма спор и за това, че страните по делото са съжителствали съвместно, а после са се
разделили и детето Галя се отглежда от неговата моака в с. Попович, Община Бяла,
Варненска област, в жилището на бабата на АН. В. СТ.. По въззивното дело има данни, че
3
детето Галя и майката АН. В. СТ. са отпътували за Германия през м.август 2021г.
От изготвения от социален работник при ДСП-Долни чифлик доклад се установява,
че детето Галя се отглежда от своята майка. Тя е грижовен родител, заинтересована
отностно развитието на детето си. Стреми се да осигури на дъщеря си правилно израстване в
сигурна и спокойна среда в Германия.
По първоинстанционното дело са изслушани показанията на един свидетел-Юлиян
Анков Милев-брат на ищцата, чиито показания съдът цени с оглед приложението на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, но като непосредствени и убедителни, Видно от
показанията на разпитания свидетел майката и детето Галя живеят в с. Попович след
раздялата на родителите, когато детето е била на една година, а понастоящем е на шест.
Бащата не е идвал в с. Попович да вижда момичето, не дава издръжка ,не се грижи за нея.
От удостоверение за сключен граждански брак, издаден въз основа на акт за брак №
1/01.03.2019г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. Обзор, А.В. Михайлова
е сключила граждански брак със Сотир Насков Стоянов на 01.03.2019г. Според
удостоверение за адресна регистрация съпругът Сотир Стоянов от 01.03.2019г. е с адресна
регистрация в Германия.
ВОС прави следните правни изводи:
Предявени са кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 127, ал. 2 от СК и чл.
127а от СК. Въззивната жалба касае само първоинстанционното решение в частта на иска с
правно основание чл. 127а от СК и то в частта на даденото разрешение, заместващо
съгласието на бащата детето Галя В.а Щерева да напусне пределите на Република България
и пътува в чужбина.
С обжалваното решение родителските права по отношение на детето Галя са
предоставени на майката АН. В. СТ., на осн. чл. 127, ал. 2 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо
съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Имало е искане за заместващо
съгласието на бащата В. Щ. В. да бъде издаден паспорт на детето Галя, искът е уважен от
ВРС и няма жалба в тази част, поради което първоинстанционното решение в частта е
влязло в сила. Спорът на въззивна инстанция се отнася до решението на ВРС в частта на
даденото разрешение, завестващо съгласието на бащата детето Галя да пътува в чужбина.
Разпоредбата на чл. 76, ал. 1 т. 9 от ЗБЛД гласи, че може да не се разреши напускане на
страната от малолетно дете, което няма нотариално заверено съгласие да пътува в чужбина
4
от своите родители и при разногласие между тях, спорът се решава от съда по реда на чл.
127а от СК. Съдът може да замести липсващото съгласие на единия от тях, като изхожда от
интереса на детето.
ВРС се е произнесъл, като е постановил решението си, давайки разрешение,
заместващо съгласието на бащата, детето Галя да пътуват в чужбина, при посочени условия.
В настоящото специфично производство по спорна съдебна администрация, в която съдът е
обвързан от искането, което е направено в случая от майката за разрешение на детето да
пътува с нея или упълномощено от нея лице в държавите-членки на ЕС, Обединеното
Кралство-Великобритания и Северна Ирландия, както и Турция, Северна Македония и
Сърбия. Настоящият състав има предвид приетото в т. 1 на ТР № 1/03.07.2017г. по т.д. №
1/2016г. на ВКС- ОСГК, според което съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК
пътуването на малолетно дете в чужбина без съгласието на единия родител за пътувания в
определен период от време и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг
е определяем. Въпросите, свързани в пътуване на дете в чужбина и издаването на
необходимите лични документи за това, са в правомощие на родителите. Разпоредбата на чл.
127а СК регламентира конкретно родителско право при условията на общо съгласие. Целта
на закона е да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем.
Производството по чл. 127а СК е такова по спорна администрация на гражданските
правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът
на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно
установените по делото обстоятелства. При даването на разрешение за пътуване, следва
изначално да бъде изключена възможността детето да бъде отведено в място на размирици,
в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в
място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване или на места, където не
може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения
между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Така
би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение
следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква
възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските
права. В държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са
членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните
аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство,
различно от светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на
собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между
детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Това в
никакъв случай не би било в интерес на детето и следва да бъде отчетено при обсъждане
въпроса за съдебно разрешение за пътуване. Още е посочено в ТР, че законът не прави
разграничение между различните хипотези на пътуване на детето в чужбина. Пътуването
може да е краткосрочно напускане и връщане в страната, без детето да променя
местоживеенето си извън България. Пътуването може да е и с цел промяна на
местоживеенето на детето в чужбина. При пътуване на детето в чужбина на екскурзия,
5
почивка, за посещение на близки, обучение, културни или спортни прояви, състезания,
лечение и пр., съдът подлага на преценка причината за искането. При липса на данни за
съществуващ конкретен и реален риск за детето, съдът определя параметрите на
разрешението. В случаите на краткосрочно пътуване на детето в чужбина, възможността да
възникне конфликт между правото на детето да пътува и правото на родителя на лични
отношения е минимална, а дори и да възникне, ако пътуването на детето е в негов интерес,
то засегнатият родител следва да търпи това временно ограничаване на правата си. В
настоящият казус майката на детето Галя иска да бъде заместено съгласието на бащата,
детето да пътува в чужбина за определен период от време и в конкретно посочените от нея
държави- Великобритания и Ирландия, съседните на България държава-Турция, Сърбия,
Северна Македония и определяемите такива държавите-членки на ЕС, с цел културно и
образователно развитие, както и посещения при съпруга на майката на детето в Германия,
където живее и работи, т.е. за краткосрочни пътувания. Определено майката не е поискала
разрешение за пътуване, което да води до промяна в местоживеенето на детето. В
конкретния казус, няма никакво основание да бъде отказано разрешението, заместващо
съгласието на бащата детето да пътува до тези държави и пребивава извън страната. Няма
причини да бъде отказано пътуване на детето в държавите-членки на ЕС, за които не са
налице нито едно от изброените по-горе рискови обстоятелства. Разрешение, заместващо
съгласието на майката за пътуване на детето до Турция, Северна Македония и Сърбия,
следва да бъде прието, че също не представлява опасност за него. Към момента няма
неподходяща политическа обстановка, размирици или временно да не е препоръчително да
се пътува до там. Разбира се, че следва да се спазват ограниченията за пътуване, наложени в
следствие разпространението на КОВИД-19, но с това ограничение следва да се съобразява
родителя при предприемане на пътуване до всички държави. Положението в Германия,
свързано с разпространение на тази болест е не по-лошо от това в България. Майката на
детето е грижовен родител, тя е била ангажирана пряко с отглеждането на детето си от
раждането му, не се установява склонност към рисково поведение или неспазване на
установени правила. Не може да се очаква, че с действията си би навредила на живота и
здравето на дъщеря си. Не се установява по никакъв начин по делото, че тя е родила второ
дете на В. Щ. В. и по причина на поведението й нещо се е случило с него. Подозренията на
бащата за неправомерно поведение на майката в тази връзка са останали недоказани и
поради това голословни. Притесненията му, че може майката да продаде детето си Галя в
чужбина, да се злоупотреби с него или извърши нещо неморално или незаконно също са
останали недоказани и поради това са неоснователни. Без конкретни доказателства, съдът не
следва да налага ограничения за придвижването на детето. Би било неоправдано и без
основателни причини, ограничаването на правото на детето на придвижване, следва да се
приеме като такова във вреда на интереса му. Даденото от ВРС разрешение, заместващо
съгласието на бащата, детето да пътува в чужбина е ограничено до изброените държави и е
за срок от пет години. Дори да се приеме, че майката цели престой на детето Галя за по-
продължителен период от време в Германия, то следва да се има предвид, че интересът на
детето изисква то да живее със своята майка, която упражнява родителските права, заедно
6
със сестричката от последващия брак на майка си и съпругът й, който издържа семейството
си.
Първоинстанционното решение, в частта на иска по чл. 127а от СК, като е дал
съгласие, заместващо това на бащата детето да пътува в чужбина следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, не се следват разноски в полза на въззивника В. Щ. В..
Искане от въззиваемата АН. В. СТ. за разноски няма, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261536/07.05.2021г. по гр.д. № 18074/2019г. на Х
състав на ВРС, в частта, с която е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата В.
Щ. В. ЕГН ********** от гр. Търговище, ул. „Мальовица“, № 15А, детето Галя В.а Щерева,
ЕГН ********** да пътува, придружавано от своята майка – АН. В. СТ., ЕГН **********,
или друго упълномощено от нея пълнолетно лице, до страните от Европейския съюз,
Великобритания и Северна Ирландия, Македония, Сърбия и Турция, за срок от пет години,
считано от влизане на решението в сила, на основание чл.127а СК.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7