Р Е Ш Е Н И Е
№ 4723/5.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и пети октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Т.К., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 11827 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод предявен от С.Г.С., ЕГН **********, съд. адрес: ***
2А, офис 318 срещу Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" в Министерство на вътрешните работи, гр. София, ПК 1309,
ул."Пиротска" №171А ИСК с
правно основание чл. 357, ал. 1, вр. 128 КТ, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за осъждане на ответника да заплати сумата от 1376,26 лева, представляваща
незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.06.2016г. - 31.03.2019г., общо 212,78
часа, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 25.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът обосновава
съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявения иск,
навеждайки следните фактически твърдения:
Ищецът е полагал
труд по служебно правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл.
инспектор при РД „ПБЗН“ Варна към ГД „ПБЗН” в МВР в периода 01.06.2016г. до
31.03.2019г. В този период е работил на 24 - часови смени, при сумирано
изчисляване на работното време. До 14.10.2016г. работното време на работещите
на смени се е изчислявало ежемесечно, а от 14.10.2016г. и на основание чл. 187,
ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се
изчислява сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Посочва, че до м. април 2015г. е имало изрична разпоредба за преобразуването
му, но след тази дата и въвеждането на изцяло нова нормативна уредба, този
въпрос е останал неуреден, поради което и приложение следва да намерят общите
законови разпоредби на трудовото законодателство.
Налага следните
правни доводи:
В чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното време, т.е 1.143. Съгласно
чл. 140 КТ нормалната продължителност на нощния труд при 5 - дневна работна
седмица е до 7 часа и заплащането му като такъв и заплащането след
преобразуването му касае две отделни възнаграждения дължими кумулативно.
Твърди, че реално полаганият труд през нощта е 8 часа и разликата между
номиналния брой часове нощен труд за тримесечен период и умножаването му с
коефициент 1.143 представлява своеобразен извънреден труд, за който следва да
се приложи съответната часова ставка. Предмет на настоящата искова претенция се
сочи да е разликата между часовете положен нощен труд преди и след
приравняването му към дневен с коефициент 1.143, формирана при завишаване на
нормалната часова ставка с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР.
На базата на
изложеното твърди, че в периода 01.06.2016г. до 31.03.2019г. е положил общо
1488 часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до извънреден труд от
212,78 часа, което изчислено на база основното месечно възнаграждение и
увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума от 1376,26 лв.
Моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба.
Претендира
разноски.
Постъпил е в срока
по чл. 131 ГПК писмен отговор на ответника с който се оспорва изцяло предявения
иск.
Не спорят, че за
посочения период ищецът е полагал труд в Регионална дирекция "Пожарна
безопасност и защита на населението" /РДПБЗН/ - Варна по служебно
правоотношение на посочената длъжност. Оспорват се доводите, че в случая по
отношение възможността за преобразуване на положения нощен труд в дневен, следва
да намерят приложение разпоредбите на общото трудово законодателство /КТ,
ЗДСл/. Твърди се, че правоотношението с ищеца е служебно и е уредено в ЗМВР,
което изключва прилагане към него на правилото за преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни, което счита да е приложимо само за работещите по трудово
правоотношение, вкл. защото в чл. 187 ЗМВР е разписано, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа. Излагат се подробни
доводи относно приложимост към възникналото с ищеца служебно правоотношение
единствено на разпоредбите на ЗМВР относно дължимите допълнителни
възнаграждения на служителите. Налага аргумент, че в чл. 179 ЗМВР са изрично
регламентирани дължимите възнаграждения вкл. и други такива, определени със
закон или акт на МС. Твърди се в тази връзка, че за исковия период са били
действащи Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР /отм. с решение № 8585/11.07.2016г. на
ВАС по адм.д. № 5450/2016г., обн. ДВ 59/29.07.2016г./ и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните
служители в МВР /обн. ДВ
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл. 3, ал. 3 на двете наредби е
регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта
между 22 ч. до 6 ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа
за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е
разписана 8 часова продължителност на нощния труд. В този смисъл се налагат
твърдения, за липса на твърдяната от ищеца празнота в закона и съответно липса
на основание за трансформиране на нощния в дневен труд, като положеният такъв
се заплаща в съответствие със Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра на
вътрешните работи. Излагат, че в т. 1 от цитираната заповед е посочено, че за
всеки отработен нощен час или част от него, на служителите се заплаща
допълнително възнаграждение в размер на 25 ст. В тази връзка се оспорва
приложението на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като сочи тази разпоредба да регламентира
изчисляването на извънредния труд, който предполага положен труд извън
установеното работно време.
Молят предявения
иск да бъде отхвърлен.
Претендират
разноски.
В хода на
проведеното на 25.10.2019 г. съдебно заседание, по искане на ищеца съдът е
допуснал на основание чл. 214 ГПК изменение на иска, чрез неговото увеличение
по размер, като същият от сумата в размер на 1376,26 лева е увеличен до размера
от 1419,65 лева.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в служебно правоотношение в процесния период, по което
ищецът е заемал длъжност „пожарникар“ в Регионална дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението – Варна, която е структурно подчинена на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението в МВР.
Между страните не е спорно
обстоятелството, че ищецът е положил твърдените от него часове нощен труд за процесния период.
Спорно между страните е какъв
е размерът на дължимите от ответника възнаграждения за положен извънреден нощен
труд, както и дали тези възнаграждения са изплатени изцяло на ищеца, както се
поддържа с отговора на исковата молба.
Видно от приобщената към доказателствения
материал Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014г., за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. , а за работа през дните на официални празници, независимо ,
дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно
възнаграждение.
Съгласно приетата по делото
Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015г.,
горепосочената заповед се изменя в частта относно определяне на допълнително
възнаграждение за работа през дните на официални празници.
Приобщени по делото са
преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при ответника
труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото и данните от
които са взети предвид при заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза.
Приобщени към
доказателствения материал са преписи на преводни документи за плащане на ищеца
на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните
периоди, които не са оспорени по констатации от страните и данните от които са
взети предвид при заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението по приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и
обосновано, се установява, че за периода от 01.06.2016г. - 31.03.2019г., ищецът
е отработил нощен труд в размер на 1488 часа общо, въз основа на представените
по делото и неоспорени от никого ведомости. Установява се още, че тези часове
не са преизчислявани с коефициент - 1.143. Ако се преобразува нощния труд в
извънреден с преизчисляване с коефициента – 1.143, отчетените часове нощен труд се увеличават до
1700.78 часа, с разлика от общо 212,78 часа, останали неплатени, като стойност
в размер на 1419,65 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
За да бъде уважена
предявената искова претенция с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно
и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се ползва: фактът
на възникване на служебно правоотношение
с Главна Дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” при
Министерство на вътрешните работи, полагане на извънреден труд за исковия
период от 01.06.2016г. - 31.03.2019г., както и размера на претендираното
възнаграждение за положения извънреден труд. От своя страна в тежест на
ответника е да докаже наведените от него положителни факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици-да установи точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на допълнителни
трудови възнаграждения през посочения от ищеца период и в уговорения и дължим
размер, в случай че последния докаже тяхната дължимост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и
допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР „Редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
В исковия период от
01.06.2016г. - 31.03.2019г. са действали последователно Наредба №8121з-592 от
25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на
вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в
двете наредби са идентични, че „При работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи е отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г. Едва на 02.08.2016г. е
обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., поради което до този момент е била
действаща Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата).
Следва
да бъде съобразено обстоятелството , че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР ,
следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място.
По
тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл. 31, ал. 2 от Наредба
№8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за
служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата.
По
отношение на размера на исковата претенция, съдът следва да възприеме
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, съгласно
която същият възлиза на 1419,65 лв., поради което предявеният иск с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от ЗМВР следва да бъде
изцяло уважен, доколкото същият е идентичен с изчисления от вещото лице размер и
предвид допуснатото изменение на иска.
С оглед изхода от спора следва да бъде уважено
направеното искане от ищеца с правно основание чл. 78, ал. 1 ГПК за присъждане
на разноски, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК, същите възлизат на
480 лева за адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е направено възражение по смисъла на чл. 78, ал.
5 ГПК. Същото съдът намира за основателно.
Произнасяйки се по искането с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
във всички случаи е длъжен да съобрази правната и фактическа сложност на
производството по делото. Същото, съобразено с минималния размер на
възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза
на сумата от 395,26 лв. с ДДС (при цена на иска от 1419,65 лв.). В случая
претендираният размер на адвокатското възнаграждение е 480,00 лева. При
преценка за прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е задължен
да намали размера на хонорара до минималните размери посочени в НМРАВ, а да го
определи съобразно правната и фактическа сложност на делото. По делото са събирани
доказателства, проведена е експертиза. По същество делото не се характеризира с
висока правна и фактическа сложност, поради което хонорарът на процесуалния
представител на ищеца надвишава по размер минимално установения такъв с над 80,00
лева. Предвид изложеното, размерът на адвокатския хонорар се приема от съда за
прекомерен, съобразно правната и фактическа сложност на делото, поради което
същият следва да бъде редуциран до размер от 400,00 лв. с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в
размер на 56,79 лв. за уважения
оценяем иск.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на
населението" в Министерство на вътрешните работи, гр. София, ПК 1309,
ул."Пиротска" №171А ДА ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********, с адрес: *** 2А, офис 318, сумата от 1419,65 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд от 212,78 часа за периода от 01.06.2016г.
- 31.03.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 25.07.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал 5, т. 2 ЗМВР.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" в Министерство на
вътрешните работи, гр. София, ПК 1309, ул."Пиротска" №171А ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.С., ЕГН **********, с
адрес: *** 2А, офис 318, сумата от 400.00
лева (четиристотин лева), представляваща направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Пожарна безопасност и защита на населението" в Министерство на
вътрешните работи, гр. София, ПК 1309, ул."Пиротска" №171А ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата в размер на 56,79 лева (петдесет
и шест лева и 79 ст.), представляваща държавна такса върху уважения иск, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: