№ 831
гр. Плевен, 10.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500354 по описа за 2022 година
Депозирана е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със
седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу определение №
1051/15.03.2022 г. по гр.д.№ 20214430107572/2021 г. по описа на ПлРС, с
което съдът е прекратил образуваното дело от „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД със седалище гр.София срещу М. АТ. ИВ..Счита постановения
съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен.Прави се искане да се отмени
определение № 1051/15.03.2021 г. по гр.д.№ 20214430107572/2021 г. по описа
на ПлРС като неправилно и незаконосъобразно.
За ответника по частната жалба - М. АТ. ИВ., чрез пълномощник, е
депозиран отговор на частната жалба.Изразява се становище, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно.Прави се искане да се потвърди
обжалваното определение изцяло като правилно и законосъобразно, като се
присъдят и разноските по делото.
Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
По същество е основателна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд,
предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по
1
частна жалба.
Предмет на обжалване в производството е определението от 15.03.2022 г.
на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по
делото.Прието е, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът Агенция
за събиране на вземания ЕАД няма активна материална и процесуална
легитимация да предяви иск за установяване дължимостта на вземане,
произтичащо от договор за цесия, за който цесионен договор ответникът не е
уведомен надлежно, а и не доказва, че цедентът Агенция за събиране на
вземания ЕАД надлежно е придобил вземането в твърдяния размер от Ти Би
Ай Банк ЕАД.
Исковата молба е депозирана на 06.12.2021 г.
Към нея от страна на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ЕАД със
седалище гр.София са представени: договор за потребителски кредит от
17.11.20216 г., сключен между ТИ БИ АЙ Банк ЕАД и М. АТ. ИВ.,
застрахователно удостоверение, уведомително писмо с дата 22.02.2021 г. за
извършено прехвърляне на вземания /цесия/ от частния жалбоподател, на
основание Приложение № 1/15.02.2021 г. към сключен Рамков договор за
продажба на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г. между цедента „Ти Би Ай
Банк“ЕАД и цесионера „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, рамков
договор за продажба на вземания/цесия от 31.08.2018 г., сключен между „Ти
Би Ай Банк“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, приложение № 2
към посочения рамков договор - потвърждение за сключена цесия на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от 15.02.2021 г., пълномощно от 31.08.2018 г.,
приложение № 1/15.02.2021 г. към рамков договор за продажба на вземания
/цесия/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ЕАД и „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД от 31.08.2018 г., изменен и допълнен с Анекс от 02.11.2020 г.
По искане на частния жалбоподател, ищец в първоинстанционното
производство, първоинстанционният съд е изискал и приложил ч.гр.д.№
925/2018 г. по описа на РС-Исперих, но то е върнато обратно във връзка с
разпореждане № 454/11.04.2022 г.
Активната процесуалноправна легитимация, за която съдът следи
служебно, се явява абсолютна процесуална предпоставка, като при липсата й
предявеният иск по реда на чл.422 ГПК би бил недопустим.Процесуалната
легитимация на страните следва от правното твърдение на ищеца относно
2
спорното право, както то е индивидуализирано от основанието и петитума на
исковата молба (определение № 89/17.02.2011 г. на ВКС по т.д.№ 681/2010 г.,
І т.о.).
В ИМ ищецът „АСВ“ЕАД твърди, че на ответника М.И. е изпратено по
реда на чл.99, ал.3 ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на
банката с изх.№УПЦ-С-ТБИ/**********/22.02.2021 г., което е получено от
ответника.
Към доказателствата, които са приложени към исковата молба, е
посочено уведомително писмо за извършената цесия, ведно с известие за
доставяне/разписка с изх.№УПЦ-С-ТБИ/********** от 22.02.2021 г.
На стр.13 е приложено уведомително писмо изх.№ УПЦ-С-
ТБИ/**********/22.02.2021 г., изпратено до М.И. за извършеното
прехвърляне на вземания /цесия/ от „АСВ“, ведно с писмо до нея от
22.02.2021 г. от изпълнителния директор на „АСВ“ЕАД, но разписка, респ.
доказателство, че то е получено от ответника, не са представени.
Посочено е също така в ИМ, че към нея се представя уведомление за
извършената цесия от страна на „ТИ Би Ай Банк“ЕАД с изх.№ УПЦ-С-
ТБИ/**********/22.02.2021 г. и е направено искане да се връчи на ответника
ведно с ИМ и приложенията към нея, като се позовават на решение №
3/16.04.2014 г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013 г., І т.о. и решение №
123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г., ІІ т.о.Връчването е на 16.02.2022 г., а в
отговора на ИМ е налице оспорване, че ответницата е уведомена за
цедирането на сумата, предмет на договора за кредит, като счита с оглед на
чл.154, ал.1 ГПК, че в тежест на ищеца е да докаже факта на извършеното
уведомяване на длъжника.
Следва да се приеме, че възражението на ответника за липса на валидно
уведомяване за извършената цесия, е възражение за липса на активна
материалноправна легитимация на ищеца (определение № 274/26.05.2015 г.
на ВКС по т.д.№ 2748/2014 г., ІІ т.о., решение № 95/8.07.2014 г. на ВКС по
т.д.№ 2473/2013 г., ІІ т.о.).Активната материалноправна легитимация е
относима към основателността на предявения иск, но не и към неговата
допустимост.
В частната жалба, както и в ИМ от страна на „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД е посочено, че заявлението за издаване на заповед за
3
изпълнение не подадено от дружеството.
В тази насока в частната жалба е налице позоваване на т.10б от ТР 4/2013
г. на ОСГТК, определение № 329/31.05.2011 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 226/2011
г., ІV г.о., определение № 366/19.05.2021 г. на ВКС по т.д.№ 994/2010 г., І т.о.,
определение № 665/04.11.2019 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2390/2019 г., ІІ т.о.
В т.10 б на горепосоченото тълкувателно решение от 18.06.2014 г. е
посочено, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, са налице в случаите на настъпилото частно правоприемство на
страната на заявителя след издаването на заповедта за изпълнение.При частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия,
настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение по
предявяване на иска по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да
участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира
приложение нормата на чл.226 ГПК.Легитимиран да предяви иска е и
цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Позовава се и на т.4г от горепосоченото тълкувателно решение.В него е
посочено, че са налице основанията за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в полза на частния правоприемник на посочения в документа по
чл.417 ГПК кредитор, когато фактът на правоприемството се установява от
самия документ.Ако за частното правоприемство е налице отделен документ
по чл.417 ГПК, същият е основание за издаване на заповед за незабавно
изпълнение в полза на правоприемника, ако в него е индивидуализирано
прехвърленото вземане.Когато частното правоприемство се основава на
договор за цесия, прехвърлянето на вземането следва да е съобщено на
длъжника.
Изводът за наличието или липсата на горепосочените процесуални
предпоставки може да се направи само след прилагане на частното
гражданско дело, по което е издадена заповед за изпълнение срещу М. И..
В исковото производство липсват приложени доказателства от страните
от заповедното производство - заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, издадена заповед за изпълнение, доказателства за спазване на
срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се отмени обжалваното определение и делото да се
4
върне на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните
действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1051/15.03.2022 г. по гр.д.№ 20214430107572
по описа за 2021 година на Плевенски районен съд.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5