РЕШЕНИЕ
№
………… 03.10.2023 г. град Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА
при
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от съдия Велчева
адм. дело № 181 по описа за 2023 г. на Административен съд -Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. чл. 95, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба от Ф.С.И., ЕГН **********,*** срещу
Отказ за издаване на Удостоверение за данъчна оценка, с рег. № 94Ф-00-14/
27.02.2023 г. на старши инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община
град Добрич, Д.К..
В жалбата се настоява да се отмени атакувания отказ като незаконосъобразен,
постановен в нарушение на материалния закон и преписката да се върне на
административния орган за произнасяне.
Жалбоподателят твърди, че на 20.02.2023 г. е отправил Искане до Дирекция
„Местни данъци и такси“ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на вещно
право на строеж върху 54 кв.м. от имот с идентификатор 72624.609.1429.2 по
кадастралната карта на град Добрич.
С атакувания акт, административният орган
е оставил без уважение искането за издаване на данъчна оценка на вещното
право за изграждане на фотоволтаична система.
Недоволен от постановения отказ, жалбоподателят релевира, че е предприета
от негово страна процедура по изграждане на фотоволтаична електроцентрала за
преобразуване на слънчевата радиация в електрическа енергия. Фотоволтаичните
системи, като съоръжения за производство на електрическа енергия и мрежите, и
съоръженията, необходими за присъединяването им към общата техническа
инфраструктура представляват строеж по смисъла на ЗУТ. За тях е необходимо
издаване на разрешение за строеж, за което се изисква влязъл в сила ПУП. Исканият документ е такъв, който е от значение
за признаване и упражняване на законни права, а неиздаването му е пречка за
развитие на следващите правоотношения.
Издаването на данъчна оценка е задължение на административния орган. Като
не е издал такава, той е нарушил материалния закон и е постановил един
незаконосъобразен административен акт.
Ответникът по жалбата Директорът на дирекция „Местни данъци и такси“ при
Община Добрич намира жалбата за неоснователна.
Като правно основание за постановяване на отказа е отбелязано, че Законът
за местните данъци и такси не регламентира начина на определяне на данъчната
оценка на правото на строеж за енергийни обекти и не установява задължение за
определяне на такива. Данъчната оценка се съставя по Приложение №2 към ЗМДТ само
за недвижими имоти – сгради и поземлени имоти, и ограничени вещни права върху
тях. Тъй като фотоволтаичната система представлява елемент на техническата
инфраструктура - съоръжение за електроснабдяването, то същата не представлява
недвижим имот.
Административен съд – Добрич, като взе предвид представените по делото
доказателства, направените доводи и възражения от страните и съобразно чл. 168
от АПК, прие за установено от правна и фактическа страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес, при неизгоден за
него административен акт и в изискуемия по закон преклузивен срок.
На 20.02.2023 г., жалбоподателят е отправил искане за издаване на
удостоверение за данъчна оценка с вх. №********** за правото на строеж върху 54
кв.м.
Вещното право на собственост
на оспорващия върху магазин с площ от 54 кв.м. застроена площ, представляващ
имот с пл. № 8056, включен в парцел ХVII, кв. 20 по плана на жк Север, град Добрич се удостоверява с договор за
покупко-продажба на общински нежилищен недвижим имот от 02.11.2000г . – л.
17 от делото.
Към преписката е приложен идеен проект за обект „ФЕЦ с мощност 30 кWр на покрив на сграда с идентификатор
72624.609.1429.1.2“, ведно с обяснителна записка, която уточнява, че за
преобразуване на слънчевата радиация в електрическа енергия се предвижда
инсталирането на 55 бр. монокристални фотоволтаични модули, които се групират в
5 стринга, серии от последователно свързани модули, подлежащи на монтиране
директно на покрива.
По отношение основателността на жалбата:
Оспореният акт е издаден при спазване на административно производствените
правила, от компетентен орган по силата на чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ и в изискуемата
по закон писмена форма.
За да постанови този съдебен
акт настоящият състав на съда следва да разгледа повдигнатия в това
производство въпрос представлява ли процесната „фотоволтаичната система“ сграда,
за която се дължи определяне на данъчна оценка, респ. такава за правото ѝ
на строеж.
Отговорът на този релевантен
за процеса въпрос следва да потърсим в нормата на чл. 110 от Закона за
собствеността, където като недвижими имоти са посочени земята, растенията,
сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от
действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.
Основен белег на недвижимите вещи е трайната им прикрепеност към земята или
друг недвижим имот. Това означава, че вещта не следва да може да се отдели от
земята или друга недвижима вещ без нейното разрушаване или съществено
повреждане. Ако отделянето може да се извърши, макар и с известна техническа
трудност и при несъществено повреждане, обектът не е недвижима вещ, а движима.
В разглеждания случай
бъдещата фотоволтаична система представлява движима вещ, за която по закон не
се предвижда изготвяне на данъчна оценка, респ. такава не е нормирана и за
вещно право на строеж.
Нормирането в чл. 12 от ЗУТ,
че застрояване е разполагането и изграждането на сгради, постройки, мрежи и
съоръжения в поземлени имоти, дефинира разполагането на ФЕЦ като строеж.
Строежът не винаги предполага изграждането на сграда или постройка.
Съдът споделя становището на С.С.в „Право на строеж за изграждане на
съоръжения“, че някои площадкови обекти имат качеството на постройка според §1, т. 41 от Закона за енергетиката, поради което за тях следва да се учреди право на строеж, а други площадкови обекти представляващ
съоръжения, които не са поставени в постройки. За тях следва да се използват
предвидените в съответните специални закони сервитутни права. Линейните обекти
обикновено представляват съоръжения и като такива се изграждат въз основа на
учредено сервитутно право. И още мнението на С.К.в „Право на строеж.
Учредяване право на строеж на фотоволтаици. Правни проблеми, свързани с УПИ.
Ипотека на бъдеща вещ. Отпадане на мораториума за придобивна давност - Решение
№3/24.02.2022 г. на КС“, че фотоволтаичната система може да бъде изградена в самостоятелна
сграда с такова предназначение, в която да се помещава съответното съоръжение.
В този случай за изграждането на постройката може да бъде учредено право на строеж.
Но право на строеж за самото съоръжение не може да бъде учредено, доколкото то
само по себе си не представлява сграда.
Оспореният акт е издаден в
съответствие с целта на закона.
Като неоснователна и недоказана жалбата следва да се остави без уважение.
Ответникът по жалбата се представлява от лице с юридическо образование,
което претендира на разноски в производството.
Като се ръководи от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, където когато съдът
отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната
помощ, съдът намира искането за основателно и дължи присъждане на сумата в
размер на 100 лева, представляващо юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.С.И., ЕГН **********,*** срещу Отказ за издаване на
Удостоверение за данъчна оценка, с рег. № 94Ф-00-14/ 27.02.2023 г. на старши
инспектор в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община град Добрич, Д.К..
ОСЪЖДА Ф.С.И., ЕГН **********,*** да заплати на Община град Добрич сумата в
размер на 100 лева (сто лв.), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. СЪДИЯ:………..